Дълг за изплащане

Днеска прочетох за пореден път някои части на Глава първа от книгата
„Анонимни алкохолици - /между другото наскоро разбрах, че името на нашето Братство произлиза от заглавието на тази книга/ - „Историята на Бил“.

Десети юни 1935 година е рождена дата за Братството. Тогава Доктор
Боб е изпил последната чаша. Началото е поставено с това, че Бил У. разказал на Доктор Боб своята история: „Естествено, бихте могли да си зададете въпроса: "Какво толкова направи или каза този човек, което други не бяха правили или казвали?" Трябва да се има предвид, че бях чел много и бях говорил с всички, които знаеха или си мислеха, че знаят нещо за алкохолизма. Този човек бе преминал през дълги години на ужасно пиене, бе преживял повечето известни на пияниците нещастия, но се бе възстановил благодарение точно на това нещо, което аз се опитвах да приложа, т.е. на духовния подход. Той ми даде информация за алкохолизма, която безспорно ми помогна. Много по-важно обаче беше това, че той бе първото човешко същество, с което някога съм говорил, което говореше за алкохолизма от собствен опит. С други думи той говореше на моя език. Той знаеше всички отговори, но не защото ги бе прочел в книгите.“
Това го казва Доктор Боб.

Значи така е започнало това уникално Братство – Анонимните алкохолици, с „Историята на Бил“.
За тази книга - „Анонимни алкохолици“, казват, че е най-великата работа по 12-та стъпка и нищо друго не би могло да я надмине?

Трябва да си призная, че в началото не обръщах толкова внимание на Първа глава. Още по-отначало изобщо не обръщах внимание на Голямата книга. Някаква архаика – самонадеяно си мислех, когато се насочвах към по-съвременните и интелектуални „1212“, суперпрактичната „Жълта книга“, която на моменти ми звучи все едно ми предлага да се занимавам с шеф и кройка, за да не мисля за пиене.

Сега постоянно проучвам „Анонимни алкохолици“ и смятам това за основен фактор в моето доволно трезвеене. Позволих си да направя свой превод на стихът за колегата-гренадир:
„Тук гренадир от Хемпшир почива,
посрещнал смъртта си
пийвайки студена бира.
Добрият войник не потъва в забрава
убит от мускет, па било и от халба.“

И халбата е смъртоносна колкото мускета. Може би това е било значението на „зловещото предсказание“: „Истинското значение на моето изживяване в Катедралата се разкри пред мен.“
Дано да не забравя колко смъртоносна е тази болест и да не си въобразя, че мога да си почина от Програмата и Сбирките. Често си задавам въпросът – Защо ако някой е болен от рак, всички ще го хвалят и ще поощряват това, че е вложил всички сили в своето излекуване?
И
Защо ако някой е болен от алкохолизъм /смъртоносна не като мускет, а като съвременна граната, болест - поразява доста от околните/, бива обявен за фанатик, ако се концентрира предимно в своето възстановяване?

На моменти съм мислел, че мога да ходя веднъж или два пъти седмично на сбирки и ако се почувствам зле, тогава да зачестя посещенията. Майтап бе. Никога не съм си мислел такива работи, защото изобщо нямах възможност да посещавам сбирки и това ме накара да мечтая за и после да ценя сбирките. Боя се да не си го помисля сега.
В детството си се чудех защо дядо и баба така уважаваха хляба. Изглеждаше ми прекалено, чудновато, смешно, фанатично. Сега разбирам. Те са гладували. Липсата на хляб ги е принудила да го почитат.
Има някаква връзка със сбирките за мене.

Така Бил. У, Доктор Боб и основоположниците, след ужасния кошмар на пиянството, са ценели крехката си трезвост.
Ценя ли трезвостта си? Благодарен ли съм всяка сутрин, че се събуждам трезв и без угризения на съвестта, в собственото си легло и спомен кога, как и след какви обстоятелства съм си легнал? Щото съм загасял средноголям лагерен огън с повърня. И то на крехките шестнадесет години. Сутринта вместо огнище имаше голяма пипероне. Всички предпоставки за обещаваща кариера – безброй срамни сцени, пропилени възможности, приятелства, години. Ден по ден.

Може ли да се посещават сбирки между другото?
„Никога не трябваше да искам нещо за себе си, освен ако това не носеше полза за другите. Само тогава можех да очаквам да получа нещо. И щеше да ми бъде дадено много.“

Има ли разлика между благодарност и ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ? Много съм ти благодарен Боже, за трезвостта. Благодаря ти! Вече съм по-добре! Мерси боку!

Как мога да изпълнявам 12-та Стъпка, ако ходя на сбирки мислейки единствено за себе си?
Ами ако днеска там има само един нуждаещ се от помощ събрат-алкохолик? Пък аз в това време се чувствам добре и нямам нужда от сбирка?
Ще получа ли изобщо нещо, ако продължавам да мисля по старият си пиянски начин?

„За да живеем трезво, трябва да мислим трезво“ /Little red book/.

Добре поне, че правя разлика между трезв и сух живот. Трезвеене и безнадеждна сухота. Защото една година скърцах със зъби и не пиех. Бог да е на помощ на алкохолици в това положение. Дано да не влачат тази заблуда повече отколкото аз се мъчех с нея. Сух, нещастен алкохолик, който не разбира какъв е проблемът – такъв бях през тази година. Водолаз. Лази по дъното. Тежководолаз – избъзика се един събрат. Пък то било просто - „Нелекуван алкохолизъм“, както казва Алки. И да не забравяме, че алкохолизмът се помещава в главите ни, а алкохолът – в бутилки.

Работя по Програмата, пък ходя на сбирки, когато ми стане зле? Или ходя два пъти седмично, когато съм добре? И аз работя по Програмата? Ами не е ли съществена част от Програмата следното:
„Защото ако един алкохолик не усъвършенства и разширява духовния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения. Ако не действува, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигурност ще загине. Тогава вярата наистина ще загине. С нас нещата стоят точно така.“

Да работя за другите? Да се жертвам за другите? Айде бе? Сега ми е малко зле, но не знам точно защо. Ще ида на две-три сбирки да се пооправя и после ще продължа да гледам телевизия.

Какво мисли по въпроса Доктор Боб :
„Отделям много време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:
1.От чувство на ДЪЛГ.
2.Защото ми доставя УДОВОЛСТВИЕ.
3.Защото когато постъпвам така аз ИЗПЛАЩАМ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ
си към човека, който отдели време, за да ми предаде посланието.
4.Защото всеки път, когато го правя, СЕ ОСИГУРЯВАМ срещу възможно подхлъзване.“

Доктор Боб е предал посланието на 5 000 алкохолика. Той явно не само е бил благодарен, но и се е ОТБЛАГОДАРИЛ. Французите били казвали – няма любов, а само любовни доказателства.
Доктор Боб е спасил живота на 5 000 човека. Може би и на техните семейства. Те пък ако са спасили поне по още пет? То май така стигна до мене?
Имам дълг за изплащане.

Здравей Алкажа! Поздравление за добрия пост, за което ти благодаря! Мда, винаги ме радват приятелите на АА, когато тъй вдъхновено се изказват и отблагодаряват за помоща, дадена толкоз щедро от Бог и членовете на клубът на АА.
Алкохоликът е поробен от постоянната илюзия, че един ден ще може да пие нормално кът другите хора. Тази заблуда треба да бъде напълно разбита, след което безусловно да се приеме горчивата истина, че "веднъж алкохолик, завинаги ще е алкохолик". Ние сме болни от нелечима и прогресираща болест, която чрез всеки изминат ден става много по опасна (смъртоностна). Затуй, преди всичко е нужно да се изпразним от всякакъв вид резервации и предрасъдаци, а най-вече от мисълта че "аз съм изключение", и "ще успея там, кадето другите съ се провалили".
Ех приятели, само да бяхте знали за чудото на което и вие може да станете свидетели, но от нас се иска поне да положим същото усилие и енергия в нашето възстановяване, което напразно израходваме като се борим или борехме с процеса на контролираното пиене, с надежда да си възвърнем контрола на нашето пиене, което за съжаление никога не сме имали.
Мда, как бих знал или разбрал подобно явление с моя болен разум. Ами че там се крие и моя проблем. "Той/проблема не в бутилката, но в болния ми ум"! Не напразно постоянно ви казвам, че алкохола е в ботилки, а болеста "алкохолизъм" е в главата ми. Така че, затуй е толкоз трудно за един алкохолик да се схване същноста на тази болест, защото в повечето случай тя диктува и контролира живота му. Алкохола е чисто и просто един вид анастетик, с който упояваме ежеднвните емоционалните болки. Много от нас (активни алкохолици), още от детство или кът тинаджъри сме запознати с тези симтоми на алкохолизмът, което доказва че сме страдали от един вид депресия дори преди да почнем да пием алкохол. Така е! Алкохола се използва като е един вид лекарство, което подхранва и засилва тази нашата депресия - всъщност ние хвърляме масло в огъня. Затуй, след като преодолем алкохолния глад и сме успели поне малко физически да се стабилизираме, тогаз мисля да е дошло време, без да се отлага, да се хванем на работа с лекуването на алкохолизмът. Сиреч, възстановяване с помоща на програмата на АА (12 Стъпки)!

Ние дойдохме в АА заради алкохола. Но освен това много от нас усещаха с всяка своя клетка суровостта на самия живот. Ние бяхме обьркани, скитахме се безцелно, и никой не ни даваше указания в живота. Молитвата е начин да получиме насока и сили за да я следваме.
В нашето вьзстановяване молитвата заема централно място. Много от нас всеки ден отделят известно време за молитва и са я направили част от живота си. В това тихо време ние „ водим разговор” с нашата Висша Сила наум, само за себе си. Споделяме своите мисли, чувства и това, което ни се е случило през изминалия ден. Питаме: Как би искал да изглеждат моите постьпки?”. И сьщевременно се молим : „Дай ми сили, за да мога да изпьлня волята Ти”.
Да се научим да се молим е лесно. Молиме Бог както всеки Го разбира , за Неговата воля и за сили да я изпьлниме. Благодарение на молитвата откриваме посока, която да следваме, и сила, необходима да изпьлняваме Неговата воля.

ДНЕС ще отделя време за „разговор” с моята Висша Сила. Ще помоля Бог за насока, и сили да я следвам.

Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!

"Затова винаги си спомням за историята между новодошлия и опитния стар член на АА: когато новодошлият казал на опитния си събрат, че му завижда за това, което е постигнал, че се е запазил 20 години трезв, старият му подал ръка и отвърнал: Хайде да се сменим. Мойте тридесет години за твоите – готов съм веднага!
Той бил наясно, какво още очаква новодошлият: истинското щастие е в пътя към целта, а не в достигането и."

Из "Мъжкаря" - една от новите истории на членове на АА, които се превеждат на български в момента