застрелян

Имам бяло персийско коте със сини очи и е глухо, на 3 месеца. Гледа неориентирано в стената, страни от мен, пасивно е и не си играе. Не знам дали изостава в развитието си (малоумно) или всички персийци са "застреляни".

Най-вероятно има и мозъчно увреждане (нерядко с този тип глухота върви и това).
Остава ти да си го гледаш и да се молиш да не е нещо чак толкова фатално. Както и не забравяй да го кастрираш като поотрасне, защото се предава генетично - не е нужно и още да страдат. Иначе са много красиви бели със сини очи, но... първо трябва да се изследват дали са наистина здрави, и чак тогава да се заплождат, за да не се получава това.
Откъде го купи?

От познати, майка му и баща му са бели персийски котки с различни по цвят очи и също не са особено подвижни, но смятах, че котето като поотрастне, ще стане по-игриво и общително. Къде да намеря информация за мозъчните увреждания при котките и съответните симптоми?

Браво на вашите познати. Бяла котка с бяла НЕ СЕ СЪБИРА!!! Особено пък с различните очи (те са потомци на синеоки) и синеоките. Дори и да не са глухи или с мозъчни увреждания, това не значи, че не носят въпросните гени в рецесивно състояние и само чакат да се съберат, за да е налице болеста.
Как може да си заплождаш котката, без преди това малко да си се заинтересувал, се чудя....
Дай си имейла, ще видя какво мога да ти пратя.

Ако имате инфо - моля, пуснете и тук. На мен лично ми е интерсно, а на някой може да му послужи да се замисли.

Не знаех това.Мислех,че белите котета се раждат от бели родители.Колко може да живее така?Прати ми каквото можеш.
[email protected]

Белият цвят е доминантен, така че достатъчно е единият родител да е бял, за да са повечето (дори понякога и всички малки котенца) бели.

Глухотата изобщо не е проблем - с нея котето може да живее безпроблемно дълъг и нормален живот, компенсирайки загубата й с другите си сетива (които дори повече се развиват). Проблема е в съпътстващите аномалии, те могат да бъдат фатални. Затова кажи на тези твои познати ако са глухи котките им, да не ги заплождат, ако са си здрави и нормални, да ги заплождат, но с друг цвят котки (повечето от малките пак така или иначе ще са белички), а твоето котенце със сигурност не трябва да се развъжда (имам предвид, разбира се, като поотрасне).
Ще ти пиша по-късно. Но между другото, заведи котенцето за преглед при ветеринар. Може да се окаже и друга причината за апатията му. Независимо каква порода, всички малки котенца си играят и са диви, обратното е сигнал за нередност.

Не съм ти видяла поста, извинявай.
Каква точно информация имаш предвид? Правилата при развъждането на котки? От гледна точка на здравето не са кой знае колко.
- При слепота и глухота (като в случая) не се развъжда - риск от поражение на мозъка.
- Бяла с бяла не се развъжда (особено със синеоките, макар че това го правят някои от селекционерите, защото при събиране на две синеоки котки, малките се раждат с изключително наситен цвят на очите, което е особено търсено качество, но при опит за повторно заплождане, се получават плачевни резултати - всичките малки (или почти всичките) се раждат глухи и с мозъчни аномалии.
- Една женска котка, не бива постоянно да се запложда от един и същ мъжки - опасност от всякакъв род малформации, уродства, болести. (затова е хубаво при котките с изключителен набор от рецесивни гени периодично да се внася чужда кръв)
- За междуродствените връзки то е ясно - пак аномалии, уродства, заболявания.

При котките Манкс (надявам се да няма чистопородни такива в БГ, че много хора ще страдат...) нещата са малко по-различни. Там развъждането се прави малко по-стриктно, поради десетките опасности от съвсем не леки заболявания. (личното ми мнение е, че тези котки изобщо не трябва да се развъждат).
Сигурно пропускам нещо, но това е, за което се сещам в момента. Иначе има и още правила и закономерности, които ако не се спазват, то поне човек трябва да се съобразява с тях, ако иска да му е мирна главата.
Иначе има и интересни закономерности, напр. при първото раждане на котката, се получават най-хубавите резултати. Тогава по принцип се показва в максимум потенциала на животното. Затова и желателно е много добре да си изберем мъжкия, и хубаво да си дадем сметка какво целим (особено пък, ако мислим да си оставяме котенце или да работим за подобряване на породата).
Друга зависимост, това са характерите на малките. Нерядко вървят и с окраската. Това специално не съм го чела от никъде, така че не гарантирам, че на 100% е вярно, все пак от няколкото опита, не може да се очаква винаги действително правилна закономерност - може и случайност да е.
Трицветните котки са по-плодовити и по-добри майки.
Червените котараци, или червено-белите също са по-плодовити и по-бързо се развиват в полово отношение.
Котараците в комбинация на червено и черно са най-често стерилни (от ген. гледна точка са женски индивиди).
Ммм... ако някой се сеща още нещо, да допълни
(това между другото е общо за котките, не специално за някоя определена порода)

Уф, забравих и едно от най-важните:
при малформации и заболявания с наследствен характер - също не се запложда (в това число и туморите)

Много ти благодаря. За мен е много интересно.

Е, за нищо

Продължавам да се сещам - пречупените опашки (заболявания на гръбначния мозък), разногледите (най-често сиамки) също.

И за котките Манкс малко информация:
(в БГ предполагам знаете има на едно място такава порода, но ако се съди по чистопородността на другите породи в развъдника, вероятно са доста далеч от чистопородността)
Липсата на опашка при котките Манкс е наследствена и доминантна хомозиготна характерна черта, която преобладава при женските, а генът Manx е семилетален.
Експресирането на генът Manx се осъществява по 4 начина и се контролира чрез видоизменчиви полигени. Същинската котка Manx - "Rumpy" е без опашни прешлени. При модификацията "Rumpy - riser" има малък брой кокцигеални прешлени, формиращи обикновено неподвижна колона.
При "Stumpy" обикновено има по-дълга, мобилна опашка, макар че често е пречупена, възлеста и деформирана.
При редките екземпляри "Longie" има по-дълга, но все още къса опашка в сравнение с нормалните.
Генът предизвиква и ефекти, засягащи гръбначния стълб и вариращи от леко намаляване или удължаване на отделни прешлени в краниалната част на гръбнака, до намаляване броя и сливане на много опашни прешлени.
Пелвисните и саркалните също се засягат като може да се наблюдава двуделен гръбнак (spina bifida). По-късно състоянието може да се усложни чрез редуциране на лумена на тазовия канал и поява на проблеми в дефекацията.

И това, с което дай боже да откажа всеки, имащ намерение да развъжда котки Манкс:

Болестите, свързани с породата:

- Аномалии в развитието на гръбначния стълб:
Спектърът от тези аномалии е свързан с дефектите в затварянето на гръбначномозъчния канал през ранното пренатално развитие. Състоянието е наследствено и се определя от семилетален автозомен доминантен ген. Всички засегнати животни са хетерозиготни. Хомозиготността до вътрематочна смърт.
Разнообразието от тези предопределени дефекти в развитието на гръбначния стълб се изразява в:
- наличие на къси опашки - тези индивиди имат по-малък брой кокцигеални прешлени от нормалния и опашката може да бъде рязко пречупена настрани, нагоре или надолу.
- удължен и възвишен кръстец - при тези животни се наблюдават от един до седем последователно слети опашни прешлени в неподвижна колона.
- т. нар. "Rumpy"-синдром - пълна липса на опашни прешлени.
Възможно е при такива животни да се наблюдават и други малформации като наличие на мегаколон, парези на задните крайници и неволево уриниране.
При котките Манкс аномалиите на гръбначния стълб могат да се проявят в много по-тежка степен. Най-често те се изразяват в наличие на скрит незатворен гръбнак. Получава се при непълен контакт (прилепване) между ламините на прешлените тела на гръбначния стълб, като оставащите открити пространства от гръбначния канал са покрити само от кожа. Често те представляват предпоставка за образуване на конгенитално менингоцеле, при което е възможно менингите да се подават през дефекта на вертебралните ламини, а също така и myelomeningocele (част от гръбначния мозък).
Откъм страната на менингоцелето и миеломенингоцелето кожата може да бъде сраснала или не с дефекта. Понякога възниква спонтанно отваряне и от лезиите изтича цереброспирална течност. Хистологично, опашната (терминалната) част на гръбначния мозък също показва някои структурни аномалии.

При тези животни често се наблюдават неволно дефекиране или зловонни натрупвания от фекални маси в ректума, както и задържане на урината в пикочния мехур, което е възможно да доведе до цистит. Често перинеалната чувствителност е намалена или липсва, а придвижването се осъществява чрез бързи подскачащи движения.

При котките Манкс са отбелязани още и exencephallos (непълно затворен череп с частично излизане на мозъка извън черепната кухина) и kyphoscoliosis (дорзално и латерално изкривяване на гръбначния стълб).

За тези глухи котки ми стана интересно. Сега се сещам, че една вечер бяхме с една приятелка на гости на неин приятел. Котката беше невероятно красива, с различни очи, но глуха. Човекът каза, че е много страхлива. Наистина, цяла вечер се опитвах да я примамя, а тя се беше скрила зад дивана и не благоволи да се измъкне цели 5 часа. Само съскаше отдолу и просто не пожела да се покаже. Само в началото успях да я пипна, но тя се стресна и ме одраска.
Интересно ми стана още тогава-глухите котки по-внимателни и агресивни ли са?
Честно казано, това е най-агресивната и страхлива котка, която съм виждала. Дори и моята сиамка е по-мила с външните посетители, въпреки че не позволява да я пипат.

______________________________
[линк]

Моята котка също е бяла, не е със сини очи и е глуха. На 9 месеца е. Не е нито страхлива, нито агресивна. Даже напротив - много е контактна и като ни дойдат гости е душата на компанията. Предполагам, че няма нищо общо поведението на котката на приятелката ти с глухотата. също така не е никак агресивна, ама никак.

А, значи глухотата им не е причина да са по-страхливи от останалите котки Точно това ми беше интересно-дали това, че са глухи, определя характера им и отношението към околните
Явно си зависи от котето и характера му

______________________________
[линк]

Не всички бели котки със сини очи са глухи. А освен това белите синеоки котки са много красиви. Имахме преди 26 години бял синеок котарак неопределена порода, но много пухест. Дадоха го на моя мъж, защото беше глух. Беше любвеобвилен, гушест и много добър котарак. Живя 19 години при нас и 2000 година си отиде от старост. Имахме 2 пъти от него котенца, не знаехме някога, че е неразумно. Но нямаше глухи, а всички 10 котенца бяха белички и синеоки. Негови внуци живеят у мои познати и също са белички и пухести.

Моето коте неистово обича прясно мляко: облизва дори чашите, в които е имало прясно мляко. Чувала съм, че не трябва да се дава прясно мляко, особено на персийките, защото хващали глисти. Вярно ли е това? Колко често е позволено все пак да се дава прясно мляко?

Не вярвам да хване глисти (то и за децата вървят подобни твърдения, ама доколко са верни...), освен ако не му го даваш неварено, обаче може сериозно да се подриска.
Не само персийките, по принцип всички имат непоносимост към лактозата, заради недостатъчното количество на ензим, който да я разгражда и получават стомашно-чревни разстройства (което при малките котета е опасно, защото много бързо може да доведе до обезводняване)
По възможност й/му давай колкото се може по-рядко (а може и въобще - няма да умре ).
П.С. Имаш страхотно сладко коте

Г-жа Несериозната

Твойта котка не е персийска разбери го .

ти пък от къде знаеш

"Кой лае кучето?"