По-близко до сърцето

Мигове,които няма да се върнат .

[линк]

Извинявам се предварително,ако материалът е бил вече представян тук.

[

А на мен дори кенгурото ми беше неудобно и не съм я носила

Чудесна статия!
Резонира с трептенията на сърцето ми!

------------------
"The important thing is to never stop questioning."
Einstein

Аз пък не я носих по съвети на педиатърката - да не се разлезва и да свиква на самостоятелност за нейно добро било....и аз изпълнявам...нали нямам опит - слушам другите .
Сега съжалявам много,много,много защото имах възможност да прекарвам повече време с нея ,не бях толкова заета и сега го смятам за най-голямата си грешка,но не мога да върна времето назад.Само се опитвам колкото мога да компенсирам сега.

Добре,че не слушах и свекърва си че " Детето се целува само когато спи " пак да не се разглезва
Ей, тази стара школа ....

[

Еееее,да се успокоя,че не съм си разглезила дететоДо 5-6месец беше почти постоянно в ръцете ми,на разходка излизахме само с кенгуру(не искаше в количката)в къщи също движех с кенгуруто,докато домакинствах...до скоро спяхме заедно,гушнати...и как ми липсват тези първи месецикато се замисля,си спомням,че понякога ми дотежаваше да сме залепени толкова много време един за друг...но бих го повторила и потретила това невероятно преживяване....


Искрен 28.04.06г.

Щом ние ,като възрастни имаме нужда да ни гушкат и прегръщат , то какво остава за тези безпомощни мъници

[

Носех Ники в кенгуру от 40 -тия му ден, до към 6-7 месец.Винаги ми е бил в ръцете.Много критика отнесох, че той почва да мрънка и аз го вземам на ръце, че непрекъснато го целувам,че спи до мен,а не в леглото си ...Пука ми- сега мога да съм с него и да му се радвам колкото искам,сигурна съм ,че като порастне още малко няма да ми дава да го целувам много много , и сам ще иска да си иде в креватчето...А тези мигове- докато е бил малък никога няма да се върнат...
Убедена съм ,че това не е грешка от моя страна, защото съм сигурна ,че и детето се чувства по- сигурно и обичано.
Според мен обичта не може да разглези едно дете

Страхотна статия, много ти благодаря, че я сподели!

Синът ми, за жалост, го родих "по старата" школа, т.е. в болница, дадох го вечерта на сестрите, за да мога аз да си "почина" от раждането, ангажирах майка ми да ми помага в гледането му и с голяма мъка го привикнах към количката.
За дъщеря ми бях вече сигурна, че нещо правя не както аз го усещам и чувствам, а както другите ми го налагат или убеждават и затова реших да слушам само майчиният си инстинкт и да действам според него: родих я амбулантно, т.е. два часа след раждането се прибрахме с нея в къщи и седмицата след това, бе една от най-върховните в живота ми! От първият й миг на живота я взеха не чужди ръце, а ръцете на съпруга ми, от първият й час живее плътно до нас и с нас - това, което трябва на същество, което 9 месеца е чувало сърцето на майка си и е заспивало от движенията й. Купих си кърпа и не само, че с нея имах две свободни ръце, да играя с брат й (4 години), но и можех по всяко време да я кърмя дискретно. Но най-важното-топлината й, дишането й и движенията й ми станаха толкова познати, че вече знаех точно какво и как във всеки момент да й дам, за да е доволна. Сега е на 4 месеца и половина и се усмихва щастлива на всички. Не плаче, а търпеливо изчаква да я накърмя. Заспива без проблеми и физически се развива много бързо.
В една от псих. книги, които прочетох, пишеше, че човек в сравнение с останалите бозайници, се ражда не доразвит - трябва му точно една година, за да узрее като същество и точно тази една година е толкова важна за оформянето на връзката майка-дете! Спирам до тук. На всички, които се интересуват от повече (литература, теории за връзката майка-дете и влиянието й по-късно в живота, носене на деца) мога да дам обстойна информация.
Желая на всички майки от форума щастливи майчини моменти и бъдете сигурни, че едно дете никога не може да се разглези с много любов!

Особено под последното ти изречение мога да се разпиша безброй пъти Невероятно точно казано!

След като прочетох статията и коментарите определено стигнах до заключението, че аз също ще нося бебо и ще се старая всяка минутка да е близо до мен.

The Devil wears Prada, so do I!

Стана ми интересно ,че има и друга литература по въпроса..Ще се радвам да споделиш..
Между другото..Голямата си дъщеря съм гледала "по книга"..не смеех да я взема и да я гушкам за да не се разглези..Все пак при всеки плач отивах да видя какво иска и опитвах да я успокоя ...както си е в креватчето..В резултат..имам страхотно дете, но..определено не се чувства уверено и му липсва самочувствие, пък..няма никаква причина да е така, защото е страхотно умно, добро и красиво дете..
Малката..като всяко второ дете (с малак разлика)е гледана между другото, но и тя не е много носена..Въпреки това е по-носена..Сега е по-самостоятелна..излишно е да казвам,че всичко много по-рано е успяла да направи..във вечно състезание са..
Баткото много съм го гушкала..Без да съм чела литература по въпроса,инстинктът ми подсказваше,че това е, което трябва да правя- да го гушкам..Понеже този контакт никога повече няма да се повтори..и той е нужен и на него и на мен...Изобщо не е глезено дете..
Александър..има късмета да е гушкан от всички..Понеже е най-малък..Ще видим резултата след години, но определено се развива доста бързо и..до сега от непознати е плакал изключително рядко.Най-интересното е,че при всяко нещо, което му е непознато, преди да реагира първо ме поглежда..за да види моята реакция..Ако му се усмихна или не покажа безпокойство и той е спокоен..АКо покажа безразличие ..той е нащрек и много предпазлив..Ако се притесня..-или се разплаква или се отказва..
Заспива без проблеми, когато е гушнат и го кърмя..или дори само като го сложа в слинче(носило-думата ми харесва)и почна да си върша друга работа, или..когато танцувам с него на балади...Невероятно удоволствие е да усещеш как се е отпуснала главицата му заровена в сгъвката на врата ми ..сгушен..
Най-невероятното е,че му се е случвало да заспи в ресторант на шумна музика, докато всички останали си говорим...а той е седнал в мен и гледа останалите..
Мисля си колко бързо лети времето и как тази близост никога няма да се върне..
И...напълно съм съгласна с последното ти изречение..за многото любов и разглезването..Човек поставя много ограничения именно от любов..Разглезени са децата за които граница между добро и зло, правилно и неправилно не са ясни..Т.е...по-скоро от липса на достатъчно време за тях (за да се опознаят нуждите им)и криворазбрана любов..(според мен) ..
Децата могат да ни научат на толкова много неща...-само трябва да сме добри и внимателни ученици...

Благодаря Ви за подкрепата!
Мисля, че всички, които имаме повече от едно дете, сме разбрали грешките си с първото. В мен тези грешки оставиха за жалост болка.
За всички бъдещи майки: следвайте инстинкта и сърцето си! Всяка майка знае най-добре как се чувства детето й, какво е важно за него и кое е най-добро за него! Бъдете смели и казвайте "стоп", когато почувствате и най-малкото съмнение.
Спомената авторка в статията за носене на бебета прави бум 70-те години със своята книга, която днес е задължително четиво за всеки студент, който учи педагогика. Оригиналното заглавие е "Continuum Concept: In Search of Happiness Lost (Classics in Human Development)" от Jean Liedloff.
Най-голяма заслуга за коренна промяна на начина на раждане в Западна Европа и Америка от 70-те години насам има обаче доктор Frédérick Leboyer. Той е бащата на т.нар. "нежно раждане". Той също въвежда и бебешкият масаж, като взаимства елементи от индийският традиционен бебешки масаж. Според него бебетата трябва да се раждат без стрес и да се посрещнат с любов. От естествената защита на майката, извадени на "бял свят" бебетата изживяват шок и за да се "омекоти" този шок са необходими следните неща:
- веднага след раждането бебето да се сложи на майчиният корем, за да усеща топлината й и да чува сърцето й
- пъпната връв да се прерязва ЕДВА когато спре да пулсира
- майката и бебето трябва да останат заедно, за да се "опознаят". На бебето трябва да се предложи веднага гърда, защото инстинкта му за сучене до два часа след раждането е най-силен
Някой псохолози отиват още по-смело в детайли и пишат, че първите часове на детето с майката поставят основите на неговата психика за цял живот.
Не искам да пиша затова, защото ние за жалост нямаме друг избор, а с тези теории бихме си разбили само майчините сърца.
Една обаче от важните и потвърдени теории е Attachment theory. Не можах да намеря на български материал, затова ви давам линка на английски и немски:
- [линк]
- [линк]
Най-общо от тази теория може да се заключи, че оставянето на детето да плаче, да не се откликва на нуждите му от храна и човешка топлина влияе не само отрицателно, но и създава от него меко казано "проблематичен" зрял човек. Последиците са разгледани подрбно в "Bindung und Trauma" от Karl H. Brisch.
Мога още да споделя по темата, ако има някой интерес, моля да ми пише.
Сърдечни поздрави на всички!

"Невероятно удоволствие е да усещеш как се е отпуснала главицата му заровена в сгъвката на врата ми ..сгушен.. " - и като го чета, се изпълвам с щастие...!

Има вече преведени материали за attachment parenting и на български. Терминът, който май започва да се възприема като превод, е "привързано родителство". Доста такива публикации има във форумите на бг-мамма. Има преведени и някои глави от книги на Лидлоф, както и доста материали за активното раждане. За сега материалите още не са събрани на едно място, а са разхвърляни из форумите за кърмене, в майките и в "нашите деца". Пуснете сърч за "привързано родителство" или "активно раждане" или нещо подобно, стига да работи сърча. Оформя се и групичка на "естествените майки" пак там :).

------------------
"The important thing is to never stop questioning."
Einstein

Благодаря Анди за упътването! Въпрос: използват ли се вече тези методи, станали ли са част от здравеопазването за децата?
сърдечни поздрави!

Не се използват, не се насърчават и даже откровено се отричат в много случаи. Но има надежда, защото все повече майки лично се осведомяват и решават ако не как да родят, то поне как да си гледат детето - това право не могат да им отнемат :). Има раздвижване все пак, нещата вървят към добре. Вече има доста болници, в които бебето след раждане стои при майката (макар и не от първата минута), т.е. не се пречи на кърменето при поискване. Даже вече се появи и първата вана за раждане във вода в родилен дом - в Първа АГ болница "Св.София".
Поздрави и от мен :).

------------------
"The important thing is to never stop questioning."
Einstein

А какво се прави с бебето, след като го взимат от майката?
Винаги ми е било много интересно това. Защо го взимат? Нещо много спешно ли трябва да му правят?

Веднага след раждане взимат бебето ,за да го изкъпят и повият,ако се налага се слага на кислород. Но през останалото време от престоя в болницата е отделено от майката с идеята майката да може да си почине и възстанови по-бързо от раждането. Е, как да си почина като го слушам как плаче в съседния бокс и знам ,че е гладно.Вместо да го накърмя за 10 минути (толкова им трябва в началото) и да заспим доволни и двамата , ние се мъчим - то плаче от глад и за ласка , а аз го слушам ... И как очакват от бебе на 1-2 дни да издържа по 6 часа без храна ?!
Обаче като раждах второто си дете преди 2 месеца не издържах и хич не слушах докторите ,а само внимавах да не ме видят .Имах помпичка за кърма , цедях се и през нощта като заплачеше към 3-4 часа ,промъквах се в бокса и ме давах изцедената кърма. Първите дни ядат по 20-30 грама ,така че се нахранваше за няма 5 минути и се успокояваше. Така надцаках системата Как ще го държат гладно и ревящо бебе на 2 дена ?!
После като се върнахме в къщи не съм му налагала режим.Ядеше на поискване . В края на първия месец вече си беше установило храненията твърдо на 3 1/2- 4 часа и спеше като буба 5-6 часа през нощта- като по учебник. Но не съм го мъчила да свиква с това - сам си изработи режима .
Мисля,че трябва да се спре с тази практика да се отделя бебето от майката в болницата,защото по този начин се стресират и двамата .
Може би ,СНБМ като единствена от този вид организация, да направи официално изявление до когото трябва - предполагам ,че Българската Педиатрична Асоциация и подписка . Подписвам се веднага .
Използвам случая да кажа на СНБМ - Благодаря ви ,че ви има и се грижите за интересите на майките и децата.

Ето и още една статия - какво става в детския организъм когато детето плаче.

[линк]

[

Ох, това е потресващо!
Как така ще оставят бебето толкова време гладно
Във всички болници ли го правят това
Дано да не е така...

Статията е страшно интересна и тези подробности е много важно да се знаят от всяка майка.