да си кажа

Здравейте отново..

Благодаря за милото посрещане..Преживявам тежък период, гадна раздяла..От много време нещата назряваха, докато преди около 3 месеца не се стигна до естествената развръзка..Минах през нормалните неща, които би направил човек в подобно положение..Затрупах се с работа, нагърбих се с много ангажименти..Преумората си каза думата, нямах време да мисля..В крайна сметка обаче се наложи да се наспя..:)И всички мисли и чувства, които толкова успешно бях притъпявала с преумора, се появиха и взеха да предявяват претенциите си. Разумен човек съм, знам, че трябва време..Че постепенно нещата ще избледнеят и всичко ще си дойде на мястото. Сега обаче ми е трудно..разкъсано..Това е..Благодаря ви..

Who dares to love forever
when love must die

Горе главата
на следващия ден винаги изгрява слънце

Претрупването с работа не помага. Вярвай ми, от опит го знам. Хм, няма да се учудя ако кажеш, че лека-полека губиш приятел/к/ите си. Дано не съм познал, но ако е така - лошо. Не е добре да се затваряш и самосъжаляваш.

Споко! Земята продължава да се върти и без човека, който те е наранил.

Сега е Разпети Петък - иди и направи добро , толкова страдащи и измъчени има покрай теб ,може би не ги забелязваш. Това ще осмисли живота ти и ще ти даде онази духовна сила , с която да продължиш напред.

69-66, как ще е "познато състояние", всеки познава само своето състояние в подобна изходна позиция. Ако искаш, сподели
"всички мисли и чувства, които толкова успешно бях притъпявала с преумора, се появиха и взеха да предявяват претенциите си. "
Може да помогнем, или поне да се опитаме.

"Споделете!"