Е, те такова чудо...

Днес, милият ми син (на 1г. и 3 мес.) ме шашна с невероятна реакция. Нещо се сърдеше, че не му обръщам достатъчно внимание, а аз имах работа на PC-то и беше спешно, та наистина не си играех с него и като се разрева, като легна на пода, тръшкане, рев до посиняване, захласна се, не можах половин час да го успокоя, рев, писъци, дърпа се като полудял, като го гушна, ама като го пусна - пак същото - ни се води, ни се кара. Направо в чудо се видях как да го успокоя, в един момент направо приличаше все едно прави някакъв истеричен пристъп, чак се уплаших... След като го усмирих все пак, заспа и досега - 3 часа не е станал още... Викам си, егати и чудото, що е то?!

п.с. А, и да споделя, днес ми предложиха една много хубава работа, но се двоумя, защото нямам налична баба, на която да го оставя да го гледа и ми е много трудно да реша- работата си заслужава, парите - добри, ама кой да гледа детето? Той е и с алергия и не е проял на 100% всичко, макар да напредваме много добре (предстои ни киселото мляко). Какво ще правим с храненето, с гледането, бавачка ли да търся, къде да я търся, каква да я търся, не знам. Иначе е записан за есента в листата на чакащите за ясла, ама дотогава има бая време... Търся сега и кухня наблизо в района, ама дали ще мога да го запиша, като не е проял съвсем всичко?! Просто не знам. Дайте някакъв съвет, споделете опит, че много ми е притеснено....

здрасти
реших да ти отговоря въпреки че не мога да ти предложа кой знае какъв съвет
за тръшкането на детето ти - еми позната история /просто много си те обича, ревнува те от работата ти и компютъра, а дългият сън показва, че бая се е поуморил с тръшкането /
ако работата не е за изпускане в никакъв случай и е много важна за теб, може би вариантът лична гледачка е най-добър предвид алергията му, а пък ти да почнеш; ако обаче не е толкова спешна, не се притеснявай да си останеш още известно време у дома с дечко... каквото и да решиш - успех и късмет!!! с приятелски поздрав - Деси.

Да ти кажа гледачка му е майката, при положение,ч ети има алергия детенце никой в яслата няма да ти го следи специално, а и като гледа другите деца как си похапват .... ще е трудно според мен там. Пусни обява, разпитай из квартала това е добър вариянт, поне аз съм много доволна.
А за изживяната криза ... какво да ти кажа откакто у гледа жена у нас и аз съм по цял ден на работа съм присъствала на няколко такива случая спретнати от Ния. Моменти, които отминават, нищо сериозно или плашещо, просто си искат децата своето, а са малки да ни разберат, че и ние имаме нужда било то за нас си или за работа 15-20мин.

не ви ли е мъчно като ходите по цял ден на работа да не виждате котенцата малки.в работата ли ви притискат или просто ви доскуча вкъщи?

Мен лично ме притиснаха в работата, заместничката ми напусна 6 месеца преди да трябва да се върна. За толкова малко време не им се искаше да наемат ново момиче, да я обучават и т.н. И се наложи да се върна
Не можеш да си представиш изживяването от раздялата ми с детето. Много болно и мъчно ми беше.

И Стефан не ми дава да припаря до ПЦ-то у дома. Нормално. Вече си лягам вечер с кокошките /т.е. с него/, не чакам да заспи и да се тропна пред компа. Ама поне се наспивам.

Не знам защо е такава паника с детегледачките. Писала съм тук, че си намерих ЗЛАТНА жена за 15 мин от форума на бг-мамма. Вече е ангажирана и за неродени още деца ;) А относно кухнята - само ОЗИ поръчвам. На държавна кухня не бих си записала детето.

Мила Софи, детето има нужда от теб, от твоята близост, за това и ти показва достатъчно ясно, какво му липсва!
Има неща в живота, които никога не могат да се върнат или да се повторят и това са точно първите години от живота на децата и с децата! Работата ще я имаш минимум до 62 години (говори се за увеличаване в ЕС на 65 за жените), но тези невероятни, щастливи моменти, които ще изпуснеш сега, ще ти оставят за винаги празнота в сърцето.
Моят личен съвет: остани, колкото се може повече в къщи, наслаждавай се на обичта на детенцето ти и се радвай, че те иска 100% за себе си - като тръгне на детска градина, а по-късно на училище, ще имате все по-малко време, да сте заедно!

КАто чета си мисля,че детето не просто е имало нужда от внимание за игри, ами си е било изморено и му се е искало да го сложиш да спи..Може и гладен да е бил, но..определено уморен..
За мен работата винаги е била на второ място след децата..(даже на трето след таткото..),не знам дали е правилно..
Ако не вярваш,че би имала втори такъв(а защо не и по-добър ) шанс за започване на работа, то..мисли за гледачка,НО..аз за себе си знам,че бих отминала тази възможност с усмивка и с очакване на по-добра и бих си останала с детенцето.
Знам,че на мен отстрани ми е лесно..(особено, като не съм спирала да работя с помощтта на таткото ни), НО.. всеки знае себе си..За мен времето с децата е безценно и е по-голяма инвестиция от всяка друга..
Каквото и да решиш не се самообвинявай, а подготви всичко максимално добре, така че и ти и детето да не страдате

Нем, за кухнята- ядете ли я тая ози?Опитах с нея , но Ники категорично отказва да яде от тея манджиАз като пробвах ми имаше много странен дъх супата>Ние сме на "хер бебе" ама ми писна от тея бурканчета

Според мен всичко трябва да е на заден план спрямо семейството и децата. Работата винаги може да почака, но близките и децата - никога!!!

Аз се върнах на работа Ани като навърши четири месеца, нямаше как да не се върна поради това, че работодателя ми не можеше да ме чака повече. Ани я гледаше майка ми. Мисля, че това се отрази много добре и на майка и на Ани. Просто бабите са по-спокойни и уверени от колкото майките, но това си е мое мнение. Няма да скривам, че всеки ден се чувствах не на място, защото в природата ни е заложено да се грижим за децата си. Сега с мъжа ми сме решили за второто да си остана вкъщи до навършване на две годинки така ще дам и на Ани това, което не съм могла преди.
В живота не се случва винаги това, което искаме и понякога се налагат да се правят жертви и затова мисля, че ако искаш да се върнеш на работа ще намериш начин. Ако не ти се налага наистина моето мнение е НЕ ГО ПРАВИ. ОТ ДРУГА СТРАНА ОБАЧЕ, мога да ти кажа от опит, че няма по-хубаво нещо от това да се прибереш вкъщи след изморителен ден и да гушнеш детето си, просто забравяш за всички неприятности и имате незабравими мигове, така, че си има и плюсове.

Да, ядем Ози от 1 г. и 1 ден. За мен това е най-добрата кухня. Никакви проблеми. За Хер бебе имам супер отрицателно мнение. От техният магазин пазарувам за Стефан и сме коментирали качеството на храната им и бурканчетата.

Еманципация, ей...........Вкъщи затворена не мога. Не става.
Аз бях в 11 месец толкова изнервена, бях на ръба на нервна криза. А това се отразява на детето. Кое е по-важно - спокойно дете /а моят е голям кротушко/ и спокойна майка или две изнервени същества на едно място?

Не е важно колко време отделяш, а как това време прекарваш заедно с бебо.
До една годинка е хубаво да си до детето. Аз така направих. Но после се върнах в нормалният ритъм за мен - на работа. Стрес, взаимоотношения с близки, натоварено ежедневие - всичко това влияе в/у детето и неговият начин за възприемане на света. Аз се постарах да изградя спокойна обстановка за детето си. За мен това е много по-важното. И виждам резултата. И не само аз.

За тръшкането не мога да кажа мнение, за работата - и аз съм на същото дередже. Моето мнение е: ако не ти се налага по някаква причина да тръгваш на работа и имаш проблемно дете (не разбирай думата проблемно в някакъв лош смисъл) по-добре си гледай детето! Иначе вярно е, че хубави работи и предложения не се случват всеки ден и си струва да се помисли добре - дали да откажеш или приемеш. За съжаление, понеже много други майки те съветват, че детето е най-важното, така е , най-често по финансови причини се налага да се започне работа.

Правилно..най-важно е качеството на общуването..Не е важно от кой детето получава спокойствие и сигурност..Важното е да ги получава..

Да..и аз за това казвам,че ако с еналага да започне работа човек е важно да си организира всичко добре предварително..
Яслите и градините са чудесно решение, ако човек не е притиснат във времето и може да си позволи да си остане в къщи, понеже боледуванията не са рядкост.. за съжаление..

Абсолютно съм на твоето мнение за стоенето вкъщи.
Аз се връщам на работа следващия месец, живот и здраве. Сашо ще е на 6м и половина. Обаче го оставям на майка ми и съм се разбрала с шефа докато стане на годинка да съм на половин ден.

Sophie, aко предложението за работа си струва и не мислиш, че скоро има вероятност за друго толкова добро, ми се струва логично да приемеш. Аз се връщам защото ме викат, а знам, че ако откажа тази работа, скоро няма да помириша нищо, което дори далееечно да се приближава до сегашната оферта като условия, заплащане и перспективи