ИЗПОВЕДАЛНЯ - №2

Мили хора, заключих старата тема № 1, защото стана много обемиста.
Не се плашете - тъжните новини тук не са чак толкова много, просто изказаните съболезнования за повече.
Все пак хората имат нужда от утеха, подкрепата ни и съпричастността ни. Имат нужда да споделят мъката си с някого. Затова е толкова голяма темата!
Отварям новата Изповедалня за Вас хора, изгубили битката с рака и ВЯРВАМ, че тъжните новини ще намаляват с всеки изминат ден!

И да напомня - тази тема не е за хора със слаби нерви!
Който има този проблем да не чете тук!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Чувствам се виновна.Много виновна.Брат ми е в чужбина и като заминаваше му обещах че ще се грижа за всичко.А сега тати умира и не мога да направя нищо,абсолютно нищо.Не знам,кое ми тежи повече близката загуба или това смазващо чувство на вина

Благодаря на всички, които през цялото време, откакто съм с вас ме подрепяха морално и с безценните си съвети. Благодаря и на тези, които изказаха своите съболезнования след смъртта на майка.Чувствам ви много близки, колкото и да ми е тежко сега, не мисля да се разделям с вас. Успех на всички, които се борите с тази коварна болест. Дано да мога да съм ви полезен с нещо и аз за в бъдеще!

Kalos и всички останали, не си и помисляйте да ни изоставяте...Ние сме вече приятели, станали такива в най-труден момент за всеки от нас. А тези приятелства са най-силни. Така че продължаваме напред....
Когато пред някой от нас се появи поредното препятстие, ние му помагаме да го прескочи, затова сме тук!
Освен това, вие имате безценен опит и можете да помагате

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

kali_66 ,не си виновна за нищо ,не се измъчвай не се терзай ,от това полза никъква поеми си вълбоко въздух,единственото нещо което можеш да направиш е бъди близо до него ,усмихвай му се , давай му кураж,винаги му казвай колко много го обичаш ,и колко рядко сте си го казвали.
На всички е много тежко , то никой не може да избяга от съдбата, тя е тъкава
къквато ни е орисала с раждането на всеки един от нас.

След всичките перфектни иследвания остана само едно гърдите,и днес доц.Милев от Соф. се произнесе Болест на Пейджет тъка отворихме втората порта на адатрябва да се отстрани цялата гърда друго спасение няма,това трябва да стане до месец

Юле, моля те, защо в Изповедалня пишеш това?
Отвори нова тема за Болестта на Пейджет и там ми разкажи какво общо има болестта на Пейджет с гърдата...защото аз имам мнение по въпроса, но не искам да пиша в изповедалнята. ОК?

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Изгубихме.....
и ние изгубихме жестоката битка с коварната болест, заедно с битката изгубих и баща си... Изгубихме го на големия български празник - Гергьовден. Не можах да му помогна, а той толкова много вярваше в мен. Толкова много боли да не можеш да помогнеш на най-любимия човек, да го виждаш как гасне пред очите ти и да не можеш да му помогнеш, а толкова много го обичам...

Моите съболезнования мила Мая, къквото и да кажа само ти си знаеш къкво ти е,бог да го прости и нека почива в мир.

Много, много съжалявам! Бог да прости татко ти!

Моите искренни съболезнования! Бог да го прости!
На теб Мая - сили - скърбим с теб!

Моите съболезножания Мая!Знам колко те боли,защото и ние загубихме битката.На 02.06 почина и моя татко.

Скъпа Мая,повярвай,тук повечето хора знаем как боли.Ние също загубихме нашия баща.Единственото успокоение,което остава е,че вече нищо не ги боли.Скърбим с теб.

Мая, Кали, присъединявам се към скръбта Ви. Приемете и моите съболезнования. От смърта на моя баща изминаха 26 дни, но болката от загубата му само се увеличава. Нищо не може да замени родителя и обичта и вниманието му. Нека почиват в мир.

Благодаря Ви, мили хора! Съпричастна съм на всички, изгубили свой близък в борбата.
На всички, които продължават да се борят се възхищавам и им желая все така борбени...... няма да унивате. Стискам палци за всички!

Майка, след 3 годишна борба с рак на яйчниците, почина... При нея беше хванато късно, когато симптомите вече бяха явни, но въпреки всичко имахме надежда. Няколко операции, няколко химиотерапии. Последните 5 месеца бяха доста трудни за нея защото тя не можеше да става вече... Бях поствала въпроси в тоя клуб. Благодаря на всички отзивчиви хора и вашите съвети. Успех на всички! Този клуб е много полезен източник на информация, и аз съжалявам, че го намерих когато беше късно за майка.

Мойте искренни съболезнования! Сигурна съм 4е като дъщеря си опитала вси4ко възможно. Пла4а с теб. И ние се борим със същата диагноза. Не искам да те връщам назад но в какъв стадий беше открито заболявамето и как се борихте. Ако прецениш не коментирай напълно те разбирам. Твоята май4ица ще те гледа отгоре и дава сили и кураж във всяко твое изпитание и радва най-истински на всеки твой успех, а аз ти желая от сърце да имаш такива безброи.

Приеми моите искрени съболезнования!боли, болката е неизмерима.Аз изпитах същото с баща ми.Изгубихме го след много страдания за всички.Знам какво е да е на легло, да не може да се храни, да не може се обръща сам, да не може да прави нещата, на които в ежедневието не обръщаме внимание.Трябва да си силна, сигурно ти е омръзнало да го чуваш.Когато ти се плаче, поплачи, така олеква, не събирай в себе си напрежението.Говори, когато ти се говори, споделяй това, което чувстваш.И знай, че майка ти ще бъде винаги с теб.Аз много често го сънувам, скоро ме пита как съм и дали се чувствам добре.Знам, че татко е с мен и ме подкрепя, че ме наблюдава и ми се радва, когато успявам и когато дори да ми е трудно, стискам със зъби и продължавам напред.Времето не лекува.Когато някой ми каже така, ми иде да му фрасна една плесница.Просто с времето се заличават спомените от болестта, това става много трудно и на преден план изплуват спомените от хубавите времена и тогава си спомняш и се усмихваш, гордееш се какъв родител си имал и че той те е възпитал и направил това, което си.Благодарен си му и си щастлив, че той е бил твой баща или майка.

Бог да я прости, нека почива в мир.

Благодаря за окуражителните думи на всички.

Поля, ще споделя за майка и дано това помогне на някой. При нея всичко беше наниз от грешки от началото, главно в резултат на докторска немарливост и невежество. Тя не живее в София. Първо, диагнозата беше поставена късно въпреки че майка се оплаквала от симптоми. След рентгенова снимка ни казаха, че има "киста" и че трябва да я оперират от киста. Първата операция не беше от раков специалист и мисля, че това беше решаващо. Хирургът, който я оперирал, намерил тумора и доста се стреснал. Майка е имала тумор във фаза III. Матката не е махната, обаче, въпреки тая напреднала фаза.

Цисплатин се назначава, което според всичко което вече знам, не е добро решение за трета фаза. След това, имаше период от 6 месеца, където не я лекуваха, защото скенерът не показвал нищо!! През цялото време туморният маркет беше много висок! Чак 6 месеца след последната химиотерапия, се открива (на скенера), че туморът си е там и се разпространява. Втора операция, този път в София. Назначават Таксол с карбоплатин. Курсът, обаче, не е бил пълен, доколкото разбрах след това от разговори с доцентка в София. Има пак период на чакане, трета операция, за съжаление в родния град на майка, която е неуспешна. Пак Таксол, който тя не можа да довърши, защото получи усложнения на червата. Когато получи усложнения, докторите в родния и град, не направиха нищо в тамошната онкологична болница. Казаха, че не искат да я оперират!! Просто щяха да я оставят да умре от преплитане на червата в адски болки. Закарахме майка с частна линейка в София, където я оперираха.

След тази четвърта, палеативна операция, майка не можа да се възстанови. Казаха, че туморният рецидив е масивен, и нищо не могат да направят за нея.

Това е трагедията на майка, която преди тази болест беше най-жизненият и най-оптимистичен човек който познавам. Тя остана смела до края, без да се оплаква. Не мога да повярвам, че я няма, че няма да я видя, и и че няма да чуя бодрия и глас вече!!