Кървав камък

От доста време насам, се канехме на най-високата БГ планина в Краище - Кървав камък и нейния първенец връх Било 1737м. Ето че дойде и техния ред. Рано сутринта в неделя, с неухота напуснахме топлото легло и след по-малко от час вече закусвахме и пиехме кафе в Брезник. От там бързо стигнахме до Трън, където в края на града има отбивка за село Вукан. След няколко километра много хубав асфалт, пътят стана разбит, но ние вече бяхме свикнали с шосетата в този край. Минахме през селата Костуринци (където разгледахме църквата Св. Богородица, която наскоро е ремонтирана, но за съжаление беше заключена ),

Стайковци, Горна Мелна и малко преди обяд пристигнахме в село Долна Мелна, което е и изходен пункт за върха.

От моста на реката завихме надясно и по асфалтов път, след около 6 км., достигнахме до една метална спирка, където паркирахме колата. Продължихме по хубав черен път, който се катери към билото на планината. Пътят е монотонен, но се откриват гледки към махала Шипковица, сгушена долу в ниското.

Радост за очите са поляните пълни с минзухари.

Малко преди да стигнем, до падналите телени заграждения, изведнъж пред нас изкочи вълк, но докато си извадя фотоапарата той бързо изчезна.

Минахме покрай една табела Гранична ивица и след няколко минути излезнахме на гр. пирамидка 166. От тук гледката стана много по-впечатляваща. Към Сърбия:



Към връх Руй и цялото Краище:


Самия връх Било се намира на следващата пирамидка 167, на която има и сръбска вишка. След има, няма двайсетина минути и вече правихме снимки от вишката. Снегът почти напълно се е стопил, като изключим останали тук там преспи. След като се накефихме на красотите около нас, поехме обратно към колата.




Тъй като вече се стъмва по-късно, остана време да се разходим и до Вискяр и Мечи камък.



След това се прибрахме за разнообразие през Гургулят, където разгледахме Пантеонът на безсмъртието, който за радост е почистен и ремонтиран.



Изкарахме чудесно и с нетърпение очакваме следващата ни среща с планините

Хубава разходка, Кървав камък е красиво място.
Планината е интересна и с това, че съвсем малко на север от вр.Било, по следващото странично било от Сърбия "пристига" Главният балкански вододел (между Бяло и Черно море). След това той минава по държавната граница до вр.Огорелица и оттам надясно през седловината Вълча (с ударение на края) поляна влиза "и с двата крака" в България, за да продължи през Големи връх, Завалска пл., Вискяр, Люлин, Витоша, Верила, Лакатишка Рила, Рила, Средна гора, Стара планина, Бакаджиците и Странджа за Турция. През 1994 бях тръгнал по този маршрут, но стигнах само до средата (до х."Мургана") и все се каня да го довърша. Живот и здраве да е...
Направи ми впечатление, че има много вода по Кървав камък. Дори по самото било имаше чудесни извори.

Здравей, хубава разходка сте направили в планина, в която си мисля че рядко ходят туристи. Искам да те попитам обаче отново за болния въпрос за разрешителните, вадихте ли, или сте я карали без тях? Имаше ли военни въобще някъде? Аз започнах да обикалям от известно време по-малките планини, но спрях именно защото почти всичките, които ми остават са гранични, а на мен с военни не ми се занимава.
Поздрави!!!
Жоро

Здравей,
Имахме същите притеснениа като теб относно разрешителните и когато решихме да си извадим беше една досада ...
Направо споделям :в края на ноември миналата година бях на в.Руй-повече от 4 часа се мотах натам -насам-живо пиле не видях.
Края на март тази година ходих на връх Кадийца/Огреяк и Ильов връх - пак същото.ако не броя мургавите братя дето са окупирали заставата под Кадийца.
Сега на Велиден бях на връх Било-певече от 6 часа ходих по границата и на север, и на юг,даже и на вишката се качвах.Пак безлюдно и безпроблемно.Всичко има много запустял вид дори самата бразда вече трудно личи къде е била
Е това е . Дано ти е от полза тази информация.

Ей, тия свине едно чисто място не оставиха, деба!

Здрасти, Жоро! Отначало и ние се притеснявахме, че нямаме разрешителни, но в последните две, три години обиколихме почти всички гранични планини и досега не сме имали проблеми. Нямам свободно време, за да ходя и да се занимавам. Единствено на Радомир, преди две години имахме късмет, защото точно преди нас бяха върнали едни хора. Абе човек караме го така, пък ще видим кога ще ни изневери късмета.
Колкото до надписа на котата, бих го написал и аз! Така е пич навсякъде сме!

ще е ако името се произнася Вуча поляна (с ударение на У) ;)
Междудругото на главния балкански вододел, но на пътя Кожинци-Видрар има чешма, която някога имах идея да направя така, че част от водите и да отиват в Бяло, а част в Черно море... нереализиран проект

Хе, това е интересна идея! Някои от изворите по Гьолджука в Стара планина правят така.