Майки...

С удоволствие открих малко клипчета в един забутан телефон на сестра ми. Не знам от лошото качество дали ще почуствате какво е за тях да си майка - изписано им е в очите, насладата и удоволствието... Блаженството. Усеща се във всяко едно тяхно движение или действие. Природа... това е то

Г-жа Несериозната

Уфф, забравих клипа. :) Ето го

Г-жа Несериозната

ole Мн е готина тая маца!
как мърка и тъпа... и си придърпва маценцата и ги мие
мн готина котана
ама тия бебоци бая малки ми се видяха

От 21 година не сме имали наши котенца от наша котка. Боже колко са милички и пухести. Наистина само как ги придърпва за да си ги храни ... Много е грижовна. Иде ми да си взема персийка за да имам пухести котенца, но мисля че господинът ще ме изсели от дома заедно с всичките котища

Жалко - при мен не се зарежда нищо

А, я вижтe това бебе, с белите чорапки, как обича мама.

[линк] (Като се отвори страницата отидете на "Kitten")

O, изобщо не са малки, като съдя по оченцата (полуотворени на едното и отворени на другото - тъкмо двуседмични). Вероятно само така изглежда, защото точно тези двечките бяха огромни. И там мама нямаше кърма между другото, изкуствено ги хранеха, а нея я ползваха за биберон (макар и тя да не беше на същото мнение по въпроса )

Между другото, същата тази размахваща лапички мама тъкмо роди 4-ри бебчета. Направо съм изумена, за няма и час ги излюпи до едно (първите 3 буквално през 2-3 минути - за пръв път виждам такова нещо. И то без кой знае какви напъни, при все че не са особено дребнички. Притеснявам се само за последното. Роди се задушено и посинеличко. Около 5 минути при какви ли не опити да го съживя, разгеле най-накрая започна да диша, макар и с огромна мъка. Притесненията обаче остават, защото все още е едно такова вяло и другите шушуминги постоянно го избутват настрани (което определено може да бъде фатално особено в началото), а то горкичкото сила няма не да сучи, ами и да мръдне дори. затова и го преместих при втората мама (по ирония на съдбата, отново са заедно и двете мами. и тя е всъщност много по-добра в това отношение и никога не оставя котенце само отстрани, та ако трябва и през пет минутки да се извърта, така че да са сгушени хубаво всички до нея, да не говорим че през първите седмици е залепнала буквално нон-стоп за тях).
Дано се окопити това котенце, че... отвратително е да се родиш, за да умреш.
Аз я очаквах в други ден да роди и добре че се прибрах по-рано, че от снощи я забелязах как изведнъж се промени. Следваше ме навсякъде по петите, както и се галяше като за световно. Интересно как усещат ден преди да родят... сигурно както усещат земетресенията преди да се случат... животни.
Та... от снощи не съм спала, не знам вече на кое кафе, но дано издържа още поне 12 часа, че мъничето едва ли ще се оправи само. Сега тъпуркам между етажите да ги следя и само се моля да се окопити...

Г-жа Несериозната

Ами, ако искаш мога да ти го пратя, то е съвсем малко (8 и нещо МБ)

Г-жа Несериозната

Страхотно!!! Ама и мама не по-малко си обича бебетата

Г-жа Несериозната

да, бих искала! [email protected]

дано само не е от някакви служебни ограничения - тук до доста неща нямаме достъп, от съобръжения на сигурност

но ако е тази причината, ще го видя довечера у дома
Благодаря!

mi На две седмици големи ли са?

тая маца е супер готинка и миличка
и ся викаш има още 4 ?!
браво

оле направо ти завиждам
ама и ти се радвам на новината
представям какви рошльовци ще станат мъниците
пък оня мъник... с толкова грижи от твоя страна
няма как да не се освести
не се тревожи!
я ми разкажи повече за тия две маци? твои ли са и двете?
че аз нищо не знам ако преди си споделяла подробности в клуба де

Прекрасни са! Това клипче ме разплака, защото ме върна във времето, когато моята Пеги /мир на душичката й!/ стана мама... Спомних си как всеотдайно се грижеше за 3-те котенца и бдеше като орлица над тях...
Природата е велика!

Благодаря, дано си права, макар че не тая кой знае какви надежди - все още си е доста кекаво това бебе. А аз така се привързах, цял ден съм с него... Успях вече и да го подрискам. От сухото котешко мляко. Явно не му понася на стомахчето, макар и да е за новородени. Дано само не е било твърде много и да не се окаже токсично. И освен че го смених, преминах и на радикална стъпка - взех и от ММ да се мъча да изкарам мляко. Незнам някой дали се е опитвал някога да дои котка, ама да ви кажа 2-3 часа са равни на 7-8 капки.... дано само да са достатъчни за антитела все пак, че да не се окаже, че тъкмо като го закрепя, да ми се гътне от инфекция после (бтв, ти нали си биолог, наясно ли си по тези въпроси? Според мен и една капка кърма би трябвало да е достатъчна за целта, ама вече знам ли...).
Офф, много е кофти така, дано се оправи малкия сладур.
Друг път ще ти разказвам за ММ и Рони, сега просто нямам желание (а и ми е неудобно - гушкам малкия разбойник ), друго че не съм спала вече 48 часа, и както се очертава ме очакват още поне на половината на толкоз.
Всъщност един час спахме с котьо (вече ме е страх да го оставя дори).

Г-жа Несериозната

Съжалявам, че те разстроих. Така е - природата наистина е велика. Жалко само, че така се отдалечаваме вече от нея...

Г-жа Несериозната

е чак една капка
предполагам, че няма да е съвсем достатъчна
но за да се закрепи и да си набави нужните антитела не е нужно мн кърмене
работата е в това, че като цяло е балансирана кърмата
като хранителна формула
аз като съм имала само мъжки котараци ииииииии
съвсем нямам опит с бебе котета
но ви стискам палци
да се оправи и това и всички бебета и мамата да са добре!
хубава вечер ви желая и пиши как се развиват нещата
успех

Aбсолютно си права - заместителите по никакъв начин не могат да се равняват с кърмата, макар и да имитират именно нейния състав.
Той обаче тогава се нуждаеше по-скоро от разтвори за обезводняването, защото в подобно състояние храната не може да се усвоява и храненето вместо да подобрява, фактически влошава. Разбира се и храна, ама след тях. То може и от глюкозата да се е подрискал като се замисля, ако съм попрекалила, ама... все пак като смених храната се оправи и в момента си ходи нормално. Но все още е в критично състояние (макар и не толкова окаяно). Мисля си, че ако няма някаква по-сериозна причина, ще се оправи. Или поне се надявам да е така. Не е чак толкова отпуснат вече, макар и все още да изглежда доста болнав. А и кърма още малко хапна снощи, така че... антителата вече със сигурност са на лице. Днес мисля да не я мъча вече ММ, а то и едва ли вече има коластра (по принцип е през първите 2 дни, но при някои се оказва само на първия ден).
Аз имам опит с малки, но да ти кажа, това точно си е божа работа. Де да беше само до опита и грижите. Хич нямаше да се притеснявам тогава. Сега правя каквото мога и единствено ми остава да следя критичните фактори и да се надявам всичко да премине благополучно. И хич не ща да се привързвам към тоя марок, ама то така като започнеш да се грижиш нон-стоп за някого, мамка му, така се обвързваш...

Г-жа Несериозната

оф знам
съвсем нормално е да се привържеш
особено към някво малко сладко бебенце
тя мамата съвсем ли не го ще? ако ги поразбураш др бебета дали няма да събере сили мъничето малко поне да суче?
пък не се бой! особено щом дава признаци на подобрение
не е маловажно да вярваш, че божата работа този път ще е в полза на мъника

нагушкай ги от мен
цялото котешко войнства там
и хубава вечер

Абе, незнам какво става вече. От рано сутринта (някъде 3-5) котето отказва да яде, въпреки това го храних насила според режима му и ей сега преди малко пак се нахвърля на биберона като ламя. Незнам как да си го обясня вече това. Мислих, че си отива. Сега отново съм щастлива, само се чудя докога.

Няма нужда да е при майките, ако го бях оставила щеше да умре още на същия ден, малко да постои там и започва да смъква температура. Направих му инкубатур и живее в момента там, след няколко дни чак като се стабилизира (ако), ще го прехвърля при майка му.
Гадна работа, на никого не го пожелавам това. Да водиш борба с такова малко коте не е леко. Изобщо, ако оживее ще е чудо според мен. Кофти звучи, ама предпочитам мъртво да се беше родило, вместо всеки ден бавно да ми умира пред очите.

Г-жа Несериозната

как е бебока? и ти, разбира се

котенцето, за съжаление почина още на същата вечер (т.е следващия ден рано сутринта), кофти ми е, защото 3 дни и половина почти непрестанно бях с него, гушках си го, на втория ден дори ми мъркаше като го галях по коремчето. Много неприятно, но както се казва... такъв е животът.
Няма повече проблеми, останалите три са в идеално здраве, развиват се перфектно, доста са се уголемили вече от раждането. Мама също е добре. Има достатъчно кърма, няма никакви признаци на заслабване или някакви проблеми, както и все още неотлъчно е до тях. Великолепна майка! (като повечето котки, разбира се). Като поотраснат малко ще ви ги покажа, едното има много нехарактерна и готина окраска

Г-жа Несериозната