ДАЙТЕ СЪВЕТ!!! СПЕШНО!!!!

зДРАВЕИТЕ!
става въпрос за ку4е, но мисля 4е ще ми помогнете!
Аз живея в софия, но днес биахме на разходка с моя приятел в Банкя. И там както съвсем приятно се разхождахме видях едно куче в мн лошо състояние. Ку4ето е голямо оба4е не може да се изправя а като се опита и залита- не може да пази равновесие. Попитах ниаколко 4овека дали знаят нещо и вси4ки мислят 4е е отровено, защото до в4ера е било добре. Мн ми е гадно, купих му храна и вода но не иска да яде.
Моля ви кажете към кого да се обърна за да помогнем на бедното животно!!!
КАКВО ДА НАПРАВЯ ????

Да го заведете веднага на лекар -това може да направте.
кучета

МИслех да го закарам на лекар, но за късмет днеска е по4ивен ден! Мн ми е мъчно! Знете ли за няква организация която може да помогне или най-добре аз да се заема! Незнам какво да направя!

974 55 16, 0888 780 180 - клиника Анимо - мисля,че са денонощни.
Най-добре се заемете вие, не мисля,че има кой да помогне в случая.

може ли да ми каже ниакои добра клиника около люлин за да не го тормозиа мн ку4ето а аз сам от люлин и ми е близо от банкя.и според вас какво му е на ку4ето 4е губи равновесие, дали наистина е отровено!

Прочети тук за клиники. Нямам идея какво може да е - но вета ще каже.
Успех ти желая и те поздравявам за желанието и амбицията!

Благодаря ти ! Много ми е мъ4но за ку4ето и се моля да успея да му помогна!

няма работещ вет по празниците в Люлин. Анимото в Младост 1 е вариант, със сигурност работи.

kakво ще кажете за клиника AVICENA , добра ли е? Мисля 4е работи постоянно , гледах в интернет, а и ми е близо.

Ами докато си говорим така за една или друга клиника просто ще стане прекалено късно - или на кучето ще му мине от самосебе си или ще умре. Е щом до сега не си го завел явно се надяваш точно на това. По принцип при такива неща трябва да се действа бързо - защото по принцип последиците са необратими. Е явно всички живеещи наблизо чакате по добър човек да направи нещо?

И не ме осъждай че ти говоря така. Прибрала съм куче блъснато от кола което 5 дни някой идиот е държал без никаква помощ, след което го е захвърлил с раните под един храст в парка, завито с яке, където го намерих. Ако не се възстанови напълно ще е именно заради това идиотско чакане. Ако искаш да му помогнеш хващай някой да го закара и виж какво му е, иначе не си мий съвестта тук моля. И още нещо - иска ли човек търси начин, не иска ли търси оправдание.

4ЕСТНО КАЗАНО СИ ПРАВ ! не ти се сардя защото съм съгласна с думите ти! Съжалявам 4е не го взех веднага, сега си умирам от притеснение още утре рано сутринта ще отида да го взема. Страх ме е единствено да не ми кажат 4е няма да се оправи и трябва да се умъртви, но пак е по добре отколкото да се мъ4и!
аз не сам от софия по принцип, тук съм студентка, и за това задавам толкова въпроси, но просто се надявам да взема най-доброто решение и да се ориентирам към добра клиника! Благодаря ви!

днеска отидохме и взехме ку4ето, беше трудно докато го ка4им в колата,закарахме го в АНИМО . Казаха ни 4е има гана и трябва да вземем решение или евтаназия или да го подложим на ле4ение което трае до живот и дава 40 % надежда, реших да го преспим, въпреки 4е ми беше мн трудно да го кажа. Сега се 4увствам ужасно,не мога да спра да пла4а, но се надиявам 4е така е по-добре!

Кофти. Много кофти. Горкото кученце.

Поздравявам те за куража - това решение се взима трудно.
Не забравяй, че в този случай си направила най-доброто за кучето.


Можеш ли да ми опишеш как изглеждаше кучето? Т.е. как се държеше - ако можеш да ми опишеш състоянието му?
И как установиха, че е гана? Направиха ли тест?

наистина е мн трудно да се вземе такова решение, не ми се беше налагало до сега и въпреки 4е е ку4е което познавам от 2 дена страданието е мн голямо, имам 4увството 4е цял живот сме били заедно, 4учувствам се мн странно, дори ми е гузно, все едно аз сам го убила, ужас.

ако знаете само колко гадно ми стана когато преди да тръгна отидох да му кажа нещо и да го погаля и то ми се зарадва.....ох ужасно е

а ина4е ку4ето когато лежи не си ли4и 4е му има нещо, оба4е като се опита да стане му е адски трудно краката му треперят и губи равновесие и пак ляга. С едното око прави странни движения, нещо като тикове, имаше и температура когато го преглеждаха в клиниката

еми... да... аз имах овчарка, имаше гана в един момент, оправих я с нивелин, обаче я хванах в самото начало и пак беше голяма мъка! та, разбирам напълно мъката ти, обаче и обратният вариант не е сигурен - ти дори не познаваш кучето, не знаеш каква е историята на заболяването и т.н. ... но е много много много ш...но!!! извинете, но така се чувствам всеки път като се сетя за евтаназия, извинявам се

Моята лайка Ирка се разболя от Гана на 3 месечна възраст, но вероятно благодарение на имунитета който имаше от майка си успя да преодоле първоначалните симптоми. Бяха заразени цялото котило, 1-2 умряха, едно го изкара като лека настинка, Ирка беше по средата.
И тогава загубените доктори (това беше преди 20 години) ни накараха да сложим ваксина против гана на 12-тия ден от първоначалното заразяване, тяхната кожа. След което болестта се върна отново, Ирка започна да залита със задните крака и се появи един страхотен тик на корема, а кучето виеше по цял ден, докато лежи вътре. Тогава бездушната идиотка от вет-центъра в Дружба, като я видя дори не посмя да я пипне, а отсече - нервна гана, това не се лекува, трябва да се приспи. Ние им теглихме една майна, защото въпреки тези признаци беше видимо как кучето се бори за живота си, извън трудностите в схващането на задницата и тиковете, искаше да излиза навън, да се опитва да ходи и да тича, когато беше навън спираше да вие. След две-три безмислени консултации с различни ветеринари, се обърнахме към човешки лекар. Той ни сметна какви дози нивалин, невробекс и три вида витамини трябва да се бият инжекционно и започнахме да я лекуваме. Лечението продължи на три фази за около шест месеца и тя се изправи на крака (подобрение имаше още с началните дози нивалин по отношение на ходенето), постепенно намаля и тика на корема, но не напълно, остана видим тик на корема й. После, след две фалшиви бременности последва едно преждевременно раждане, при което тикът на корема изчезна напълно и завинаги !!!
След това имаше нормално раждане - вече беше на 7 години.
Ирка доживя и навърши 15 години, отиде си няколко дни след това.
Ако някой ми е давал пример в живота като воля за живот и кураж това е тя, милата ни Ирка, която си отиде преди 5 години. Дори си мисля, че някой ден трябва да й направя една страничка в интернет, защото беше личност, много повече от много от хората, които съм познавала.
След това се опитахме да лекуваме една немска овчарка в по-напреднала фаза, но не успяхме да се преборим, както и в други случаи, в които не съм участвала пряко.
Смятам, че си постъпил(а) правилно в случая и че си помогнала на това куче да си отиде обградено от грижа и любов.

Сега се замислям дали така е било най-добре, защото ку4ето беше едва втори ден от болеста, мисля си дали пък не трябваше да се опитам да го излекувам, ох незнам.... дано да съм постъпила правилно. Въпреки 4е беше бездомно за мен вси4ки жовотни са равни и ги оби4ам еднакво, може би ако имах каде да го гледам щях да рискувам и да опитам да го излекувам, макар 4е докотрите не даваха големи надежди. Тъжно е когато една съдба е в твоите ръце...
Надявам се 4е сега е на по-добро място, където се 4увства добре и бяга из красиви зелени полянки. Това си представям.....

Представяй си.
Честно казано просто си представям как ветеринарите са оказали моралния натиск да го приспиш. Виждала съм ги в действие, особенно тези от анимо. Нямам представа защо понякога реагират така - може би хем искат парите хем искат да не се занимават.
Кучето което прибрах - първия ветеринар който го видя на място каза че е по добре да се приспи. Клиниката му беше на по малко от 1 минута пеша от мястото където лежеше кучето. А то беше жестоко помляно и в кома. Да не говорим и цяла нощ валяно от дъжд.
Сега гадната твар проглежда - очите и взеха да се възстановяват, проходи - веднъж падна и си размести отново кракът - но вече отново зараства. Надявам се да е правилно. Храни се стабилно, обезпаразитихме се, глези се вече даже. И хапе. Момичето е на не повече от 8-9 месеца.
А да споменах ли причината тя да не вижда. Едното око е ударено при удара с кола - сега то се възстановява. Другото е ударено жестоко във вет кабинета - не знам с какво и каде но е ударено по зле от това с колата - с разцепен клепач и още е бяло. А то беше наред. Ако това куче не вижда ще е заради ветеринарите. Казаха че е в много тежко състояните и за това не може да се оперира и да се закачът счупените кости. И 3 седмици и половина вися във вет клиника - кога подпряна на друго куче в нейното състояние, кога просто така върху един картон на земята. Единствено и вързаха устата с лекопласт и за това е зарастнала костта - на криво - зъбите и чегъртат. Като си я взех не беше в много по добро състояние отколкото когато я оставих - само с ударено око. За този звезден хотел сумата беше 412 лв. Е нали е жива. Макар че силно се съмнявам за това да трябва да благодаря на ветеринарите. Има и още ама.
Не вярвай на ветеринари. Преди 1 г. в една друга клиника видях как едни ветс убиха едно куче и един човек. Имаше куче с някакъв проблем - май температура с малко над нормата. И то беше на преглед. И след него пристигна куче - натровено мисля, почти умиращо. Е никой не погледна второто - ветса бяха твърдо решени да сложат на системи първото въпреки че сами казаха че антибиотика може да се даде на хапче и системата не е толкова задължителна. Е стопанина беше твърдо против ... и се препираха 1 час. През това време стопанина на умиращото куче получи удар предполагам - откараха го в спешна помощ. А аз чаках повече от час да получа 3 малки котета от цезарово сечение което преди това бяха представили за животоспасяваща операция от пиометра.

Честно казано не си ти виновна, просто не ми и трябва да си представям думите им. Аз се чувствам до някъде виновна че те накарах пишейки тук да го отведеш на вет.
Смятам че за всеки живот трябва да се направи максималното. Това не е нещо за което да кажеш "от това повече куче не става, дайте ново".

Така е било най-добре, не се обвинявай. При улично куче, на което никога не са му поставяни ваксини, при положението, което описваш шанса да оцелее даже и с агресивно лечение е мнооого малък. И за да не си помислите, че пиша ей така ще кажа, че имам опит с гадната и гнусна гана.
Преди около 2 години спасих едно кученце от изолатора. Оказа се болно от гана. Веднага започнахме най-доброто възможно лечение, лекарките ми направиха всичко по силите си /и тези на медикаментите/ но за съжаление след около 10-тина дни кучето премина във нервната фаза, където вече казаха, че нищо не може да се направи. Решихме да го приспим, за да му спестим мъката и болката от бавното умиране. И до ден днешен плача като се сетя, че не можахме да се преборим... но това е живота. Има и добри има и лоши моменти.
Няма за какво да съжаляваш. С тази диагноза само сте щели да се мъчите и ти и кучето. Сега тича весело и спокойно по вечните зелени поляни.

Животните са По-доброте приятели на човека!