Ожених се!

Здравейте отново!

На лошите напук аз взех, че най-накрая се ожених миналата седмица и току що се връщам от сватбено пътешествие из Рила и Пирин. Подробности по-нататък, като се освестя.

Браво на тебе
и чудесно пътешествие сте си направили из Рила и Пирин :)
хубаво ли ви беше времето? видяхте ли сънени мечки?

като Яков и Лия с деца и като Яков и Рахил - с любов

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

Ако е бил по Бога ще ти е до гроб! Дай Боже!

О, да си жив и здрав, и ти и жена ти.
Дето се вика, "Таз година булка, догодина..."

... да сте живи и здрави и дано Бог да Ви благослови.
Аз от 20 години съм женен та още не съм се освестил, та за теб не знам.

дядо хаджи Поптолев

Е, колкото пъти наминавам към "Православието", все добри новини да чета. Бог да ви благослови изоболно!

[линк]

честито! да се обичате завинаги и през всичко!

Наско, при мене знайш кво казват: Таз година булка, догодина две!

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

Аз от 20 години съм женен та още не съм се освестил - айде айде дядо Хаджи, ти си свестен по начало, какво има да се освеставаш повече!

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

Стана велика сватба. След всички ритуали по вземане на кум и булка, придружени от музика на живо (свиреха двама братя Бакалови, препоръчвам ги на всички) се оказа, че булката ми надминава и най-смелите очаквания, та навсякъде дето минехме я сочеха и и се радваха.

Ритуалната зала май тпрябваше да я пропуснем, но пък народния ритуал с танците и т.н. е много хубав и си го платихме, да ни потанцуват и попеят. За съжаление към него вървят разни взаимствани от църквата размяни на венци и т.н, плюс цяла каара пари за снимки, които се оказаха не особено качествени.

В църквата цареше такова весело настроение, че им направи впечатление на всички как попа, пък и ние, не можем да си сдържим усмивките и радостта. Всъщност така и смятам, че трябва да е на сватба.

После в ресторанта удължихме времето с два часа, играхме много ръченици и хора и т.н. Стана купон.

Сватбеното пътуване, обаче, беше забележително. Първо в София се повъртяхме из църкви и музеи от 100-те туристически обекта на БГ. Само синагогата беше затворена и ни прецака работата. После защо хората мразели евреите!

Рила с Рилския Манастир, където ми се отдаде да отида за пръв път е сигурно най-вълшебното място в България. Сякаш цялата ни история е мчинала и е оставила по нещо там, а въпреки всичкото злато и разкош все още цари сирението на древните отци. И надявам се - на сегашните.
Отидохме и до гроба на Св Иван Рилски. Първия път валеше дъжд, стигнахме насред пътя при едни камъни, решихме, че това е то гроба, кой знае защо и се върнахме. На втория ден времето еше прекрасно, разходихме се отново, вече с по-точна представа какво да търсим, но този път забихме по едни чукари нагоре и чак като стигнахме доста близо до най-високите скали на рида видяхме някави хора да вървят по туристическата пътека! сякаш дявола не искаше да ходим при светията.
Най-сетне намерихме мястото, с двама любезни стопани, които така и не разбрахме къде живеят, помолихме се, пихме вода от аязмото и минахме през провиралката, да видим колко сме безгрешни.

Следващата спирка беше Мелник, от там покрай мелнишките пирамиди стигнахме до Роженския манастир и гроба на Яне Сандански под него. Мястото беше доста пусто, сигурно поради работния ден, но е грехота хората поне от София да не отидат да го видят поне веднъж.
До Рожен от Мелник се минава по едни кози пътечки над разни страшни пропасти, а аз се бях натоварил с вино от Мелник в една торба и все си мислех колко нелепо ще е алкохола да ме завлече в пропастта.

На връщане в автобуса няколко селяни си говореха за това как запустяват селата и хората не щат да работят вече земята, как всичко се купува от гръцки бизнесмени, спомних си и за една кръчма в Мелник, която въпреки прекрасната си атмосфера отива към залез и ми стана тъжно, много тъжно след всичките радости, които изживях.
Но пък е пролет и всичко се съживява, та вярвам - нещата ще се наредят по един или друг начин. Българина е трудолюбив, въпреки всичко, способен е и ще излезе от всяка криза.

Накрая посетихме и Рупите с църквата на Ванга, край която разни престъпни типове киснат по топлите води. Цялата църква е оградена като с крепостна стена (сигурно заради престъпните типове), мястото е хубаво, бяло и зелено. Църквата е с добре известна архитектура, но стенописите са наистина ужасни.
Навремето като се водеше спор дали да се освети църквата попа, сигурно за да не го изкарат, че не разбира от изкуство, каза, че му харесвали като изкуство, но не и като икони.
Само че тия драсканици са си баш ГРОЗНИ. Ако Ванга можеше да ги види никога нямаше да ги хареса. богородица е нарисувана като вампир, като извънземно с едни котешки зеници. Плюс че цялата им бледост не се връзва никак с естествения здрав цвят на дървения иконостас. Дано поотмрат тия, дето я вардят, че да си я направим както си трябва.

Пасле се прибрахме и пак на работа. Тая радост, дето ни споходи, дано не я забравим никога и да се родят достойни плодове от нея.

свате,тука става въпрос за "физическото начало",а "не за духовното начало".
аз имам спомен от "физическото начало" и знам кака е.
решихме с жената да си направим снимка за смомен от "свадбеното пътишествие".влязохме при фотографа и той вика:"жената да седна на стола,а ти до нея прав".ние се спогледахме с жената...
дръпнах фотографа на страна и му обясних,че,аз трябва да седна на стола,а жената да стой права.той се заината,че това не е било по "традаицията за кавалерство"...
а,работата беше в това,че на мене ми трепереха краката и едвам си стоях на тях и все гледах да седна.а,жената,а болеше гъза и все гледаше да стoй права...

ей,за това остаряваме сватe - за да имаме спомени...
сега само те са ми останали...
за това моето пожелание към младоженците е да "имат много спомени"...
да им е честото!

Да очакваш Годо e все едно да чакаш Неволята...

По-догодина три, та чак до позволените четири!

ей честито!!! Да ти върви по вода!:) И както е казал народа: таз година булка, догодина- люлка.

четери ли... арбаа уи арбаин

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

бе чак 44..ама верно, сега се зачетох в едни хадиси, дето говореха за човека, дето искал да се ожени след като вече имал 4.

аз имам спомен от "физическото начало" - ти се радвай, че нямаме още спомени от "физическия край", да кажем като Есхил на 85 години - отарвах се от жесток и безумен господар, той така казал на тая възраст за пръв път като се "изложил"

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

Я виж ак какво съм набарал:


[линк]

Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица

Честито, xenox!Най-добри пожелания!

Честито , бъдете здрави и щастливи, и с внуците, след 100 години!