Тя

Здравейте,

За първи път влизам в този форум, не ви познавам, но като че ли само тук мога да опиша как се чувствам. Няма с кого да говоря за това, някой, който да ме изслуша, без да ме упреква, да се отнесе с разбиране, евентуално да ми даде някакъв съвет...
Аз съм жена на почти петдесет години, от няколко години съм разведена. .....
Вече 15 минути се чудя как да продължа нататъка...Ще пиша направо - увлечена съм по едно момиче..казвам "момиче", защото то наистина е момиче, не й знам точно годините, но е на около 20. Шокирана съм от самата себе си: човек мисли, че на моите години вече достатъчно добре се познава, но.. Никога, никога преди не ми се е случвало да погледна на човек от същия пол с по-различни очи. Това още не мога да проумея как се случи, а другото, също толкова стряскащо е, че синът ми е по-голям от това момиче! Знам, че особено за вас, като странични наблюдатели (по-скоро читатели) този факт звучи още по-фрапиращо. Аз самата много пъти съм се питала какво толкова съм намерила в нея, имайки предвид че е жена, че да се чувствам така силно привлечена. Нямам еднозначен отговор...Още повече, че тя е толкова противоречива личност; познавам я от няколко месеца и все още не мога да я разбера, толкова е различна всеки път. Понякога ми е много трудно да общувам с нея, защото през 3 минути си мени настроенията и не знам какви реакции да очаквам от нея. Останала съм с впечатление, че е сърдечен и добронамерен човек, усмихнат, но понякога излъчва толкова студенина, като че е от лед...Цялата настръхвам, когато ме погледне с тези студени очи, излъчващи безразличие, понякога примесено с някаква тъга, която не знам от какво е породена...
И аз не знам какво искам от нея. Една усмивка, един многозначителен поглед...от нейните - тези, които не разбирам...гледам я и никога не знам какво й е в главата. Иска ми се просто да мога да се докосна до нея, дори само за малко - и физически, и духовно. Най-вече ме влече емоционално, искам да я опозная. Като цяло, разсъждава много трезво, като доста по-голям човек, въпреки че е толкова млада; тя е много е женствена, има и някаква тежест в характера й, която обаче понякога преминава в нещо, което бих определила като инфантилност...в такива моменти заприличва дори чисто физически на дете. Но и тогава я харесвам по същия начин. Само се чудя - винаги ли ще пазя чувствата си само за себе си? А ако не, какво би се случило? Не знам сексуалната й ориентация, не знам и как би се почувствала, ако разбере, че жена я харесва по такъв начин...може би поласкана, а може би отвратена..? Само знам, с почти пълна сигурност, че няма приятел.
Преди няколко дни ми се стори отдалече, че я видях да плаче. Обезпокоих се, толкова ми се прииска да отида до нея, да я притисна до себе си...Не посмях.

"Преди няколко дни ми се стори отдалече, че я видях да плаче. Обезпокоих се, толкова ми се прииска да отида до нея, да я притисна до себе си... Не посмях."

Иска ми се следващия път да посмееш и да си я гушнеш. :)
А също и да не се чувстваш така, сякаш вършиш престъпление. Това са хубави неща.

Шансът скъпа е на страната на смелите. Кажи и какво чувстваш. Успех

Здравей!

Опитах се да се поставя на мястото на момичето, което не знае, че чувстваш привличане към нея.
Разбира се, за нея мога да съдя само и единствено по твоето описание, което е субективно. Може би тази честа смяна на настроенията да се дължи на сериозни лични проблеми, мислите за които да я връхлитат от време на време и тя да изпитва цяла гама от чувства...

Според мен ще бъде най-добре първо ти се доближиш малко до нея, не физически, а просто като колеги, примерно, понеже ти дори не казваш откъде я познаваш.
Да запазиш обаче емоционална дистанция, да се опиташ да бъдеш сериозна, силна, зряла. Но по НИКАКЪВ начин още да не се разкриваш.
Има голям шанс тя да намери в тебе опора и подкрепа, да започне постепенно да ти се доверява, но ще трябва да си търпелива и да почакаш месец-два.
Може момичто да има нужда от по-възрастен човек до себе си, от истински
приятел/приятелка в общия смисъл на думата.

Разбира се, после може да се получат десетки варианти -
1) Тя се разочарова по някакъв начин от тебе
2) Ти виждаш, че всъщност тя не е толкова специална и духовно красива
3) Между вас започват да "прехвърчат искри", но всичко приключва бързо
4) Влюбвате се и заживявате заедно...
5) .....
6) .....


Успех и да пишеш след време кво е станало!

аз те разбирам,че си привлечена от нея.Не смятам,че проблема е разликата в годините.По скоро ще ви разделят големите различия.А това,че тя толкова често си мени настроенията означава че е усетила какво може да се случи между вас и се е стреснала...

Да си виждала жена, която да не си мени настроенията?!

Това е присъщо на всички ЖЕНИ! Иначе не бихме били интересни и на самите себе си!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Имам няколко въпроса към Вас:

1. Никога ли в живота си не сте изпитвали чувства, влечение към жена?(за 50 г.?!)
2. Девойката да не Ви възприема като втора майка?
3. Как изглеждате? Младолика ли сте?
4. Познавате ли лично (реално) хомосексуални жени?
5. С девойката излизали ли сте заедно, на заведение, тя пие ли?
6.

Сори, имам и още въпроси, но трябва да бягам...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Струва ми се, че долавям опит за заяждане от Ваша страна, Еви. Твърде стара ли съм според Вас за такива неща?
Все пак, ще се опитам да отговоря на въпросите, които ви интересуват.

1. Както мисля, че споменах преди, досега не съм се влюбвала в жена. Естествено, като съм била в малка и в юношеските си години, е имало жени, на които съм се възхищавала, харесвала съм ги и съм искала да приличам на тях, но при всяко малко момиче е така, предполагам. Но да желая близост с някоя жена, да ми разтуптява сърцето, да ме привлича и сексуално, да мисля всеки ден за нея...това никога преди не е било.

2. Девойката си има майка и доколкото знам, са в много добри отношения.

3. Как изглеждам...мисля, че изглеждам много по-добре от повечето жени на моите години, с 2 думи - полагам грижи за външния си вид и по мое мнение, съм атрактивна.

4. Не, не познавам нито една хомосексуална жена; може и да познавам, но да не знам, че е такава. Как бих могла да разбера, ако самата тя не ми каже..

5. Защо питате конкретно за пиенето? Бихте ли ми изяснили връзката? Пие, да и както съм чувала, обича да го прави, но в никой случай не е алкохоличка.
За съжаление, не сме били заедно на заведение, нито пък сме излизали някъде другаде.

Не съм убедена, че момичето си мени настроенията заради мен, или само заради мен, защото и когато е с други хора, пак го прави. Но определено мисля, че се притеснява от мен, особено, ако сме за малко сами..пък и не само. Нищо чудно да подозира, че изпитвам нещо към нея, тъй като в нейно присъствие, се случва понякога да губя отчасти увереността си и ме е страх да не продобивам вид на някоя хлапачка...
Честно казано, мен повече ме притеснява разликата в годините - самите числа. А не някакви кой знае какви различия в мисленето, защото имам чувството, че с нея по характер доста си приличаме. Споменах и преди - тя размишлява като зрял човек, много е интелигентна, има интереси и познания в най-различни области, така че с нея може с лекота да се говори на различни теми. Въпросът е, че напоследък почти нищо не ми казва...преди се е случвало ни в клин, ни в ръкав да ми каже нещо за себе си, за това как е, да ми се оплаче, ако има някакъв проблем; или просто да ми каже някоя от нейните откачени мисли. А сега - нищо. Предпочита да се кикоти с някоя от приятелките си.

Разликата в годините не се изразява само във външния вид. Много са годините, много са различията. Различен начин на мислене, на възприемане на света, различен поглед на нещата на базата на натрупания опит, голяма е пропастта. Често срещано явление при замогнали се мъже и млади жени, но не става въпрос за любов. Може и да се получи нещо помежду ви, но ще е за кратко.

Здравейте,


Вие ПРОСТО сте влюбена...

Сполетяло Ви е...

и е Хубаво...


СЛЖНОТО идва от самите нас...и от бариерите, които си поставяме...

Годините, пола, визията, дистанциите...Всичко може да бъде ужасно объркващо и непонятно, ако го гледаме с очите на предубеждението...

Представете си само... какви щяха да са терзанията Ви, ако сте на 20г и се бяхте влюбила в мъж на 50 - женен със семейство..
Или пък да сте на 60 и изведнъж да откриете, че един 30 годишен млад господин Ви заглежда прелъстително...
Ами...ако пък бяхте 18 годишен младеж влюбен безпаметно в 45 годишната си преподавателка по химия ?!!!
Представихте ли си го?!!Всичко?


Как ще реагирате, какво ще очаквате, какво ще си мислите...

Сигурна съм, че във всичките ситуации, щяхте да си задавате същите въпроси, които Ви вълнуват и сега...

Любовта прави хората толкова еднакви
Защото и страховете ни са си все едни и същи от както свят светува : ...

Дали ще ни харесат, как ще реагират ако направим признание, какво точно ни харесва и кое точно не оставя намира мислите ни, които само преди няколко дни са били така подредени и ясни!?
И защо по дяволите всичко е толкова объркано?!
и т.н и т.н.....


Може би заради многото въпроси...


И Вие сама сте си отговорила, макар и индиректно :"Само се чудя - винаги ли ще пазя чувствата си само за себе си? А ако не, какво би се случило? "

Любовта не е питане, не е въпрос...Тя е отдаване..изразяване, сливане...
И Всички, които умеят да я изпитват и преживяват...познават тези страхове, тези несигурности и главоблъскания...Независимо от пола, независимо от годините, независимо от времето, в което живеят...


С всички тези писания... исках да само да Ви покажа, до колкото ми е възможно, че няма защо да сте толкова шокирана, нито да мислите, че Ви се е случило нещо необяснимо или пък страшно...

Бъдете такава каквато сте, когато сте влюбена...и не мислете за това какъв е " пола на чувствата Ви ", наколко години е...и каква е ориентацията му...

Хората могат и сами да се ориентират според това дали им харесва усещането от изразените чувства...

Така че не Ви остава нищо друго освен да ги покажете...
По най-естествения ЗА ВАС начин...

Посмейте!...

Няма нищо по- хубаво от това....

Ами, ако това ще ви успокои, аз пък наскоро се влюбих по същия начин в по-възрастна от мен жена. Ситуацията е абсолютно същата, само дето страдающата съм аз - по-младата, а пък и разликата в годините ни е малко по-малка - десетина години. Пиша, за да ви кажа, че напълно ви разбирам, че е гадно и че така ме е яд на мен си, че ми иде сама да се ритна. Но станалото вече е станало и не мога да направя нищо. И изобщо се чудя трябва ли наистина да правя нещо и да плаша един абсолютно невинен човек... (аз самата съм достатъчно изплашена, защото не съм била изправена пред такава ситуация досега).

ами може би това,че е престанала да ти споделя и да те търси означава,че е осъзнала какво изпитваш към нея и я е малко страх(все пак тя харесва мъже хихи).Просто не може да ти има доверие.Не трябва да я обвиняваш.Тя не иска да я разубеждаваш и да и доказваш чувствата си.Просто приеми,че сте твърде различни...

да,права си.Наистина разликата в годините ви е голяма...Например ако ти искаш да живееш с нея,е възможно тя да се отдръпне и уплаши,защото може да го изтълкува като един вид пречка за кариерата си.От друга стрна тя може да я е страх как ще реагира семеиството и на подобна връзка...Няма как родителите и да приемат подобно нещо,а като не може да разчита на тях,ще трябва да разчита на теб.А да не забравяме,4е като по-малка тя няма апартамент,няма нищо свое.Силно се съмнявам,че ще иска да зависи от теб.Прекалено е независима...

sluchaio@abv.bg

Аз пък от 3 години съм влюбена в преподавателката си по руски от университета. Никога с нищо не и го показах ( с изключение на подарената роза и изпелтечването на 2-3 думи и обилното изчервяване ). ...После завърших, не бяхме се чували година, но и имам имайла и и писах. Тя ми отговори...това ми стига :) Приятелката ми много се дразни от цялата тая история, затова се ограничавам с писане само. ....Пък и чувството не е точно влюбване вече...макар че ако знае какви и ги мисля ще припадне. В последния имейл ми написа че е женена..., а аз идиотката си мислех, че е от наще...Мечти..мечти :)
Мисълта ми е, че каквото има да се случва ще стане и по-добре е да не се потискаш нон стоп, защото това убива...пък и рано или късно неизживаните силни неща се завръщат под една или друга форма, удивително напомняща за "еди кой си случай" преди години.

късмет и би ю

е как не сетих че неизживяните силни неща се завръщат след години - много ме зарадва с това да знаеш наистина всичко се повтаря и повтаря в този живот

Виждам, че се забавлявате искрено, описвайки възможно най-черните сценарии. Но щом Ви е приятно... Изумява ме убедеността, с която говорите за човек, когото дори на познавате. От къде сте толкова сигурна, че тя харесва мъже? В интерес на истината я виждам да общува почти изключително само с момичета.
Откъде Ви хрумна, че искам да живея с нея?? Аз просто искам да се сближа с нея и да я накарам да разбере, че е важна за мен!

Ма кво им се връзваш аз пък не мога да разбера......
Като искаш да се сбилиш с нея.....давай...по форумите и да дискутираш и не... файда няма да има

Sipaj viski preko malo leda......

Не разбрах - Вие признали ли сте си чувствата през въпросната жена, или не?