Забава с днешна дата

Когато ми стане твърде тежко, и остана сама предпочитам да отида на някое усамотено место ... в гората, във вечността, на майната си

уединението ми действа добре. понякога съм бяла и добра.
Откакто съм се усвестила имам един "недостатък" - мразя да ме преебават. и го помня много силно - кога, кой и как са ме прецакали...де. Помня чувството, усещането, помня вкуса на сълзите си - имат различен привкус и рН, в зависимост от тва кой точно е направил причината да ме заболи.

Това е недостатък в очите на всички които ме познават по отблизо.
Не можах да се преборя с този недостатък/порок :-(
Какво ли не пробвах - променях се,
да бъда щастлива
да бъда радостна
весела, комична,
да бъда с лек характер, да не взимам лошите работи много навътре.
предана, всеотдайна.
Уф, като че ли пробвах от всичко -
да приличам на разни "идеали за момиче/жена"
истинска дама, която не псува и не се реши на публични места (с гребен)
лудетина, дето не й пука че има лунички
безкомпромисна професионалистка със стил във всяка една дейност която прави.

Опитвах се да бъда сериозна до степен на отричане на всякакви забавления
Тъжна; непоколебима; неумолима; жестока;
Свръхпрецизна при изпълнение задълженията.

Оказа се че го мога. Всичко.

Имам си "скала на греховете". Eдин от най-страшните сред тях е някой да "ме изтъргува" за да може да свърши своята си работа (или работата на някой друг).
Не знам, може и да прозвучи егоистично и самомнително - но това е мое "свещено право" да недоволствам, ако разбера/видя че някой ме използва за да изпълни своите цели - без моето съгласие. дори това използване да е косвено/индиректно.
/Съвсем друг е проблема КАК разбирам това ... И какво се случва след това :)/

Вероятно тва е причината да ме "мразят" доста. И да се боят да "правят далавери с мен" :)

Името ми (не този ник, а другото ми име) няма свое значение, такова както имената на хората.
Опитах се да му дам значение - по идея и препоръка на познати, преди доста време,... исках да означава "помощ, взаимопомощ" или "тази която може да помогне на всеки", ако трябва да дам индиански нюанс.

струва ми се че "се провалих". или това е нечие преекспониране което съм взела твърде присърце. може би е нуждата аз също да мога да разчитам, че има и на мен кой да помогне когато се озова в задънената улица на собствения си хаос.
"ужасничко" си е да подредиш и пречистиш всичко у себе си, и да дойде момента на преебавката, която ще доведе горчивия импулс и ще превърне за една-две наносекудни теб и всичко друго около теб в безсмислени флуктуации из пространството, и по силата на естествения закон за попълване на празнините - приятното ще бъде заменено с неприятно.

Алексис Зорбас, добре танцуваше над провала си. Дали и аз не го мога това ?

Виждам че никой не се е отзовал на твоя зов.

"никой не обича провалилите се"

"казана дума хвърлен камък"

"помогни си сам, за да ти помогне и Господ/за да ти помогнат и другите".

Този последения съвет ми е "любим". Спечелил е абсолютния приз за най-нелепа приумица на човека относно собствената безпомощност.
Елементарно е обяснението - ако можеше да си помогнеш сама - нямаше да молиш за това някой друг

Не е желателно да слагаш такива преебани теми във Вечността. Много е натоварващо за нея. Явно човек не се е осмелил да ти помогне...

Ще ти подаря нещо... Много се надявам да го приемеш и използваш
В гората ... е разтоварващо, и не се страхувай от вълците .... :)



[линк]