рибки-бананки

Не смятате ли,че на прага на живота всички не се различаваме особено един от друг, като рибките-бананки,но като влезнем в пещерата му се освинваме едни повече,а други по-малко от алчност да притежаваме от всичко най-доброто-секс,оргазми,любов,престиж,комфорт и т.н.И като знаем обаче,че преядем ли ,може да напуснем пещерата само по един фатален начин,то не ни ли кара това да понамалим темпото и да се примирим с някои липси?!

П.С. Рибките -бананки доплуват до някоя подводна пещера,в която има купища банани.Преди да влязат в пещерата,те не се отличават по нищо от другите риби.Но влязат ли веднъж вътре,държат се като свини.Аз знам с положителност,че някои рибки -бананки са изяждали в банановата пещера до седемдесет и осем банана...Естествено след такова ядене те така се издуват,че не могат да излязат от пещерата.Просто е невъзможно да минат през вратата...Те умират...Защото хващат бананова треска-една страшна болест.
По материали от чуждия печат-из разказа "Идеален ден за лов на рибка-бананка" от Джеръм Селинджър

Нищо не разбрах да ти кажа честно.
Но не се имам за рибка-бананка....по скоро за Акула с битурбо.


IGEN...én akar több

Бананката е обикновена херинга.
Междудругото твоята тема за успеха ме провокира да пусна тая тема.В смисъл,че всички искаме да сме успяли,но когато гребем с пълни шепи от живота,то това като бумеранг ни се връща понякога.Отразява ни се на здравето,изхабяваме се някакси и физически, и психически.Та... не трябва ли да не надскачаме възможностите си,все пак?! Това ми беше мисълта.

този разказ не е за материалния успех и преяждането с физическата страна на живота. този разказ е за емоционалното и духовно преяждане.

т.е. на сиймор му беше толкова идеално и обществено прието с мюриъл, че не можа да го понесе и се гръмна на финала. иначе му беше лесно преди, щото наричаше всички мателиални хола "еснафи", а той духовния (това се разбира в другите разкази) се извисямаше над тях, но като се заклещи в идеалната връзка и не издържа.

апропо, селинджър, както вече отбелязах, е бил голяяяяма гадина, нека е неестествено талантлив за американец. та той все такива ще ги измисли. все нещо не му е тамън.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Аааа аз съм виновника значи.
Абе слушах нещо и за глобалното затопляне.......аз трябва да им кажа, че и за това съм виновен аз. Това шега малка.
Да, според мен се отразява. Точно по този начин ми се отразява на мен, който си описала.......здравето, чувствам се изхабен, а и изглеждам като такъв.
То не е много по-темата то всъщност може би въобще не вярно, но знаеш ли какво мога да ти кажа.
Примерно сравнявам 2-ма човека които се сещам. Едното момиче на 26, със 2 висши, доста поизмъчило се, градящо всичко от нулата и успяващо в сферата в която иска да се развива. Другия човек за който се сещам е момиче, по-точно жена на 34 години със средно образование, без особенни амбиции, пуснала се по течението, с мъж и 2-деца абе отвсякъде нормална гледка.
И да ти кажа едната ако знаеш какъв външен вид има....сравнение с другата....едната изглежда като баба, а другата като момиче, аз дори не повярвах, че е на тези години.


IGEN...én akar több

Идеална връзка? С Мюриъл?


Ще всема да препрочета пак разказа, че ме хвърляш в джаза с това.

...this pain will never end
the scars will never mend...

ама не по неговите стандарти. не тълкувай селинджър като димитър димов примерно.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Викаш за мен и теб толкова идеална връзка, а тоя идиот Сиймор да не е съгласен.
А стига бе!

...this pain will never end
the scars will never mend...

не викам това, но нищо.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Аз исках да поразширя преяждането и в двата смисъла духовен и материален,тъй като са свързани просто.Всеки се стреми и към някакви материални цели,които му дават свободата духовно да се извисява.Но понякога не надскачаме ли възможностите си,като искаме всичко идеално?Идеалът ,според теб, постижим ли е?А нататък?

Интересно коя от двете е бабата?!

Зависи от човека. Да се надскочиш-какво повече от това...това е най-хубавото!

Според мен ефекта с преяждането се получава, когато човек все още има естестествени потребности незадоволени...

Според мен ние в крайна сметка се стремим към някои основни и простички неща - любов, признание за способностите ни и собственото ни значение на този свят, принадлежност към някаква социална група, в която да се чувстваме приети....

Друг е въпросът, че опитвайки се да си извоюваме дорните неща, отиваме в крайности и правим ненужни неща - фиксация върху външния вид, общественото ни положение, постиженията в работата и кериерата т.н.....

ако не четеш такива автори ще се държиш нормално даже без да пиеш хапчета.
не са за теб. не ти понасят.

.... щастлив ....

сиймор е човек с много високи идеали, което го убива накрая. (селинджър сам си се смята според мен за негов прототип, но го е направил по-готин от себе си. и той така си проваля тъпия живот, живее сам като куче в някакво селце в ню хемпшър, щото нали никой не е достоен за неговата възвъшена компания, изтормозва всичките си близки, прави им живота ад точно заради пустите високи идеали, дето не ги достигат. но за разлика от него сиймор не се тормози, че той самият не може да ги достигне, докато джеръм дейвид е наясно дълбоко в себе си, че той е същото лайно като хората, които презира и този конфликт му ебава майката.) сиймор знае, че трябва да се научи да се радва на простите неща от живота, а не само да чети разни странни текстове на санскрит и пали, но някак си не му се отдава. както казва: "интелигентността е моят дървен крак." или нещо в този дух.

материалното някак си е по-лесно да го надвиеш, но духовната лакомия няма спирка, щото е някак си обществено приемлива и другите ти се възхищават. обаче идва един миг, в който прекаляваш, почваш да се взимаш прекалено насериозно и да си играеш на господ-бог. и тогава освен да си направиш дупка в мозъка, какво друго ти остава?

познавам такива хора - другите все са недостойни, все са недостатъчно духовно възвишени за тях. "как може да си купуваш маратонки за 300 лева, когато децата в сомалия гладуват?" или "ужас! само простаците ходят на шопинг в чужбина, трябва да се ходи по музеи!" или "първенюшко е да държиш на марковите неща!" и прочее щуротии. и си се самоопиват от праведността и духовната си възвишеност. има и по-тежки форми, това са само първи симптоми.

като юношка бледна много харесвах селинджър и бях същата духовна рибка бананка. сега го карам по-смирено.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

Много добре си го написала.
А дали, сега си задавам въпроса, не минаваме всички през тези рибки бананки,като осъзнавайки духовната си самота, в един момент започваме да ценим именно простичките неща и да забелязваме хората около нас?

е, ние бяхме клубче рибки бананки и си се тупахме по гърба колко сме духовни. аз бях една от първите дезертирали.

те обикновено се намират краставите магарета и си се четкат едно друго. но "високо духовната интелигенция" нещо има тенденциа да затъва в алкохол. пък на мен нещо не ми понасят много честите запои, не че съм трезвеничка де. но за тяхното потъване в спирта си има "духовна причина", ако ме разбираш какво имам предвид. :)

после порастваш и разбираш, че примерно предпочитанието към марковите неща не е непремено първенющина, а по-скоро склонност към качество на живот. и интелигентността не е задължително да ти е "дървен крак" в смисъл на пречещ предмет. може да ти е дървен крак в смисъл на средство, което ти помага да вървиш напред.

дееба, откъде го измъкна този селинджър, та се върнах в младостта и се разграфоманствах.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.

"но духовната лакомия няма спирка, щото е някак си обществено приемлива и другите ти се възхищават. обаче идва един миг, в който прекаляваш, почваш да се взимаш прекалено насериозно и да си играеш на господ-бог. и тогава освен да си направиш дупка в мозъка, какво друго ти остава? "


Няма нищо духовно в това да правиш нещата, за да ти се възхищават и в този план на бездуховност е абсолютно нормално "да започнеш да се взимаш прекалено насериозно, да играеш на Господ Бог и да си направиш дупка в мозъка." Само че всичко това е вид бездуховност. За хубавите неща в духовен план няма ограничения .

Мисля, че въпросът не е да имаш, а да правиш точните неща .

не бе, ти не го правиш за другите, за себе си го правиш, ти да си се възхищаваш. ама ти се изкривява мерника. сбъркват ти се критериите. затваряш се в една писта и не искаш да бягаш на други. аз по-скоро бих го нарекла страх, има суета, но тя не е заради хората, а заради теб самия.

абе сбърканяци са тези хора. а и духовното има граници, недей така. много гимназистко звучи, като казваш, че няма.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.