"Човек е това, което работи"

Сакън....ако е вярно, до сега да съм се превърнала в Паник бутон.
Силно се надявам, да има грешка в твърдението

Carpe diem! Volente deo!

Човек е това, което си е избрал да бъде.
От 2-3 години аз съм си избрала да не съм работата си.

Тези неща се виждат по-добре отстрани. Имам такива хора около себе си. С години ги наблюдвам . С течение на времето се огледах и реших, че съм тръгнала по техния път и това не ми хареса особено. Реших, че освен работата искам много други неща от живота. Не ме разбирай погрешно. Обичам си работата. Тя е страхотна. много хора ми завиждат в някаква степен. И точно тук се крие изкушението. Дали да се оприличиш изцяло с това, което работиш...в смисъл да му се отдадеш с всиките плюсове и минуси или да отсееш и използваш само най-полезното за себе си и близките си от нея. мога да кажа, че с годините успях да се дистанцирам от повечето "професионални отклонения" за сметка на по-стойностни неща по моята си скала:)

На въпроса ти, ако съм го разбрала - Вярно е само за някои в някаква степен.

Само ако позволиш, но и в този случай съзнанието рано или късно взема нещата в свои ръце. Има периоди на по-силно и по-слабо отдаване на трудовия процес. Освен това въпросния процес търпи развитие - така че има динамика.
Човек не е това, което работи, защото работата му не отговаря на въпроса "кой съм аз".
Напр. - "аз не съм инженер, счетоводител, доктор" и т.н., а по-скоро "аз съм мечтател, авантюрист, опортюнист, бохем...".

Останалите знаят за нас това, което им подадем като информация за живота си.
И ако в един момент приоритета на разговорите, или дори неформално представяне в група започне със ..занимавам се с

егати колко хора познавам, които описват себе си с работата си

- това ти е сигнал колко много значи статута "работещ" за настоящия момент.
Извън него сякаш не съществуваш.
Погледни си визитката.
Там какво пише ?

Реалната компетентност и формалното обучение за длъжността са две различни неща.

Досега не съм срещала счетоводител, дето да не разбира от маркетинг или инженер, който да не си мисли че е мениджър. Това е все едно да кажа че като ММД мога да ти поправя зъбите, щото ми е "вродено" или като МВА мога да ти реша проблема, без да познавам организацията. Реалната компетентност е какво творческо усилие влагаш в начина по който извършваш нещо..рядко свързано с образованието и много със стила.

Та човекът все още е стила.

Hello

Това си е проблем на хората. Човек работи това което е възможно за момента. Аз искам да работя диктатор на някой остров пълен с палми и послушни островитяни да правя рисувани филми за деца и да имам ферма за отглеждане на котки. Вместо това се ровя в железарии чета безкрайни технически глупости и софтуерни недомислици и съм приравняван към обикновен жичкаджия. Не ми пука. Важното е аз да съм доволен от това което съм свършил и естествено да взимам пари за него

не, човек е много повече
аз се чудя как на 18 год избираме професия и тя остава за цял живот, ако е призвание

нямаме опит или познание, не познаваме дори себе си, обаче избираме какво ще учим и работим
как?
с вярата на 18-годишните, че морето е до колене и света ни чака с отворени обятия?

Не.
Различни хора могат да имат една и съща работа и дори да имат сходни резултати в същата без да са "близнаци"...
А за неработещите пак ли така би следвало да стоят нещата? - Човек (не) е това, което не работи.
Кой ги измисля тия "обобщения" и псевдоистини уж валидни за половината човечество?!
Къде и кога човек е точно себе си? Сигурно винаги и навсякъде, нооо когато е в повтаряща се работната ситуация съвсем в реда на нещата е да проявява рутина и реакции аналогични на своите колеги, което не значи, че възможностите му за творчество и идеите му са се изчерпали...

... "покажи какво си откраднал за да ти кажа какво работиш"!

гледах катето евро сега
не излиза от роля, но пък добър играч

всяка професия дава и взима
от теб зависи
и от данък ом


пакета е за вас

с което се храни.
Иначе е съвършено вярно, че работната среда формира в голяма степен и манталитета. В офис с 5-10 жени, например, една неопитна девойка-стажантка бързо би се превърнала в клюкарка .

защото...

преди да мисля вече , пускам google.

първото на което попадна той е , нещо което не очаквах - bezmonitor.com/pc_blind.htm

по-натам се стига до Киркегор и Екзистенциализъм


Аз пък "влизам" за малко, само да кажа "здрасти".
Мисля че човек е това което работата прави с него. Понякога това е доста добре за мен, изгодно един вид, защото освен че ми дава пари, работата ме прави да изглеждам по-образован, по-зает или просто по умен. Дори да си знам че не съм, явно съм случил на работа поне.

в същото мнение ще отговоря и на МайклЛерОй - много линкове крада напоследък... ето и още един:

[линк] (дали 16те типа хора според социониката имат нещо общо с 12те зодии - въпрос за домашно)

оставам на един линк разстояние.
С.

[линк]

Какво значи "По-скоро е онова, с което се храни."? Така и не можах да го разбера това нещо, затова би ли ми обяснила ти какво влагаш в тая реплика...?

Ако итделяш достатъчно време и за нещата извън работата, които те кефят, няма да позволиш тя да те деформира.

Мисля, че твърдението "Човек е това, което работи" трябва да се погледне по-общо в смисъла му на наблюдение, че дейността формира човека.

Ако обичаш определени творчески занимания, общуване с някакув тип хора и т.н. , ти им отделяш време и по този начин се развиваш още повече в тази насока.

Ако обаче ги занемаряваш заради ежедневни задължения, в краина смерка оставяш ритуалното ежедневие да моделира това, което представляваш.

но е много вярна. Прочети тук, и ще разбереш какво имам предвид.

[линк]

[линк]

1 place to visit
1 thing to do before you die (a memory of a lifetime)
1 thing to do daily
1 thing to do weekly
1 thing you’ve always wanted to learn

Hello

човек е това което се върти в разума му, смятам аз
а без съмнение мислите се влияят от средата, в която циркулират.
така че
внимавай какви вещества доставя кръвта ти на мозъка ти...
от стомаха, от аувеолите или венозно ;-)

нормално е мислите да се насочват по-често към нещата, с които се занимаваме ежедновено.
несъмнено естеството на работата влияе на посоката на тези мисли.
затова, ако искаш да се чувстваш по-пълноценен човек и по-удволетворен от живота, който водиш, е важно да ти харесва всичко онова, което вършиш...
ако имаш свободен избор =]