ДНЕВЕН РАЗМИСЪЛ!

Имахме трудности в личните си взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертва на нещастието и депресията, не можехме да живеем, чувствахме се безполезни, изпълнени със страх, бяхме нещастни, не можехме да се почувстваме полезни за други хора....
От книжката АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ - глава 4 "Ние Агностиците", ст. 46

Тези думи ми напомнят, че имам други проблеми освен алкохола, че алкохолът е само симптом на много по-дълбока болест. Когато спрях пиенето започнах жизнен процес на възстановяване от неконтролируеми емоции, болезнени взаимоотношения и неуправляеми ситуации. Този процес идва нанагорно на много от нас без помощта на Висшата сила и на нашите приятели в Братството. Когато започнах да работя по Стъпките от Програмата на АА много от бъркотиите почнаха да се разплитат и малко по-малко, повечето от строшените парчета на живота ми се отстраниха. Ден след ден, почти незабележимо, оздравявах. Като изключена печка, страховете ми изстиваха. Започнах да преживявам моменти на задоволство. Емоциите ми станаха по доловими.

Как поддържаме своята бдителност във възстановяването си? Като начало, ние осъзнаваме, че сме болни от „ нелечима, смъртоносна и прогресираща болест”. Не е от голямо значение от колко време непиеме, колко се е подобрил животът ни или колко сме се извисили духовно.” Веднъж алкохолик – завинаги алкохолик” казваме ние. Болестта ни може и да е притихнала временно, но тя чака удобен момент да ни заложи капан, ако й дадеме тази възможност.
Бдителността е нашата ежедневна задача.Стараеме се да имаме готовност да се справиме с капаните и тревожните прояви на болестта ни.Това съвсем не означава че сме длъжни да живеем в страх, че „нещо лошо ще се случи, ако постоянно не сме нащрек”. На нас ни е достатъчно да знаеме, че опасността не е отминала.Не си е отишла с последната глътка алкохол. Винаги съществува риск да се върнеме към миналото си. Затова ние се молиме всеки ден, ходиме редовно на сбирки, не правиме компромиси с духовните принципи - това за нас означава да бъдеме внимателни. Правим инвентаризация на изминалия ден, споделяме своето възстановяване с приятелите си и се отнасяме грижливо към целия процес на възстановяване.
Дадена ни е еднодневна отсрочка от болестта и то само дотогава, докато сме бдителни. Всеки ден прилагаме на практика принципите „ във всичките си дела”, и всяка вечер благодариме на Висшата Сила за още един ден живот в трезвеност.

Днеска ще бъда бдителен, и готов да направя всичко необходимо, за да запазя своята трезвост.

Пътят към ада е постлан с добри намерения!

Нашата болест е болест на чувствата, проявава се в начина на мислене, действия, отношения. Това, че сме консумирали и как сме консумирали е привлякло вниманието на роднините, приятелите и общественността, но това е само върхът на айсберга. Засегнати са всички сфери на нашия живот, засегната е личността...Физическа трезвеност се постига бързо, трудна е е духовната трезвеност, а без нея връщане към консумиране е въпрос на време. Когато посегнем към чашата, финализираме един процес, който е започнал много по-рано--най-напред в мислите, после в действията. И там трябва да сме бдителни! Защото този процес е обратим в началото, ако го забележим навреме, можем да го предотвратим, необходимо е само честност, добра воля и отворено мислене. САМО. Трудно е , но не е невъзможно. Затова имам нужда от АА, за да не забравя откъде съм дошла, да не щракне зад мене капана на самодоволството е фалшивата уверенност , че вече съм излекувана...Аз спя, но болестта не, когато стана сутрин, тя вече ме чака в кухнята,пие си кафето и преглежда вестника, когато слизам по стълбите, тя вече е на ъгъла, примамваща и коварна...И не чува моето---До утре! Имам 24 часа

Аз спя, но болестта не, когато стана сутрин, тя вече ме чака в кухнята,пие си кафето и преглежда вестника, когато слизам по стълбите, тя вече е на ъгъла, примамваща и коварна...И не чува моето--

Да бе, и мойта болест е много активна. Сигурен съм, че до сега тя е станала шампион и носител на черен пояс по карате - тренира и ме изучава постоянно. Тя ме познава много по-добре от колкото аз я познавам, затуй няма нужда да я надцинявам. В момента съм сключил мирен договор, но рано или късно ще го пречупи, щот туй и е нейната същност. Има за задача да ме убие, разбира се ако и дам шанс. Леле, пък ако и се отдаде този шанс, тя ще ме скъса от бой - този път няма да има прошка. Ама благодарение на АА, аз съм и намерил цаката - намерил съм "биг брадър" (Висша Сила), който ми дава сила и кураж да се справям с всеки проблем. Признавам си, че без Него (биг брадър, моата Висша Сила) и приятелите на АА, аз съм изгубен - салата с гарнитура поднесена на моята болест (алкохолизмът).

Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!

ИЗМАМНОТО УДОБСТВО НА САМОСЪЖАЛЕНИЕТО

Самосъжалението е един от най-нещастните и обсебващи недостатъци, който познаваме. Той е препятствие пред всеки духовен прогрес и може да пресече всяко нормално общуване с нашите братя, поради прекомерното изискване за внимание и съчувствие. Това е сълзливостта на мъченичеството, което не можем да си позволим.

Фалшивото удобство на самосъжалението ме скрива от реалността само за момент и тогава изисква, като дрогата, да взема по-голяма доза. Ако отстъпя пред него, то ще ме доведе отново до пиене.
Какво да сторя? Единствената сигурна противоотрова е да обърна внимание, дори и незабележимо отначало, на другите, които наистина са по-малко късметлии от мен, за предпочитание други алкохолици. Като им съчувствам, ще намаля собственото си преувеличено страдание.

Вьзстановяването се сьстои от две части: да спрем да пием и да живеем в трезвеност. Спирането е сравнително лесно, обикновенно се прави само ведньж. Трудно е да живеем в трезвеност, това го правиме всеки един ден. И това слага началото на вярата.
Ние сме трезви благодарение на вярата. Признахме, че алкохольт е по-силен от нас, и спряхме да се бориме сами с него. Допуснахме в битката Сила, по-могьща от нашата, и тази Висша Сила ни запази трезви.
Всеки един от нас остава трезвен по един и сьщи начин: благодарение на вярата.Само днес ние се предаваме. Животьт може да се окаже толкова сложен, че не ни стига само нашата сила. А когато силите ни са на изчерпване, тьрсиме Сила, много по-могьща от нас самите. Молиме Висшата Сила за напьтствие и подкрепа по пьтя. И ако използваме вярата и я обновяваме ежедневно, откриваме източници от които се нуждаеме, за да живеем трезв и пьлноценен живот.
Ние откриваме такава мощ, че не сме в сьстояние да я опишем. И за да разполагаме с нея, ние трябва да сьхраним вярата си вьв Висшата Сила, която ни запази трезви.

Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!