Една, как си днес?

Една как си днес? Цял ден те мисля. Точно за теб си мисля, защото си припомням какво ми беше миналата година по това време. И се чувствам адски зле в момента. Отново ми е абстинентно, депресивно и гадно. Сух запой...
Нищо не ми се прави. Само си спомням за последния ми запой миналия Великден. Какъв ужас беше тогава. И се опитвам да не мисля повече, минало - свършено, ама не се получава. Сигурно е нормално, като наближава първата ми трезва годинка да се връщам назад в спомените от миналото, не знам? Но определено нещо трябва да се промени. Мразя да се чувствам толкова нещастна и безсилна. И аз не знам какво искам, какво да направя за да си възвърна добрата форма и настроението.

Доволна съм, че успях да не пия трети ден.
Много по-добре съм от вчера и от по-миналия ден.
Вече не се чувствам толкова изморена и отпусната.
Даже успях да свърша някои неща в къщи, като миенето на прозорци в едната стая.
Реших да си вкарам къщата в ред и така по-малко ще мисля за алкохол.
Малко ще ми е трудно, защото през последните години домакинската работа я вършех след 1-2 водки.
Много ми е нервно и се карам и на мъжа ми, и на детето, и двамата ме дразнят.
Всъщност май всичко ме дразни в момента.

Нормално е да си раздразнителна първите дни. Но това е добър признак, че почва да ти минава, въпреки всичко. Гледай да държиш фронта през празничните дни. Важно е. После като почнеш работната седмица ще си чисто нова! Поздравявам те!

Браво, Една! Три дни!

Празниците не ме плашат. Нито ще имаме гости, нито ние ще ходим някъде. Даже мисля да си стоя у дома. В къщи няма алкохол и мъжът ми не пие, така че изкушения няма да има.
Страх ме е от вторник нататък, тогава съм на работа и не знам как ще издържа да се прибера след работа и да не пия.
Но до тогава има време и е по-хубаво да не мисля за другата седмица, нали?
Важното е днес.

Точно така! Важното е днес. Като дойде вторник, тогава ще видим.
Пиши тук всеки ден. Началният тласък след спирането на алкохола е много важен за преминаване на критичния период. Поддържай мотивацията си постоянно, каквото и да става не се предавай!!!

Поздравления Една.Вярвам че ще успееш, с теб съм.
Днес звучиш много по добре от вчера.

Наистина се чувствам по-добре. Даже тая нощ спах почти нормално и нямаше треперене и сърцебиене, даже и кошмарите бяха в границите на приемливото.
Започвам 4 ден без пиене. Само малко треперя и ме е страх, като си помисля, че и днешния ден ще го изкарам без алкохол.
Защо така ме е страх от мисълта, че няма да пия, нали това искам? Дали защото през последните месеци свикнах и всичко, което правех беше подчинено или свързано с алкохола?

Браво, Една! Нали вече си видяла, че МОЖЕШ.
Страхът е нещо нормално и неизбежно първите дни и седмици. И заради това, което си посочила, и затова че все пак това, което се опитваш да направишо, е нещо съвършено ново, а от нови и непознати неща винаги се страхуваме. Вероятно и затова, че когато трезвеем, нали по-ясно виждаме картина на своя живот (досегашен и този който ни очаква), а тази картина не е оптимистична... И затова, че в много ситуации си “помагаме” с алкохол и перспектива да се справяме съвсем сами, без тази “помощ” предзизвиква страх. А също и затова, че нервната ти система е в момента много разстроена и разколебана. Организмът се “учи” да функционира при постоянно присъствие на алкохол и се пригажда към това положение за да запази някакво относително равновесие, което прави възможно функционирането. И когато му отнемем един от компонентите на това равновесие, той трябва отново да се пригоди, да се “научи” отново да работи без него. Остави го да се учи (той е по-умен от нас!) и не се страхувай от страховете си.
Дръж се все така, стискам ти палци.
И спокойни празници.

Една, как си днес?

Още се държа и не пия. Много по-добре се чувствам в сравнение с миналите дни. Само ми е малко нервно и ме боли глава. Сигурно и днес няма да пия.
Вчера си подстигах косата, реших да променя и нещо във външния си вид.
Занимавам се с разни неща в къщи и гледам да не мисля за алкохол.

Поздравления, една!


Радвам се, че успяваш!

Благодаря ви за куража и подкрепата. Без вас щеше да ми е много по-трудно. Като ме хванат нервите и ми се допие, сядам тук и чета.

Кога трябваше да тръгваш на работа? В работно време пиеш ли?
Важно е сега, като тръгнеш на работа, да не захапеш пак биберона. Особено рисков е първият ден.
Не искам да те плаша, ще успееш и да работиш без да пиеш, но трябва много да внимаваш в началото, защото си много пресна.

Утре тръгвам на работа и от сега ме е страх как ще издържа без да пия. Цялата треперя, изтръпнаха ми ръцете и краката, едва нацелвам клавиатурата, с две думи зле съм както в първия ден.
В работно време не пия. Случвало се е много рядко, ако работния ден продължи по-дълго да пием с колегите по една водка, но само толкова, след това си допивам в къщи. Така че работя без да пия, но с мисълта, че като се прибера ще се отпусна с няколко водки. Сега просто не си представям варианта да се прибера и да не пия...

Щом не пиеш в работно време е добре. Щото аз пиех и по време на работа, не издържах и отскачах по разни околни барчета и магазинчета или си носех в чантата. Което естествено не оставаше незабелязано от колегите ми.

Ти изкарай утре работния ден без пиене, пък после ще му мислиш. Щом се прибереш утре, сядай веднага на компютъра и започвай да пишеш тук. Утрешният ден ще ти бъде тежък, но като успееш утре да се удържиш, ще видиш как изведнъж други ден ще ти стане много, много по-лесно.

Нямаш ли възможност за някаква “застраховка” след работата? Примерно някой да те чака, да те съпроводи до вкъщи? Мъжът ти например или някой на когото можеш да имаш доверие? В краен случай поне да не носиш пари нито дебитни карти в себе си. Просто да си струпаш (по предварително планиран начин) колкото се може повече препятствия между теб и алкохола. Защото страхът ти сигурно е оправдан, в началото действително е рисковано да се доверяваме само на себе си, тъй като желанието ни да пием понякога е прекалено силно. Няма да е лошо първите дни да си изработиш такъв “авариен план” за всяка една ситуация, в която се страхуваш че можеш да посегнеш към чашка.
Но, Една, това наистина се изживява, всички сме минали през това изпитание, можеш и ти! Както си могла да спреш - защото нали вече си го направила!!!Стискам ти палци!
И съм убедена, че ако днес с мъжа ти (?) седнете да разработите този авариен план за утре, ще се почувстваш добре още днес! Пожелавам ти го.

Очевидно на вас, жените, са ви нужни по-често "аварийни планове". Но ако това е твоя начин да не пиеш и утре, направи го. Послушай Аня. Опитът е ценно нещо и ще ти помогне. Аз също като nekoi пиех и на работа и първото, което направих е да разчистя скритите запаси. После се оказа, че не всичко съм намерил, но това е друга история...
А когато се прибереш в къщи се отпусни, но не с алкохол. Нали домът е за това. Там си е нашето царство и ще си правим каквото си искаме. Безалкохолни начини за отпускане колкото искаш. Сега, когато вече не пиеш лека-полека в теб ще се събудят всички онези позаспали интереси. Ти най-добре си ги знаеш.
Утре и аз съм на работа. И няма да пия. А и какво време се е отворило на вън-душата ми пее.
Стискам ти палци!

Аз първите 2-3 дена след спирането си треперех в къщи и ме беше страх да слеза даже до магазина да си купя весници и минерална вода. Щото не си вярвах, ама хич. И жена ми си стоеше в къщи заради мен без да излиза и тя слизаше до магазините да ми купува разни неща. Та наистина както казва Аня, по-добре мъжа ти да те вземе от работа и с теб до вкъщи и плътно до теб и там. Нема значение какви са му плановете на него. Да идва и толкоз.

Обещай, че като се прибереш в къщи няма да пиеш един час. Само един час, виж колко е малко. И веднага сядаш на компютъра, тук сме ние и все някой ще ти помогне. Важното е да пишеш и да разбереш, че не си сама. Прибираш се след работа и пишеш тук.
И нямаш си на представа колко се радвам и колко съм изненадана, че успя до тук.
Ти си силна.