Къде е границата?

А бе случайно попаднах на този форум и искам да ви попитам къде е границата между алкохолизма и тва просто да пийваш. Питам щото и аз като седна да пия и обикновено тридно спирам пък и на последък тежки махмурлуци - не по един ами по 2 дена и доста трудно се оправям. И съм малко притеснен. Споделете опит. На 28 години съм и пия от 16 годишен.

аз също съм така. затова пия все по рядко. като се сетя за това което следва на другия ден направо страх ме хваща. най-гадна е депресията и чувството за вина.

Здравей Jonni! Ако искаш може да разгледаш сайта на АА. Ето я и моята история
Ако нямаш нищо напротив, ще ти препоръчам да прочетеш глава 3, от книгата на АА Още за алкохолизмът. OK!

Успех, приятелю!

това, което споделяш говори за алкохолизъм - без 1 мога, с 1 не мога.
Опитай се да не пиеш 1 месец. Ако издържиш, пий на здоровье.

Пиеш ли сам?

Ако ти се прииска да притъпиш усещанията от махмурлука с едно или две питиета, значи положението е към алкохолизъм. Гаден махмурлук много често всъщност е абстиненция, но дълго време човек бърка.

Другият вариант е да имаш някаква физическа нетолерантност към алкохола и да не го разграждаш правилно, но и при двата случая - зарязвай пиенето!

[линк]

Много бих искала да споделя, но все още не съм стигнала "дъното" по всеобщо приемливите стандарти.

По принцип не ми се отговаря, защото се приема или за posh, или за безсмислици.

Няма такова дъно "по общо приемливи стандарти".
Дъното е индивидуално за всеки.
За един може да е веднъж да отиде пиян на работа или да кара кола пиян и колегите му да го усетят или полицаите да го хванат.

За друг тези две случки са бели кахъри и той прави зулум след зулум, но все не достига дъното си.
Въпросът за "дъното" е обсъждан много пъти на сбирки.
Най-общо за мен дъното беше, когато най-после реших, че единственото нещо, което искам, е да се спася от пиенето. Без никакви уговорки.

За мен дъното е когато човек не е в състояние повече да понася себе си. Дали защото са го хванали да кара пиян, дали защото е убил детето си като е карал пиян - както каза, индивидуално е.
Дори един човек няма едно единствено дъно. То се движи, но само в една посока: надолу. Аз съм стигала поне 5-6 пъти дъното си, всеки път по-дълбоко...

Аз затова не вярвам съвсем на някой в АА като го чуя да казва: Не, това вече ми е дъното.
Не се знае, му казвам.

Поне аз разбрах, че съм бил на дъното си, чак когато се оттласнах доста надалеч от него.

Толкова ли е страшно?

Не съм стигнала до това "дъно", но имам притеснения и затова се консултирам.

Много е страшно, много.
Добре правиш, че се консултираш.
Иначе после ще трябва да търсим връзки, за да те вкараме в Суходол на лечение.

Няма по-страшно нещо. Затова много се самоубиват.

[линк]