"Не искам!"

Здравейте!
Как се справяте срещу думичката "Не искам"! Моят син изживява някаква фаза вероятно или прави протест за нещо, защото на последък отказва да си мие зъбите, да се облича и в определеното време да си ляга. Въобще такива травиални, нормални неща се превръщат в истинко изпитание за психиката и нервите ни.
Радвам се на вашият споделен опит!

На колко години е? Пробва те къде ще му мине номера. Според мен не трябва да му отстъпваш. Дъщеря ми е на десет год. и половина и си отчитам грешката, че съм допускала да ме разиграва. С големи усилия я карам да свърши нещо и все чака на мен да й помогна, да й намеря дрехите, да й намеря учебниците и т.н. А да не ти казвам, че когато се наложи да пие някакви лекарства ... става непоносимо. Тя не може витамин С да пие! С големи усилия ги приема и ми иде да я набия.:)))

И ние в момента сме в периода на "НЕ-то", каквото й да й кажа или попитам отговора е един и същ - не!!! Но като се има в предвид, че това е думичката, която най-често чува от нас не се от източника и ползването й. До фазата "Не искам" не сме стигнали още, но от мамите покрай мен с по-големи дечица съм чувала, че е период.

Честно казано, чувала съм,че е период..
До сега обаче, не ми се е случвало да се сблъскам с неговъпреки трите големи вече деца..Може пък да е минало съвсем за малко и незабелязано...знам ли..
Като цяло, периодично се появяват някой неща, които децата опитват..
Винаги се сещам за "мръсните" думички, от детската градина както и аз опитите да се донесе нещо чуждо в къщи,или опитването на реплика от рода:"Ти ли ще ми кажеш"(това в първи клас)..
ОБАЧЕ..ролята на родителя е да е подготвен предварително какво ще прави в такива ситуации и да действа светкавично и безкомпромисно..
За мръсните думички, моята тактика беше да поискам да ми ги каже отново, да попитам дали знае какво означават и..да ги обясня ясно и разбрано за възрастта им..след което да обясня,че тези думи са неуместни за ползване , както и да уточня,че в къщи никой не ги използва точно, понеже са проява на лошо възпитание..
За чуждите вещи...Ох..Малката ми дъщеря веднъж заговорнически ми показа няколко части от конструктор лего(български вариант),които беше сложила предвидливо в джобчето си за да си ги носи в къщи...Върнах я веднага да ги остави там, от където ги е взела, като й обясних,че те са на всички деца, а те в къщи, макар и само две имат много играчки и просто не допускам да носи чужди..Ако трябва ще донесем и нейните в детската градина..
Каката веднъж донесе 20лв (две метални монете от 10лв..равностойност на деншни 2х1лв)..След като не успя да ми обясни от къде са, й казах,че не искам да знам, но искам да ги върне на следващия ден, а ако не го направи,ще звъня на всички дечица от класа й(пак 1клас),за да питам дали не са изчезвали на някое дете...(За пояснение-не давах на детето НИКАКВИ пари за училище-купувах й каквото иска и й го приготвях за следващия ден за училище..а тя пък ми беше споделила,че на някой деца им изчезват парички от училище)..На следващия ден се прибрахме направо в къщи и..паричките бяха в друг неин джоб..След като взех телефона тя се разплака и каза,че си е спомнила,от къде са..Без да се усети ги е взела от магазина, където ги подреждаше (имахме магазин и често, когато се налагаше д аме изчака в него да довърша нещо й позволявах да подрежда монетите по видове..) Детето се опитваше да ме накара да минем през магазина на връщане от училище, но, аз не исках..та..така..Заведох я да ги върне обратно..
За баткото изобщо нямам такъв спомен да е посягал към нещо чуждо.. Това всъщност сложи край на всичко подобно..Децата ми с аизключително честни и..като ги изпратя за хляб, купуват само хляб и връщат рестото до стотинка.. Ако си харесат нещо и ми кажат, понякога се връщат да си го купят..
За репликата "Ти ли ще ми кажеш", както вероятно се досещате, моят отговор беше: "РАЗБИРА СЕ,че АЗ ще ти кажа...Кой друг да ти каже???"....
И..повече не съм чувала подобни реплики..
В къщи моята дума изобщо не подлежи на коментар.
Не съм строга, рядко казвам НЕ, но кажа ли веднъж..си остава НЕ.Никога не си променям мнението..поне не спрямо децата..
Освен това, каквото каже баща им или някоя баба или дядо го поддържам пред децата..Ако съвсем не съм съгласна, го коментирам с родителя, КОГАТО ГИ НЯМА..
..
"Не искам " е сред първите опити на детето да е самостоятелно..Вероятно е усетило,че е голямо човече вече ..Помисли дали не го ограничаваш в нещо прекалено..Дали не му забраняваш неща, които би могла да позволиш.. Ако не се сещаш за такива, вероятно просто тества детето до колко "не трябва" е валидно..
Относно миенето на зъбите..-приканвай го да си миете зъбите двамата..Не го превръщай в драма, а в игра..
За обличането-..приготвяйте дрехите заедно предварително, или го карай да си ги приготви и да ти ги покаже..т.е...включи го в процеса..и..до колкото е възможно го остави да се облича сам..(като само помагаш ненатрапчиво..)..Ако е по-малко човече- дай някаква играчка или друго с което да се забавлява докато обличаш..
За лягането в определен час..Ами..часовника го преместихме напред..и сега в 20ч е все още светло..Вероятно ще се наложи известно време да свикне с това.. Пък и..зависи дали имате ритуали за заспиване..
Ако поне знаех възрастта, можеше по-точно да предполагам..-сега пиша съвсем теоретично

Най-важното условие за успеха е, да запазиш спокойствие и УВЕРЕНОСТ за всичко, което искаш от детенце..

УСПЕХ

Мили дами, благодяра за мненията ви по темата!
"Щурчо" - напълно споделям мнението ти за начина на възпитание!
Изглежда трябва да се въоръжим с търпение и изобритателност за неща, които и ние възрастните понякога не искаме да правиме.
Отговор на дамите, които ме попитаха за годините: синът ми е на четери и половина.

може ли и аз тука, така, със спомени :-)
"не искам" и аз кротко казвам защо трябва, пак "не искам" и аз приемам. обаче на следващото детско искане, аз отговарям с кратко ясно "не искам" ...
не помня за какъв период от време е било, но не ми е тежало чак. по принцип изслушвах и замествах нежеланите неща та сътресения не сме имали. и с двамата действаше
но си бях по стандартите "жестока" мама - като ме ухапа единия и като му казах че не бива и ме ухапа веднага отново просто и аз го ухапах. и това беше. никога повече.
с лошите думички също като Щурчо
абе радвайте се на децата, вслушвайте се какво всъщност искат и не го възприемайте като битка за надмощие :-)))