Дуня

Дуня специален поздрав за тебе. Коментарите са излишни!

[линк]

Винаги ще има утре!

По скоро трябва да го поздравиш с ей това
[линк]

По му е на меракот

Ве молам, знам дека сум глуп ко курова глава, али сум роден во оваа земја. Така да немојте да ми се лутите и мора да не разберете. Овде сме сите со испрани мозоци - жалиме по Титови времи оти никако не можеме да се снајдиме со новата реалност - мизерија, глад, југоносталгија, албански милитаристи во Собание и т.д. Тешко ни е на нас и само во Бугариjа гледаме некаков спас исто како стотиците илјади наши дедовци, избегани там

Страшна песен!!!
Няма нищо, което да обединява българите така, както една добра македонска песен!!!
Иде ми да .......... сърбомански еничери.

Дуна от българско се не трогва.

Бийте сръбското у нея!

Ранявате я право у срцето шумадийско!

Плескавицата долу!
Да живее кебапчето!!!
И кюфтето.

Обикновен македониSSъм


В 1918г., когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 уцители. Църквите притежаваха - в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески - ценни богатства, дело на хиляда години македонска култура и мисъл.

Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или пратени в Стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха, бяха напълно разграбени. В Скопие, Щип, Велес, в 20 селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели, аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато попитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха - всички, без изключение - "отнесоха ги в Белград".