помощ

Приятелката ми се оказа страшно ревнива не знам как да подходя.Ако може даите съвет.

Мога, ама не знам доколко ще свърши работа.
Просто й кажи, че ако има друга - то нея няма да я има. Сама ще й го кажеш, така че да се успокои и да престанес глупостите ... Освен ак не си си виновна хей! признавай си бързо

Стани и ти ревнива....

В ревността има и нещо чаровно, трогателно и страшно притегателно:). Естествено, ако е продиктувана от истинска любов и страст, а не просто от нездрав страх да не би да бъдеш изоставена заради друга. Моята приятелка ме гледа лошо, ако се случи пред очите й да се закачам с други момичета/приятелки, било то съвсем невинно, на шега. Тази нейна реакция, пламъчето в очите й ме кара винаги да се чувствам така, като че си принадлежим напълно и да я желая още по-силно. Би ми било неприятно, ако тя посреща с безразличие и апатия общуването ми с други момичета - би означавало, че й е все едно какво правя. Тъй че за финал мога да кажа, че е приятно да знеш, че те ревнуват, както и ти да ревнуваш, защото това подклажда чувствата=).

ем стани и ти ревнива и ше има взаимност любов и цветя, цветя и любов

Оправдавам безметежността на дните си.

Ами не й давай поводи за ревност

Седни и си поговори сериозно с нея. Ревността може и да отблъсне човека, когото обичаш... Обясни й, че я обичаш и че не искаш да бъдеш с друга. Пък ако случайно някой ден ти се прииска, тя ще бъде първата, на която ще кажеш. Обясни й ситуацията

The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return...

ти не я ли ревнуваш? или не чак толкова страшно?

Кога ревнува човек?
Лично аз смятам, че отговорът не е - когато обича, по - скоро когато иска да задържи нещо за себе си. Щом обичаш някой, остави го свободен!
При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: " Той може да направи някое престъпление". Любовта изключва всякакво съмнение.При ревността ти мислиш, че този, когото обичаш , могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата.
Просто поговорете с приятелката си, обясни и как се чувстваш при всяка проява на ревност, опитайте се да откриете откъде идва тя - несигурност в теб (помисли дали и ти по някакъв начин не я правокираш), несигурност в самата нея.. Не позволявайте във връзката ви да се появи и най- малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение, те са в състояние да прекъснат пътя на любовта.

Родили сме се без да искаме,
ще умрем когато не искаме,
но ще живеем както си искаме

Повярвайте не съм и дала никакъв повод за самнение.

Всичко, което ти казаха момичетата е вярно. Наистина има и нещо хубаво в ревността. Но не и ако отива извън мярка. Все пак унизително е да ти се демонстрира постоянно недоверие и чувство за собственост. Аз бих ти казала ако ти я обичаш то говори с нея постоянно за това под формата на всякакви шеги - иронизирай, имитирай, изпреварвай реакцията й. Но, прави го нежно а не грубо. Със смях в очите и с обич. Ако не я обичаш не можеш да го направиш и не се захващай. И не отстъпвай докато не започне и тя да се шегува с това. Да, някаква доза ревност е необходима за любовта, но всичко прекомерно омръзва бързо. Успех:)))

Става още по лошо започна да подлага всяка моя сума под съмнение.Мисля,че няма да мога да издържа на такова напрежение.Много я обичам но не виждам начин да продължим заедно.

Ако в една връзка няма доверие, наистина е трудно поносимо и за двете страни. Това рано или късно ще погуби чувствата помежду ви, затова трябва да проведеш много сериозен разговор с приятелката ти (ако още не си го направила) и да й кажеш, че ще си принудена да я напуснеш, ако не си промени поведението. Не е редно така да се отнася с теб, демонстрирайки, че ти няма вяра...Лично аз, ако някой мой просто ПОЗНАТ човек ме обвини дори само веднъж-два пъти, че го лъжа, или се усъмни в мен, добре ще си помисля как да общувам за в бъдеще с него и дали изобщо да го правя...а какво остава за приятелката ми.
Между другото, вие с нея на една възраст ли сте? Питам просто, защото от твоите описания на случващото се, оставам с впечатление, че тя има уклон да те контролира и да те проверява с нейните разпити, а това според мен е по-характерно за по-възрастните.

Айде, успех - дано се изясните с нея и всичко да е наред!

Абе нещо не ми звучиш убедително. Това "много я обичам, но не виждам начин да продължим заедно" не ми звучи. Сигурно може и така, но за мен е неприемливо. Ако наистина я обичаш какво ще правиш без нея, къде ще се дяваш, когато ти липсва?!

Честно казано и аз не зная какво ще правя без нея.Но и не издържам на всекидневните въпроси от рода на; Тази защо те гледа?
или;Защо закасня от работа полвин час? и други подобни.Как мислите се живее по този начин? и колко още мога да издържа?

Това колко ще издържиш зависи само от теб. Можеш да си стоиш с нея, да я обичаш и да търпиш недоверието и постоянно съмнение в теб, също така можеш да си тръгнеш, пак да я обичаш и да свикнеш да не ти ги задават тези въпроси и да не си в постоянно напрежение "леле, закъснях, трябва пак да се обяснявам...". Явно живеете заедно, а мислила си временно да се отделиш, без да се разделяте и да видиш как ще ви се отрази това на двете?

Родили сме се без да искаме,
ще умрем когато не искаме,
но ще живеем както си искаме

Не си съвсем права. Ревността е нещо убийствено за една връзка! Колкото и да обичаш някого, това постоянно недоверие изразено във въпроси, следене и не знам си още какво, обременява и дори унижава другия човек (дори се питам как хората, които ревнуват до такава степен, как може да си причиняват това постоянно напрежение дори на самите себе си). По някое време всичко това започва дотакава степен да тежи, че те смазва, вече не си самия Ти, защото всичко, което правиш, което казваш, начина, по който общуваш, ще трябва да съобразяваш с това да не породи ревност в човека до теб. Не мисля, че ако продължават така нещата, която и от двете ще бъде щастлива. Съжалявам, че съм толкова пряма. Знам, че не е лесно да бздеш ревнуван, знам, че и на приятелкатата ти не е лесно, защото това си е страхотно психическо напрежение. Ако се обичате и искате да сте заедно, то наистина трябва да поговорите и да се опитате да решите проблема. Успех!

Имам няколко врли предложения, ти си прецени кое повече ти допада:

Или я напускаш, предимно

Или започваш да я ревнуваш силно и ти, и тя те напуска, защото й писва от теб

Или започваш врло да й даваш повод за ревност и тя съвсем те напуска

Има и четврти вариант, отделяте солидна сума за семейна терапия и пари за терапия на психоаналитика ви после....нали мъ ръзбираш правилно, тя продължава да те ревнува, но ти поне си успокоена, че давате парите си за нещо смислено

Ne ti trqbva pomo6t ti i bez tova ve4e si re6ila kakvo da pravi6

Имаш нужда от хор, който да подкрепя теб, когато я напускаш ли? Да, но ние не сме чули нея.

Хей,ти май просто искаш някой да ти каже "зарежи я"....не смяташ ли че това е нещо в което други хора не вземат участие....поговори с нея,вместо да си губиш времето тук,говорейки за отношенията ВИ с НАС!
Целу ни я и й покажи че няма смисъл...пък и съм на мнение че човек никога не ревнува без повод...повтарям-това са си ваши взаимоотношения и е най-добре да се разясните!Стискам палци

"By suffering comes wisdom.."