РАВНОВЕСИЕ

Здравейте, на всички!
Иска ми се да разбера какво е това РАВНОВЕСИЕ – в природата, в живота, в любовта, ако щете…
Как го разбирате, как го постигате….
Били ли сте и от двете страни на „везните’ ?

Ето ви нещо за начало :

РАВНОВЕСИЕ
За да е ведра вашата усмивка,
Все някой трябва да поеме
Дела ви от плача.
За да забиете в зенита мачти,
Все някой трябва да е котва,
Спусната до дъното.
За да сте лястовици упоени
С прегръдка в сънното гнездо,
Все някой трябва нощем
Да се окуми сам на голия си клон –
Безсънна, саможива кукумявка,
Да мисли и да зъзне срещу вятъра,
Проскубана, разкъсана, разединена –
Зарад сцеплението между вас.
За да се изкатерите на припек,
В усойната клисура трябва
Все някой щур да ви крепи,
Изопнал нерви,
Усукани в алпийски възел, -
Над пропастта,
Над хаоса,
Над себе си.
Все някой….

Здравей, много хубава тема... актуална ми е и на мен в момента.
Ще отговоря простичко "Всяко нещо за сметка на друго!" на това изречение се основава равновесието и в природата, и в живота и в любовта. И ако днес си от едната страна на везните, утре ще си от другата. Просто Вселената е щедра и ни дава възможност да изпитаме Всичко.

Здравейте и от мен!
Чета от доста време, но все не успявах да се регистрирам. Ето сега съм тук.
Темата ми е интересна.
Мисля, че равновесието е много важно, за да се постигне хармонията в природата, в живота, в любовта.
Ако то липсва в природата, тя страда. Ако липсва в живота-няма хармонични отношения между човеците и се получават конфликти.
Конфликти има и в любовта, ако двамата не успеят да балансират чувства, стремежи, светоусещания и мечти.
И аз съм се оказвала от двете страни на 'везната', но...слава богу досега съм се 'измъквала' суха от водата. Човек трябва да живее с реалностите, с това което има, за да е в душевна хармония със себе си!
А иначе илюзиите, химерите са понякога жестоки, могат да те изпепелят, ако се 'разсеяш'...

Стремежът към някаква цел заслепява душата[blue
Демокрит

Благодаря ти, mistycworld. Хубаво е, че имаме възможността да изпитаме и двете страни на "равновесието". Но как по-скоро се преминава през ситуацията на 'неволна плячка', без да загубиш част от красивото си 'оперение'?

Хей, jane_to, ти си истински галеник на съдбата, бе. И как става така хем през водата, хем сух.
Добре, "...да живееш с това което имаш, с реалностите", но пък без доза илюзия, не става ли малко скучно.
И без малко шантавизъм не се ли обезцветява животеца ни и без това достатъчно сив?

Ей, че труден въпрос зададе!
Хайде да ти кажа за ежедневните контакти.
Някога, в детските си години силно се възмущавах от "лицемерието" на възрастните. Примерно защо са любезни с някого, когото не харесват. Защо не му изстрелят в лицето всичко, което мислят и чувстват и да са истински?
Работата е там, че не можем да бъдем винаги така директни, иначе ще си "издерем очите" с околните, ще ги нагрубим, обидим и така ще изпъдим всички от обкръжението си... ще си образуваме един хубавичък вакуум и после ще се чудим как ли е станало и ще недоумяваме защо.
Някога преживях и бунта срещу правилата, като не можех отначало да правя разлика между пълната анархия и свободата, при това доста драматично.
В общи линии ако някой бяга от мен или реагира остро на мои действия съм "сгазила лука", значи на момента трябва "да свиря отбой", а не да подклаждам конфликта. "Захапвам" си езика доколкото мога и гледам да го ползвам в краен случай.
Май решението е да можеш да скачаш достатъчно бързо от едното плато на везната на другото, така че да останат изравнени.

Не знам какво точно имаш предвид и над каква ситуация разсъждаваш, но от глобална гледна точка твоето "оперение" няма никакво значение защото не можеш да изгубиш нещо което нямаш и ти е нужно. Нали точно в това се състои "равновесието" - катаклизмите в природата отнасят излишното, болното и ненужното и оцелява само най-здравото и ценното, катаклизмите в живота на всеки от нас също помитат де що има като чувства, емоции, ценности но след това остава всичко необходимо и животът продължава, същото се случва и с любовта и с връзките ни. Всяка криза, конфликт, катаклизъм отнася нещо ненужно и остава само онова което е важно за нас. Всяко неравновесие означава, че нещо или е в излишък или в недостиг и че нещо се случва за да се изравнят. Така е и с човешкото тяло, когато сме болни сме в неравновесие и тялото ни алармира за това. Аз не се стремя да постигам равновесие, то така или иначе се случва... Просто така е устроен света.

Всичко, което вършим, е изключително важно. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в околните. Да осъзнаеш себе си е съвършенство. Изисква се преди всичко равновесие и свързаност. Вътрешно разпокъсаният човек е несъзнателен автомат. Човек може да престане да бъде машина, но за целта трябва да се познава. Това изисква продължителен труд, затова пък откритието е прекрасно.
Целта на всеки човек е да намери равновесието. Когато е налице равновесието взаимодействието между тялото и душата е съвършено балансирано. Емоциите не са толкова силни и не пораждата смущения. Необходимо е да се отстранят душевните затормозявания, каквито са комплексите, чувствата за малоценност, безпокойството, агресивността и т. н.

...оцелява само най-здравото и ценното...много интересно...,
говориш така, сякаш нашата "роля" - отношение към света, нагласи/материални или духовни/, труд , усилия вложени в нещо, нямат никакво значение
ами ето един прост пример...
в една цветна или зеленчукова градина /да речем/...оцеляват най-добре плевелите..., те са най-жизнени и устойчиви..., ние някои познаваме, но други - не, борбата с тях е непрестанна...и все пак те винаги "оцеляват"...това ли е "важното" за нас?!
не разбрах кое е "най-важно" за нас....

Чак пък 'галеник'.. Явно не съм била много ясна, за което се извинявам.
Аз горе долу като теб доскоро действах, но живота учи, поднася ситуации, които ако не се вземат пред вид и насериозно, рискуваш да загубиш 'равновесие' и Трябва да се промениш.
Няма нищо постоянно - нито в природата, нито в живота, нито в любовта....
Е, не може винаги човек да успява във всичко;
Стараем се – това е факт. Всеки полага усилия за нещо си, според силите си… но дали успява? Мисля, че и той самия почти не разбира, поне не винаги.
Сигурно понякога се получава. 
:)

Стремежът към някаква цел заслепява душата[blue
Демокрит

Браво за мнението, Сън .
В природата наистина оцелява най- силния, най-здравия, най – приспособяващият се индивид. Така е и в живота, така е и в любовта. Но философията на примиренчество, май обезсмисля борбата за оцеляване. Не мисля, че не бива да се полагат усилия да се ‘разменят’ ролите на „силния” и „слабия”.

имам пред вид, под „оперение” : Онова, което отличава даден индивид от другите.
Нали например една чучулига не можеш да сбъркаш с паун, ако и да е последния с по-красиви пера. Да, аме не – не може да те заплени с песента си както това го може чучулигата.
Ако в дадена ситуация индивида се е оказал „болен” излиза, че не трябва да се „лекува”, защото …” Аз не се стремя да постигам равновесие, то така или иначе се случва... Просто така е устроен света. – „ Прощавай, ама малко примиренчески ми звучиш.:)
А иначе си прав за „…катаклизмите в живота на всеки от нас също помитат де що има като чувства, емоции, ценности но след това остава всичко необходимо и животът продължава, същото се случва и с любовта и с връзките ни. Всяка криза, конфликт, катаклизъм отнася нещо ненужно и остава само онова което е важно за нас.” Не и без нашето дейно участие обаче. Ние сме тези, които преценяваме дали ни е нужно нещо или не.
Все пак благодаря, mysticworld и прощавай, ако тона ми е бил малко рязък.

Май наистина ти е труден.
Звучиш ми малко изнервено и нетърпеливо, че не става така както ти се иска или че хората не правят това, което на теб ти се иска… Може и да греша, за което искрено ти се извинявам, но нали знаеш в нета не всичко е такова, каквото изглежда.:)
Колкото до „…да свиря отбой…”, „….сгазил лука..”, „…Захапвам си езика доколкото мога и гледам да го ползвам в краен случай…” е по-скоро лавиране, а не искреност. А без искреност и най-доброто „…да скачаш достатъчно бързо от едното плато на везната на другото, така че да останат изравнени…” е обречено на неуспех.
Все пак благодаря за мнението.

Така е, rata_luna. „…Целта на всеки човек е да намери равновесието..” Важно е да не се оставя „на течението”, а да се стреми да промени живота си така, че да изпитва удоволствие да го живее..

Равновесието е нещо което е факт,и няма нищо за намиране или постигане.Стремежът към определени резултати на егото,и незнанието Му как да ги постигне пораждат нашите вътрешни противоречия.Тук и Сега сме,за да разберем/научим/спомним ,Как работи духът във тяло/материята/.А щастието,наистина е най-важно,но то е нещо много относително за всеки,вътрешния мир помага.'Нещастията' ни водят често до душевно извисяване и преоткриване на себе си,та как бихме определили с думи кое е добро,и кое е зло за нас?,

А без искреност и най-доброто „…да скачаш достатъчно бързо от едното плато на везната на другото, така че да останат изравнени…” е обречено на неуспех.


Скачането е тактичността, а тя съвсем не отрича искреността.
Това казах. Примерно, ако има спор между няколко души, не държа и аз да участвам и да се скарам с тях, защото съвсем не е наложително.
Съжалявам много, но мисля, че тълкуваш в някаква твоята си посока моите думи... Зная, че не мога да убедя някого в нещо, което аз мисля, при положение, че той мисли, че си мисля нещо друго, което си е само в неговата си глава.
Безмислено е. Напълно. За съжаление.

[линк]
Препоръчвам да го видите.

Петдесет скъпоценни камъка на разбирането :
1. Докато не се захванеш със себе си, каквото и да правиш, няма да сложиш край на болката и мъката.
2. Наблюдателят изживява, а наблюдението не. Спокойното осъзнаване е наблюдение без каквато и да е преграда от страна на наблюдателя.
3. Никоя книга не е свещена. Това са само думи, отпечатани върху хартия както във вестник. Свещена е живата книга на самия себе си.
4. Прякото възприятие, а не заимстваното знание те освобождава от авторитетите.
5. Прекланянето пред авторитети унищожава цялото разбиране.
6. Величието на човека е в това, че никой не може да го спаси. Той трябва сам да се спаси.
7. Истината е тази, която те освобождава, а не твоите усилия да бъдеш свободен.
8. Обичта без привързаност винаги е действие, а не реакция.
9. Съществува една вечна реалност. Тя може да бъде открита само когато съзнанието е освободено от илюзии и замърсявания. Бъди бдителен към човек, който ти предлага удобства, защото в това се крие експлоатация. Той прави примка, в която ти си хванат като риба в мрежа.
10. Да вярваш не означава да си религиозен. Вярването е механизмът за самосъхранение на ума.
11. Яснотата няма нужда да избира.
12. Богът на посредственият ум е един посредствен Бог.
13. Изживяването е изразът на живота. В натрупването само на изживявания има болка. В разбирането даже на едно изживяване съществува блаженството на пълнотата.
14. Не мисли за себе си, а бъди осъзнат за мисълта, която те кара да мислиш за себе си.
15. Истинският морал е доброволно действие, а не задължителни действия, извършени под принудата на страха и алчността.
16. Надеждата разрушава яснотата и ти пречи да възприемеш това, което е.
17. Егото е следствие от възпрепятствани или незавършени докрай действия. То произтича от дейността на ума и следователно е илюзия и мит.
18. Страхът се ражда поради бягството от това, което е.
19. Умът хвърля сянка върху разбирането на вечното.
20. В разбирането на невежеството на ума има интелигентност.
21. Търси истината и ще познаеш лъжата. Разбирането разкрива истината, а не търсенето.
22. Съществува само живот. Не си ти този, който да се грижи за него.
23. Живей напълно, без защити и дилеми.. Тогава ще ти се разкрият неведоми дълбочини на живота!
24. Животът идва при този, който има буден, отстъпчив, уязвим и открит ум.
25. Интелигентността е тази, която въдворява ред, а не дисциплината.
26. “Идеалите” и “измите” не трансформират хората. Това, което предизвиква трансформацията, е свободата от игото на идеалите. Тази свобода е зрялост. Идеалът е само ум. Умът е незрялост.
27. Умът в медитация е непрестанно осъзнаване, непрекъснато приемане и ясно различаване.
28. Бъди бдителен към обясненията, тъй като това, което може да се обясни, не е истината.
29. Тишината е онова, което не престава, когато има общение чрез Лахири.
30. Свободата от познатото е прозрение в непознатото.
31. Ако започнеш да разбираш това, което си, без да се опитваш да го промениш, тогава това, което си, претърпява една радикална промяна.
32. Обичай живота, животът е.
33. Ласкателството и оскърблението са породени от невежеството. Приемей и двете учтиво.
34. Същността е вечността.
35. Всяко изживяване трябва да се усили, за да те изпразни от същото това изживяване.
36. Да се задоволиш с малко, не е духовност, но да си свободен е и от малкото, и от многото, е.
37. Самото страдание освобождава човека от страдание.
38. В мига на съдбоносна уязвимост, в мига на силна несигурност се ражда светостта на висшата интелигентност, блаженството на свещената енергия, благословията на святата празнота, цялата всепроникваща пълнота.
39. В пламъка на любовта изгарят всички страхове.
40. Човекът е Бог, защото човекът е живот. Бъди свободен от объркаността на вероизповедания, обичаи, догми, доктрини, предрасъдъци и предубеждения. Мисли просто.
41. За човек, загубил допир с живота, мистицизмът и окултизмът са пътят към истината.
42. Смъртта не е нищо друго,освен един инцидент в непрестанно подновяващия се живот.
43. Има само движение на живота, а не фиксидея за прогрес.
44. Състраданието не е сянка на мисълта, а е светлина – нито твоя, нито моя.
45. Разделението между материалния живот и духовния живот е същността на светският живот.
46. Можем ли да обичаме дори тези, които ни мразят и се отнасят враждебно към нас? Опитай се да разбереш, защо те правят така? Тогава какъв ще бъде твоят отговор? Трябва ли да посрещнем омразата с омраза и яростта с ярост? Какъв ще бъде резултатът ако направим така? Не сме ли се проваляли в отговорите на подобни въпроси през много хилядолетия досега. Ако се провалим и сега, никога няма да имаме възможност да го направим и в бъдеще, защото може всички да бъдем унищожени в една ядрена холокоста!. Ще помогнат ли Крия Йогите на човечеството да се събуди за тази ситуация?
47. Животът е за да се живее спокойно, а не да бъдем претоварени и възбудени от ловката система от мисли, пропагандирана като религия или духовност.
48. Религията е събиране на енергия да видиш това, което е. Тя не е разпиляване на енергия, за да избягаш в това, което би трябвало да бъде.
49. Духовността не е да търсиш печалба или власт, а да усетиш екстаза и енергията вътре.
50. Животът е свободен. Песента на живота е песента на реките, течащи към открити морета. Скитайки, скитайки.

Често сме чували да се казва за наши близки или познати, или въобще за други хора, че е нарушено тяхното психическо равновесие. Какъв е скритият смисъл на такова твърдение и какво означава да си с ненарушено или нарушено "психическо равновесие"?

В самото понятие равновесие обикновено се влага смисъл, че две или повече сравнявани характеристики имат еднакво значение, стойност, равна сила на въздействие, но противоположна по направление и т.н.

Следователно, психическото равновесие можем да определим като динамично състояние на взаимодействие помежду си на различни психични сили, които към даден момент или за определен период от време създават най-често срещаната (средностатистическата) за конкретната личност съвкупност от психични функции и качества, която ние приемаме за нормална (при тази личност).

Обратно, винаги когато психичните функции, характеристики, качества, свойства и т.н. на дадена личност са извън рамките на прогнозируемото и познатото, т.е. най-често срещаното за нея, ние ще твърдим, че въпросната личност е с нарушено психическо равновесие - или в неустойчиво състояние.

И какво от това? Каква е за нас информационната стойност на понятието "психическо равновесие"? Ние вече знаем колко много са факторите, които влияят върху него, от една страна, и колко условно, от друга страна, е понякога да приемем, че у дадена личност е нарушено психическото равновесие.

За пореден път разбрах истината за равновесието в живота. След много хубавото идва много лошото.
Никога не бива да забравяме, че каквото и "равновесие" - психическо, физическо, социално - да е нарушено, то личността винаги, като следствие от възникналото нарушение, влиза в състояние на Дискомфорт, а, следователно, нуждае се и от Утешение

Странно е да питаш луд дали е видял нещо необичайно!!!

Да, vret 7 - равновесието е факт. Но , не мога да се съглася, че „няма нищо за постигане”. Има, защото никъде не съществува нищо „в чист вид” ни в природата, ни в живота , ни в любовта. За да го запазим – трябва да се борим. Добро и зло да се определи с думи е невъзможно. Има толкова измерения, колкото са и хората по света. Така е и със щастието.
Да се дистанцираме, да не се интересуваме, обаче и да приемем всичко за „даденост” не мисля, че е добро. Сякаш е възможно човек да е просто наблюдател на всички процеси, течащи край него, без да взема участие, без да прави опити да промени нещо. А как ще разберем „…Как работи духът във тяло/материята…” ако не пробваме с действия ?