Underground пътепис
36 отговора
0 прегледа
Underground пътепис
Преди две години бях за някоко месеца модератор на един клуб в сайта по психология на софийския университет, който нарекохме на майтап със създателите на сайта “Underground психология”. Беше ни любопитно какво ще излезе. Е, излезе, но тъй като не съм от хората, които могат да вършат задълбочено повече от две неща едновременно, накрая помолих да затворим клуба, за да не изпортим нещата.
Та допреди няколко дни в Полша, наред с обучението ми за консултант по зависимости и алкохолизъм във Варшава, и с индивидуалния ми стаж в психотерапевтичния център за лечение на алкохолизъм в Розвадов, Сталова воля, имах възможност да направя и една друга обикола, за която ми се струва редно да разкажа. Докато преминавах през различни като замисъл клубове на алкохолици във Варшава, затворнически групи на алкохолици, възстановяващи се по специфична програма /“Атлантис”/, домове за бездомни алкохолици, терапевтични центрове за алкохолици, тая дума underground не ми излизаше от ума. В крайна сметка бях един от малцината, който имаше шанс да открехне вратата към една невидима и недотам весела страна от живота. Единственото оправдание за подобен разказ е ценният опит и надеждата за промяна, която беше предизвикала съществуването на такава мрежа от структури, опитващи се да се преборят с проблема. Иначе като самоцел написаното нямаше да си струва – не си падам по Бъроуз, нито по Ървин Уелш, макар и да харесвам “Трейнспотинг”. Парадоксът беше, че изписах първите 4-5 страници в парка Лаженки във Варшава, на една пейка край островния дворец, докато наоколо сред пауни и гълъби се оттичаше празничната част от живота.
Но така се случват нещата понякога.
Та допреди няколко дни в Полша, наред с обучението ми за консултант по зависимости и алкохолизъм във Варшава, и с индивидуалния ми стаж в психотерапевтичния център за лечение на алкохолизъм в Розвадов, Сталова воля, имах възможност да направя и една друга обикола, за която ми се струва редно да разкажа. Докато преминавах през различни като замисъл клубове на алкохолици във Варшава, затворнически групи на алкохолици, възстановяващи се по специфична програма /“Атлантис”/, домове за бездомни алкохолици, терапевтични центрове за алкохолици, тая дума underground не ми излизаше от ума. В крайна сметка бях един от малцината, който имаше шанс да открехне вратата към една невидима и недотам весела страна от живота. Единственото оправдание за подобен разказ е ценният опит и надеждата за промяна, която беше предизвикала съществуването на такава мрежа от структури, опитващи се да се преборят с проблема. Иначе като самоцел написаното нямаше да си струва – не си падам по Бъроуз, нито по Ървин Уелш, макар и да харесвам “Трейнспотинг”. Парадоксът беше, че изписах първите 4-5 страници в парка Лаженки във Варшава, на една пейка край островния дворец, докато наоколо сред пауни и гълъби се оттичаше празничната част от живота.
Но така се случват нещата понякога.
"Нововиейска" и "Петра"
По време на обиколката си имах ангел-хранител, който преди това често ме навестяваше месеци наред около полунощ, за да ми подсказва по нещо за мозайката от места, около която щеше да премине това пътуване. А после присъствието му – къде видимо, къде не – ставаше причина да се отворят всички врати пред мен. Никой не ме питаше лично наркоман ли съм, алкохолик ли съм или съм таен агент-терапевт, решил подло да обърква мозъците на възстановяващите се алкохолици.
Пътуването започна от психиатричната болница “Нововиейска” във Варшава, където в една от залите работи голяма група на АА – така е почти във всяка болница там. Новото и любопитното за мен беше, че това е спикерска сбирка – нещо, което вероятно за повечето от посещаващите АА сбирки е познато, но все пак ще се спра накратко и на тоя момент. Тук ролята на водещ се поверява на човек, който има зад гърба си няколко години трезвост, а той от своя страна разказва за годините си на алкохолизъм, после за първите опити да се измъкне, за провалите и успехите си, за трудностите, за рецидивите и за това как пази своята трезвост – изобщо една безценна гледна точка, свързана с автентични и достоверни преживявания, както и личен пример за пътя, по който човек може да се измъкне и да направи такъв успешен обрат в живота си. На тия сбирки не се работи по стъпките, не се цитират пасажи, не се чете нищо.
Залата беше голяма за моите представи за АА помещение. Присъстваха около стотина души, хора на всякаква възраст – от 18 до 80 години. Някои от тях по-късно щях да срещна и другаде. Бяха насядали като за театрално представление, имаше и правостоящи. Изобщо всякакъв народ, от тях с клошарски вид да бяха най-много двама-трима, останалите бяха облечени като за празник, дрехите на някои издаваха заможен вид. Имаше щандове с изложени книги и дипляни, свързани с АА. Една такава приветлива и празнична атмосфера. Отначало водещият запита има ли хора, присъстващи за първи път на сбирка и когато двама души вдигнаха ръка, им изръкопляскаха.
Спикерът Томаш беше млад, едър мъж, малко над тридесетте – навярно в определяне на авторитета за участие в подобни събития възрастта нямаше особено значение. Беше видимо притеснен, явно го познаваха всички, но вероятно за първи път се озоваваше в подобна роля. Говори дълго, поне час, на моменти спираше и мускулчетата под очите му потрепваха, не успяваше да преодолее вълнението си от разказа. Никой не го прекъсна нито веднъж, докато пресъздаваше драмата си. Както споменах, аз пък си имах ангел-хранител, така че не беше трудно да схвана същността.
Разказваше за бавното си и неумолимо свличане надолу, за смяната на множество работи, докато накрая се озовал съвсем на улицата. Последвали години на клошарство, живеел и спял по улиците и ровел по кофите за боклук, за да се изхранва. Направил няколко неуспешни опита да изплува – 6 пъти за няколко години му зашивали есперал в гърба, на седмия път разбрал, че няма особена полза и го махнал. Вече знаел, че това не му решава проблема. Първият му сблъсък със смъртта бил, когато видял свой приятел да умира пред очите му след запой. Тогава се уплашил истински и предусетил, че го чака подобна гибел. Започнали първите посещения на митинги /сбирки/ на АА и бавното изплуване в рамките на две години. От време на време гласът му потрепваше и той правеше дълги паузи, явно все още преживяваше емоционално спомените си. Когато приключи, започнаха изказвания, тук там и въпроси, но пак така – без никой да прекъсва никого. Представям си какво надприказване би паднало при подобно стълпотворение в България. Изобщо навсякъде ми направи впечатление тази форма на комуникация, при която хората се изслушват, без да се прекъсват.
Удивително беше другото. Никой не беше дошъл на театър или спектакъл /аз дори се съмнявам, дали всички бяха алкохолици/, това не беше представение, не беше среща с виден творец, всички бяха там, за да изслушат монолога на един алкохолик - явно житейските му перипетии бяха по-вълнуващи от каквато и да била драматургия, щото накрая дълго му ръкопляскаха.
По-нататък пътят ни премина през “Петра”, в централната част на Варшава. “Петра” е психотерапевтичен център, там сбирката на АА започна в 9.30 часа сутринта. В Полша има няколко указателя на АА групите – коя в колко часа се събира, на какъв адрес, на какъв телефон отговаря. На мен ми подариха един за Варшава. Човек може да отиде на сбирка и през нощта, ако е решил. Спомням си как преди 3 месеца Аня настоятелно искаше за “Арка” адресите и часовете за сбирки в отделните градове с аргумента, човек ако дойде от друг град, да има информация къде да отиде на сбирка. При което аз лично зяпнах от изненада, като знаем колко трудно е да се съберат заедно и тия 4-5 души, с които работим. Но такава е разликата в културните традиции. В Полша няма град с 5-6 000 души население, в който да няма група на АА. Например Розвадов е едно унило градче с 4 000 души /дори не знам дали е град/, през което ако тръгнеш, след 5 минути си на полето, такива ги има из Добруджа и Лудогорието у нас колкото щеш. Но въпреки това имат от 12 години група на АА, която се събира 2 пъти седмично.
В Петра ме придружаваше Каша, която превеждаше от полски на руски или английски – според вдъхновението ни. Каша е украинка на 23 години, студентка е по психология във Варшава и олицетворява най-красивата и нежна страна на Украйна. Баща и е психиатър, ако не се лъжа, в Житомир. С много усилия успял да създаде в болницата, където работел, група на алкохолно зависими, която заработила успешно по програмата “Минесота”. Само че шефът на болницата бил също алкохолик, но от лошите, и положил огромни усилия да разруши групата. Накрая естествено успял – почти няма алкохолик, чиито разрушителни пориви да не се увенчават с успех. После някак за наказание с шефа на болницата станало нещо – умрял след запой или нещо подобно, ще излъжа, ако демонстрирам сигурност - и сега бащата на Каша прави опити да сформира нова група.
В “Петра” сбирки се провеждат три пъти дневно, не си спомням всеки ден ли беше или два-три пъти седмично. Има една сутрешна, една следобедна и една вечерна сбирка. Спирам се на този момент, защото “Петра” е и психотерепевтичен дневен център за алкохолици, в който се работи 8 седмици по програмата “Минесота”. Вратата за групова психотерапия е в съседство с вратата, където се провеждат сбирки на АА, дори част от хората, които са се решили на терапия, посещават и сбирки на АА, и това не впечатлява никого. Липсва нашенското противопоставяне, зад което освен незнание няма нищо друго, на привърженици на АА и привърженици на психотерапевтичния подход. Самата програма “Минесота” е изградена и усъвършенствана на базата на програмата “12 стъпки – 12 традиции”, както преди това “12 & 12” пък е изградена въз основа на принципите на Ново Оксфордско движение, Ордена на тамплиерите и бихейвиористичните терапевтични подходи в американската психология от 30-те години.
В Полша правят успешни опити да приспособят “Минесота” към по-европеизирани стандарти. “Петра” е едно от местата за това. Но за да функционират центрове като “Петра” с такъв успех (20 % от преминалите осемседмичния курс успяват да запазят своята трезвост и след година), за да има толкова много групи, работещи в рамките на АА, участие има и държавата. У нас държавата е абдикирала от проблема, докато в Полша се усеща явно законодателната помощ. Например стойността на осемседмичната психотерапия за един пациент в “Петра” е към 500 $ месечно – като всяка терапия и тая е платена. И цялата сума се поема от техния Народен фонд на здравето, стига да е налице диагнозата “алкохолизъм” и болният да си е плащал осигуровките редовно. Което, честно казано, мен ме замисли, щото кой тук би отделил подобна сума месечно за лечение на алкохолик!
В “Петра” се опитват да хванат бика за рогата - пациентите се учат на много неща през тия динамични седмици. Учат се да разпознават симптомите, предшестващи пропиването, особеностите на магическото мислене и типичните за алкохолизма психологични защити. Учат се да отказват на покани /в игрови ситуации/, учат се на асертивно поведение, върши се огромна работа над собствените чувства и емоции, изписват се дълги страници анализи на провалената част от живота, помага се на болния да влезе и да поддържа добра връзка със самия себе си, както и да интегрира по-добре тъмната част на своето Аз. Единствените лекарства, използвани в “Петра”, както каза на майтап Виктор Ошатински, са салфетката и носната кърпичка.
Последните седмици се отделят на създаването на успешен екзистенциален проект, който постепенно болният се опитва да осъществява, още преди да е приключил психотерапията. Прави впечатление и това, че процесът на работа се планира индивидуално – с оглед ана разликата между алкохолиците. Например за един животът няма смисъл, защото е загубил всичко, а друг – както се казва в стъпка 1 – е успял да запази семейството си и двете коли в гаража. Как да се намерят допирните точки между двамата в групата, след като всеки има нужда от различен тип надежда?
После се поддържа обратна връзка с пациентите, преминали курса на терапията. Впрочем аз лично се запознах с една българка, която беше изкарала целия курс на “Минесота”, все още водеше някаква поддържаща терапия в “Петра” и същевременно посещаваше сбирки на АА. Надявам се един ден да преведе част записките си от психотерапията в “Петра”, тъй като ще представляват интерес.
На самата група ми направи впечатление, че има учстници, които не се представят с традиционното “Аз съм алкохолик”, някои започваха с “Аз съм еди кой си и имам алкохолен проблем”, други преминаваха директно към изказвания, имаше и двама души, които се представиха като наркомани. Самата сбирка протече много стегнато и подредено, без излишни приказки . Накрая на входа се сблъскахме с руса, млада жена, която ми се стори позната.
- So, did you like it the speaker meeting yesterday? – запита усмихнато.
Спомних си, че седеше на първия ред в “Нововиейска” предната вечер - може би беше разбрала, че съм чужденец. По-късно се засякохме и в колоритния клуб ABF, който преобръща всички представи за едно АА общество. Там един предиобед цялата руска група, участваща в семинара за консултанти през април, си направи и открита АА сбирка. Но за това по-късно.
Пътуването започна от психиатричната болница “Нововиейска” във Варшава, където в една от залите работи голяма група на АА – така е почти във всяка болница там. Новото и любопитното за мен беше, че това е спикерска сбирка – нещо, което вероятно за повечето от посещаващите АА сбирки е познато, но все пак ще се спра накратко и на тоя момент. Тук ролята на водещ се поверява на човек, който има зад гърба си няколко години трезвост, а той от своя страна разказва за годините си на алкохолизъм, после за първите опити да се измъкне, за провалите и успехите си, за трудностите, за рецидивите и за това как пази своята трезвост – изобщо една безценна гледна точка, свързана с автентични и достоверни преживявания, както и личен пример за пътя, по който човек може да се измъкне и да направи такъв успешен обрат в живота си. На тия сбирки не се работи по стъпките, не се цитират пасажи, не се чете нищо.
Залата беше голяма за моите представи за АА помещение. Присъстваха около стотина души, хора на всякаква възраст – от 18 до 80 години. Някои от тях по-късно щях да срещна и другаде. Бяха насядали като за театрално представление, имаше и правостоящи. Изобщо всякакъв народ, от тях с клошарски вид да бяха най-много двама-трима, останалите бяха облечени като за празник, дрехите на някои издаваха заможен вид. Имаше щандове с изложени книги и дипляни, свързани с АА. Една такава приветлива и празнична атмосфера. Отначало водещият запита има ли хора, присъстващи за първи път на сбирка и когато двама души вдигнаха ръка, им изръкопляскаха.
Спикерът Томаш беше млад, едър мъж, малко над тридесетте – навярно в определяне на авторитета за участие в подобни събития възрастта нямаше особено значение. Беше видимо притеснен, явно го познаваха всички, но вероятно за първи път се озоваваше в подобна роля. Говори дълго, поне час, на моменти спираше и мускулчетата под очите му потрепваха, не успяваше да преодолее вълнението си от разказа. Никой не го прекъсна нито веднъж, докато пресъздаваше драмата си. Както споменах, аз пък си имах ангел-хранител, така че не беше трудно да схвана същността.
Разказваше за бавното си и неумолимо свличане надолу, за смяната на множество работи, докато накрая се озовал съвсем на улицата. Последвали години на клошарство, живеел и спял по улиците и ровел по кофите за боклук, за да се изхранва. Направил няколко неуспешни опита да изплува – 6 пъти за няколко години му зашивали есперал в гърба, на седмия път разбрал, че няма особена полза и го махнал. Вече знаел, че това не му решава проблема. Първият му сблъсък със смъртта бил, когато видял свой приятел да умира пред очите му след запой. Тогава се уплашил истински и предусетил, че го чака подобна гибел. Започнали първите посещения на митинги /сбирки/ на АА и бавното изплуване в рамките на две години. От време на време гласът му потрепваше и той правеше дълги паузи, явно все още преживяваше емоционално спомените си. Когато приключи, започнаха изказвания, тук там и въпроси, но пак така – без никой да прекъсва никого. Представям си какво надприказване би паднало при подобно стълпотворение в България. Изобщо навсякъде ми направи впечатление тази форма на комуникация, при която хората се изслушват, без да се прекъсват.
Удивително беше другото. Никой не беше дошъл на театър или спектакъл /аз дори се съмнявам, дали всички бяха алкохолици/, това не беше представение, не беше среща с виден творец, всички бяха там, за да изслушат монолога на един алкохолик - явно житейските му перипетии бяха по-вълнуващи от каквато и да била драматургия, щото накрая дълго му ръкопляскаха.
По-нататък пътят ни премина през “Петра”, в централната част на Варшава. “Петра” е психотерапевтичен център, там сбирката на АА започна в 9.30 часа сутринта. В Полша има няколко указателя на АА групите – коя в колко часа се събира, на какъв адрес, на какъв телефон отговаря. На мен ми подариха един за Варшава. Човек може да отиде на сбирка и през нощта, ако е решил. Спомням си как преди 3 месеца Аня настоятелно искаше за “Арка” адресите и часовете за сбирки в отделните градове с аргумента, човек ако дойде от друг град, да има информация къде да отиде на сбирка. При което аз лично зяпнах от изненада, като знаем колко трудно е да се съберат заедно и тия 4-5 души, с които работим. Но такава е разликата в културните традиции. В Полша няма град с 5-6 000 души население, в който да няма група на АА. Например Розвадов е едно унило градче с 4 000 души /дори не знам дали е град/, през което ако тръгнеш, след 5 минути си на полето, такива ги има из Добруджа и Лудогорието у нас колкото щеш. Но въпреки това имат от 12 години група на АА, която се събира 2 пъти седмично.
В Петра ме придружаваше Каша, която превеждаше от полски на руски или английски – според вдъхновението ни. Каша е украинка на 23 години, студентка е по психология във Варшава и олицетворява най-красивата и нежна страна на Украйна. Баща и е психиатър, ако не се лъжа, в Житомир. С много усилия успял да създаде в болницата, където работел, група на алкохолно зависими, която заработила успешно по програмата “Минесота”. Само че шефът на болницата бил също алкохолик, но от лошите, и положил огромни усилия да разруши групата. Накрая естествено успял – почти няма алкохолик, чиито разрушителни пориви да не се увенчават с успех. После някак за наказание с шефа на болницата станало нещо – умрял след запой или нещо подобно, ще излъжа, ако демонстрирам сигурност - и сега бащата на Каша прави опити да сформира нова група.
В “Петра” сбирки се провеждат три пъти дневно, не си спомням всеки ден ли беше или два-три пъти седмично. Има една сутрешна, една следобедна и една вечерна сбирка. Спирам се на този момент, защото “Петра” е и психотерепевтичен дневен център за алкохолици, в който се работи 8 седмици по програмата “Минесота”. Вратата за групова психотерапия е в съседство с вратата, където се провеждат сбирки на АА, дори част от хората, които са се решили на терапия, посещават и сбирки на АА, и това не впечатлява никого. Липсва нашенското противопоставяне, зад което освен незнание няма нищо друго, на привърженици на АА и привърженици на психотерапевтичния подход. Самата програма “Минесота” е изградена и усъвършенствана на базата на програмата “12 стъпки – 12 традиции”, както преди това “12 & 12” пък е изградена въз основа на принципите на Ново Оксфордско движение, Ордена на тамплиерите и бихейвиористичните терапевтични подходи в американската психология от 30-те години.
В Полша правят успешни опити да приспособят “Минесота” към по-европеизирани стандарти. “Петра” е едно от местата за това. Но за да функционират центрове като “Петра” с такъв успех (20 % от преминалите осемседмичния курс успяват да запазят своята трезвост и след година), за да има толкова много групи, работещи в рамките на АА, участие има и държавата. У нас държавата е абдикирала от проблема, докато в Полша се усеща явно законодателната помощ. Например стойността на осемседмичната психотерапия за един пациент в “Петра” е към 500 $ месечно – като всяка терапия и тая е платена. И цялата сума се поема от техния Народен фонд на здравето, стига да е налице диагнозата “алкохолизъм” и болният да си е плащал осигуровките редовно. Което, честно казано, мен ме замисли, щото кой тук би отделил подобна сума месечно за лечение на алкохолик!
В “Петра” се опитват да хванат бика за рогата - пациентите се учат на много неща през тия динамични седмици. Учат се да разпознават симптомите, предшестващи пропиването, особеностите на магическото мислене и типичните за алкохолизма психологични защити. Учат се да отказват на покани /в игрови ситуации/, учат се на асертивно поведение, върши се огромна работа над собствените чувства и емоции, изписват се дълги страници анализи на провалената част от живота, помага се на болния да влезе и да поддържа добра връзка със самия себе си, както и да интегрира по-добре тъмната част на своето Аз. Единствените лекарства, използвани в “Петра”, както каза на майтап Виктор Ошатински, са салфетката и носната кърпичка.
Последните седмици се отделят на създаването на успешен екзистенциален проект, който постепенно болният се опитва да осъществява, още преди да е приключил психотерапията. Прави впечатление и това, че процесът на работа се планира индивидуално – с оглед ана разликата между алкохолиците. Например за един животът няма смисъл, защото е загубил всичко, а друг – както се казва в стъпка 1 – е успял да запази семейството си и двете коли в гаража. Как да се намерят допирните точки между двамата в групата, след като всеки има нужда от различен тип надежда?
После се поддържа обратна връзка с пациентите, преминали курса на терапията. Впрочем аз лично се запознах с една българка, която беше изкарала целия курс на “Минесота”, все още водеше някаква поддържаща терапия в “Петра” и същевременно посещаваше сбирки на АА. Надявам се един ден да преведе част записките си от психотерапията в “Петра”, тъй като ще представляват интерес.
На самата група ми направи впечатление, че има учстници, които не се представят с традиционното “Аз съм алкохолик”, някои започваха с “Аз съм еди кой си и имам алкохолен проблем”, други преминаваха директно към изказвания, имаше и двама души, които се представиха като наркомани. Самата сбирка протече много стегнато и подредено, без излишни приказки . Накрая на входа се сблъскахме с руса, млада жена, която ми се стори позната.
- So, did you like it the speaker meeting yesterday? – запита усмихнато.
Спомних си, че седеше на първия ред в “Нововиейска” предната вечер - може би беше разбрала, че съм чужденец. По-късно се засякохме и в колоритния клуб ABF, който преобръща всички представи за едно АА общество. Там един предиобед цялата руска група, участваща в семинара за консултанти през април, си направи и открита АА сбирка. Но за това по-късно.
Редактирано от Hoвaroдин на
АBF клуб
АBF клуб (полския Mawik G Baron Klub) е в пълния смисъл на думата underground пространство. Намира се също в централната част на Варшава. Уникално е като замисъл, като интериор и като функциониране. Наричат си го клуб на абстинента /т.е. на въздържателя/, макар че няма нищо общо с нашите въздържателни дружества, където млади активистки поднасят локум на клечки, за да борят алкохола. Създаден е преди няколко години с доброволни дарения от алкохолици – Я. Кубяк, една от терапевтките на семинара, се пошегува, че най-важното място, тоалетната, била изградена с нейни средства. Значи, това е една приземна пещера в жилищен блок, до която те допускат след много дълго звънене, вътре са три помещения, при влизането те посреща атмосферата на 60-те години, свързана с хипи-поколението и рок музиката – концертни подиуми, висящи като за дискотека или за рок-концерт прожектори от тавана, стени окичени със стари грамофонни плочи, акустични китари в ъглите, тонколони навсякъде, провесени от тавана и по стените CD-та - сякаш очакваш всеки момент отнякъде да се стовари звука от побеснялата китара на някой рок-динозавър. Търсили са подобен артистичен ефект, може би защото поколението между 40-50 годишна възраст е участвало най вече в създаването на клуба. Всъщност и символът на АВF е малко динозавърски : една огромна, жива игуана, около метър и половина, която се подвизава в нещо като грмаден аквариум – не знам дали метафората не е в “опитомяващия се динозавър”, какъвто в голяма степен представлява всеки алкохолик, заел се с работата по 12 & 12. Цялата стена на една от заличките е заета с изложба на камили - стъклени камили, дървени камили, метални камили, камили от плат. Другата стена е запълнена с колекция от дискове, грамофонни плочи и видеокасети с филми, свързани с алкохолизма. На трета стена висят огромни снимки като в нашите ирландски пъбове напоследък – на Бил и Боб, на известни артисти и музиканти, преминали през АА, на Ерик Клептън, Пол Хийтън, Рик Уейкмън – дори споменаха, че последният правил преди години там малък клавирен концерт специално за привържениците на АА във Варшава.
Продават се дискове на артисти, преминали през АА, фланелки на АА, плакати на АА, чаши за кафе със заглавните изречения на стъпките и традициите, медальони, книги – изобщо отвсякъде те сграбчва някаква своеобразна АА култура, в измеренията на която явно живеят почитателите на ABF. На митинг кафето и безалкохолното са безплатни, но по време на вечерна проява всичко се плаща.
Всъщност по време на семинара срещнахме доста от създателите на тая АА култура, може би най-колоритна беше срещата с един сладур, Кшищоф Довгирд, журналист, сам той алкохолик с 12 години трезвост, който води специално предаване за алкохолици в неделя вечерта по някаква музикална радиостанция – един такъв с татарски вид, бръсната глава и големи мустаци. По време на предаването си Кшищоф не дава съвети, не води никого за ръчичка, дори понякога е преднамерено жесток. Оплаква му се някаква съпруга, например, че мъжът и е избил два зъба пиян. “Още колко имаш?” – попитал я. Тя му казала. “Е, щом са 27 няма що да се оплакваш, имаш време, докато ти ги избие всичките.” Посланието е ясно. Или пък се обажда някой алкохолик: “Искам да спра, ама току що ми подариха бутилка студено уиски”. “Бързо го пий – посъветвал го Кшищоф, - иначе ще се стопли и ще стане кофти на вкус.” Единственият съвет, който Кшищоф повтаря при всяка молба за помощ от слушатели е: "Иди на митинг!".
ABF не е клуб на АА, той е създаден като средище на трезвеещи алкохолици от привърженици и членове на АА, но вече на друг принцип, с юридическа регистрация, с възможности за извличане на малки печалби, които да покриват основните разходи – по наем, ток и различни артистични прояви. Там се организират по две сбирки на АА дневно, но същевременно се организират концерти, правят се представяния на книги, изложби на алкохолици-художници, танцови забави всяка събота, където не се сервира алкохол, но хората отиват семейно с децата си, прожектират се филми, имат самодейна театрална трупа с алкохолици и пр. Изобщо едно артистично място, което създава чувство за принадлежност сред вече непиещата общност и е добър начин да се завързват контакти, а ако човек желае, и да пообогати с някое преживяване духовния си живот. Най-важното е, че хората осъзнават, че могат да се веселят и да им е интересно, без да пият.
В АBF бяхме с цялата руска група, която участва в семинара за консултанти. Имаше представители кажи-речи на една трета от земното кълбо, които разглеждаха навсякъде замаяни, а после дълго снимаха. Накрая решиха да направят открита сбирка заедно с няколко поляци, които се оказаха там в тоя ранен час /около 9 ч. Сутринта/. Беше много странна тая сбирка – от лявата ми страна седеше полуостров Камчатка, от дясната ми страна Монголия, а срещу мен бяха Грузия и Армения. Невероятно е като изживяване за общност. Имаше един колоритен симпатяга от Хабаровск, педагог по образование, чийто спомен за начина му на влизане в запой, разказан с огромно чувство за хумор, шашна всички:
- Та значи – разправяше Валера. – Аз съм човек на реда. Наближава при нас празник, и както е редно, значи наближава и запой. И аз съм човек като всички, уважавам запоите, значи и сам аз ще се запия, щото така е редно и така правят всички. И тъй като съм човек на реда, проверявам предварително всичко и си слагам в ред живота, за да няма после фалове. Щото като се запия, кой ще ми сложи живота в ред? Отивам и си плащам тока, след това водата, почиствам и подреждам навсякъде комуналката, изпращам сина при бабушката - рано му е още да гледа как се запивам. После поправям, ако има нещо развалено – котлон, телевизор, телефон или прахосмукачка, паркирам колатка и източвам бензина, за да не се пребия, давам половината от заплатата на жена ми , после изчислявам колко водка и колко бира ще ми трябва за запоя, приготвям си и разсоль, обаждам се в службата и на близките, да им съобщя да не ме търсят, щото ще съм извън града. Връщам си заема и тогава, когато вече всичко е наред, започвам...
Последната вечер преди заминаването в АBF организираха някакъв купон с танци в чест на приключването на семинара, но аз не успях да отида. Разбрах после от руските приятели, че са прекарали страхотно – било пълно с народ, имало конферансие, смях и настроение докъм полунощ.
/Засега толкова. В някой от следващите дни ще продължа. :-)/
Продават се дискове на артисти, преминали през АА, фланелки на АА, плакати на АА, чаши за кафе със заглавните изречения на стъпките и традициите, медальони, книги – изобщо отвсякъде те сграбчва някаква своеобразна АА култура, в измеренията на която явно живеят почитателите на ABF. На митинг кафето и безалкохолното са безплатни, но по време на вечерна проява всичко се плаща.
Всъщност по време на семинара срещнахме доста от създателите на тая АА култура, може би най-колоритна беше срещата с един сладур, Кшищоф Довгирд, журналист, сам той алкохолик с 12 години трезвост, който води специално предаване за алкохолици в неделя вечерта по някаква музикална радиостанция – един такъв с татарски вид, бръсната глава и големи мустаци. По време на предаването си Кшищоф не дава съвети, не води никого за ръчичка, дори понякога е преднамерено жесток. Оплаква му се някаква съпруга, например, че мъжът и е избил два зъба пиян. “Още колко имаш?” – попитал я. Тя му казала. “Е, щом са 27 няма що да се оплакваш, имаш време, докато ти ги избие всичките.” Посланието е ясно. Или пък се обажда някой алкохолик: “Искам да спра, ама току що ми подариха бутилка студено уиски”. “Бързо го пий – посъветвал го Кшищоф, - иначе ще се стопли и ще стане кофти на вкус.” Единственият съвет, който Кшищоф повтаря при всяка молба за помощ от слушатели е: "Иди на митинг!".
ABF не е клуб на АА, той е създаден като средище на трезвеещи алкохолици от привърженици и членове на АА, но вече на друг принцип, с юридическа регистрация, с възможности за извличане на малки печалби, които да покриват основните разходи – по наем, ток и различни артистични прояви. Там се организират по две сбирки на АА дневно, но същевременно се организират концерти, правят се представяния на книги, изложби на алкохолици-художници, танцови забави всяка събота, където не се сервира алкохол, но хората отиват семейно с децата си, прожектират се филми, имат самодейна театрална трупа с алкохолици и пр. Изобщо едно артистично място, което създава чувство за принадлежност сред вече непиещата общност и е добър начин да се завързват контакти, а ако човек желае, и да пообогати с някое преживяване духовния си живот. Най-важното е, че хората осъзнават, че могат да се веселят и да им е интересно, без да пият.
В АBF бяхме с цялата руска група, която участва в семинара за консултанти. Имаше представители кажи-речи на една трета от земното кълбо, които разглеждаха навсякъде замаяни, а после дълго снимаха. Накрая решиха да направят открита сбирка заедно с няколко поляци, които се оказаха там в тоя ранен час /около 9 ч. Сутринта/. Беше много странна тая сбирка – от лявата ми страна седеше полуостров Камчатка, от дясната ми страна Монголия, а срещу мен бяха Грузия и Армения. Невероятно е като изживяване за общност. Имаше един колоритен симпатяга от Хабаровск, педагог по образование, чийто спомен за начина му на влизане в запой, разказан с огромно чувство за хумор, шашна всички:
- Та значи – разправяше Валера. – Аз съм човек на реда. Наближава при нас празник, и както е редно, значи наближава и запой. И аз съм човек като всички, уважавам запоите, значи и сам аз ще се запия, щото така е редно и така правят всички. И тъй като съм човек на реда, проверявам предварително всичко и си слагам в ред живота, за да няма после фалове. Щото като се запия, кой ще ми сложи живота в ред? Отивам и си плащам тока, след това водата, почиствам и подреждам навсякъде комуналката, изпращам сина при бабушката - рано му е още да гледа как се запивам. После поправям, ако има нещо развалено – котлон, телевизор, телефон или прахосмукачка, паркирам колатка и източвам бензина, за да не се пребия, давам половината от заплатата на жена ми , после изчислявам колко водка и колко бира ще ми трябва за запоя, приготвям си и разсоль, обаждам се в службата и на близките, да им съобщя да не ме търсят, щото ще съм извън града. Връщам си заема и тогава, когато вече всичко е наред, започвам...
Последната вечер преди заминаването в АBF организираха някакъв купон с танци в чест на приключването на семинара, но аз не успях да отида. Разбрах после от руските приятели, че са прекарали страхотно – било пълно с народ, имало конферансие, смях и настроение докъм полунощ.
/Засега толкова. В някой от следващите дни ще продължа. :-)/
Редактирано от Hoвaroдин на
"Монар"
Ако в “Петра” и в психотерапевтичния център за алкохолици на Ева Войдило в Розвадов, за който по-нататък ще разкажа, проличава ясно ангажираността на държавата с решаването поне на част от проблематиката, свързана с алкохолизма, то в “Монар” историята е друга. “Монар” е международна терапевтична общност за лечение на бездомни алкохолици и хора със зависимости, която се разпростира в няколко държави. Финансира се изцяло от дарения на частни лица и организации, мисля, че и католическата църква имаше някакъв ангажимент, но не съм съвсем сигурен. Такъв център за бездомни алкохолици от веригата “Монар” е изграден и в периферията на Варшава. Един ден отидохме там с Каша и Анджей Майхер. Анджей е психотерапевт, сам той е алкохолик, който не пие повече от 16 години. Изобщо, прави впечатление, че тук повечето от психотерапевтите и консултантите, занимаващи се с групи на алкохолици, сами са алкохолици с по много години трезвост.
Първото,което ме впечатли в “Монар”, беше очовеченият вид на комплекса и чувството за домашен уют. Нямаше го подтискащото усещане за решетки, изоставеност, изолация, и високи стени, откъдето трудно можеш да се измъкнеш. На няколко пейки бяха насядали част от обитателите, които се взираха в нас любопитно. Нямаха вид на клошари или западнали и занемарени физически и социално хора, после разбрах, че там им раздават и дрехи. Наоколо имаше четири едноетажни постройки с червени покриви, те повече приличаха на кокетни селски къщи, отколкото на приют – вероятно под влияние на Дикенс и Зола винаги съм си представял приюта като мрачно и мизерно място, където е някак несправедливо да се озове човек. Е, в “Монар” нямах такова чувство. Центърът приличаше повече на дом, споменах, че в него имаше нещо приветливо и домошарско. Отпред имаше малка градинка с току що цъфнали дръвчета, пясъчни алеи и езерце, над което се извисяваше статуя на Дева Мария с разперени ръце – някакво миникопие на огромната статуя над Мексико Сити. Имаше и голяма петоъгълна оранжерия, с много саксии с цветя, които все още не бяха изкарани навън. Стаите бяха семпло обзаведени, с по две и три легла. Залите за групова психотерапия бяха също две или три.
Споделих за усещането за уют и домашна атмосфера с мъжа, който ни развеждаше, така и не му запомних името. Говореше бързо, така че не успявах да проследя в цялост монолога му.
Спомням си оная представа за Южна Каролина от 80-те години, която оставяше описанието на Ошатински - зимуващите навън бездомници, дошли по на топло от северните щати, супата раздавана им от Армията на спасението, търкалящите се по земята празни бутилки и кутии от бира по плажовете на Лос Анджелис, мръсотията. Това е обратната страна на монетата и един от важните въпроси е какво прави възможен такъв огромен, скок, докъде се точно достигат границите на вътрешната способност за съчувствие, която да трансформира разрухата в нещо градивно. Само че ще оставя тия разсъждения висящи, щото те не са ми цел.
- Да – кимна ми сериозно. – За много от алкохолиците тук това е първият истински дом в живота. И когато излязат, те вече имат критерий какво трябва да представлява един истински дом. Някои правят опити да го изградят. Много от тях не са имали никога през живота си дом, а само места за живеене. Други са били дълго по затворите и са забравили значението на думата...
Докато говорехме, наблюдавах през прозореца обитателите, някои от тях разговаряха, други бяха заети с работа по двора, а трети преглеждаха някакви записки. И тук възниква един интересен въпрос: за целесъобразността на трудовата терапия, която масово се практикува в България из психиатричните болници и комуните. Има ли изобщо такова животно и струва ли си напразно да се хаби енергията на болните, чиято главна цел в терапевтичния процес е да се учат да живеят? Щото едно е да се погрижиш за интериора и екстериора на мястото, където живееш, в рамките на два-три часа, друго е да се блъскаш 6-7 часа. Тогава откъде сили и енергия за учене, за самоанализ, за писане и изобщо за интравертиране в дълбочина навътре в себе си? Щото по време на групова терапия един уморен от работа човек със скапала се психика най-вероятно ще заспи или ще гледа тъпо в краката си, докато чака да минат досадните два часа. На много места в полските центрове тоя проблем са го решил в полза на психотерапията. Труд да, но доколкото е необходимо да се поддържа хигиената, градината и дома. Останалото време е за работа върху себе си, щото една истинска терапия се живее, ако приключва с излизането от стаята, значи резултатът ще е половинчат или никакъв.
В центъра на “Монар” работят няколко души щатни психотерапевти, които водят групова, а когато се наложи, и индивидуална психотерапия. Работи се по “Минесота”, ценното на програмата е, че дава възможност за занимания и с ниско интелигентни пациенти. Трудните са високо интелигентните, макар че в “Монар” те са рядкост. Доколкото си спомням, в “Монар” престоят е също 8 седмици, като организацията след това прави опити да помогне на преминалите терапията алкохолици да си намерят работа и да се адаптират някак в обществото. Пациенти се приемат веднъж седмично след тридневно проучване и документ за преминат детокс. Всеки от тях си има папка, в която са побрани всичките му записки в процеса на терапията, попълнените въпросници, анамнезата, заключенията и мненията на терапевта за това как върви терапията – седмица по седмица. Забележителното е, че тая папка не може да се отваря от кой да е след излизането на болния. Това може да стане само с прокурорска заповед.
Остава въпросът, какво точно прави възможно пренасочването на пари от богати хора и частни организации към подобни актове на милосърдие спрямо алкохолиците? Все пак това не е кухня за бедни алкохолици, а общност с големи екипи. Както и шанс за огромен завой в живота /аз лично не обичам тоя израз “ново начало”, щото в уж новото начало по нещо старо все се повтаря/. Вероятно пак опираме до законодателството, но вероятно има и нещо друго, което е свързано със социалното съчувствие към болестта, каквото у нас почти липсва.
Първото,което ме впечатли в “Монар”, беше очовеченият вид на комплекса и чувството за домашен уют. Нямаше го подтискащото усещане за решетки, изоставеност, изолация, и високи стени, откъдето трудно можеш да се измъкнеш. На няколко пейки бяха насядали част от обитателите, които се взираха в нас любопитно. Нямаха вид на клошари или западнали и занемарени физически и социално хора, после разбрах, че там им раздават и дрехи. Наоколо имаше четири едноетажни постройки с червени покриви, те повече приличаха на кокетни селски къщи, отколкото на приют – вероятно под влияние на Дикенс и Зола винаги съм си представял приюта като мрачно и мизерно място, където е някак несправедливо да се озове човек. Е, в “Монар” нямах такова чувство. Центърът приличаше повече на дом, споменах, че в него имаше нещо приветливо и домошарско. Отпред имаше малка градинка с току що цъфнали дръвчета, пясъчни алеи и езерце, над което се извисяваше статуя на Дева Мария с разперени ръце – някакво миникопие на огромната статуя над Мексико Сити. Имаше и голяма петоъгълна оранжерия, с много саксии с цветя, които все още не бяха изкарани навън. Стаите бяха семпло обзаведени, с по две и три легла. Залите за групова психотерапия бяха също две или три.
Споделих за усещането за уют и домашна атмосфера с мъжа, който ни развеждаше, така и не му запомних името. Говореше бързо, така че не успявах да проследя в цялост монолога му.
Спомням си оная представа за Южна Каролина от 80-те години, която оставяше описанието на Ошатински - зимуващите навън бездомници, дошли по на топло от северните щати, супата раздавана им от Армията на спасението, търкалящите се по земята празни бутилки и кутии от бира по плажовете на Лос Анджелис, мръсотията. Това е обратната страна на монетата и един от важните въпроси е какво прави възможен такъв огромен, скок, докъде се точно достигат границите на вътрешната способност за съчувствие, която да трансформира разрухата в нещо градивно. Само че ще оставя тия разсъждения висящи, щото те не са ми цел.
- Да – кимна ми сериозно. – За много от алкохолиците тук това е първият истински дом в живота. И когато излязат, те вече имат критерий какво трябва да представлява един истински дом. Някои правят опити да го изградят. Много от тях не са имали никога през живота си дом, а само места за живеене. Други са били дълго по затворите и са забравили значението на думата...
Докато говорехме, наблюдавах през прозореца обитателите, някои от тях разговаряха, други бяха заети с работа по двора, а трети преглеждаха някакви записки. И тук възниква един интересен въпрос: за целесъобразността на трудовата терапия, която масово се практикува в България из психиатричните болници и комуните. Има ли изобщо такова животно и струва ли си напразно да се хаби енергията на болните, чиято главна цел в терапевтичния процес е да се учат да живеят? Щото едно е да се погрижиш за интериора и екстериора на мястото, където живееш, в рамките на два-три часа, друго е да се блъскаш 6-7 часа. Тогава откъде сили и енергия за учене, за самоанализ, за писане и изобщо за интравертиране в дълбочина навътре в себе си? Щото по време на групова терапия един уморен от работа човек със скапала се психика най-вероятно ще заспи или ще гледа тъпо в краката си, докато чака да минат досадните два часа. На много места в полските центрове тоя проблем са го решил в полза на психотерапията. Труд да, но доколкото е необходимо да се поддържа хигиената, градината и дома. Останалото време е за работа върху себе си, щото една истинска терапия се живее, ако приключва с излизането от стаята, значи резултатът ще е половинчат или никакъв.
В центъра на “Монар” работят няколко души щатни психотерапевти, които водят групова, а когато се наложи, и индивидуална психотерапия. Работи се по “Минесота”, ценното на програмата е, че дава възможност за занимания и с ниско интелигентни пациенти. Трудните са високо интелигентните, макар че в “Монар” те са рядкост. Доколкото си спомням, в “Монар” престоят е също 8 седмици, като организацията след това прави опити да помогне на преминалите терапията алкохолици да си намерят работа и да се адаптират някак в обществото. Пациенти се приемат веднъж седмично след тридневно проучване и документ за преминат детокс. Всеки от тях си има папка, в която са побрани всичките му записки в процеса на терапията, попълнените въпросници, анамнезата, заключенията и мненията на терапевта за това как върви терапията – седмица по седмица. Забележителното е, че тая папка не може да се отваря от кой да е след излизането на болния. Това може да стане само с прокурорска заповед.
Остава въпросът, какво точно прави възможно пренасочването на пари от богати хора и частни организации към подобни актове на милосърдие спрямо алкохолиците? Все пак това не е кухня за бедни алкохолици, а общност с големи екипи. Както и шанс за огромен завой в живота /аз лично не обичам тоя израз “ново начало”, щото в уж новото начало по нещо старо все се повтаря/. Вероятно пак опираме до законодателството, но вероятно има и нещо друго, което е свързано със социалното съчувствие към болестта, каквото у нас почти липсва.
Редактирано от Hoвaroдин на
Re: "Нововиейска" и "Петра"
С разрешение на автора ще се опитам да допълня фактологията на пътеписа с някои дребни добавки и/или обяснения, за да станат тук-таме по-ясни нещата.
За спикърската сбирка:
“На тия сбирки не се работи по стъпките...”
Всички спикерски сбирки по принцип са открити, затова на тях не се работи по стъпките – това става само на закрити сбирки.
“...водещият запита има ли хора, присъстващи за първи път на сбирка и когато двама души вдигнаха ръка, им изръкопляскаха...”
...след като водещият ги попита (всеки поотделно) имат ли проблем с алкохола и искат ли да престанат да пият – и след утвърдителния отговот на всеки от тях. В края на тази “процедура” новите получават информация, че отсега нататък са пълноправни членове на АА, че са добре дошли във всяка една група по целия свят и т.н.
“Когато приключи, започнаха изказвания, тук там и въпроси, но пак така – без никой да прекъсва никого.”
Ако имаше въпроси, то само риторични, “мислене на глас”. Иначе въпроси не се задават, това един от организационни принципи на сбирка – както и този да не се прекъсват чужди изказвания.
“...накрая дълго му /на спикъра/ ръкопляскаха”
- това е повсеместен обичай в АА, винаги на спикера му се благодари с ръкопляскане, независимо от качествата на изказването му. Изобщо то е една често употребявана форма на изразяване на положителни емоции и одобрение на сбирки.
За “Петра”
“Вратата за групова психотерапия е в съседство с вратата, където се провеждат сбирки на АА, дори част от хората, които са се решили на терапия, посещават и сбирки на АА, и това не впечатлява никого...”
...- напротив, всяка терапевтична програма сродна с Минесота включва задължение (или най-малко препоръка) пациентите да участват в сбирки на АА. В много по-малки центрове те се провеждат не в съседни, а в същите помещения, в които се води терапия, след като свършат занятията. В рамките на самата терапия винаги влиза работа по първите 3 стъпки – тези занятия се водят задължително от терапевт-алкохолик и имат за цел да покажат как може човек самостоятелно да работи по Стъпките.
“...като всяка терапия и тая е платена. И цялата сума се поема от техния Народен фонд на здравето...”
Както и всякакви други медицински услуги са платени! Всички терапевтични центрове като “Петра” са здравни заведения и се финансират със средствата на Здравния фонд, както всички други основни медицински услуги в рамките на здравната осигуровка. Има и такива заведения, които поемат пациенти без осигуровка.
Всичките елементи на терапевтичната програма на “Петра” са типични и задължителни за всички действащи в Полша терапетрични програми за алкохолици в рамките на модел Минесота. Това е терапевтичен стандард, изработен и препоръчван от Държавната агенция за решаване на алкохолните проблеми.
“...процесът на работа се планира индивидуално...”
Това е елемент на модел Минесота: групова работа, но върху задачи формулирани в индивидуални планове на терапия на всеки алкохолик, които той си върши сам и ги “отчита” пред терапевтична група, в която получава обратна информация.
За спикърската сбирка:
“На тия сбирки не се работи по стъпките...”
Всички спикерски сбирки по принцип са открити, затова на тях не се работи по стъпките – това става само на закрити сбирки.
“...водещият запита има ли хора, присъстващи за първи път на сбирка и когато двама души вдигнаха ръка, им изръкопляскаха...”
...след като водещият ги попита (всеки поотделно) имат ли проблем с алкохола и искат ли да престанат да пият – и след утвърдителния отговот на всеки от тях. В края на тази “процедура” новите получават информация, че отсега нататък са пълноправни членове на АА, че са добре дошли във всяка една група по целия свят и т.н.
“Когато приключи, започнаха изказвания, тук там и въпроси, но пак така – без никой да прекъсва никого.”
Ако имаше въпроси, то само риторични, “мислене на глас”. Иначе въпроси не се задават, това един от организационни принципи на сбирка – както и този да не се прекъсват чужди изказвания.
“...накрая дълго му /на спикъра/ ръкопляскаха”
- това е повсеместен обичай в АА, винаги на спикера му се благодари с ръкопляскане, независимо от качествата на изказването му. Изобщо то е една често употребявана форма на изразяване на положителни емоции и одобрение на сбирки.
За “Петра”
“Вратата за групова психотерапия е в съседство с вратата, където се провеждат сбирки на АА, дори част от хората, които са се решили на терапия, посещават и сбирки на АА, и това не впечатлява никого...”
...- напротив, всяка терапевтична програма сродна с Минесота включва задължение (или най-малко препоръка) пациентите да участват в сбирки на АА. В много по-малки центрове те се провеждат не в съседни, а в същите помещения, в които се води терапия, след като свършат занятията. В рамките на самата терапия винаги влиза работа по първите 3 стъпки – тези занятия се водят задължително от терапевт-алкохолик и имат за цел да покажат как може човек самостоятелно да работи по Стъпките.
“...като всяка терапия и тая е платена. И цялата сума се поема от техния Народен фонд на здравето...”
Както и всякакви други медицински услуги са платени! Всички терапевтични центрове като “Петра” са здравни заведения и се финансират със средствата на Здравния фонд, както всички други основни медицински услуги в рамките на здравната осигуровка. Има и такива заведения, които поемат пациенти без осигуровка.
Всичките елементи на терапевтичната програма на “Петра” са типични и задължителни за всички действащи в Полша терапетрични програми за алкохолици в рамките на модел Минесота. Това е терапевтичен стандард, изработен и препоръчван от Държавната агенция за решаване на алкохолните проблеми.
“...процесът на работа се планира индивидуално...”
Това е елемент на модел Минесота: групова работа, но върху задачи формулирани в индивидуални планове на терапия на всеки алкохолик, които той си върши сам и ги “отчита” пред терапевтична група, в която получава обратна информация.
Re: "Нововиейска" и "Петра"
“...като всяка терапия и тая е платена. И цялата сума се поема от техния Народен фонд на здравето...”
Както и всякакви други медицински услуги са платени! Всички терапевтични центрове като “Петра” са здравни заведения и се финансират със средствата на Здравния фонд, както всички други основни медицински услуги в рамките на здравната осигуровка. Има и такива заведения, които поемат пациенти без осигуровка.
Всичките елементи на терапевтичната програма на “Петра” са типични и задължителни за всички действащи в Полша терапетрични програми за алкохолици в рамките на модел Минесота. Това е терапевтичен стандард, изработен и препоръчван от Държавната агенция за решаване на алкохолните проблеми."
Стана супер реклама на тези терапетрични програми!
Само дето немога да разбера, каква е целта на Минесота, като всяка година пръска хиляди долара за да заплати разноските на 2-3 члена на АА, и в този случай дори Новогодин, а един Бог знае за останалите психолози от България?
В Полша има над 2000 групи на АА, когато в България я има 20, я не. Не мислите ли, че ако тези мисии искат да помогнат на алкохолиците в БГ, те биха отделили поне пулвина от тези пари (щедро дадени от папата) за литература на АА, могът да се купят стотици книги, който липсват но толкоз нужни в БГ. Мда, сигурно ще кажете; "не ви ли е достатъчно че публикуваме и издаваме на български списанието Арка?"
Така е, сигурен съм да е от полза, и е помогнало на много, също за в бъдеще се надявам да помага, но лично аз мисля, че дори списанието е реклама на Ева Войводино и вашата мисия Минесота. Направо се радвам, като ви гледам колко финно манипулирате всяка ситуация, за да направите реклама на вашата психотерапия!
Де и БГ да имаше поп, та Ватикана да ни отпусне капитал/фонд та си постройм тези болници и клиники, но ко да се прави, ся ревно шъ чакаме некой кокъл да падне от полската трапеза. :))))))
Юроде, недей съ срами да съ наричаш българин! Защо да чакате учени и лекари да ви намерят лек, или психотераписти с ваши проблемите да съ занимават. Хванете се за братската ръка на АА, и дайте един на друг да си помогнем. Я вижте приятелите алкохолици от Стара Загора и Раднево. Те разширяват и усъвършенстват духовния си живот, като работят и съ жертват за другите. В болницата на Раднево се водят всеки ден сбирки на АА -повече на който участват не по-малко от 12 пациента (мъже и жени, алкохолици). Затуй, няма нужда да блеете по успеха на други, но виж ко бихте могли да направите, и как да помогнете на събратята алкохолици в родния си град. ОК!!!
Пухкав, аз те бях попитал да ми кажеш от каде си? Мислех, че беше доста запален да почнеш сбирка на АА във вашия край; дано да не си игубил туй огънче. Всъщност, направи ми впечатление, че до бая голяма степен си запознат с болеста на алкохолиците. Дане би да си психолог? Няма страшно бе приятелю, дори ще се радвам да знам че имаме психолог събрат алкохолик. Дано скоро, и във вашия град, да си имате сбирка на АА!
Както и всякакви други медицински услуги са платени! Всички терапевтични центрове като “Петра” са здравни заведения и се финансират със средствата на Здравния фонд, както всички други основни медицински услуги в рамките на здравната осигуровка. Има и такива заведения, които поемат пациенти без осигуровка.
Всичките елементи на терапевтичната програма на “Петра” са типични и задължителни за всички действащи в Полша терапетрични програми за алкохолици в рамките на модел Минесота. Това е терапевтичен стандард, изработен и препоръчван от Държавната агенция за решаване на алкохолните проблеми."
Стана супер реклама на тези терапетрични програми!
Само дето немога да разбера, каква е целта на Минесота, като всяка година пръска хиляди долара за да заплати разноските на 2-3 члена на АА, и в този случай дори Новогодин, а един Бог знае за останалите психолози от България?
В Полша има над 2000 групи на АА, когато в България я има 20, я не. Не мислите ли, че ако тези мисии искат да помогнат на алкохолиците в БГ, те биха отделили поне пулвина от тези пари (щедро дадени от папата) за литература на АА, могът да се купят стотици книги, който липсват но толкоз нужни в БГ. Мда, сигурно ще кажете; "не ви ли е достатъчно че публикуваме и издаваме на български списанието Арка?"
Така е, сигурен съм да е от полза, и е помогнало на много, също за в бъдеще се надявам да помага, но лично аз мисля, че дори списанието е реклама на Ева Войводино и вашата мисия Минесота. Направо се радвам, като ви гледам колко финно манипулирате всяка ситуация, за да направите реклама на вашата психотерапия!
Де и БГ да имаше поп, та Ватикана да ни отпусне капитал/фонд та си постройм тези болници и клиники, но ко да се прави, ся ревно шъ чакаме некой кокъл да падне от полската трапеза. :))))))
Юроде, недей съ срами да съ наричаш българин! Защо да чакате учени и лекари да ви намерят лек, или психотераписти с ваши проблемите да съ занимават. Хванете се за братската ръка на АА, и дайте един на друг да си помогнем. Я вижте приятелите алкохолици от Стара Загора и Раднево. Те разширяват и усъвършенстват духовния си живот, като работят и съ жертват за другите. В болницата на Раднево се водят всеки ден сбирки на АА -повече на който участват не по-малко от 12 пациента (мъже и жени, алкохолици). Затуй, няма нужда да блеете по успеха на други, но виж ко бихте могли да направите, и как да помогнете на събратята алкохолици в родния си град. ОК!!!
Пухкав, аз те бях попитал да ми кажеш от каде си? Мислех, че беше доста запален да почнеш сбирка на АА във вашия край; дано да не си игубил туй огънче. Всъщност, направи ми впечатление, че до бая голяма степен си запознат с болеста на алкохолиците. Дане би да си психолог? Няма страшно бе приятелю, дори ще се радвам да знам че имаме психолог събрат алкохолик. Дано скоро, и във вашия град, да си имате сбирка на АА!
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Все от някъде трябва да се започне. В България от самото начало не тръгна добре - АА беше в ръцете на един единствен човек, а това само по себе си е грубо нарушение на Втора традиция. Все още тук не се работи както трябва по стъпките а спонсорството е едно мъгливо понятие.
Така че лично аз съм "ЗА" всяка помощ дошла от хора с повече опит. Нали самата програма АА дойде от САЩ? Черпейки от опита на американците, в България има трезви алкохолици. Да, малко са. Не само че няма 20 групи, няма дори и 10 групи. Като начало не е много, но тук имаме още един проблем - изчистване на стария начин на работа, което не е никак лесно. За нас беше немислимо за напишеме нещо сами, да напечатаме нещо сами и въобще да направиме нещо сами. Сега се печата литература на АА, за което съм благодарна на един човек от тук. АА в България върви напред. Бавно, объркано, но върви.
Алкохолизмът е признат за болест в САЩ още през миналия век. Дори не знам, дали тук е така. Дори и това нещо не е наред. И съм щастлива, че можах да видя какво се прави за алкохолиците в Полша. Една перфектно функционираща програма, при която се спасяват повече хора и става доста по-бързо. Може би затова ,че там наистина има сътрудничество и толерантност между лекари, алкохолици, трезви членове на АА, психолози и консултанти, които са си чиста проба алкохолици, работещи в екип. Резултатът е налице - хиляди трезви алкохолици, чисти наркозависими, спасени семейства и човешки животи.
За мен никак не е малко. Ако мога да подам ръка само на един единствен зависим, който все още страда, значи не съм напразно на тая планета днес.
И мисля дя продължа да работя в тази насока.
Усмихни се, има изход!
Така че лично аз съм "ЗА" всяка помощ дошла от хора с повече опит. Нали самата програма АА дойде от САЩ? Черпейки от опита на американците, в България има трезви алкохолици. Да, малко са. Не само че няма 20 групи, няма дори и 10 групи. Като начало не е много, но тук имаме още един проблем - изчистване на стария начин на работа, което не е никак лесно. За нас беше немислимо за напишеме нещо сами, да напечатаме нещо сами и въобще да направиме нещо сами. Сега се печата литература на АА, за което съм благодарна на един човек от тук. АА в България върви напред. Бавно, объркано, но върви.
Алкохолизмът е признат за болест в САЩ още през миналия век. Дори не знам, дали тук е така. Дори и това нещо не е наред. И съм щастлива, че можах да видя какво се прави за алкохолиците в Полша. Една перфектно функционираща програма, при която се спасяват повече хора и става доста по-бързо. Може би затова ,че там наистина има сътрудничество и толерантност между лекари, алкохолици, трезви членове на АА, психолози и консултанти, които са си чиста проба алкохолици, работещи в екип. Резултатът е налице - хиляди трезви алкохолици, чисти наркозависими, спасени семейства и човешки животи.
За мен никак не е малко. Ако мога да подам ръка само на един единствен зависим, който все още страда, значи не съм напразно на тая планета днес.
И мисля дя продължа да работя в тази насока.
Усмихни се, има изход!
Re: Underground пътепис
Кой на коя програма и на кого може изобщо да подаде по-напред ръка,когато тази на АА никога до сега не е работена достатъчно и най вече разбрана ,че да се има ръка за подаване.Няма лошо във всички,допълнителни "поведенчески терапии",но когато я няма програмата на АА ,за какво демагогско гъбаркане става въпрос.А "Време разделно"отдавна е дошло...вместо да се пудрим може би трява да си седнем на задниците ...скромно ,ама много скромно
Центърът в Розвадов
Розвадов и Сталова Воля са съвсем друга тръпка. Там още с пристигането си човек усеща естествената символика на мястото – кръстопът на влакове, на съдби и на възможности. Психотерапевтичният център за алкохолици и зависими от хазарта в Розвадов е създаден от Ева Войдило, намира се точно на гарата, на 270 км. от Варшава, прозорците и стаите са на 30 метра от първия перон, някои от влаковете изобщо не спират тук. Точно срещу прозореца си дни наред гледах по изгрев един изкаран кой знае кога от употреба син като небето вагон, изглеждащ някак странно на фона на прелитащите наоколо влакове. Не вярвам съзнателно да е бил търсен тоя допир с пътищата и посоките, но когато пребиваващите там говореха за съдбата си, говореха и за това как вътрешният им кръстопът е олицетворен от външния - от огромната мрежа, кръстосващи се релси. Защото там е една от най-големите разпределителни гари в Полша.
Не знам дали центърът на Ева Войдило е медицинско заведение – там, както и в “Петра” не се прави детокс, няма лекари и бели престилки, няма назначавано лечение с психофармака. Най-вероятно влиза в мрежата на здравните заведения, които получават субсидии от същия фонд на народното здраве, от който и “Петра” Сградата на центъра напомня на малък приветлив хотел, боядисан в различни нюанси на зеленото, с градинка отпред, там пристигнахме с две рускини от Владивосток и Камчатка на индивидуален стаж – т.е. да участваме и видим как на практика се прави терапия по “Минесота”. Тук нямаше ограда, нямаше затворени пространства, навяващи асоциации със санаториум. Престоят на болните от алкохолизъм е 7 седмици, в които се работи много интензивно, те са си оформили и група на АА, която провежда две сбирки седмично в столовата на центъра. Затова следва въпросът, кое е различното?
В неорайхианската психотерапия има едно понятие “релационен терен”, който е свързан с честите рецидиви при хранителните психогенни разстройства, които са също форма на завимост. Релационният терен е почвата, в която е закотвена болестта, от тая почва тя черпи енергия за съществуването си. Олицетворява я семейната среда, социалната структура, впримчила болния, , бита, работната атмосфера, средата за пиене и пр. Често пъти е необходимо да се изтръгна болният от тази отровена атмосфера, за да се преодолеят първите най-трудните месеци и да получи възможност на спокойствие, в една по-добронамерена среда да си даде ясно сметка за вредите и ползите, за миналото и за бъдещето. Това се прави в Розвадов и това е новото. Как става това?
Решава алкохоликът, който има нужда от подобно лечение с откъсване от отровената среда, да сключи договор със съответния фонд на народното здраве, занася си диагнозата и анамнезата, ако се нуждае от детокс, прави го другаде, не в Розвадов - там детокс не се прави. От фонда преценяват дали си е плащал осигуровките, и ако да - ОК, заминаваш на седемседмична терапия в Розвадов, където спиш, работиш върху себе си, работиш в терапевтична група, работиш с терапевт индивидуално, ако се налага, работиш и в рамките на АА група.
Значи пак опираме до по-добро здравно законодателство, но за това вече писах. Разбира се, че терапията и престоят и тук също са платени. И сумата е огромна за нашите представи – 1500 $ месечно. 1500 $ месечно отпуснати за лечение на алкохолик! При 49 дни това са повече от 2300 $. Но там, доколкото разбрах, добре е решен въпросът с акцизите от продажбата на алкохол – голяма част пари от тях се вливат в здравните фондове.
На гарата в Розвадов ни посрещна Йозеф Списацки, един такъв, подобен малко на Рунцайс, много готин, с някаква каучукува повратливост, преливащ от вицове и хумор във всеки един момент. С Йозек се разбираме на руски, той също е психотерапевт алкохолик, не пие от 16 години. И тъй като обичал усамотението и природата, решил да си направи усамотена къща на едно романтично място, без да си даде сметка, че романтиката е по-скоро естетическа категория и е безкрайно разочароващо понякога да я живееш. Та до къщата на Йозек се стига през река Сан, където ферибот пренася колата му на другия бряг, където след два завоя го чака наистина красива дървена къща с три гладни боксера. Абсурдът е, че не е запомнил дори името на селото, където е строил къщата си.
- Е – въздъхна, докато му бяхме на гости, - важното беше, че исках да построя къща и я построих. Няма да се самоокайвам един ден, че съм можел, а не съм го направил. – После избухна в смях. - Сега вече искам да я продам.
Типично разсъждение за психотерапевт!
В центъра на Розвадов пребивават 42 души - тридесет и осем или девет бяха алкохолизци, а трима или четирима зависими от хазарта. За тях се грижат 7 души психотерапевти, трима или четирима от които също са алкохолици, и 8 медицински сестри. Т.е. един психотерапевт сформира група от по 6-7 души.
В Розвадов режимът не е съвсем свободен, заради ритмичността на програмата, но не е и ограничаващ, хората пристигат на лечение от цяла Полша с колите си. Някой ще попита: Ами не пропиват ли? Ами 95 % не пропиват – все пак това са хора, решили вече да не пият, оставили зад гърба си обременяващата част от същестуването, свързана с пиенето, за да отделят време и сили на програма, която да ги научи как да го направят и която да им даде възможност да опознаят себе си. И след това да се върнат с готов екзистенциален проект в ежедневието си. Не е комуна, защото не е затворена, не е и санториум, всичко протича по строго определен график още от 6 часа сутринта, ако някой не е доволен от храната си, може да си купи нещо отвън и да си го сготви. Сексът е забранен. Нови пациенти се приемат веднъж седмично, те образуват нова група и не нарушават ритъма на общата работа. Няма лукс, няма излишества, но всичко е ново и модерно устроено. 20 % от преминалите терапията в центъра на Розвадов имат успешни ремисии и една година по-късно.
Първата вечер се проведе сбирка на АА, там се запознахме с някои от алкохолиците, един от тях – Зденек, много ми напомни на един мой приятел. Зденек бил бивш футболист от националния отбор на Полша, който по времето на Стоичков и Балъков играл в някакъв приятелски мач между България и Полша в Стара Загора. Това, че моя милост е от Стара Згора него го изпълни с еуфория, а това че ми напомня някого, мен пък с умиление.
Значи тоя избор на Розвадов, който прави пациентът, е изцяло доброволен. Обусловен е до някаква степен и от социалния статус и образованието на алкохолиците там. От 42 души 16 бяха с висше образование. Което пък предопеделя много индивидуализирания подход на обучение – освен общата, задължителна част, всеки има възможност сам да прави план на терапията си, с оглед на собствената си проблематика. Например в един ден аз присъствах на две различни сесии, еднакво трудни, но коренно различни като замисъл за участниците. На първата една жена се опитваше да изясни собствените си чувства към детето си - дори не знаеше, дали го обича. Беше и поставена задача да си припомни как точно играе с детето си, какво чувства при докосването му, да си припомни цвета на очите, дрешките, които най-много обича да носи – дълго време тя възстановяваше чисто сетивно малко по малко образа му, докато съумя да открие най-вярното чувство, определящо отношението и към него. Терапевтът просто поставяше задачата и слушаше, като и даваше кратка обратна връзка.
Вторият случай беше по-драматичен, там Йозек направи едно класическо психодраматично разиграване. Беше накарал един от болните предната вечер да напише писмо до самия себе си, но като десетгодишен, за да конфронтира болната със здравата част на Аз-а. И по време на сеанса една от участничките влезе в ролята на десетгодишния бъдещ алкохолик, пред който вече 40-годишният мъж разказа за съдбата си – за разбитите надежди, провалените планове и съсипаните мечти. Беше много особен миг да се наблюдава тая среща между двете пресъздадени начала, да се усетят чувството за вина и разкаянието, отприщени най-неочаквано. В такива случаи идва оня важен момент, наричан от психотерапевтите “инсайт”, т.е. “прозрение”, който често пъти е начало на оттласването от дъното.
Но една терапия не може да се преразкаже, тя тряба да се изживее.
Всъщност за Розвадов и за начина, по който работят там с програмата, може да се разкаже още много - пък и бях най-дълго време там. Единственото ми опасение е, да не дотежи на хората, които все пак са решили да хвърлят по едно око на тая тема.
Не знам дали центърът на Ева Войдило е медицинско заведение – там, както и в “Петра” не се прави детокс, няма лекари и бели престилки, няма назначавано лечение с психофармака. Най-вероятно влиза в мрежата на здравните заведения, които получават субсидии от същия фонд на народното здраве, от който и “Петра” Сградата на центъра напомня на малък приветлив хотел, боядисан в различни нюанси на зеленото, с градинка отпред, там пристигнахме с две рускини от Владивосток и Камчатка на индивидуален стаж – т.е. да участваме и видим как на практика се прави терапия по “Минесота”. Тук нямаше ограда, нямаше затворени пространства, навяващи асоциации със санаториум. Престоят на болните от алкохолизъм е 7 седмици, в които се работи много интензивно, те са си оформили и група на АА, която провежда две сбирки седмично в столовата на центъра. Затова следва въпросът, кое е различното?
В неорайхианската психотерапия има едно понятие “релационен терен”, който е свързан с честите рецидиви при хранителните психогенни разстройства, които са също форма на завимост. Релационният терен е почвата, в която е закотвена болестта, от тая почва тя черпи енергия за съществуването си. Олицетворява я семейната среда, социалната структура, впримчила болния, , бита, работната атмосфера, средата за пиене и пр. Често пъти е необходимо да се изтръгна болният от тази отровена атмосфера, за да се преодолеят първите най-трудните месеци и да получи възможност на спокойствие, в една по-добронамерена среда да си даде ясно сметка за вредите и ползите, за миналото и за бъдещето. Това се прави в Розвадов и това е новото. Как става това?
Решава алкохоликът, който има нужда от подобно лечение с откъсване от отровената среда, да сключи договор със съответния фонд на народното здраве, занася си диагнозата и анамнезата, ако се нуждае от детокс, прави го другаде, не в Розвадов - там детокс не се прави. От фонда преценяват дали си е плащал осигуровките, и ако да - ОК, заминаваш на седемседмична терапия в Розвадов, където спиш, работиш върху себе си, работиш в терапевтична група, работиш с терапевт индивидуално, ако се налага, работиш и в рамките на АА група.
Значи пак опираме до по-добро здравно законодателство, но за това вече писах. Разбира се, че терапията и престоят и тук също са платени. И сумата е огромна за нашите представи – 1500 $ месечно. 1500 $ месечно отпуснати за лечение на алкохолик! При 49 дни това са повече от 2300 $. Но там, доколкото разбрах, добре е решен въпросът с акцизите от продажбата на алкохол – голяма част пари от тях се вливат в здравните фондове.
На гарата в Розвадов ни посрещна Йозеф Списацки, един такъв, подобен малко на Рунцайс, много готин, с някаква каучукува повратливост, преливащ от вицове и хумор във всеки един момент. С Йозек се разбираме на руски, той също е психотерапевт алкохолик, не пие от 16 години. И тъй като обичал усамотението и природата, решил да си направи усамотена къща на едно романтично място, без да си даде сметка, че романтиката е по-скоро естетическа категория и е безкрайно разочароващо понякога да я живееш. Та до къщата на Йозек се стига през река Сан, където ферибот пренася колата му на другия бряг, където след два завоя го чака наистина красива дървена къща с три гладни боксера. Абсурдът е, че не е запомнил дори името на селото, където е строил къщата си.
- Е – въздъхна, докато му бяхме на гости, - важното беше, че исках да построя къща и я построих. Няма да се самоокайвам един ден, че съм можел, а не съм го направил. – После избухна в смях. - Сега вече искам да я продам.
Типично разсъждение за психотерапевт!
В центъра на Розвадов пребивават 42 души - тридесет и осем или девет бяха алкохолизци, а трима или четирима зависими от хазарта. За тях се грижат 7 души психотерапевти, трима или четирима от които също са алкохолици, и 8 медицински сестри. Т.е. един психотерапевт сформира група от по 6-7 души.
В Розвадов режимът не е съвсем свободен, заради ритмичността на програмата, но не е и ограничаващ, хората пристигат на лечение от цяла Полша с колите си. Някой ще попита: Ами не пропиват ли? Ами 95 % не пропиват – все пак това са хора, решили вече да не пият, оставили зад гърба си обременяващата част от същестуването, свързана с пиенето, за да отделят време и сили на програма, която да ги научи как да го направят и която да им даде възможност да опознаят себе си. И след това да се върнат с готов екзистенциален проект в ежедневието си. Не е комуна, защото не е затворена, не е и санториум, всичко протича по строго определен график още от 6 часа сутринта, ако някой не е доволен от храната си, може да си купи нещо отвън и да си го сготви. Сексът е забранен. Нови пациенти се приемат веднъж седмично, те образуват нова група и не нарушават ритъма на общата работа. Няма лукс, няма излишества, но всичко е ново и модерно устроено. 20 % от преминалите терапията в центъра на Розвадов имат успешни ремисии и една година по-късно.
Първата вечер се проведе сбирка на АА, там се запознахме с някои от алкохолиците, един от тях – Зденек, много ми напомни на един мой приятел. Зденек бил бивш футболист от националния отбор на Полша, който по времето на Стоичков и Балъков играл в някакъв приятелски мач между България и Полша в Стара Загора. Това, че моя милост е от Стара Згора него го изпълни с еуфория, а това че ми напомня някого, мен пък с умиление.
Значи тоя избор на Розвадов, който прави пациентът, е изцяло доброволен. Обусловен е до някаква степен и от социалния статус и образованието на алкохолиците там. От 42 души 16 бяха с висше образование. Което пък предопеделя много индивидуализирания подход на обучение – освен общата, задължителна част, всеки има възможност сам да прави план на терапията си, с оглед на собствената си проблематика. Например в един ден аз присъствах на две различни сесии, еднакво трудни, но коренно различни като замисъл за участниците. На първата една жена се опитваше да изясни собствените си чувства към детето си - дори не знаеше, дали го обича. Беше и поставена задача да си припомни как точно играе с детето си, какво чувства при докосването му, да си припомни цвета на очите, дрешките, които най-много обича да носи – дълго време тя възстановяваше чисто сетивно малко по малко образа му, докато съумя да открие най-вярното чувство, определящо отношението и към него. Терапевтът просто поставяше задачата и слушаше, като и даваше кратка обратна връзка.
Вторият случай беше по-драматичен, там Йозек направи едно класическо психодраматично разиграване. Беше накарал един от болните предната вечер да напише писмо до самия себе си, но като десетгодишен, за да конфронтира болната със здравата част на Аз-а. И по време на сеанса една от участничките влезе в ролята на десетгодишния бъдещ алкохолик, пред който вече 40-годишният мъж разказа за съдбата си – за разбитите надежди, провалените планове и съсипаните мечти. Беше много особен миг да се наблюдава тая среща между двете пресъздадени начала, да се усетят чувството за вина и разкаянието, отприщени най-неочаквано. В такива случаи идва оня важен момент, наричан от психотерапевтите “инсайт”, т.е. “прозрение”, който често пъти е начало на оттласването от дъното.
Но една терапия не може да се преразкаже, тя тряба да се изживее.
Всъщност за Розвадов и за начина, по който работят там с програмата, може да се разкаже още много - пък и бях най-дълго време там. Единственото ми опасение е, да не дотежи на хората, които все пак са решили да хвърлят по едно око на тая тема.
Редактирано от Hoвaroдин на
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Само малко фактология:
- Минесота е програма, а не институция или организация и никакви пари не може да пръска.
- Никаква външна институция или организация не може да подпомага финансово АА в България, защото има Седма традиция, която по принцип по света се спазва.
- Списание Арка винаги е било бюлетин на Регионалната програма "Alcohol&Drug" на Фондация Ст. Батори (тази програма по начало се занимава с популяризиране на модел Минесота - и други терапевтични подходи, опиращи се върху Програмата на АА - в страните от Източна и Средна Европа), във всеки брой е написано това на 2. стр. на корицата. Но има добра новина, Алки: вероятно скоро ще престане да се издава.
- Редакцията на Арка не познава госпожа Войводино и затова определено не я рекламира.
- Създаване на група АА в Раднево (която, доколкото знам, не се събира всеки ден), се дължи до голяма степен на усилията на тамошния лечител, психиатър д-р Добринов, който няколко месеца преди това е участвал в обучение в Полша и оттам е почерпил опит за съсдаване на такива групи в болници.
- Ватиканът признава алкохолизма за грях, не за болест. Затова не би отпуснал и пукната стотинка за лечението му.
И само малко обобщение:
Споделяне на ОПИТ, СИЛА И НАДЕЖДА е основиният метод на работа в АА. Това, което се прави в рамките на Регионалната програма (и това, което пресъздава Новагодин тук), е точно това: споделяне на опит, сила и надежда. Опит в създаване на една система, която благоприятства за развитието на АА в страната. Сила, произтичаща от реално действащи елементи и ефикасността на тази система. Надежда, че който поиска, може да почерпи каквото поиска от опита.
Който не поиска, няма да почерпи. Всеки от нас вижда само дотам, докъдето му стига погледът.
- Минесота е програма, а не институция или организация и никакви пари не може да пръска.
- Никаква външна институция или организация не може да подпомага финансово АА в България, защото има Седма традиция, която по принцип по света се спазва.
- Списание Арка винаги е било бюлетин на Регионалната програма "Alcohol&Drug" на Фондация Ст. Батори (тази програма по начало се занимава с популяризиране на модел Минесота - и други терапевтични подходи, опиращи се върху Програмата на АА - в страните от Източна и Средна Европа), във всеки брой е написано това на 2. стр. на корицата. Но има добра новина, Алки: вероятно скоро ще престане да се издава.
- Редакцията на Арка не познава госпожа Войводино и затова определено не я рекламира.
- Създаване на група АА в Раднево (която, доколкото знам, не се събира всеки ден), се дължи до голяма степен на усилията на тамошния лечител, психиатър д-р Добринов, който няколко месеца преди това е участвал в обучение в Полша и оттам е почерпил опит за съсдаване на такива групи в болници.
- Ватиканът признава алкохолизма за грях, не за болест. Затова не би отпуснал и пукната стотинка за лечението му.
И само малко обобщение:
Споделяне на ОПИТ, СИЛА И НАДЕЖДА е основиният метод на работа в АА. Това, което се прави в рамките на Регионалната програма (и това, което пресъздава Новагодин тук), е точно това: споделяне на опит, сила и надежда. Опит в създаване на една система, която благоприятства за развитието на АА в страната. Сила, произтичаща от реално действащи елементи и ефикасността на тази система. Надежда, че който поиска, може да почерпи каквото поиска от опита.
Който не поиска, няма да почерпи. Всеки от нас вижда само дотам, докъдето му стига погледът.
Re: "Нововиейска" и "Петра"
1. Съжалявам че българските психиатри чак сега са се заинтересували за програмата Минесота...нека да се учат, че е крайно време...В психиотерапията нещо което не се практикува се счита за невъзможно...то май за всяко нещо е така....терапия капсулирана в индивидуализма води пак до пиене ...без духовна общност алкохолика е за никъде а Минесотска такава няма ....аз лично благодаря на духовната общност на А.Н. в София благодарение на която изпитвам тази благодат ...Те работят скромно и достойно....благодаря ви ....
2.Става въпрос за инвентаризация и безмилостна честносткоито налагат дадени констатации за състоянието на клуба в София например...
3.Хората от Раднево винаги са подчертавали съдействието на болницата...те работят ежедневно и дори и на мен помагат...
4.Някой хора нямат нужда от нос защото имат Духа да помагат през морета и океани безрезервно на българските мъченици ...за което благодарно се прекланям и с удоволствие....
5. Държавна програма ...означава институция.....
6.Полските папски пари нямат мирис,това и те си го знаят ,хубавото е че не са отишли само в частни джобчета и помагат на хората си...
7.Много се радвам за Полша ,но в България докато психиатрите се кандардисват каква терапия да прокарат ,как и за колко пари ние трябва да имаме Смелоста да поправим това което можем...
2.Става въпрос за инвентаризация и безмилостна честносткоито налагат дадени констатации за състоянието на клуба в София например...
3.Хората от Раднево винаги са подчертавали съдействието на болницата...те работят ежедневно и дори и на мен помагат...
4.Някой хора нямат нужда от нос защото имат Духа да помагат през морета и океани безрезервно на българските мъченици ...за което благодарно се прекланям и с удоволствие....
5. Държавна програма ...означава институция.....
6.Полските папски пари нямат мирис,това и те си го знаят ,хубавото е че не са отишли само в частни джобчета и помагат на хората си...
7.Много се радвам за Полша ,но в България докато психиатрите се кандардисват каква терапия да прокарат ,как и за колко пари ние трябва да имаме Смелоста да поправим това което можем...
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Към 1:
Много си прав(-а?).
И аз съжалявам за закъснелите психиатри. Но нали по-добре късно, отколкото още по-късно? И затова им помагаме да се учат. Не защото сме по-умни, а защото по случайност по-рано сме го научили от по-умните от нас американци.
За капсулирането и индивидуализма съм напълно съгласна. Затова в този модел не се използва индивидуална терапия, а груповата, която черпи опит от методите на АА.
И за нуждата от духовната общност - абсолютно на същото мнение съм. Затова многократно съм подчертавала тук значението на факта, че програмите, работещи по модел Минесота, включват задължително участие в АА, АН и др. По този начин подпомагат и тези общности, трасират пътя към тях на много хора, които по друг начин едва ли биха стигнали до тях.
Аз лично изпитвам дълбока благодарност към всички духовни общности, защото им дължа това коя и каква съм в момента. Затова смятам, че е моя дълг да ги подпомагам както мога (и само така). И се прекланям пред всички хора, които работят скромно и достойно по начина, по който умеят.
Точка 2 не разбрах.
Към 3:
Радвам се, че хората от Раднево са
Много си прав(-а?).
И аз съжалявам за закъснелите психиатри. Но нали по-добре късно, отколкото още по-късно?
И затова им помагаме да се учат. Не защото сме по-умни, а защото по случайност по-рано сме го научили от по-умните от нас американци.
За капсулирането и индивидуализма съм напълно съгласна. Затова в този модел не се използва индивидуална терапия, а груповата, която черпи опит от методите на АА.
И за нуждата от духовната общност - абсолютно на същото мнение съм. Затова многократно съм подчертавала тук значението на факта, че програмите, работещи по модел Минесота, включват задължително участие в АА, АН и др. По този начин подпомагат и тези общности, трасират пътя към тях на много хора, които по друг начин едва ли биха стигнали до тях.
Аз лично изпитвам дълбока благодарност към всички духовни общности, защото им дължа това коя и каква съм в момента. Затова смятам, че е моя дълг да ги подпомагам както мога (и само така). И се прекланям пред всички хора, които работят скромно и достойно по начина, по който умеят.
Точка 2 не разбрах.
Към 3:
Радвам се, че хората от Раднево са
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Изпращането стана случайно, извинявам се, след което нещо се задръсти на сервера, затова продължавам със закъснение.
Значи, към 3:
Радвам се, че хората от Раднево осъзнават, кой им помага. Но този факт тук във форума не съм виждала да е фиксиран някъде. Затова пък на много места се изказват иронични, злобни или пренебрежителни думи спрямо професионалистите, дори от хора, които поставят Радневската група за пример. Затова ми се стори справедливо да го подчертая, не и защото се съмнявам в пациентите от Раднево.
Ако сбирките там стават всеки ден, много се радвам. Чудя се само, защо не сте сметнали за уместно да актуализирате информация тук във форума. Винаги бях убедена, че е от полза за развитието на АА да се разпространява точна и верна информация за сбирките. Греша ли?
Към 4:
За носа съвсем не разбирам, останалото подкрепям.
Към 5:
Да, държавна програма означава институция. Даже верига институции. Които имат различни възможности, каквито няма АА (защото напр. го ограничават традициите). И които използват тези свои възможности СЪЩО И за подкрепа на Общността. Не би било възможно такова масово развитие на АА нито в САЩ, нито в Полша, без тази подкрепа.
Към 6:
Явно за папските работи си имате по-добра информация от мен, затова няма да го коментирам. Това което аз знам със сигурност, е че здравната система в Полша се финансира от МОИТЕ пари, както и от парите на всички граждани, които плащат данъци и здравни осигуровки. До папските пари моите знания не стигат, малко ми са връзки във Ватикана, уви.
Към 7:
Точно така! Да имаме Смелостта да поправим това, което можем е може би най-основното в случая. Въпросът е само да се реши КАКВО можем... И тук идва ред на опит, сила и надежда на тези, които вече знаят какво могат, защото са го проверили. От този опит, сила и надежда или ще имаме Смелост да почерпим, за да сверим какво можем, или няма. Всеки прави избор съгласно смелостта си...
Значи, към 3:
Радвам се, че хората от Раднево осъзнават, кой им помага. Но този факт тук във форума не съм виждала да е фиксиран някъде. Затова пък на много места се изказват иронични, злобни или пренебрежителни думи спрямо професионалистите, дори от хора, които поставят Радневската група за пример. Затова ми се стори справедливо да го подчертая, не и защото се съмнявам в пациентите от Раднево.
Ако сбирките там стават всеки ден, много се радвам. Чудя се само, защо не сте сметнали за уместно да актуализирате информация тук във форума. Винаги бях убедена, че е от полза за развитието на АА да се разпространява точна и верна информация за сбирките. Греша ли?
Към 4:
За носа съвсем не разбирам, останалото подкрепям.
Към 5:
Да, държавна програма означава институция. Даже верига институции. Които имат различни възможности, каквито няма АА (защото напр. го ограничават традициите). И които използват тези свои възможности СЪЩО И за подкрепа на Общността. Не би било възможно такова масово развитие на АА нито в САЩ, нито в Полша, без тази подкрепа.
Към 6:
Явно за папските работи си имате по-добра информация от мен, затова няма да го коментирам. Това което аз знам със сигурност, е че здравната система в Полша се финансира от МОИТЕ пари, както и от парите на всички граждани, които плащат данъци и здравни осигуровки. До папските пари моите знания не стигат, малко ми са връзки във Ватикана, уви.
Към 7:
Точно така! Да имаме Смелостта да поправим това, което можем е може би най-основното в случая. Въпросът е само да се реши КАКВО можем... И тук идва ред на опит, сила и надежда на тези, които вече знаят какво могат, защото са го проверили. От този опит, сила и надежда или ще имаме Смелост да почерпим, за да сверим какво можем, или няма. Всеки прави избор съгласно смелостта си...
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Здравей драга Аня! Лично аз, се запознах с дружеството на АА чрез изтрезвителното оделение в болницата на Канбера, кадето се водят редовни сбирки на АА. Тяхната функция е напълно самостоятелна, като свободно практикуват и спазват Традиции на АА.
За д-р Добринов от Раднево само добро се говори. Много свясан бил човекът. Млад психиатър, подобно др. Силкуърт, имал голямо желание и ентусиазъм да помога на страдащите алкохолици. Дори съм сигурен, че ще имаме бивши пациенти, да се похвалят във форума за ефикасната дейност на АА в болницата на Раднево. Иначе сбирките на АА са почти всеки ден, дори братята се събират и правят сбирка в градинката на болницата.
- Никаква външна институция или организация не може да подпомага финансово АА в България, защото има Седма традиция, която по принцип по света се спазва.
Така е Аня, много добре са ми познати традициите на АА.Чисто и просто немога да разбера с каква цел пръскате толкоз много пари по разноски на членове на АА. Може би, да е добър начин за популяризиране на модела ви в Полша - Минесота? Всъщност, няма нужда да ми отговаряш!
- Списание Арка винаги е било бюлетин на Регионалната програма "Alcohol&Drug" на Фондация Ст. Батори (тази програма по начало се занимава с популяризиране на модел Минесота - и други терапевтични подходи....
Точно за туй говоря, мила сестро. Скоро в БГ, отпуснатите помещения от общината за АА, ще бъдат заети от всебени психотераписти с основано тяхно АА, а пък горките си нямат и представа как действа програмата на АА (12 Стъпки)! Подобна драма се получила в С-Загора, кадето нашия брат Новогодин заел отпуснатото помещение на общината. Когато нашите събратя алкохолици го помолили да отстъпи поне един ден за сбирка на АА, те получили категоричен отговор, че за да се провеждат сбирките на АА, било длъжно да се наблюдават от психолог! Може би да е така. Човекът не е виновен - условие на общината! Уф бе! Доста е мрачно бъдещетето на АА в БГ. Дори има шанс по-големи и богати организации, като Минесота, успешно да отстранят и замени по бедната организация на АА в България?
ПП: Все пак да не забравяме, че туй е форум "Взаимопомощ", в който търсим по евтен и ефикасен начин на лечение, и как един на друг да си помогнем! Сбирките на АА са безплатни, така че приятелите на АА в Раднево, помагат на себе си, когато помагат на събратята алкохолици.
За д-р Добринов от Раднево само добро се говори. Много свясан бил човекът. Млад психиатър, подобно др. Силкуърт, имал голямо желание и ентусиазъм да помога на страдащите алкохолици. Дори съм сигурен, че ще имаме бивши пациенти, да се похвалят във форума за ефикасната дейност на АА в болницата на Раднево. Иначе сбирките на АА са почти всеки ден, дори братята се събират и правят сбирка в градинката на болницата.
- Никаква външна институция или организация не може да подпомага финансово АА в България, защото има Седма традиция, която по принцип по света се спазва.
Така е Аня, много добре са ми познати традициите на АА.
Чисто и просто немога да разбера с каква цел пръскате толкоз много пари по разноски на членове на АА. Може би, да е добър начин за популяризиране на модела ви в Полша - Минесота? Всъщност, няма нужда да ми отговаряш!
- Списание Арка винаги е било бюлетин на Регионалната програма "Alcohol&Drug" на Фондация Ст. Батори (тази програма по начало се занимава с популяризиране на модел Минесота - и други терапевтични подходи....
Точно за туй говоря, мила сестро. Скоро в БГ, отпуснатите помещения от общината за АА, ще бъдат заети от всебени психотераписти с основано тяхно АА, а пък горките си нямат и представа как действа програмата на АА (12 Стъпки)! Подобна драма се получила в С-Загора, кадето нашия брат Новогодин заел отпуснатото помещение на общината. Когато нашите събратя алкохолици го помолили да отстъпи поне един ден за сбирка на АА, те получили категоричен отговор, че за да се провеждат сбирките на АА, било длъжно да се наблюдават от психолог! Може би да е така. Човекът не е виновен - условие на общината! Уф бе! Доста е мрачно бъдещетето на АА в БГ. Дори има шанс по-големи и богати организации, като Минесота, успешно да отстранят и замени по бедната организация на АА в България?
ПП: Все пак да не забравяме, че туй е форум "Взаимопомощ", в който търсим по евтен и ефикасен начин на лечение, и как един на друг да си помогнем! Сбирките на АА са безплатни, така че приятелите на АА в Раднево, помагат на себе си, когато помагат на събратята алкохолици.
Re: "Нововиейска" и "Петра"
Радвам се, че хората от Раднево осъзнават, кой им помага. Но този факт тук във форума не съм виждала да е фиксиран някъде. Затова пък на много места се изказват иронични, злобни или пренебрежителни думи спрямо професионалистите, дори от хора, които поставят Радневската група за пример...
За твое съжаление, Аня, Радневските групи на АА не са водени, или режисирани от професионалисти. Те се водят много стриктно и спазват традициите на АА. Може да свириш часовникът си с др. Добринов, дори съм сигурен, че той няма да претендира! Всъщност, незнам дали го осъзнаваш, но немога да разбера защо мешаш АА с професионалисти. Забравили, ко се казва; АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция, не желае да се включва в обществени спорове, не подкрепя и не се протипоставя на каквито и да е каузи. Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат трезвеност.
За твое съжаление, Аня, Радневските групи на АА не са водени, или режисирани от професионалисти. Те се водят много стриктно и спазват традициите на АА. Може да свириш часовникът си с др. Добринов, дори съм сигурен, че той няма да претендира!
Всъщност, незнам дали го осъзнаваш, но немога да разбера защо мешаш АА с професионалисти. Забравили, ко се казва; АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция, не желае да се включва в обществени спорове, не подкрепя и не се протипоставя на каквито и да е каузи. Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат трезвеност.Re: "Нововиейска" и "Петра"
“За твое съжаление, Аня...” -???
И това ли ще ми казваш - какво чувствам? Щото го знаеш по-добре от мен?
Аз няма да дискутирам с теб, не само защото си ми го забранил навремето, но и защото няма смисъл.
Чуй се, какво говориш, ако можеш.
Преди всички да са разбрали, кой всъщност е тук единствения нападател.
И ако можеш, помисли доколко и на кого по този начин помагаш.
И това ли ще ми казваш - какво чувствам? Щото го знаеш по-добре от мен?
Аз няма да дискутирам с теб, не само защото си ми го забранил навремето, но и защото няма смисъл.
Чуй се, какво говориш, ако можеш.
Преди всички да са разбрали, кой всъщност е тук единствения нападател.
И ако можеш, помисли доколко и на кого по този начин помагаш.
Re: АBF клуб
“...това е една приземна пещера в жилищен блок, до която те допускат след много дълго звънене...”
Тук е редно да се добави, че така е само сутрин, когато вътре е само дежурният доброволец или малкото сутрешни посетители на сбирките. Следобед и вечер се влиза свободно, като в заведение – и така си влизат не само алкохолици, всеки може да поседне на кафе или да изслуша концерт (ако успее да се набута вътре, защото понякога тълпата е голяма). Такива клубове има много, всеки със своите традиции, обичаи, колорит...
Тук е редно да се добави, че така е само сутрин, когато вътре е само дежурният доброволец или малкото сутрешни посетители на сбирките. Следобед и вечер се влиза свободно, като в заведение – и така си влизат не само алкохолици, всеки може да поседне на кафе или да изслуша концерт (ако успее да се набута вътре, защото понякога тълпата е голяма). Такива клубове има много, всеки със своите традиции, обичаи, колорит...
Re: "Нововиейска" и "Петра"
2.Става въпрос за инвентаризация и безмилостна честност, които налагат дадени констатации за състоянието на клуба в София например...
-------------
Лодез, допускам кой си, макар че не съм сигурен. Но това не е и толкова важно.
Само че ако не си от София и си идвал само на няколко софийски сбирки, как можеш да направиш безмилостно честна инвентаризация, която да те доведе до "дадени констатации за състоянието на клуба в София" ?
Далеч съм от мисълта, че в АА в София всичко е наред.
Само че анализи и констатации се правят на базата на солидна информация, а не на бегли набюдения и четене на постинги във форума, които не изразяват ничие друго мнение освен мнението на пишещите ги.
-------------
Лодез, допускам кой си, макар че не съм сигурен. Но това не е и толкова важно.
Само че ако не си от София и си идвал само на няколко софийски сбирки, как можеш да направиш безмилостно честна инвентаризация, която да те доведе до "дадени констатации за състоянието на клуба в София" ?
Далеч съм от мисълта, че в АА в София всичко е наред.
Само че анализи и констатации се правят на базата на солидна информация, а не на бегли набюдения и четене на постинги във форума, които не изразяват ничие друго мнение освен мнението на пишещите ги.