Постът

Често съм чувал, че църковните отци, както и други посветени християни, всъщност са били хора отдадени на Бога, и прекарващи доста време в пост и молитва.
Та бихте ли споделили как вие го практикувате, какъв е лично за вас смисълът на един пост, носи ли ви благословение, помага ли ви да се почувствате по-близо до Исус и въобще всичко, за което се сещате.

Драги мой, постът (и то в съчетание с молитва) не е нещо, измислено от християните, нито е практикувано само от тях. Среща се в повечето религии, където понякога достига до много по-екстремални варианти, отколкото в християнството.

А смисъла на поста е ясен - човешкия организъм, подложен на такова въздействие, дава съответните психолочески реакции. Примерно хорат започват да виждат и чуват разни неща... примерно гласа на Бога. И други подобни - все неща, които се пораждат в единствено в главите им.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

е, айде сега, вълчо...
освен в главите на постещите, се случват промени (чудеса) и навън - в заобикалящия свят.
Не винаги и не веднага, но се случват.


Христос възкръсна!

Драги мой, постът (и то в съчетание с молитва) не е нещо, измислено от християните, нито е практикувано само от тях. Среща се в повечето религии, където понякога достига до много по-екстремални варианти, отколкото в християнството.
Че аз изобщо не съм твърдял да е измислен от християните :-)
А смисъла на поста е ясен - човешкия организъм, подложен на такова въздействие, дава съответните психолочески реакции. Примерно хорат започват да виждат и чуват разни неща... примерно гласа на Бога. И други подобни - все неща, които се пораждат в единствено в главите им.
Интересно мнение имаш. Но все пак не отговори на въпросът ми - как се практикува? Например ако прекараш един 40 дни (преди великден) или дори една седмица, без да ядеш месо - това би ли довело до реакциите, за които говориш?

Приятелю,

Ако наистина искаш да научиш какво
представлява постът и как се "практикува"
тогава прочети от Библията Исая, глава 58.
Там ще получиш ясна представа за предназначението
и същността на поста.
Вероятно ще останеш изненадан от това,
което ще намериш там, но това е съвършената
воля на Този, който го е определил за нас.

Преписвам малко от този текст:

"...6. Не това ли е постът, който Аз съм избрал,
- Да развързваш несправедливите окови,
Да разслабваш връзките на ярема,
Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш
всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния,
И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия да го обличаш, И да се не
криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората,
И здравето ти скоро ще процъфне;
Правдата ти ще върви пред тебе,
И славата Господна ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря!
Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме!
Ако махнеш насред себе си хомота.
Соченето с пръст и нечестивите думи,
10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти,
И насищаш наскърбената душа,
Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината,
И мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога,

Ще насища душата ти в бездъждие,
И ще дава сила на костите ти;
И ти ще бъдеш като напоявана градина,
И като воден извор, чиито води не пресъхват..."

Наистина е чудесно!

излиза,че да постим е да "постим" за другите.
обаче "поста" излиза да "постим за себе си"...
за това го наричат "егоцентричен пост".
аз познавам само него.
"този пост" от Библията не е и не може да бъде истина.
това показва,че Библията не е "достоверна",нито е "Боговдъхновенна"...
на Нея не може да се разчита.

Да очакваш Годо e все едно да чакаш Неволята...

За мен поста винаги е носил благословение. Разбира се най-добре е ако може човек да се абстрахира от всичко останало и се предаде на молитва и четене на Словото. Тоест малко и интелектуално да се пости този ден. Аз съм на път да им завидя на църковните отци. Хем евангелистите тръгнахме по свято от православните а се овапцахме по пътя. Вярвахме че сме призвани да сме светлина на света тоест пост с отделяне от света беше лошо понеже си крием уж светлината. Ама сега като сме се о-свет-или аз бих предпочел а и препоръчал да се пости с леко вглъбяване и осамотяване. Понеже сега се доказваме колко сме не-различни от света и сме забравили началната си мисия. Важно е човек да използва тази възможност да се движи по блиско до Бог а не до света. Тъй у туй се хапем, като сме гладни да не вземем съвсем да се изядем. След 17 години евангелизъм ми се струва че и леко традиция няма да ни навреди, примерно да се пости определени дни или периоди време. Понеже човек докато се огледа, годината се таркулила а да постим сме забравили.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.

За отделянето от време на време съм напълно съгласен - че и Господ ту беше с тълпите хора, ту сам на хълма през нощта в молитва...

хубаво беше и ние да сме с "тълпите" и после да постим и се молим...
да,ама "тълпата" има "обществено мнение"!ами,ако кажат да ни "разпнат"?
за това християните са "самотници" и в последствие стават "смотаняци"...

Да очакваш Годо e все едно да чакаш Неволята...

иронията ми беше,че вече няма Истина...нито Божие Слово...

Да очакваш Годо e все едно да чакаш Неволята...

Ан, благодаря ти за мнението - много ми хареса.
Aз действително ще се радвам ако се получат и други подобни, които да пропъдят песимизмът дето е завладял форумът.

Аз лично смятам постът за съществена част от пътят ни към Бог. Та ми е интересно да чуя за опитът на други хора - кой как го практикува и съответно каква е за всеки от нас целта на един пост?
Вероятно във връзка с някой вече изказани мнения ще трябва да добавя и въпросът - въобще постим ли?

Та надявам се на още отговори, бих разбрал ако са като всеобщото разбиране "пост = здравословна диета", но все пак ще се радвам на повече мнения касаещи духовната страна на въпросът...

"Понеже човек докато се огледа, годината се таркулила а да постим сме забравили."

Така се получава, за съжаление. Поне с мен ...
Затова гледам да се включа поне във великденските пости, а понякога и в коледните. Но не че успявам да спазя духовната част де и това с усамотяването. Но човек не трябва да се отчайва, а да се старае :) защото дори от малкото старание виждам, че има полза.

Предлагам една тема (+първото мнение) в Православие, в която считам, че са казани доста полезни неща по въпроса.

[линк]

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Изчетох я тази тема - наистина предлага много полезни мисли.
Трябва да призная, че изглежда православието има доста добри традиции в постенето.
Как мислите протестантите постят ли или не?
Също според вас целта на постенето каква е - да измолим нещо от Бог или пък просто да се докоснем до Него?

* Вдигам темата защото ми се иска да чуя все пак някой лични опитности във връзка с постът и молитвата

В Православието постът и молитвата се сравняват с две крила. А никоя птица не може да лети само с едно. Също както и молитвата постът не е потребен на Господа, но те са потребни на нас за да може в нас да се получи необходимата нагласа да общуваме с Него. Когато заставаме пред Неговото лице на молитва не можем да се молим както ни скимне, не бива да вършим нищо, което е недостойно за Него. А в началото когато не сме научени поради незнание и предишни навици ние в огромна степен се държим именно така. Не че Той няма да ни чуе, но да се държим оскърбително към Него не е добре за нас, понеже препятства приближаването ни към Него. Затова е необходимо да се отдалечаваме от земните неща когато се молим да се прибираме в скришната си стаичка. Това не е казано само буквално, но най-вече от гледна точка на вътрешния ни човек. Средство за това е постът, който по същество представлява упражнение по въздържание от излишното с оглед на общението ни с Бога, което за нас е самодостатъчно (общението). Точно по тази причина постът си има степени, понеже колкото по-близо до Бога стои човек, толкова повече неща вижда, че са му излишни, а му е необходим единствено Бог. Даже е имало случаи до такава непонятна за нас степен, каквато е отпадането на необходимостта от най-първични телесни нужди - храна, вода, облекло и т.н.

Още постът е средство да се смиряваме, понеже не постъпваме според своята воля изцяло, а се учим да оставяме място на послушанието дори и в най-дребните неща от нашия живот. Послушание разбира се към даденото чрез Светия Дух на Църквата разбиране за поста във всякакъв смисъл - от духовен до телесен. Единственият случай, когато е абсолютно невъзможно да се упражняваме на послушание към Бога чрез на външен вид послушание към хората, или отделен човек, е когато този човек сме ние самите. Затова е много по-полезно да спазваме поста, който Бог ни е дал чрез Църквата, отколкото този, който е по наша собствена преценка.

В крайна сметка на каквото и ниво да постим, постът е средство, чрез което Бог ни учи на евангелски живот. Естествено, че това е начин не само да се докоснем (еднократно) до Него, но и да живеем в Него. Както и единственият път да измолим нещо от Него, защото без пост (т.е. оставайки в невъздържание) не е възможно да пребиваваме в Бога.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

В евангелието на Тома има много интересно изречение. Там Исус казва:
"Ако постите ще съгрешите, ако се молите ще бъдете осэдени, ако дадете милостиня ще бъдете наранени."
Това как го тълкувате?

А ти как мислиш? Дали трябва да се взема
сериозно и дори да се "тълкува" това съчинение ,
наричащо себе си "Евангелие"?

Ами аз съм привърженик на т.нар."строг"пост-просто така съм чувал че го наричат,не съм му дал аз името.А именно-без никаква храна и вода и поне 24 часа.Един от моите учители навремето казваше,че поста не е "времето между закуската и обяда"т. е. наистина трябва да пожертваш време,удоволствие от храна,удоволствие от питие,от мързелуване,да "снемеш"очите си поне за малко от това което теб те вълнува и да се отдадеш на време в което мислите ти и желанията ти са подчинени на време в присъствието на Бог и нуждата за която се застъпваш.
ПО тази причина най-дългият ми пост е бил в продължение на 3 дни(2 цели и третия до вечеря)-неможех да издържа повече-тогава.
Друго ,което съм правил е по-кратък,но по-често-т.е. 1 ден(24 часа)пост,после обикновен ден(1 или 2)и после пак 24 часов пост и така може да се издържи седмици.
Мотивът ми за пост досега е бил както за мое лично приближаване към Бога и нужда на човек-в едно.Няма как да стане без първото, защото към пост съм прибягвала за нужди,които са наистина тежки и съм бил прескърбен за тях.Т.е. нямало е никаква сила в мен ,зашото скръбта и мъката са били толкова големи в мен ,че не съм ги побирал в себе си.
Ако трябва да бъда честен относно честотата на поста в живота ми-много ме е срам.ПОследния път,когато постих много и ревностно беше преди години(3 ако не се лъжа).ПОсле ми се е случвало рядко от прескърбие не ти се яде,нито пие,а викаш към Бога като обезумял,защото само това можеш да направиш,след като си се убедил в пълното си безсилие да кажеш или направиш нещо . Това е.Срам ме е.
Има още какво да напиша -ама друг път.

Библейският пост обикновено е по време на трудности, на Йом Кипур (денят на умилостивението и съда), като възпоменание за изминали бедствия, при нужда...
Въздържането от определени храни е диета, а не пост!
Истинският пост е когато не се консумира нищо - нито храна, нито вода!
Обикновеният човек може да издържи три дни без вода и храна, но след това организмът започва да се трови и обезводнява, което може да доведе до психически и физически заболявания!
Не постят бременни, кърмачки, болни, бебета и малки деца! (Само в много крайни ситуации, както е описано в книгата Естир.)
Мойсей (Изход 34:28 и др.) пости 2Х40 дни, Илия и Исус - по 40 дни. Но те бяха изпълнени с Божия Дух и затова издържаха.
Аз или ти не бихме могли! (Имам познати, които едвам са ги спасявали в болницата, затова го казвам! А има и умрели!)
Постът (според мен) не се прави насила, по човешки, а само по Божие вдъхновение и при необходимост! Тогава човек се "храни" дори с въздуха, който диша и всички сетива се изострят - обоняние, зрение, духовност. Само вторият ден е по-труден (поради слабост), но след това като че ли всичко става друго и се сливаш с Божията милост и с природата, която усещаш буквално!
Ако Божият Дух не те подбуди към пост ще усещаш непрекъснат глад, болки в стомаха, жажда, съблазън... и без да искаш ще забравиш и ще сгрешиш!
Но когато Бог те води в поста, тогава всичко е перфектно - не мислиш за храна и вода, не забравяш, докато си вършиш задълженията, че си в пост, не се съблазняваш... и се чувстваш окрилен и подкрепен в Духа!
Това мисля и това споделям, зашото съм го изпитала! (Дори като кърмачка - не ми е спирала кърмата! А синът ми съм го кърмила до 2,4г.)
Ако не сте съгласни с мен, моля - ваше право е!
Но аз споделям това, в което вярвам и което съм изпитала! И ви го споделям не защото искам да се хваля или заяждам, а защото искам да съм ви полезна с опита и знанията си!
Бог с вас!

Извинявам се за директното мнение, но пишеш големи глупости. От до.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."