Изповед

Вратата е отворена...вътре е тихо,тъмно-студ сковава душата ми.Знам че си тук.Виждам те-застанала си на прозореца,толкова тъжна,но красива.Доближавам се до теб...сълзи се стичат по бялата ти нежна кожа.Искам да те прегърна,да облекча болката ти,да ти кажа толкова много неща,но ме е страх.Би ли ме разбрала?Аз съм човека с когото споделяш всичко...би ли ми простила за чувствата,които ме изгарят и не ми дават миг покой.СПРИ!Тя не заслужава нито един твой стон,нито една твоя въздишка,не плачи,любов моя-сълзите ти разбиват и без това нараненото ми сърце.Обикнах те от първия миг в който те зърнах-нежна,ранима...с очи-светли небеса,усмивката ти ме опияни,а гласът ти ме разтърси из основи.Никоя жена не бях обичала.Наранявах и бягах.Харесваше ми да не влагам никакви чувства,да виждам болката от раздялата,изписана по лицето на поредната ми жертва.Казват че човек рано или късно получава това,което е заслужил...и явно,за да ме нарани повече,съдбата отмъщава не на мен,а на теб.Не, моля те,не плачи!!!!Тя се подигра с теб,изпи всяка глътка светлина от душата ти,покри лицето ти със скръб...унищожи крехката ти същност.Чувам стенанията на поробеното ти сърце.Тя е негов господар.Обичаш я все такабезумно,потънала в тихата си болка.Искам да се усмихнеш,да станеш отново каквато беше.Когато я срещна,помниш ли че и аз бях там,мила моя?Тогава видях в очите ти същия онзи пламък,който все още изгаря мен.Усетих че те губя,макар и никога да не съм те ималаКогато виждах сливащите ви се устни,нещо пробождаше сърцето ми,но не спрях да те обичам.Сега гледаш навън и знам че търсиш нея.А АЗ СЪМ ТУК!!!!Прегръщам те...обръщашсе,впиваш студените си мокри от сълзи очи в моите и мълчиш.Господи колко си хубава!Тихо промълвявам,че тя не те заслужава.Не отронвам нито думичка повече.А искам да ти кажа,че аз никога не бих постъпила така...че ако си моя не бих те пуснала,че бих те държала цял живот в обятията си,че ти си моето щастие,но и моето наказание.Сгушваш се като дете в мен и заспиваш с думите:"Обичам я"....А аз се взирам в тъмното с надеждата някой ден аз да бъда в твоето сърце.........
Проси ми моя любов.Аз ще остана до теб,ще бъда твоя опора,но без душа.Във вледененото ми сърце остава спомена за чувствата,които погубиха мен и останаха неизказани,за да не разрушат и малкото което имам-доверието ти. Не плачи безутешна моя....обичам те.

"By suffering comes wisdom.."

Хич даже не си никаква тайнствена. Ако си казала самата истина, то дано откровението да те облекчи. И сигурно вече ще станеш добро момиче а не разбивачка на сърца Ако си писала литература ... тцъ. Не става.

И защо пък да не става изобщо за литература? доколкото разбирам от написаното се опитва да облекчи не толкова себе си, а някой друг. А това, че на теб не ти е тайнствена, не означава, че написаното не вънува изобщо?

Ти пък защо се сърдиш!? Написах, че не е тайнствена, защото на всеки се е случвало да разбие сърце или да разбият неговото. Тоест проблема е познат. Абе в 4 сутринта исках да олекотя нещата, защото ми прозвуча много тежко и безнадеждно. Извинявам се ако съм засегнала нечии чувства. Без да искам е:)

Плачещата девойка никак ли не те обича?! Защо реве?!

Не са и откликнали на чувствата начи.... тцтцтц! Лоша Работа!

Да дойда ли да Напляскам "другата"? М?

Я престанете да Плачете, че като Дойда!!!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

(пеейки)

"... лежа, лежа, лежа и мисля:
Защо РЕВА по тая Тъпа Дрисла?
Защо РЕВА?...."

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Не, ти пък сега, разбира се, че не се сърдя, не би ли било доста глупаво да е така. Знам как е в 4 сутринта. Спок Просто изказах мнение на базата на моя прочит ...някъде пообяд Сигурно сега ако го прочета ще си мисля нещо друго, нали? Това е - текст и контекст. На мен не ми прозвуча безнадеждно, ама....какво разбирам аз

"Текст и контекст" . Пфф :)