Закономерност?

Здравейте, все по често се замислям над следното :
Омъжена съм, но не съм щастлива !
Омъжих се преди 1 година.Човекът до мен е страхотен във всяко едно отношение.Но сърцет6о ми не го приема за близък.Не мога да се разкрия пред него, не мога да споделям същите чуства и нищо свързано с моите емоции.
Все по често се сещам за човек, който беше до мен доста време, но сега не сме заедно.
Незнам какво да правя.Дайтве ми съвет!

Мистерия, може би малко повече информация ако дадеш, хората от този клуб ще могат да ти отговорят по-определено. Така не си дала почти никаква информация - на колко години сте двамата, неговото отношение към теб, защо сте създали семейство, след като няма тръпка и т.н. и т.н.

Ми аз съм на 25.Той малко по голям.Ми създадохме семейство, защото той ми даваше и продължава да ми дава сигурност.Със сигурност го уважавам много, но така и не можахме да влезем на една вълна (ако мога да го нарека така).
Аз избягах от една тръпка, именно с този, за който мисля сега.Беше много болезнено и разрушително, затова реших да прекъсна връзката ни и да търся спокойствие.Но явно поговорката "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се случи", важи с пълна сила.С въпростния мъж искам да се свържа, дори за по едно кафе, но съм омъжена все пак и именно за това не съм го направила, но ми се иска много за бога!

Освен да ти кажа, че бракът ти няма да просъществува - друго не мога! Личен опит! Избраното решение е грешно, макар и към момента на вземането му да е изглеждало вярно! С времето няма да го заобичаш, разбира се може безкрайно да го уважаваш, но това не е същото като тръпка и емоция. Логичната развръзка ще е ясна, предвид факта, че и той ще се измори да обича без да бъде обичан.

Щом пускам теми по този въпрос, наистина има такъв проблем.Не мисля за развод, не мисля нищо май.Не знам какво да правя.Преди, когато имах силна тръпка исках много неща, бях жизнена и щастлива,макар и често да имаше болка.Сега е нещо много по лошо.За сега нямаме деца и именно това че искам, но при положение че не съм на място ми пречи.Надявам се да ме разбираш какво имам в предвид, а не да съм поредната, която да се чуди къде да се начеше.

И въпросТният и отговорният мъж нямат акъл за две стотинки, ако ти си реална.

пишеш - ако е истина, а не литературно съчинение - е сериозен повод за развод.

Мисля, че си постъпила като голяма егоистка към съпруга си и сега си наказана - той те обича и ти дава сигурност, а ти на него - какво му даваш?
Една лъжа... Това е използвачество от най-ниска класа, независимо под какви имена ще го прикриеш. Добре, че още нямате деца!
Дано намериш сила да се разведеш навреме и да поправиш грешката си, дори с цената на това да останеш за известно време сама...иначе те чака нещо далеч по-лошо, отколкото сегашната ти депресия.
Има и по-големи дупки, от тази в която си.

Non nova, sed nove.

Имаш ли представа, колко жени живеят в това положение, по една или друга причина?
Едва ли ще си признаят тук разбира се.

А защо се омъжи за този? Кой те би да го направиш?

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!

Тук дават съвет как да се разведеш,
не как да останеш омъжена.

Година след година ти все повече ще зацикляш в проблема, който сама си си създала - да живееш с мъж, когото не обичаш. Ще изпадаш в носталгични спомени за другия и все повече ще се отдалечаваш от съпруга си. Все в един момент и той ще го почувства...Доста безсмислен начин да създаваш семейство. Все пак близост, нежност, а защо не и любов са добро начало за един брак....освен ако не е брак по сметка, но това са други случаи.

Terror incognita

Не мисля, че тук дават съвети самО как да се разведеш.... Вярно, че не съм ветеран в този клуб, но аз лично потърсих тук мнението на хора, които са били в сходна с моята ситуация и всъщност много малко бяха тези, които ми казаха категорично РАЗВЕДИ СЕ! Напротив - повечето от хората, които са се развели и след като нещата са отминал имат много по реален поглед върху тези проблеми и могат да дадат ценни съвети, как да се избегне емоцията и поддаването на момента, в който не винаги реагираме адекватно, а по-скоро - водени от чувства, за които понякога съжаляваме дълго, а може и цял живот!
Към авторката на темата мога само да кажа- ако наистина не обичаш съпруга си, го пусни да си изгради живот с жена, която ще го обича и цени.Сега е момента. Какво ще стане, ако имате деца? В момента си постъпила абсолютно безотговорно към човека до теб, който ти е дал всичко, като си се водила само от своите чувства и това не е лошо - на първо място в нашата природа е инстинкта ни за самосъхранение- искала си сигурност, но си помислила ти какво даваш. До тук добре - големи хора сте, ще се разберете,но помисли, ако имахте деца- какво щеше да им причиниш? Независимо от твоите чувства към съпруга ти -той за тях ще бъде техния баща, който ти си им избрала, а после щеш не щеш ще им отнемеш...... това ще им се отрази за цял живот. Независимо дали ще бъдеш с тръпката си ....... не причинявай болка на хората, които те обичат щом вече осъзнаваш какви са твоите чувства. Но не съм сигурна, че ако сега се разделиш със съпруга си и не си с човека за който мислиш,задай си въпроса - дали съппруга ти след време няма да бъде човека по когото ще тъгуваш, само защото вече няма да бъде твой..... Първо си дай сметка - ти какъв човек си. Може би си склонна винаги да гониш това, което в момента нямаш и не оценяваш това което имаш......

САВАНА,
не познавам ситуацията
и не вярвам че браковете и разводите имат нещо общо с чувства.
За мен са по-скоро измерение на зрялостта на индивида
Прочети мненията дотук и ми покажи онова, което не тика към развод.
За да направя рекапитулация какъв съвет дават, не ми трябва да чета всички теми, от всички години, на всички ветерани..които са разведени.
Ако се виждаш като чук - много ясно е че ще се държиш с всички като че са пирони.

Отлично те разбирам, но едно дете няма да заздрави бракът ти. Няма да подобри емоциите ти. По-скоро ще оставиш едно дете да бъде тъжно, дори и да запазиш бракът си. Много е важно в семейството да има топлота и обич, уважението също е важно, но нито само любов е достатъчна, нито пък само уважение стига.

Почеши ме зад ушите и ако може малко по-надясно! Така класифицирам хората, които не знаят какво искат.
Дай си сметка, че мъжът, който е подходящ за секс често се оказва неподходящ за съпруг и баща. Вместо да се навиваш колко ти е било хубаво с оня предишния и как си се минала като си се омъжила за този вземи, че се замисли каква късметлийка си да попаднеш на отговорен и стабилен мъж. Вместо да се рееш в облаците и да идеализираш спомените, започни целенасочено да изграждаш връзката си.
Освен, че не си приключила с миналото си, имаш ли някакви по-съществени забележки към настоящето си?

Е-е-е-е няма да се съглася с теб ариелче, смятам че човек може да изгради връзка и с някой, който му кореспондира в интимно отношение. Сексът е изключително важен за една връзка и ако е куц в самото начало, няма да се подобри. Напротив по-лошо ще става. Как ще изградят семейство, като даже няма да правят в един момент секс? Щото последното е необходимо условие за създаване на поколение.

Тя никъде не споменава, че не си пасват в интимно отношение, а само, че не са синхронизирани на една вълна (каквото и да значи това). Казва, че го цени и уважава, но се е вторачила в спомена за предишния. Спомените са склонни да ни изглеждат изчистени от проблемите на настоящето и лъжат. Ако веднъж завинаги приключи със самозалъгването и пренавиването по предишния и си даде ясна сметка за ситуацията, тогава ще спре да вижда живота си в отенъка на сивото. Просто трябвяа да се съсредоточи върху това, което има и да се опита да му види положителното.
Малко здрав разум й желая!

Тук съм съгласна с теб, но мисля че в момента в който се отърси от сивото отново ще гледа в друга посока и ще търси в страни. Самият факт, че човекът с който е, не я е откъснал от миналото - мислите имам предвид, говори за това, че той не е правилният за нея мъж!

о мила!
защо не го зарежеш този ... той само ти губи времето ... разведи се и не се занимавай с безперспективни връзки, които само ще те наранят ... щом я няма химията и не може да те подлудява от страст го разкарваш и толкова ... разбирам че си била объркана и затова си се омъжила, но няма да си проваляш живота само защото бил "добър човек"

успех!

... не познаваш ситуацията!
Или пък се правиш на интересна, като пишеш това:
...и не вярвам че браковете и разводите имат нещо общо с чувства.
За мен са по-скоро измерение на зрялостта на индивида...

Смешно е просто...
То ако всички чакаха да узреят, за да се оженят щеше да е добре, понеже разводите щяха да са по-малко, ама пък си мисля, че браковете можеше съвсем да изчезнат от много чакане...
Обаче няма значение кое е би било добре или зле - това си е само едно пожелание.
Важното е, че в реалността много двойки сключват брак - зелени, недозрели или пък леко попрезрели, и малко са тези - точно във "восъчна зрялост".
А още повече се женят / и развеждат/ по причини свързани с чувства.

Клубът не създава фактите - само ги коментира.

Non nova, sed nove.