Кой съм аз

Успех е постигнал онзи, който е работил добре, често се е смял и силно е обичал. (Хорас Джаксън Браун)

Работих много, даже прекалено много…просто си изтезавах организма и като че ли го изпробвах доколко може да издържи, преди да ми създаде проблеми. Винаги се стараех да свърша всичко по най-добрия начин (естествено от моя гледна точка). Но по реакциите на и тези, за които го вършех, явно е бил добър и за другите…Имах щастието досега винаги да работя това, което ми доставя удоволствие, нещо което не всеки може да има….
Смях се често, даже прекалено често… и най-много над себе си, над собствените си гафове, реакции и действия.. Бях, а и все още съм добра компания за малкото, но стойностни останали ми приятели точно поради свежото ми и несекващо чувство за хумор. И най-трудните моменти посрещах с чувство за хумор – „омазах всичко и си отворих работа да чистя”    чуваха често от устата ми.
Обичах силно, получих толкова обич, че ме е срам да се оплаквам, когато има други, които не са имали моя „късмет”.
Но всичко е вече …минало. Сега си избрах ник, който точно отговаря на състоянието ми – не знам кой съм…Не знам нищо, не разбирам нищо…Защо ? Накъде от тук нататък? Защо не чувствам да съм постигнал успех? Защо боледувам, защо нямам работа, която да ми носи удоволствие, защо… Къде е любовта ми? Може ли някой да помогне или…както беше казано някъде „като съм си изял кацата с мед най-напред е ред на другата с …лайната   
[izchervqvam se

Само на теб е дадено да знаеш отговора на въпроса си. Може би затова го задваш на глас.

Като че ли се питаш по-скоро, в кой момент и къде си свърнал от посоката, която си бил щастлив да следваш. И защо сега ти липсва нещо, и къде е останало то, и дали ако се върнеш малко назад, няма да го намериш... Или може би си вярвал, че посоката, която поемаш, е вярната, но се е оказало друго? - Ако е това, не се страхувай да се върнеш назад, до кръстопътя, да събереш разпиляното (то все още си стои там) да помислиш отново и да избереш друга посока... Твоето Его може да се разбунтува срещу такова решение, но ако си по-силен от него, ще му наложиш твоята воля.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе...
Никога не е късно да се промениш, но почти винаги е трудно и изисква много самоконтрол и силна воля.

Елате си узнете лордот!

Де да можех и аз да си отговоря! Винаги ме е интересувала тъмната /непозната/ страна на човешката психика. Опитвам се да намеря себе си, да се отърва от това противоречие, което ме съпътства цял живот.
"Всичко в този свят е илюзия, сетивна измама и има временен характер" Тази тибетска мъдрост ме успокоява до известна степен и ме тревожи когато съм добре.
Общувай с хората и си запази чувството за хумор

Успех е постигнал онзи, който е работил добре, често се е смял и е научил да обича наред със светлата и тъмната си страна.

......апропо така се постига и обемен образ

Мисля си, че добре знаеш кой си... Само, че ти е трудно в този момент да приемеш, че внезапно живота ти се е променил, не е вече същият....
Аз пък за 'такива' случаи си имам тази мисъл : "не винаги ще е така"... Когато ми е много хубаво, тя ме държи 'будна' и напомня, че може нещата да се променят...А когато съм в безизходица ме зарежда с положителни емоции, че ще дойдат и по-добри дни.
Преди известно време и аз самата се бях 'бухнала' в дупката, но благодарение на нея сравнително бързо 'се събрах'.
Имаш приятели - осланяй се на тях в такива моменти, усмихни се на прекрасния ден, живей за мига....Успех!!!



Teach me laughter, save my soul ........

Здравей, Дукесо!
Много вярно си усетила настроението ми. Напоследък непрекъснато си задавах този въпрос: "...в кой момент и къде си свърнал от посоката..." Впрочем забравих да се представя...жена съм. Явно обаче през трите години в ролята на мъж в къщи съм придобила малко нещо "мъжки" начин на изразяване,,,,
Сигурно мога да се върна назад и да поправя някои неща, но да върна подкрепата и почивката си върху мъжкото рамо....вече ми е невъзможно. Нелепа "случайност" ми го отне.

"Всичко в този свят е илюзия, сетивна измама и има временен характер"
Да, така е и аз най-добре го усетих, когато внезапно загубих съпруга си.
От доста време се опитвам да "балансирам", но сигурно заради празниците...пак както напоследък често ми се случва...се сринах емоционално.
Благодаря ти за подкрепата все пак. Имах такава нужда....

Благодаря за нотката добро настроение, имах нужда от това....

Да, в живота на човека винаги се редуват добрите с лошите моменти.

Прав/а/ си ... за това са ни приятелите, да се осланяме на тях в лошите и да споделяме добрите си моменти.
Весели и оптимистични празници желая на всички ви!
Определено се почуствах малко по-добре сред вас.

Това ми дойде наум като прочетох какво пишеш в темата


АКО

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател -
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени - да ти служат пак, -
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря:"Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

РЪДИАРД КИПЛИНГ

Пътищата са проходими!

"...Това ми дойде наум като прочетох..." Наум?!...Ако в ума ми в подобни моменти се появяваха подобни стихове, едва ли щях да стигна дотук, но живота си тече....
Христос Воскресе! Благодаря за хубавото стихотворение!

Опитах се да си намеря това стихотворение на Киплинг "If" (Ако)..Имах го преведено от една колежка, която замина за Англия, но естествено не толкова добре. Подарих й книгата със стихове на Киплинг на английски.
И изобщо преди много обичах и се интересувах от поезия, но напоследък май ме е натиснала "прозата".
Защо ми прави впечатление, че децата тази година никак не проявиха интерес към подготовката за празника, но не пропуснаха да изкоментират, че не били добре украсени яйцата? (Аз се опитах да ги привлека и заинтригувам и тъй като не успях, ги "наплесках" набързо само с боите, без да ги украсявам ).
Защо така ме яхнаха дяволите и аз не се разбирам вече
Май само аз усещам промяна, "студения вятър" в къщи... На тях си им е добре, живота не им се е променил - излизат си с приятели, почти не се задържат в къщи, имат си "важни" дела ( преди ги споделяха, обсъждахме ги заедно?!)...

ами просто живота си тече и се променя, хората също, това трябва да го приемаме спокойно
понякога, когато си спомним , колко добре ни е било се опитваме да запазим статуквото , но не успяваме защото не е нормално да застинем в щастливия миг...и тогава ни обзема носталгията...
според мен това е криза на възрастта/не знам на колко години си/ ;-)
до сега си живяла заради "другите".., а те вече си имат свой живот и ти заемаш все по-малко място в него...и това приеми...
и е крайно време да заживееш и за себе си, прави това, за което си нямала време когато си живяла за другите..., малко е бавен процеса на промяна, но пък когато усетиш колко е хубаво, отново ще духне южния вятър

На 50 г. съм , Сън. Навърших ги на 18 февруари тази година. И от тогава като че ли ми се "намести" огледалото, както се казва в друга тема тук.
Заобиколена от много хора, все добри приятели..децата и те тук, ама нещо липсва, не не нещо , а някой - свързващото звено. Каква криза на възрастта, та тя ме тресе от сто години - стават все повече, а аз си оставам " дете", не искам да порасна , не искам да приема, че не знача нищо, щом си е отишъл този, за когото съм значела. Трудно приех загубата, но я приех все пак. А всички около мен като че ли ме "отписаха" заедно с него. Ето това не приемам. Иначе не съм "заблудена овца" - ясно виждам всичко, мога да осъзнавам нещата, ситуациите, мога да се "насилвам" да се самообвинявам (защото да търсиш вината и грешките най-напред в себе си за някои е "насилване") При мен най-напред се появява въпроса: "Къде Аз сгреших?", дотолкова, че малкия ми син има един израз: "За всички майки 'моето гардже' е най-хубаво, само за мама нейните са най-грешни, най-черни".
Сигурно и това е грешка, ми то какво ми остана....
Май да хващам гората....

..това ли било? ......, да му се не види...май ще се окаже, че сме доста еднакви ...е аз преди 2 години си ближех по същия начин "лютите рани" и мислех, че живота ми е поприключил/и аз ще ставам тази година на 50 ;-)/, и мен така ме отписаха почти всички..., е за сметка на това останаха най-истинските..., полека лека престанах да мисля къде съм сгрешила...щото и да мисля и да не мисля няма как да се поправи, а може би просто не е имало друг начин и така е трябвало да се случи...
та... както така си страдах изведнъж ми дойде на ум, че...той така и така е приключил този живот, ами я да му се радвам поне докато го има..., вече никакви дългосрочни планове не правя..., действам импулсивно..., не очаквам кой знае какво..., но пък то кой знае защо се случват хубави неща, запознанства, срещи
...свободата така взе да ми се ослажда, че сега и дума не може да става да се върна към стария си начин на живот и мислене...имам време наистина за любимите си занимания, не е необходимо да се съобразявам с желанията и настроенията на някого та било то и любим човек...на сина ми когато му потрябвам за нещо съм насреща, за друго не му досаждам.., и да ти кажа, сега контактите ни станаха много по пълноценни от преди когато непрестанно търсех контакт...
е малко нездравословно живея...почти като през студентските години ;-))...щото и аз не съм "порастнала"
хайде...стига си броила "грешки"..., от това полза няма...ами се затичай да направиш нови, че да ти е по-интересно поне...шегувам се разбира се..., просто започни да живееш...не за и чрез другите..., а да живееш собствения си живот