Неоткриваемо е!

Подозирам, че е стихотворение от Станка Пенчева, но не съм сигурна.

Става дума за писмо, което дъщеря след дълги години пише на майка си.......след като самата е вече възрастна, има дъщеря е започнала да разбира какво преживява една майка разделяйки се детето си....

Запазените части в паметта ми са:



".........Твоето малко момиче сега е голямо.
Тича до мене дете и нарича ме "мамо".....

и

"Чакаш ли? Ето го мойто писмо закъсняло."


Хиляди благодарности на този, който го открие!