предателство ли е ?

Снощи разбрах , че на най- добрата ми приятелка и престои развод.
Бих искала да й съчувствам , да страдам заедно с нея (както правят добрите приятеллки) , но не мога - не съвсем. То е защото никога не съм харесвала този мъж. Винаги , от момента в който се запознахме , имах чувството , че няма да й донесе нищо добро. Дори имаше моменти в които наистина го мразех. Може да съм и сигурно съм била жестока , когато й казах че не ми харесва и не смятам че ще я направи щастлива. Може и да ми се е разсърдила тогава но не каза нищо и с нищо не показа че ми е сърдита. .... И сега се оказах права. Цялото ми същество ликува че тя най- сетне се освободи от него , но от друга страна толкова тежко го преживява че сърцето ми се къса като я гледам. Лошото е че не мога да спра да се радвам. Предателство ли е това ?

Не е лошо, не е и хубаво. Всеки обича да излезе прав в предположенията си.

Във взаимоотношенията между съпрузи друг човек няма какво да свърши. Ти можеш да си до приятелката си и нищо повече. Не можеш да и поемеш мъката, можеш да я изслушаш така, че и тя сама себе си да може да изслуша. Естествено без да се смееш с глас на най-тъжните места

В такива моменти приятелите са много важно нещо!

Щеше да е предателство, ако при такава ситуация се опитваш да я разубеждаваш да не се развежда. След като си нейна истинска приятелка, естествено е да се радваш, че скоро тя ще се отърве от този тип, който и съсипва живота.

Елате си узнете лордот!

Хм. Защо да е предателство? Ти сигурно не би направила такава смела крачка, но тя е намерила сили...
Всички един ден ще останем сами, по този или по друг начин...
Не мисля, че постъпката ти е гадна и че трябва да се самообвиняваш.
А на нея просто й трябва време, за да преодолее кризата, да се успокои, да премисли всичко и ситуацията няма да изглежда чак толкова черна
Има и по-лоши неща.... А ако не я беше напуснал мъжа й?
Тогава пак щеше да се измъчваш, че приятелката ти ПРОДЪЛЖАВА да живее с него

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"

Не. Не е предателство

Нека пожелаем на твоята добра приятелка да срещне скоро мъжа на сърцето си

Благодаря!
Хубаво е да знаеш че постъпваш правилно . понякога , дори и да знаем че сме прави , имаме нужда и някой друг да ни го каже

Никога не бих я убеждавала да не го прави , нито пък да го направи. Решението трябва да си е лично нейно , нали?

Истинския приятел според мен, не е този, който те потупва по рамото когато си на върха и плаче неистово с теб, когата си тъжен, а този който те връща в реалноста и в двата случая, дори и да не си съгласен с него. Била си и истинки приятел преди, бъди и сега такъв и дано тя някой ден го оцени. В противен случай, явно не заслужава приятелството ти.

Класическо предателство. Явно имаш собственическо отношение към тази приятелка. Позволяваш си да имаш крайно негативно мнение за човека, за който тя е приела да се омъжи, и + това правиш мрачни прогнози, като лошите феи на бала на спящатата красавица. Напрактика ти си ги прокълнала в самото начало.

Какво точно не ти харесваше у него? А тя според теб защо се е омъжила за него? Какво всъщност предизвика развода?

Ако наистина сте близки приятелки и ти си имала сериозен проблем със съпруга й, не се заблуждавай, че това не е било фактор в уравнението, на което те очевидно безуспешно са търсили решение. За да предскажеш, че нищо няма да излезе от една връзка не е нужно 6то чувство или 3то око. Като погледнеш наоколо, нищо не е излиза от 7 от 10 връзки, а при 2 от останалите резултата е най-малко спорен. Обаче, в тясното пространство на един личен живот такива пророчества лесно стават само-сбъдващи се: твоето категорично лошо отношение кара нея да се съмнява, оставя лоши чувства и у него и така постепенно отровата ти е убила всичките им шансове.
И сега, момичето страда а ти ликуваш?! Странно разбиране за приятелство имаш... ти да не би да я искаш за себе си? Има ли нещо сексуално в приятелството ви?

Оказва се, че и предателите си имат история и гледна точка. Интересното е, че най-често самозащитата им е основно "тази кауза беше очевидно обречена от самото начало, аз само исках да съкратя агонията за да страдат хората по-малко". За справка: Юда, поп Кръстю, или Любен Дилов-син.

Дано приятелката ти си има и други приятелки защото няма да и е лесно без съпруг и с теб....

няма клуб "Критика", за да пишеш в него, нали?
Ама че "психолог" се извъди! От две изречения направи "профил" на жената.

Аз съм потайното
Аз съм греха
Аз съм виновния
И пак аз – в душата тръна

не бе, Трън, видях въпрос и отговорих честно и директно. само за 2ри път минавам от тук и не съм наясно с протокола, ама смятах, че критични мнения са допустими, особено на Разпети петък. обаче и тук, както в Юдея по онова време, май цари безкритичност, самодоволство, и скука, а?

кажи ти сега, Тръне, защо написа този мета-коментар разреден с риторични въпросчета? нямаш ли мнение по същество?

Нямам категорично мнение по темата, затова и не съм писал.
Отговорих на твоето мнение, защото ми се видя твърде критично. Не, че имам нещо против критиката, но се учудих на крайността ти.

Няма протокол тук, нито безкритичност. И самодоволство няма, мисля.
Скука- определено има.

Аз съм потайното
Аз съм греха
Аз съм виновния
И пак аз – в душата тръна

Че къде е предателството, в което се самообвиняваш? Приятелите понякога виждат тези неща по-добре от страни. Помня как навремето цяла група празнувахме, когато един приятел се раздели с една курветина, която буквално го беше побъркала. Той много страда, но след има-няма една година му мина и след това всичко се оправи за него...

Подкрепяй я! Помогни и да се настрои положително! То това е приятелството.

Лошото е че не мога да спра да се радвам.- това ми звучи малко странно като за приятел. Но... коя ли съм аз за да знам всичко.
Това, което мога да кажа, е следното.
Случва се понякога, човек да има различно мнение от това на приятеля си, то със себе си понякога е трудно да се помирим или с "половинката" си, та... Е, не е лесно, когато си мислиш, че виждаш "най- кристално" и "най- вярно нещата, да си замълчиш, но това също е начин на уважение. Уважение към другия, че взима решение- добро или лошо, опитал се е да постъпи правилно и най- добре за него. И тук сме Ние- приятелите. О не! Голяма грешка! Само тя/той ли не вижда каква е истината?!- Това едва ли е приятелство. Лично мое схващане и житейска философия- казваш веднъж, по възможно най- мекия начин, какво "точно" мислиш за него/нея и връзката им и млъкваш. От там нататък - можеш единствено да се радваш за тях. Ако върви- ти си грешил и те са щастливи- ти си им приятел Въпреки казанато, защота....тя/той нямаше да ти е истински приятел, ако не те е разбрал когато си се обадил един, единствен път. Ако не върви - ти пак си грешил, ако си искал да ги спреш. Хората са готови да "платят" висока цена за миг щастие. Те са избрали това - не можеш да вдигнеш залога и се откажи.
Ако непоносимостта към спътника в живота на Най- добрия ти приятел е толкова голяма, че не можеш да я преглътнеш- е, ако ти се "изгубиш" в свои работи, сигурно ще се "преживее" по- лесно, отколкото ако това стане с нея-половинката. Липсващото парче от цялото е важно, не детайлите. Картините имат преден план и понякога там няма място за много хора.
И в край сметка, можем да сведем нещата до проста математика:
1. Ти си права- само ти си щастлива.
2. Ти не си права - даже и ти си нещастна, ако се намесваш в живота им.
3. Те са прави- 2 са щастливи, ти не си. Е, 2 е повече от 1, нали...

Много се разпрострях....понякога по- точното изказване освен, че отнема повече време и пространство, отнема и яснотата. Дано не съм постигнала този ефект . Житейската ми философия ми помага ..... да имам приятели.... и да откривам нови, дори и след време. Е, била съм и права за някои хора.... това да си остане между нас !

Погледнах слънцето и се усмихнах......и то ме гледаше!

Това за лошата фея и резултата от лошите мисли ме умисли ....

Дали наистина така си влияят хората едни други

Като начало благодаря за мнението .
И нека да уточня - не съм изказала негативно мнение за човека за когото тя ще се омъжва , а за човек когото тогава познавахме едва от няколко дни. Не съм правила и прогнози , а още по-малко да съм ги прокълнала. Това мое неодобрение , сигурна съм , е било забравено през следващите дни на еуфория които приятелката ми преживя. Изказах собствено мнение по отношение на човека , а тя ме изслуша . Разбира се не прие думите ми за верую и аз никога повече не отворих тази тема.
Всичко това се случи в края на последния семестър от студентството ни , а след това те се ожениха и заминаха за чужбина , а аз се прибрах у дома. Говорим за 1993 г. и от тогава сме се виждали всичко на всичко 4 пъти - те рядко си идват. Ако смяташ че за това кратко време през което сме били заедно тримата "отровата ми е убила всичките им шансове" - добре . Но си мисля , че не си права. Тове че не харесвам съпругът й не е причина за развода . Какво ще кажеш за бивша жена , любоните й писма и среднощни телефонни обаждания?
И знаеш ли след като прочетох бележката ти вече не изпитвам никакви угризения за радостта си. Приятелката ми е млада и смятам че има време да се радва истински на живота си след година или две когато се отърси от развода и всичко около него , отколкото да е нещастна със съпруг който не знае какво иска.
Много се надявам да изказваш лично мнение (положително или негативно) когато общуваш с приятелите си , защото иначе направо ги съжалявам тези твои приятели. Струва ми се прекалено лицемерно да криеш от приятелите си истинското си отношение (макар и негативно ) . Няма място за лицемерие и фалш в едно истинско приятелство. Тогава то няма да е истинско , всъщност то няма да е никакво приятелство.
И друго мога да ти кажа - до сега винаги когато не съм се доверявала на онова първо усещане за човека отсреща , винаги съм съжалявала. А за съпругът на приятелката ми се оказах права на 100% и неговото истинско аз се прояви още в началото на съвместния им живот. Въпреки това НЕ СЪМ ПРАВИЛА НИКАКВИ ОПИТИ ДА "СЪКРАЩАВАМ АГОНИЯТА " . Тя сама е взела това решение , определено без моя помощ. Наистина се радвам че стана макар и толкова късно и с едно дете което няма да живее с мама и татко.
На всички пожелавам приятелство като нашето . Не се притеснявай за нея тя се е оправяла без съпруг и ще продължи и без него напред , а аз винаги ще съм до нея когато има нужда от мен,дори на хиляди километри разтояние.