какво постигнах

Хей, набори, как сте? Според един известен психолог, възрастта след 40 е времето, в което човек си прави равносметка -"какъв исках да стана и какво постигнах"? Пак според него, негативните отговори на този въпрос водят до..битов алкохолизъм!
Доволни ли сте от постигнатото, изпълнихте ли мечтите се. На 40, вече е минал половината ти живот, все пак!

"Човек се учи докато е жив, човек постига докато е жив, човек си прави равносметка докато е жив и никога не е късно да стане за резил, а ако не стане - още по-добре.". И така елегантно отсвирваме дебатите около ключовото число 40.

толкова!

Алкохолът не решавал проблемите... То и млякото не решава проблемите, ама никой не го споменава това...

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

според мен по-интересно е какво научих в процеса на постигането на желанията си

There is no dark side of the moon really ...
Matter of fact is, it's all dark

Това, което постигнах, няма ...ама нищо общо с това, което исках да стана някога. Моите тогавашни "планове" се разминаха тотално с Божиите, но...на принципа "Всяко зло - за добро!", се стекоха хора и събития в живота ми...ум да ти зайде от житейски уроци, но...явно си ги научих и сега съм напълно доволна от постигнатото, колкото и малко да изглежда в нечии очи, щастлива съм и си обичам живота точно такъв, какъвто е!

Ах!

Има една известна китайска пословица - целта не е важна, важен е пътят.
А какво постигнах.. то се оказа, че критериите са сложна работа.
На 30 имах всичко, което си мечтаех тогава - високоплатена и интересна работа, красива жена, дъщеря и прочие. На 33 нямах нищо от горното, но имах много поуки и въпроси. Сега на 40 съм увеличил и поуките и въпросите, другото все ми се струва недостижимо...
Но критериите са шибана работа (с извинение). 1984 година си купих "Антология на българската любовна лирика" и най-голямата ми мечта беше да се запозная поне с един автор в нея.
Сега не само познавам добре останалите живи, но и те ме познават вече лично и поименно.
Та пак мъдрите китайци казват, че няма нищо по отчайващо от постигнатите мечти.

Bukvite.com

Много краткосрочно си представяш времето, което показва известна незрялост, да не кажа, че може да се тълкува и като глупост. Ти си знаеш де...Аз днес лъчезарно подскачаш покрай трима съратници по различни поводи :), но най-много се зарадвах на една публикация, която имам с единия. Промоция няма да правя. Всички покрай мен са дискретни към себе си. Сигурно защото уважават повече категорията време...

Колко интересни и оригинални сме на "около 40"!Супер. Да, поуките от живота са много. Важното е да ги разбереш и да ги помниш!
Знаете ли, когато станах на 30, бях тъжна, когато навърших 40 ми трябваха 2 дни да свикна с мисълта, че..остарявам. Днес, обаче, се чувствам добре, всяка възраст е хубава и различна.
Аз съм от т.н. заможно семейство. На 19 имах всичко! Сега съм средностатистическа ,среднобедна българка, но... съм щастлива. Имам двама чудесни синове,съпруг, нискодоходна непрестижна работа, двустайна панелка и съм ЩАСТЛИВА.
Получих два урока в тези 40 години:- когато няма здраве, нищо друго не е важно/детенцето ми е болно/; - когато си на върха/или поне така си мислиш/, не забравяй, че ..........падането много боли, а и още нещо важно - имаш ли ЧОВЕК до себе си, всичко е на ред/моят ЧОВЕК се казва Емил и заплатата му е 400 лв. и какво от това/

Ква полвина - кви пет лева, бе другарке?!?
Ти май не си го чувала оня лаф за осемдесетия рожден ден на един дедо. Дошли внуците да му честитят юбилея, а той въздъхнал: "Еееххх... той полвината живот минал да му се не знае!"
Добре, че никой не знае къде му е половината на живота!!!
Аз си мисля, че човек трябва да си живее всеки земен ден сякаш му е последен... щото никога не се знае...
Аааа и още нещо... това с битовия алкохолизъм нема нищо общо с годините! Със същия успех можеш да зададеш въпроса за алкохолизма и в клуб 20-30 и в 30-40...

И иначе сме си мнооого добре, защото ... (виж червените буквички по-долу)

Хубавото предстои...

Постигнах всичко, което исках. Обаче след това започнах да постигам неща, които не искам. И презум не са ми минавали... Някои от тях не съм ги и сънувала...
Въпреки всичко, не съжалявам за това, че видях мечтите си сбъднати.
Оттук нататък - каквото сабя покаже!

Елате си узнете лордот!

niakoga...niakade iskam da se zapoznaia s teb

/ne mi ba4ka kirilicata ne6to i ma nervi/

Когато пра-баба ми станала на 90, легнала на легло и рекла:"Те сега умрех!" Доколкото била здрава и права като дрянова пръчка, шестте и деца взели да се смеят! Да, ама бабата упорита (чудя се, отде у мене тоя инат...)... И си лежи, че и спряла да яде... На третия ден и рекли:" Абе ти от Господа ли се смяташ за по-велика, та да решаваш кога да мреш! Я ставай и се засрами!" Тя станала и отговорила:"Бе яз рекох, че съм много стара, ама според господа съм още млада май...". И си живяла още дъъълго - дълго...

Та като прочетох за твоите притеснения, рекох си д ти разскажа тая малка случка... Ние жените все бързаме да се отписваме, ама Господ друго ни мисли... Затуй, нека сме живи и здрави, да се радваме на себе си, както Господ ни се радва!
Ха наздраве!

Елате си узнете лордот!

Za]o ti e?!

Елате си узнете лордот!

Аз още не съм постигнала каквото искам и тепърва ще ми дишат някои праха от подметките.Може да съм костенурка,но ще надхитря заека.

Повече сълзи са пролети заради сбъднати, отколкото заради несбъднати мечти.

Аутизъм знаеш ли какво е? Да ти кажа мисля, че е присъщ и на много възрастни. За съжаление. Това, че имаш човек до себе си, не те прави неуязвима. Падаш по една недобре проектирана стълба надолу и край с Приказката за стълбата...Разбра ли? Не че ти желая подобни екстремни преживявания. Мен ако питаш, не само боли, че си сам/а с човек до себе си, но понякога се стига и до крайности.

Не е кой знае много,но съм удовлетворен от постигнатото до тук и не
мисля да спирам до тук а да продължавам борбата с живота.

Хм, имайки предвид титлата Ви, Дукесо, баба Ви трябва да е казала

Fetch me a priest, girl.
I'm minded to die.

Направила го е на днешния ден преди 404 години.
Но може и да греша...

I could bring you so much pleasure

Поставих си високи цели и с много, много и непрестанно упорство ги постигнах.

Три чудесни деца - единият завърши и работи, а другите двама са студенти.
Работа интересна и добре платена.
Съпруг, който продължава да твърди, че съм мнооого хубава (някой да не си помисли, че е вярно, защото в същост не е истина, ама съвсем не) и продължава да ми се радва и да ме глези.
Мога да рисувам и то не лошо.
В бонюс имам голяма къща.
.....
Проблема ми е, че съм много уморена и нямам повече цели ...
Не мога да открия повече стимул да вървя напред, защото не знам какво да си поставя като цел, а и както казах съм УМОРЕНА !

Толкова хубави неща пишеш, а накрая... не мога да открия повече стимул да вървя напред.
Не може така!
Човек винаги трябва да си измисля някакви цели и, като ги постигне, да си поставя други и после пак, и пак, и пак... и така чаааааааак до края на светааааааа......
Иначе животът губи смисъл...