Специфичен за мен проблем...
221 отговора
0 прегледа
Re: Да ви кажа какво е положението сега...
Ебаси! 220 мнения в 200, от които 5 души си мерят пишките (или каквото там имат)! То не бе клуб Любов, не бе чудо...
Конкретно искам да адресирам поста си до Просто аз, ако някога отново се престраши да влезе е клуба.
Наранена била преди това, казваш и много трудно се справила, явно с помощта на църквата. Че кой от нас не е бил и от оная, от кофти страната в една връзка? Когато се усещаш, че си бил гадно използван, когато си се доверил на някого изцяло, а той/тя те разпилее по всички краища на света. Когато се усещаш празен, празен, празен и нищичко няма смисъл. Нормалните индивиди обаче го преодоляват това. Намират собствената си ценност, учат се да обичат... Да, пазят се също така - никой не иска да да го нараняват, ама няма как без рискове, ако искаш да си живееш живота истински.
Ей тук ви е проблема:
Госпожицата след предния си приятел се е оттеглила на едно сигурно островче (църквата, не толкова вярата), дигнала е висока ограда около острова и ти е пооткрехнала вратата. Сега, за да е сигурна, че няма да бъде наранена отново държи да си напълно наясно какви са правилата.
Това дето съм ти го цитирал знаеш ли как го чета - "Знаех, незнаех - няма да ти се обяснявам. Така стоят нещата, ако искаш да имаш нещо с мен!. Ако не ти изнася - прав ти път!"
Извиянвай, но не стават така нещата между двама души. Поне не и за дълго. В една връзка трябва равнопоставеност и зачитане на вижданията на другия. Не се ли разбирате и без поставяне на условия и изпълняването им...просто не става.
Може само да се спекулира, какво точно кара приятелката ти да постъпва така. Дали това е абслоютната 100%-ова чиста вяра и желание да следва
Христос и повелите му до най-маклия детайл? Или е една неспособност да се справиш с това което ти предлага живота и страх да го живееш, щото може да се окаже и не толкова прекрасен?
Не знам как точно стоят нещата, но засега ти си от прецаканата страна. Щото виждаш ли, проблемът не е в нея - просто такива са правилата на църквата (много удобно, нали). Не се ли съобразиш ти си един долен, пошъл, жалък мъж, дето всичко в главата му е само секс, за който висшата любов и вярата, възгледите на другия не значат нищо. А кой би искал да е такъв? То това си е да си като едно прасе! И какво да правиш - приемаш поставените условия.
Два изхода.
1)
Влез на островчето. Бъди внимателен, мил, нежен. Обичай я! Покажи и, че няма смисъл от оградите. Покажи и че няма да я нараниш. Но бавно и внимателно. Покажи и че няма смисъл да стоите на остров, че между него и света има много мостове. Че в този свят има много красиви неща, кото можете да откривате заедно и че каквото и да става там ти ще си до нея!
2)
Ако след разумен срок видиш, че вариант 1) не става и все още държиш да си с нея - записвай духовната семинария!
Вариант три е възможен винаги, но засега още не си стигнал до него.
Хм! Дълго стана и изглежда, сякаш осъждам момичето. Не е така. Кой знае на какъв боклук е попаднала предния път и какво е преживяла. Всеки има право да решава за себе си на база собствения си опит, без обаче това да ти дава право да манипулираш другия.
Успех!
*SOCMOB- Standing on corner minding own business
Конкретно искам да адресирам поста си до Просто аз, ако някога отново се престраши да влезе е клуба.
Наранена била преди това, казваш и много трудно се справила, явно с помощта на църквата. Че кой от нас не е бил и от оная, от кофти страната в една връзка? Когато се усещаш, че си бил гадно използван, когато си се доверил на някого изцяло, а той/тя те разпилее по всички краища на света. Когато се усещаш празен, празен, празен и нищичко няма смисъл. Нормалните индивиди обаче го преодоляват това. Намират собствената си ценност, учат се да обичат... Да, пазят се също така - никой не иска да да го нараняват, ама няма как без рискове, ако искаш да си живееш живота истински.
Ей тук ви е проблема:
В отговор на:...как така преди не е знаела като тогава сме го правили и не е ставало на въпрос,и ми каза че е знаела и нищо друго не казва,също така ми каза че ако не мога така да караме щяла да ме разбере..
Госпожицата след предния си приятел се е оттеглила на едно сигурно островче (църквата, не толкова вярата), дигнала е висока ограда около острова и ти е пооткрехнала вратата. Сега, за да е сигурна, че няма да бъде наранена отново държи да си напълно наясно какви са правилата.
Това дето съм ти го цитирал знаеш ли как го чета - "Знаех, незнаех - няма да ти се обяснявам. Така стоят нещата, ако искаш да имаш нещо с мен!. Ако не ти изнася - прав ти път!"
Извиянвай, но не стават така нещата между двама души. Поне не и за дълго. В една връзка трябва равнопоставеност и зачитане на вижданията на другия. Не се ли разбирате и без поставяне на условия и изпълняването им...просто не става.
Може само да се спекулира, какво точно кара приятелката ти да постъпва така. Дали това е абслоютната 100%-ова чиста вяра и желание да следва
Христос и повелите му до най-маклия детайл? Или е една неспособност да се справиш с това което ти предлага живота и страх да го живееш, щото може да се окаже и не толкова прекрасен?
Не знам как точно стоят нещата, но засега ти си от прецаканата страна. Щото виждаш ли, проблемът не е в нея - просто такива са правилата на църквата (много удобно, нали). Не се ли съобразиш ти си един долен, пошъл, жалък мъж, дето всичко в главата му е само секс, за който висшата любов и вярата, възгледите на другия не значат нищо. А кой би искал да е такъв? То това си е да си като едно прасе! И какво да правиш - приемаш поставените условия.
Два изхода.
1)
Влез на островчето. Бъди внимателен, мил, нежен. Обичай я! Покажи и, че няма смисъл от оградите. Покажи и че няма да я нараниш. Но бавно и внимателно. Покажи и че няма смисъл да стоите на остров, че между него и света има много мостове. Че в този свят има много красиви неща, кото можете да откривате заедно и че каквото и да става там ти ще си до нея!
2)
Ако след разумен срок видиш, че вариант 1) не става и все още държиш да си с нея - записвай духовната семинария!
Вариант три е възможен винаги, но засега още не си стигнал до него.
Хм! Дълго стана и изглежда, сякаш осъждам момичето. Не е така. Кой знае на какъв боклук е попаднала предния път и какво е преживяла. Всеки има право да решава за себе си на база собствения си опит, без обаче това да ти дава право да манипулираш другия.
Успех!
*SOCMOB- Standing on corner minding own business