Полу...

Изморяват ли ви полуистините? Полу изказаните неща? Объркват ли ви полупризнанията? Отношенията ви с повечето хора-половинчати ли са? Чакали ли сте до полунощ някой да ви се обади с полупредложение? После, с полуизвинение да замаже ситуацията? Понякога,чувствали ли сте се полуживи?В състояние на полусън обещавали ли сте си ако не цяла,то поне полупромяна?
От всичко това / а и други още/ полудява ли се?

ПП: Ако кажете че нищо такова не ви се е случвало, няма да ви повярвам.

ами като знаеш ,че ни се е случвало ......защо питаш ?Питаш и си отговаряш ...

а относно дали се полудява - не !Не се полудява ,ами се изтрезнява !Слиза се в реалността и то много осезателно е приземяването !

Е, значи съм полуприземена.

не ме изморяват, тъй като вече съм достатъчно умрена от тях.... който говори с недолмъвки, половинчато , използва изрази като ' не знам', ' ще видим' , ' ако...' не му вярвам . вярвала съм преди , мислела съм ' може пък този да не е такъв, не е възможно да имам контакти само с половинчати и лъжещи хора..... да, ама не...... сега очаквам някои юзъри да дойда да ми обясняват че има и такива - дет не са половинчати ..... да ми го спестят - една птичка пролет не прави.

полужива се чувствах само когато баща ми умря.... заради друг, дето е говорил половинчато и е лъгал - не , не си е струвало . хвана ли да ми говорят половинчато решавам проблема от раз , т.е. ' премахвам всичко що ми пречи '

полуизвиненията за мен са гавра и нещо по- лошо и от лъжа .....

защо се занимаваш с половинчати хора.... да тях живота им е не полу, а цяла лъжа .....

често ми казват ' за какво ти е тази истина и цялата истина '.... а за какво ми е лъжата или полуистината . ако някой иска да живее половинчато, аз не искам.

интересно ми е как се чувстват тия дето говорят полуистини, правят полуизвинения , мрънкат , усукват ..... как се живее в такава 'кожа' , що за хора са ..би трябвало да са получовеци и полу-нещо друго ....

Ами животът ме сблъсква непрекъснато с половинчати хора,изживяващи се като полугерои.Те търсят полуистини.Цялата истина не им утърва,та ако може така-на половина...
Тези,с полуистините, не са лоши хора.Та те са си полущастливи и това ги устройва.Що да се морят да правят нещо или да мислят,като може и на половина.В крайна сметка,те никого не са излъгъли-поне според тях самите...

полу- нещата.
Полу- изказаните неща - по-добре без тях. Директност и откровеност, или нищо.
Полу- признанията не ме объркват - не всеки е способен или достатъчно силен да каже нещата в пряк текст, до пълна откровеност.
Нямам половинчати отношения. Никога не ми се е случвало да чакам нещо дълго, да не говорим за полупредложение, или каквото и да е там, полу-.
Полужива - да, чувствала съм се.

Не се полудява.

Първо не ти взех темата насериозно. Но сега май разбрах един от проблемите си - не ми стига полущастие дотолкова, че предпочитам пълно нещастие. Може би това е проблем.



you had blood on your face;
I had blood in my eyes

Полунеща да шепнат с полуглас

беше казал Висоцки в едно свое стихотворение...

и аз мразя



[линк]

Помъдрява се



[линк]

Добрее... Например в момента искам да направя нещо конкретно,но съм зависима от други хора,които ми дават полуотговори. Т.е? /в този случай става въпрос за работа/

Да, това го знаем- "Не искам много,искам всичко!"

По-скоро се става предубеден.Поне при мен е така,що се отнася в личен план.

поне две алтернативи.

... катъ пОлу ... стигне ли се дО пОлу се добавя още едно пОлу за дъ стани целО

текта на едно късметче....
"Всички сме ангели
само с едно крило
и можем да летим
единствено когато се
прегърнем един друг"

... кактО и акО нещО у един не ти дОстигъ шъ гО намериш в друг

"Любовта е част от битието, но не и самото битие" или "Няма незаменими хора"...../тук с леко отклоненийце/

Да бе! Две "полу" хич не правят едно цяло! /най-често де/

Понякога обаче има полулюбов, получаст от...нещо си.

Когато са трима,става с едно крило...А когато си сам?