ДАКЕЛчЕТО......

Дакелчето ми умря.
Адски ми е тъпо и няма с кой да споделя.
Може да те разбере човек само ,който го притежава.
Много умно животинче,дори повече от човек,говорящо с поглед ,с жест.

Mnogo-mnogo syjaliavam! Ne moga da si go predstavia izob6to! Moite syjalenia! Dakelyt e pove4e ot 4ovek daje - az pone predpo4itam kompanijata mu, pove4e ot niakoi xora! Dano uspee6 da uspokoi6 bolkata......!

Знам как се чувстваш, защото и аз имах дакел, който умря. Беше на 13г. Вече една година откакто го няма, но не е минал ден без да ми липсва.

Мислено винаги е с мен.
Много ми липсва.
Не мога да си намеря друг,държа да е дакелче.

И аз имах дакел,умря на 8 години и винаги ходеше по петите ме.И сега съм си взела два дакела и много им се кефя.

iskreno sajaljavam!!!

Moeto umrq minalata godina,oshte go prejivqvam,vse edno zagubix blizak i skap rodnina:((

Mnogo sajaliavam, che tvoeto jivotinche e pochinalo. Az imah dva majki dakela - Max i Bruno. Parviat umria na 14 godini, a vtoriat pochina samo na 6 godini. Tejko prejiviah zagubata i na dvamata. I dvamata mi lipsvat. Biaha mnogo razlichni, no po svoemu zabavni. I mnogo dobri drugari. Sega zamisliam da si vzema pak dakel, ako predi tova ne se izkusha da pribera niakoe ulichno palentse... Shte vidim. Bolkata ot zagubata otminava, a hubavite spomeni i snimkite ostavat...

:)

В събота(14.07.) един глупак ми згазиха Боби с Варбург.Постоянно ми се причува че драска на вратата или се разхожда в коридора.

Немога да го забравя,може би затова защото е първото ми куче.Винаги съм се страхувала от кучета ,а това мило същество ме накара да го обичам толкова много.
Сега когато се прибера ми липсва,немога да седна на фотьойла на който умря,а преди се гушкхме там.
Съчувствам ти.