Трудно общуване

Дъщеря ми кара 15-тата си година. Има проблеми с общуването. Тази година смени училището и в новото не успява да се сближи с никого. Децата не се държат лошо с нея, но просто не я забелязват (по нейните думи). Това много и тежи, пристрастява се към чатенето, започва да ходи с неудоволствие в училище, а толкова се радваше, когато я приеха на първо класиране там. Не знам какво да правя. Давам си сметка, че проблемът е в нея, тя наистина не е с голямо самочувствие (без особени основания - нормално дете си е), плаха е, трудно се приобщава към нови хора и по-скоро чака другите да скъсят дистанцията. Мисля да и потърся добър детски психолог, с който да може да разговаря за проблемите си. Аз явно не мога да намеря точните думи. Или пък да я запиша на някакъв спорт, (засега има желание само за фитнес). Просто не знам какво да правя. Не искам тя с времето да се затвори още повече в себе си и да стане някаква чудачка. Не че имам нещо против чудаците и ако тя не страдаше толкова от самотата и изолацията си не бих се притеснявала. Но тя копнее за общуване с връстниците си, а нещо не се получава. Дайте съвет, ако сте имали подобни проблеми.

Записвай я на фитнес и я остави да си чати - в чата общуването е не по-малко пълноценно, отколкото на живо. Може да се каже, че съм се научил да общувам истински в чата и това много ми помага, когато трябва да общувам на живо. Що се отнася до фитнеса - необходимо е само да не използва анаболни стероиди, да се храни нормално, да почива достатъчно и да слуша треньорите. Спортът е много добър.

Най-важното е невидимо за очите.

Фитнесът не спорт, той е и мода и вятър работа и работа по самочувствието и място за срещи и познанства и пр. пилеене на време.

Защо да не можеш да намериш думите ... не знаеш ли защо е искала да бъде в това училище? Някакъв интерес или мечта е гонела предполагам и тя не се е изпарила... или? Я поразкажи

на опера, на Опера ...

спокойно бе! на 15 всички са такива

Заселихме се извън София, в едно шопско село, където тя не се чувстваше добре в училище. Повечето деца бяха твърде безцеремонни и груби и тя общуваше предимно с по-малки дечица от нея. Може би от там започна всичко. Мисля, че съучениците и просто я притесняваха. Освен това не е дете, което се налага в спор, състезание и т.н. Емоционална е, но някак си всичко остава в нея. Общуването и с връстници за нея е много важно на тази възраст, но не се получава в новото училище. Това е основният проблем. Не училището само по себе си, а че там е "невидима" за другите, както тя се изразява. Това, че отива там само зада учи, а не общува с никого за нея е тежко и е демотивира и от ученето. Няма проблеми или конфликти с децата или учителите. Просто е плаха , необщителна и без самочувствие, вероятно и поради предишното си училище. Интересно, че учителите в старото и училище също някак си я пренебрегваха. На изпитите тя изкара най висок бал от всички свои съученици и набедени отличници, въпреки многото петици, които и бяха оставили "просто ей така". Така в известна степен се реабилитира в собствените си очи, но и в новото училище и е трудно да се себеизяви, въпреки че има потенциал. Въпрос на характер, възпитание (тук вината е моя, че много съм я опекунствала, изглежда). Тя просто не дава възможност на децата да я опознаят, не прави никога първата крачка в запознанство и си е отредила пасивна роля в общуването. Това е моя гледна точка. Какво излъчва, обаче, за да е "невидима" за околните, не зная. В къщи всичко е наред, разговаряме за всичко мисля, но аз не мога да и помогна. Все ми се струва, че външен човек, добър психолог, би я окуражил и помогнал да преодолее страха си от общуването, от това да не и се присмеят, може би. Не знам какво става дълбоко в душичката и и наистина се чувствам безсилна. И ми тежи, като честичко повтаря, че е аутсайдерът на класа. Опитвам се да и обясня, че всичките и страхове, притеснения и пр. е нещо, което съществува само в главата и и създава малко или много нейната реалност на самота, че ако си създаде по позитивна представа за себе си нещата ще се променят и другите ще я виждат такава, каквато самата тя се вижда, но... не се получава. Знам, че фитнесът не е спорт, но мисля, че мисълта че прави нещо за себе си ще и повлияе положително. Освен това има алергичен ринит и не е много за динамични и аеробични спортове.

Бях в подобно положение като ученичка.Много стеснителна,с възможности,които не показвах,защото чаках все да ме попитат,за да кажа.
Съученички,които имаха дънки и дрешки от Кореком,и аз-незабележима около тях,нито с външен вид,нито със самочувствие.
Поведение-наблюдател.
Нещата се промениха.Всяко нещо идва с времето си.Тази вродена наблюдателност ми помогна след време да разбера как да се държа,какво да говоря,как да извадя най-доброто от себе си,как да преценявам хората...
Мисля,че тази "странност" в детството ми помогна да разбера себе си.

Според мен идеята ти да говори с психолог е много добра. Наистина много добра.
Да ходи на фитнес ми се струва добра идея, но САМО ако има инструктор до нея, който да й показва всяко упражнение. Ако я пуснеш да ходи сама и да се чуди какво да прави ще се откаже още на първия-втория път. освен това фитнесът не е нещо, което те "грабва" от първото ходене, нужни са 4-5 ходения поне, за да ти допадне.
Евентуално може да опита някакви танци, според мен добре влияят на самочувствието. Но трябва да прецените как ще се комбинира това с алергията.

Тази възраст е чудна и не се побира в никакви рамки.Защо непременно държиш детето ти да е "отракано", може би и самата ти ,майчице си тиха и кротка. Защо не опиташ да контактуваш самата ти по-твърдо с нея.Спри да разискваш с нея този проблем. Накарай я да ти нарисува нещо.Това е показател, може да излезе нещо. Идеята с танците е супер.
Аз имам 2 момчета.Единият е много отракан/като мен/ и с чар печели хората и оценки/не е толкова умен/.Вторият е много добричък, кротък но няма приятели.Не успява да общува с никого.Има лек проблем, но децата не го харесват, защото не се бие, не е арогантен.Сам кръстосва видеотеките, почти не говори.Какво ли не опитах, мъчно ми е но той си е самотник.
Между другото, съпругът ми е нещо подобно. "Мъца", няма приятели, дай му да си е в къщи, а аз съм купонджиика. Ако не му бях предложила да се оженим преди 22 години, още да сме гаджета!

Не мога да се съглася с това мнение - да окуражиш едно затворено момиче да виси в чата е лоша идея, както и да го погледнеш. Чатенето не е сравнимо с човешкия контакт и няма да и помогне да се чувства приета, търсена и оценена в реалния си живот. Може да и създаде виртуални връзки, но всеки един от нас знае, че те не са сравними с истинските приятелства. Най-много да се затвори в стаята си и още повече и да и мине желанието за контакти.

Според мен е добре да окуражавате интересите и, да я подкрепяте и помагате, но да не натискате прекалено много. Не бива всеки разговор или действие да е свързано с нейния "проблем". Идеята за психолог също е хубава, но бъдете сигурни че тя иска това и разбира как би могло да и помогне. Много е важно терапията да не и смачка самочувствието още повече (за какво ме водят на психолог, явно нещо не ми е на ред).

А иначе много момичета минават през такъв период, но това че е прозрачната в класа не значи, че няма да бъде щастлива и успешна по-нататък. От момичетата с които аз завърших най-красивата, търсената и интересната в момента е самотна майка която работи като сервитьорка, а прозрачното момиче, на което никой не обръщаше внимание, има щастливо семейство, чудесно образование и добра работа. Успех!

В чата хората са си напълно истински. С доста хора се познавам от чата, с не по-малко на живо. Разлика просто няма.

Най-важното е невидимо за очите.

Той пак добре, че не я посъветва да се напуши с трева и да не му мисли. Честно казано точно това очаквах да каже

Иначе хората в чата са истински. Това, че си затворен в стаята си не те прави сам! Понякога общуването там е много по-искрено, макар че аз лично съм на мнение, че първо трябва да умееш да общуваш наживо, даже е задължително.

Всъщност тревата е добро решение, но не за деца по на 15-16 години. Във всеки случай е отлична алтернатива на антидепресантите и ако не се прекалява с употребата не би следвало да има сериозни негативни последици. От друга страна фитнесът е спорт, който спомага не само за по-добрата физическа форма, но и за по-доброто психическо състояние. Във всеки случай е по-добре от спортни танци или пък някоя модна източна глупост. Добрата тренировка, съчетана с добро хранене и добра почивка гарантира и добро настроение.

[линк]

Освен това за фитнеса - като един доста добър сайт с добър форум препоръчвам [линк]

Най-важното е невидимо за очите.

За "модната източна глупост" не съм съгласна, но нямам желание да си налагам мнението.

Благодаря на всички. Аз не искам да я променям. Аз самата бях саможиво дете, но моят свят тогава се запълваше от книгите и не страдах от това, че не общувам много. Сега е различно. Аз бих я приела всякак, всъщност никога не съм мислила, че стадото (грубо казано) е нещо добро. Просто в тази крехка възраст, когато търсят своето аз, на децата тийнейджъри им е много трудно да бъдат себе си, нямат още сили да се отстояват. И имат нужда от приятел, поне от един. Тя е тази, която страда от самотата си и от там моята загриженост да не се затвори съвсем и да почне да прави някакви глупави компромиси, само и само да не е сама. Много искам да го надживее. Да е по-търпелива и някак си нещата да се наместят сами. Аз просто искам да я подкрепям и да и помогна да изживее трудния си момент, без да се натрапвам, без да се вторачвам много в това. Толкова много обрати могат да изживеят децата ни в тази възраст. Изпитвам страх, че може да не се справя или тя да не се справи. Вероятно ще потърся психолог, бих се радвала, ако някой е ползвал такъв и е доволен от него, да сподели. Още веднъж благодаря.

Нещата ще си дойдат на место, ние майките мисля си често преизживяваме младините си покрай щерките ... естествено. Да опитате с фитнес е хубава идея(неособено ясно съм се изразила горе май) и изобщо да им помагаме да търсят, да пробват, опитват - това можем на тая им възраст.

Ти така и не ми отговори какъв е бил зарядът на амбицията и да учи в това училище. Някакъв кръжок или сродно по тема и съдържание хоби също ще са подходящи за дете обичащо да учи. Сещам се за една позната, чието дете беше открило себе си, способности и възможностите си заминавайки да учи далеч именно на ваша възраст. Ние с дъщеря ми също имахме подобен период на търсения и терзания, но той беше във възрастта и преди да стане тиинейджър.

И още нещо ... какво казва таткото за тези твои притеснения? Мъжете са ужасно важни за децата ни през пуберската възраст. Навремето ... когато моято беше на 13 или 14 аз вдигнах ръце и отказах да се занимавам с нея,
да и давам каквито и да е съвети и изобщо да не говоря много с нея - криза за около 2 месеца, през които баща и пое щафетата и после продължихме в разни конфигурации до края. Те обикновено са по трезви дори само защото ни наблюдават от страни, а са си наши хора

На опера, на Опера ...