лечение на Даун

Има ли такова?
Нямам предвид облекчаване на симптомите на родения човек, а цялостно лечение още при диагностицирането - 16-18 седмица от бременността.
Например, може да се избере стволова клетка от плода, да се оправи (инжектират се 23-ти хромозоми от майката например, а може и от двамата родители, за да е най-достоверно) и останалите клетки се убиват. Така плода се връща с 16-18 седмици развитие, но е здраво.
Дали може да се направи?
Други идеи?

s pove4e humor mu e maykata

хромозомните мутации не се лекуват.

Facta, non verba!

А какво ще кажеш за идеята, която предлагам?

Факта, че все още нещо не се лекува не означава, че това е невъзможно. Освен това Даун не е точно мутация доколкото знам...

s pove4e humor mu e maykata

Даун е хромозомна мутация - тризомия на 21 хромозома. Доколкото за идеята ти - не звучи особено реалистично, меко казано. Опити за генна терапия се правят, ама вкарване/махане на цяла хромозома е абсурд. Ако искаш, дай като идея нещо по-обосновано.
П.С. Даже да беше възможно, няма основание да се направи - ти искаш да се изолира единствена клетка от увредения ембрион - т.е. връщане на ниво зигота - ами по-малко рисково изглежда аборт и повторна бременност, нали?

И как ще резнеш излишната хромозома - със скалпел ли? И как ще процедираш на ниво ембрион - от всички негови клетки ли ще отстраняваш тази мутация?

Facta, non verba!

На практика синдрома на Даун се "лекува" с биохимичен скрининг, който отчета риска от такава аномалия, и който някои лекари препоръчват още в 12-13 г.с.,и/или амниоцентеза и ако се установи: аборт.
Аз като майка изобщо не бих си правила такива опити - ако има данни че ембрионът е увреден изобщо не искам докторите да експериментират с остатъка от живота ми - аборт и нова бременност имам по-голямо здраво дете, чийто живот също ще се изкриви, затова няма изобщо да се замисля.

Може ли да избягвате употреба на думи като "изкриви". За вашия разсъдък няма да говоря.

А как предлагате да нарека живота на едно дете , които прекарва голяма част от деня си с друго такова, чиито реакции и поведение не са като на останалите? Не смятате ли че неговия живот и поведение не се влияят и променят от това? А факта че за второто дете ще са нужни в пъти повече грижиу, не лишава ли пэървото от грижи и внимание от които има нужда? (дори много повече, защото то поне търпи развитие и има способността да стане самостоятелен човек и трябва да бъде подкрепяно и стимулирано както всички деца да се развива)
А когато порасне това не е ли тежък доживотен ангажимент към друг човек, който не може да се грижи сам за себе си?
А как ще се отрази този му ангажимент, когато срещне партньор и иска да създаде семейство? Колко хора познаваш, които ще поемат такъв чужд ангажимент? и ще се свържат с него за цял живот?!?
Вместо просто да сих кажат -"не са се свършили тези които няма да деля с никого"?
Именно защото вече имам едно дете, още по-малко мога да си позволя риска...

Разсъдъка ми си е съвсем на място, ако ти вече имаш едно дете и можеш (имаш житейския опит) да погледнеш нещата от тази камбанария - само тогава има смисъл да водим някакъв спор по този въпрос.
Има много семейства които се разпадат и стигат до развод и при и здрави деца, а когато в семейството има дете с непреодолими различия, всичко става много по-трудно, отношенията много по-обтегнати. Е редно ли е да рискувам и нормалната семейна среда и грижа от двама родители на първото си и здраво дете?!?
Много е лесно човек да се прави на благороден-абстрактно...

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

отказвам да чета ваши мнения, поради опасения, че ще ме "изкривят", съжалявам.

Явно си много вътре в генетиката. Като какъв работиш?

фармацевт, но съм учил генетика и в гимназията и в университета. Разбира се ми е на ниво хоби.

За съжеление мнението на тази жена е правилно колкото и гадно да звучи.

Знаеш ли без да изпадам в глобални подробности ще ти разкажа един случай с мой много близак познат.
Неговия брат е болен от синдром на Даун. Маикам жената се поболя и рано рано си отиде. Баща му дълги години гледаше болното момче и той се спомина от мъка. Сега моя близък приятел се е превърнал в подлога на брат си. И да ти призная искрено ми е жал. Знаеш ли колко хора си отидоха заради решението на тази майка да не направи аборт или да остави в такъв дом второто си дете.
Тя почина мъжът й почина и личния живот на моя приятел тоест брата на болното момче е пълен тотален провал. Никое момиче не желае да живее с него ....Дали ти харесва тази история или не -едва ли, но тя е горчивата непоправима истина . Заради това болно момче се бастисаха ТРИ човешки живота.

съжЕление, деба и неграмотниците, не се научихте бре

Когато човек обича и се грижи за близките си и техните нужди , никога не би се почувствал толкова зле , че да се отрази на здравето или личния му живот !
Кой как ще разбере написаното си е негова работа ....

то в днешно време гадното звучене е почти гаранция за правилност. няма нужда да се мисли - вземай най-гадното и неетично решение и ще сбъркаш по-рядко отколкото с мислене.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

ти вече си изкривена, най-много да те изправят.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Някога, преди да родя, и аз мислех така - като fascinating oceanid. После след многогодишен стерилитет и една много желана и следена бременност се случи да родя дете със синдром на Даун.

Едно малко момиченце, за което още в родилния дом ми казаха, че се съмняват, че има СД. Разглеждах детето, докато бях още там, чудех се с какво точно се различава от останалите, гледах колко много прилича на мен - в устните, носа, брадичката, формата на пръстчетата и просто виждах, че на всички възможни нива - физическо, емоционално, психическо - то е моето дете, за което АЗ ИСКАМ И ЩЕ СЕ ГРИЖА... Обратното би ме обезличило като човек...

По онова време най-големият ми страх беше как ще се отнасят към мен хората, като разберат, че имам такова дете... После разбрах, че не ми дреме, как се отнасят към мен, много по-важно е как се отнасят към детето...

Хората в нашия квартал харесват дъщеря ми, тя е мила, доброжелателна и усмихната. Никой не се интересува дали и от какво е болна. Те я приемат според отношението й към тях - като едно слънчево дете...

За пет години не съм чула лоша дума, не съм видяла родител да си дръпне детето от моето, всички се отнасят добре към нея...

Единственият човек, с който тя се кара, е по-малката й сестра. Но мисля, че това е норма - две сестри (с 2 години разлика) винаги има какво да делят - я кукла, я телефонче, я книжка... То и аз колко съм се карала на времето с брат ми, когато бяхме малки, но всичките ни детински спорове отдавна са забравени...

Мисля, че човек може да е жесток, само когато не познава човека, когото обижда с абстрактното си мнение.

Що се отнася до първоначалната идея, която се коментира в темата, мисля, че на този етап това е фантастика. В момента науката се е насочила в друга посока - да подтисне гените, които поради дублирането си създават излишък на произвеждани протеини и бета-амилоид.

[линк]

Американски учени са разработили медикамент, който може да постави началото на успешно лечение на синдрома на Даун, съобщи Би Би Си.

При лабораторни изследвания в утробата на бременна мишка са инжектирани протеини, благодарение на които според специалистите са постигнати обнадеждаващи резултати. След раждането не са установени следи от забавено развитие при мишлетата, които преди това са диагностицирани със синдром на Даун.

Учените са открили два протеина (NAP и SAL); които помагат на мозъчните клетки да се развиват нормално.
При децата със синдром на Даун нивата на тези протеини са ниски.

Необходима са още доказателства, които да подкрепят връзката между протеините и генетичното заболяване, уточняват специалистите.