Да полюбопитствам малко...

Интересно ми е докъде сте стигнали в живота - на мен нещо ми е ужасно безперспективно. Не само на мен, а и на доста от младите хора около мен. Това изключение ли е, или по-скоро правило?

Най-важното е невидимо за очите.

по-скоро правило

Много е трудно - спор няма. Ако не си претенциозен работа има (в София), обаче повечето не те води наникъде, никакво развитие, никаква перспектива. Най-добре е май човек да си хване някаква професия (с образование разбира се), да опита да я попрактикува тук, да се понаучи, да се поочупи и като се почуства уверен газ някъде другаде. Сега границите са отворени. Има интернет, намираш си работа и заминаваш. Направо с колата си може да отидеш, не е като преди (стига да не е абсолютна барака). Ако не си сам e малко по-трудно, но пак става. Пък и винаги можеш да се върнеш. Е, рискове има, не е все едно да загубиш някоя и друга година, но тук така или иначе загубата на време си е "в кърпа вързана". Освен това ще попътува човек, ще види други места, как работят там хората, ще се научи много. Това си е опит. Аз съм на средата на такава стратегия за мен, след 1-2-3 години ще мога да кажа дали води до резултат или не

И според мен е по-скоро правило. Повечето около мен, 25-30 годишни имат общо взето хубава работа, прилични доходи. Аз също съм така - фирмата в която работя е много добра като атмосфера, заплатата ми е добра. Разбира се, може още. Разходите ми растат успоредно с приходите, не мога да отделя почти нищо настрана.
Една голяма грешка от моя страна беше, че не се напънах здраво да завърша по-рано, ами направих обратното - започнах работа. Още във втори курс имах стаж за почти всички колеги от курса ми. Обаче това си каза думата - още не съм завършил, остават ми 3 изпита.
Лошото от това е, че ако сега по някаква причина загубя работата си, ще ми е малко трудно да си намеря друга добра такава. Поне така си мисля. И пречката би била липсата на дипломата. Много от колегите ми от университета също са в това положение.
Перспективи - тук малко трудно. На един приятел преди 2 седмици му звъняха от Ериксон за работа, ама той си е хахав и не прие. Тогава се замислих как бих могъл да си намеря подобна работа и възнамерявам да започна действия в тази насока.

zavisi ot glednata to4ka. Za men po-vajno e, da si postignal ne6to, kato 4ovek, kato li4nost. Ako si postignal vurhove v profesionalnata sfera, a si leke,ni6to ne si postignal. Materialnoto ne e vajno. E, ne mnogo.

И аз така ... колкото и да се старая, не става и не става.
Ще си опитам късмета в чужбина.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

стига празни приказки, кажете си ситга.хора вси4ко зависи от вас самите, аз у4а в два университета едновременно и не е трудно, и на който кажа ме гледа като говедо
,
но истината е че мн от нас младите (аз съм на 20) не са се научили да пробиват, да вървят и да искат както трябва(по правилата на бойното изкуство). ТЪРСЕТЕ ИНФОРМАЦИЯ, ТАМ Е КЛЮЧА!
УСПЕХ!

всички търсят, само истинските намират, другото е дим !

И какво нау4чи в тези 2 университета? Аз само в един съм учил, но пък в моята специалност завършват не повече от 20% от приетите. Не сме некадърни, освен на български аз говоря и пиша на още 3 езика, а още няколко разбирам. И все пак не виждам големи перспективи тук.

Най-важното е невидимо за очите.

Не е важно колко езика знаеш или в колко университета си учил, просто трябва да имаш някаква цел в живота си. Аз още уча и то това, което наистина исках и дори всички около мен да казват, че това не била хубава специалност, аз я харесвам, защо знам, че това е моето призвание. Щом знаеш толкова езици попътувай малко, рискувай и все ще откриеш нещо ново, ще срещнеш нови хора, които може би ще имат по-различен поглед върху нещата и ще ти въздействат добре. Важното е да си оптимист и да правиш това, което ти харесва

може би IT???
ако е това, пиши едно лично :)

Правило е!!! Положението никак не е розово. Но наистина най-важното е човек винаги да има цел пред себе си, защото иначе много лесно може да се отчая. Много ни натискат тук и нито работата ни е работа, нито заплатите са ни заплати - и аз не мога да отделя 1 лв настрана, въпреки че винаги съм работила "в престижна компания, с млад и динамичен екип" :))). Само ни промиват мозъците и се опитват да ни направят като американците, с тази разлика, че тук вземаме 10 пъти по-малко. И на мене ми се иска много често да избягам, защото виждам, че с честен труд и да работиш за някого нищо не се постига. Най-много можеш да теглиш някой кредит и да си купиш панелка, която да изплащаш 20 години и голф на 15 години и после цял живот да си пчеличка и да трепериш да не те изгонят. Направо ми звучи страшно, защото в такъв случай нищо никога няма да постигна, пък и голфа и панелката хич не ми се виждат повод за гордост. Затова не спирам да си правя едни други по-хубави планове и да се виждам на едни много по-красиви места, отколкото в офиса пред компютъра...

scorpio_girl, учиш в 2 университета, а пишеш с правописни грешки wake up girl не става то така...... не всичко е в ученето... трябва и да се научиш... или поне така си мисля

Khedny Ma3ak

а по темата...... ами няма развитие тук... каквото и да говорят, заплатите не са достатъчно прилични, за да живееш нормално..... теглиш кредит, за да го изплащаш 40 години и то с абсолютно не сигурна работа, същото се отнася и за колата, пътуваш само ако нямаш 1000 сметки на главата си, ограничения, лишения, ако няма кой да ти помогне и разчиташ само на себе си хубавият живот е само мечта ... годините си минават...
друга възможност е да бачкаш като луд, да ти дават добри пари, но да си толкова изтощен, че да няма къде и как да ги похарчиш така че...... няма пълно щастие

Khedny Ma3ak

Кирилицааа

айде да те помоля само да пишеш на кирилица.

Queen's only

след като някой "умник" е вдигнал темата от забвение да се изкажа и аз по въпроса...
стигнала съм точно в прекрасното око на бурята на жУвота ,където си Щастливо дипломирал се млад специалист,а навсякъде ти искат стаж от по над 3 години по специаността ... просто уникално

в Родината е лесно :
не трябва да пелтечиШ няколко езика ,за да се разбираШ в раб.среда;
можеШ преспокойно да си живееШ при мама и тате до 30 год.възраст;
където не става със знания ,става с връзки ...

on the contrary навън не е за всеки...

бе не винаги е толкова мрачно, колкото го описваш. Зависи с каква специалност си.
Навън ще провериме как е, някой ден.

Queen's only

в Родината е лесно :
не трябва да пелтечиШ няколко езика ,за да се разбираШ в раб.среда;
можеШ преспокойно да си живееШ при мама и тате до 30 год.възраст;
където не става със знания ,става с връзки ...

on the contrary навън не е за всеки...

Не съм съгласна с теб. От няколко години в много фирми (особено в ИТ) официален език за кореспонденция е английският, тъй че искаш не искаш пелтечиш поне на още един език. И не всичко става с връзки. А и като стане без връзки е много по-трудно, но пък и много по-сладко

престаравали с тази кирилица!!! Какво ви пречи, че някой писал на латиница?!

Аз нямам проблеми - като видя български език на латиница - изобщо не го чета!

акцентът ми падна на фактът ,че в Родината е лесно,заЩото майчиният език идва отвътре...английския за език ли го имаШ?и децата в детската градина го говорят в повечето случаи ...
имам предвид ОСВЕН него ДРУГИ езици...давам пример : във Финландия за да работиШ държавана работа се изисква владеенето на фински и Шведски + английски и в някои райони руски ...повечето фини говорят по 4 езика...
в Бенелюкс предполагам съЩо има изисквания за френски,фламандски и другите им диалекти...+английски

съгласна съм за връзките и безвръзките

наблягам на фактът ,че във всяка сфера е различна ситуацията ,но все пак не може всички да са ИТ специалисти