насилието и децата!

Незнам дали мястото на тази тема е точно тук Просто в последно време всяка вечер от новините ни засипват с информация за поредния случай на насилие между тийнеджъри, в училище, на улицата... Какво е мнението Ви, какво трябва да бъде наказанието за подобни деяния, извършени от малолетни?

Е наказанията зависят от степента на вредата нанесена от деянието. Мисля, че тези, предвидени в НК са напълно адекватни.
Но мен по скоро ме вълнува не проблема с наказанията, а какво да направим, че да не се стига до случаи на насилие.
Наказанието има възспиращи функции единствено за изтърпяващия го, ако го изтърпява в съответните за това места. За останалите почти няма възспиращо значение. "Аз съм недосегаем/а" и "Това на мен не може да ми се случи" са веруюто на болшинството хора.
Та затова смятам, че превенцията е в пъти по-важна.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

А защо тези деца прибятват към насилие? Това е истинският въпрос. Не как да ги наказваме. Направо не е за вярване какви родители има. Агресията у децата се дължи на родителска безотговорност съчетана с незаинтересоваността на учителите пред които се извършва. В училищата цари пълна анархия. Родителите нямат време да възпитават децата си, защото бачкат като луди /в най-добрия случай/. Най-често обаче децата са обект на домашно насилие или са свидетели на такова. Да не засягам цинизмите, които повечето възрастни говорят без да се съобразяват. Не децата трябва да наказваме - рибата се вмирисва откъм главата!

Абсолютно съгласен с мнението на "палатка", но какво да се направи? Независимо какви са предпоставките (и чия е вината!), извършвайки такова деяние, имам предвид тежка проява на насилие, детската психика се уврежда (допълнително и по друг начин, за да се стигне до такова нещо, тя си е била вече увредена) малко или много. Ето защо смятам, че мерките предвидени в т.н. НК, въобще не са адекватни! Напротив, ако случайно собственото ви дете извърши нещо такова, със зъби и нокти се борете и не давайте на държавната машина от бездушие, корупция и простащина, да го превърне в завършен психопат или престъпник. Оставяйки го на "грижите" на ченгетата или така наречените "педагози" е най-сигурния начин да го осакатите за винаги! Търсете начини да лекувате детето си и да го спасите! Премахване на причините за това му поведение и лечение! И много внимание.

На мен би ми било интересно мнение и по друг въпрос, какво да се направи, ако детето ви стане жертва на такава агресия от други деца? Как да го предпазим и какво да правим, ако не дай си Боже...

Бялото-синьото. Синьото-бялото.
Ти не изваждай от цялото!

Държавната машина определено не върши работата която би трябвало. Но така е в почти всички институции. Само личната ни грижа и внимание към детето могат да му помогнат. Съжалявам, грозно е, но е така. Много е трудно да учиш детето си на дисциплина когато не я вижда никъде.
Общувам с родителите при възникването на някакъв проблем. Слава Богу, не сме имали фатални сблъсъци.

Баш за тук ти е темата и е доста болезнена и актуална .Ще пиша повече довечера, като се прибера / надявам се без жива и здрава / във Варна. Сега нямам време .

част от истината е тук!: Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма

Ако родителят не е потърсил компетентна помощ от съответните институции, въпреки асоциалното поведение на детето му още преди това (защото никой не може да ме убеди, че едно кротко и добричко дете, ще тръгне изведнъж да убива), трябва да бъде наказан, все едно че той е извършил съответното деяние.

Ами с тия американски методи на възпитание.....

Виж тайпана

Ти в коя държава живееш бе скъпа колежке?? При нас агресивни деца няма, виновно е комшийското дете, нашите, особенно ако са момченца са неразбрани гении, над които бди майка-орлица.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Методите на възпитание не са американски, а са си чисто български.
В момента живея в Америка и мога да ти кажа със сигурност, че тук изобщо вече не се толерира насилието в училищата и законите са много строги - дори и за малки нарушения. Родителите се държат отговорни за малолетните си деца и ако се окаже, че не осигуряват досатъчен родителски контрол и са безотговорни, децата им могат да бъдат отнети, родителите се изпращат принудително на курсове и се глобяват.
Нека да престанем да държим отговорна държавата за всичките ни неволи, а да се запитаме, "кой всъщност е държавата" - това сме всички ние сборно - ако всеки индивид започне да спазва моралните и законови норми, тогава и децата ни ще ги спазват.
Основната роля на училището е да дава академични знания на децата и да доразвива започнатото от семейството, като набляга на социализирането на децата - т.е. да се възпитават в това да бъдат добри граждани и да се интегрират в обществотото.
Аз лично не съм толкова заинтересувана да възпитавам нечии деца - мога да проконтролирам или да им направя забележка, но в никакаъв случаи няма да седна да им обяснявам какво трябва и какво не трябва да правят. Моите деца са моя отговорност и не очаквам от никой да седна да ми ги възпитава. Аз контролирам и дистанционното, и компютъра, и това с кого и кога се срещат децата ми. Може това да не им се нави, но докато са под моя опека и под моя покрив ще с съобразяват с моите правила. Утре ще трябва да спазват закона, да се се съобразяват с правилата на училището, университета и обществото, на работодателя си и т.н, и т.н. Ако не са научени да спазват моите правила и закони, няма да спазват и обществените, както и няма да се съобразяват с работодателя си.
Така че, вашите деца са ваша грижа, моите - моя. Ако всеки си върши работата отговорно, няма да има насилие.

Точно от такива възпитатели най-много ме е страх

Най-доброто възпитание е чрез личен пример и научаване на самоотговорност

Контрола - ех този контрол - ти сигурна/сигурен ли си, че твоите методи на контрол наистина са ефективни?

В една книга за възпитание на деца издадена 50-те години прочетох нещо наистина изключително, което ще цитирам по памет: Детето е създадено да ви се противопоставя и да се себедоказва като индивид. Това е уникалността на човека. Замислете се бихте ли искали да възпитавате някой, който безропотно ви се подчинява?


Та ето ти цялата беля. То се противопоставя, ти възпитаваш....

Ролята на обществото е ОГРОМНА. То не расте у вас и не прекарва 24 часа под вашите грижи.

Едно време (да бе одъртяла съм - усещам се вече) в училищата не смеехме много неща да си позволим, защото имаше доста сурови наказания (понякога и физически)

Ролята на улицата също - правиш беля, все някой ще ти се скара и имахме невероятен респект от родителите.

Въобще всички участваха и бяха единици, които правиха наистина големи поразии

Преди една година бях свидетел на следната случка:
Невръстно хлапе удря ранено врабче, докато майка му си бъбри с някаква позната на улицата. Побеснях и отивам при хлапето директно и му казвам, че ако още веднъж го нарани аз ще го сритам по абсолютно същия начин. Майката граква, че това било само врабче!!!!
Оттук нататък незнам нейния възпитаник дали утре няма да срита по подобен начин и моята дъщеря, защото е само момиче примерно и със сигурност майка му ще го защити по тази логика или ше реве по форумите, че не се справя с детето си.....

Та, мисълта ми е, че ВСИЧКИ сме длъжни. И най-вече трябва да показваме КАК чрез личен пример.

Съгласни ли сте?

Виж тайпана

Ами, като тикнат стотина такива "невиновни" в пандиза, може пък и да вденат. А и да не вденат, поне ще им бъде отнета възможността да продължат да създават изроди.

Мисълта ми беше, че има и деца, които просто си стават в един момент такива и родителите нищо не могат да направят, но тогава да потърсят помощ.

Точно за личния пример ми беше думата.
Има една поговорка: "Не мога да чуя това, което казваш, поради това, което вършиш". И понеже повечето родители говорят едно, а вършат друго, за това и децата им следват делата, а не думите им.

Майка ми ме пребиваше от бой за оценки и като станах на 15 години на 9 май 1993та година просто я изгоних от нас. Получи си заслуженото!