Музика за смъртта

Харесвате ли реквиемите и кои са любимите ви?

На Моцарт и на Габриел Форе.

Верди и Моцарт

Хиндемит - Реквиема по стихове на Уитмън!

Ако прочетем темата (Музика за смъртта) буквално, към горните предложения бих добавил и Cherubini, Requiem c-moll. В частност: Dies irae
Както и неговия Marche funebre
Но все пак - Чайковски, 6-тата симфония!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Верди. А и Чайковски 6 симфония.Велика музика.

шостакович - симфония #14
това е музика за смъртта
другото е музика за покой

само че не от типа the most relaxing classical album in the world ever

иначе по въпроса ти - харесвам, но само моцартовия ми е любим
препоръчвам последния запис на nikolaus harnoncourt на реквиема от моцарт,
за разлика от един по-стар (не знам колко пъти го е записвал, но все пак..)
този е страхотен!

Да, разбира се. Ето ги и моите любими:
1. Моцарт
2. Брамс (немски реквием)
3. Форе

Не е реквием, но винаги най-тъжно ми е било Alegretto-то на 7-ма симфония. Друг е въпроса доколко тъжна тема е "смъртта", но с това го свързвам.

А ако въпроса ти е директно за реквиемите: Моцарт.

se1024

[линк]

[линк]

Реквием Верди - Божествена музика. Чуйте това изпълнение .

Моцарт и Брамс-Немски реквием,но не е ясно дали въпросът се отнася за жанра,или за смисъла на музиката за смъртта.Тогава кръгът става по-широк.

Реквиемът на Лигети е един от наистина страх-отните реквиеми според мен.

Да, нека споделим мнения по по-широката тема. Идват ми на ум някои камерни произведения...
Шуберт - Струнен квинтет, Струнен квартет Der Tod und das Maedchen
Шостакович - Квартети номера 5, 8, 13, 15, освен споменатата 14та симфония, също и 15тата, а май и 5та и 8ма
Шулхоф - 1 струнен квартет
Като се сетя за други, пак ще пиша.

Всъщност разширяването на темата е нож с две остриета. Така почти всяко минорно произведение може да попадне тук, което очевидно не е целта на занятието.
Ако говорим за музика, посветена на смъртта, редно е да включим и втората част на бетовеновата Ероика, нали? Само дето я употребяват под път и над път колчем се гътне някоя надута особа.
Сега обаче се сещам за нещо безкрайно очевидно и точно по темата: Сибелиус, Valse triste. Ами там историята е точно танцът на девойката със смъртта!

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Има много творби, които без да са декларирани реквиеми имат много общо със смъртта. А тя предизвиква широка гама от чувства, както отбеляза Сарафова в по-горе. Например Quatuor pour la fin du monde oт Месиан. В такъв смисъл въпросът за мажор и минор става второстепенен (Шуберт - майстор на тъжна мажорна музика).

Минорът беше само за пример.
Очевиден факт е, че далеч не само реквиемите са носители на въпросните внушения. А и хубавите реквиеми не са май толкова много.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Май всеки от нас има нужда от време-навреме да му се напомня за края
Реквиемът на Брамс - колосално в композиционно отношение произведение, което тежи!!! Брамс, доколкото знам, вкарва в него цялата болка по смъртта на майка си - може би затова се е получила музика с толкова истинско въздействие.

Друга любима творба от този жанр - Форе - там няма особено много тъга. Както казва самият той, това е приспивната песен на смъртта. Не е необходимо да е ридаещо-драматична. А тя, смъртта, трябва да се възприема по-скоро като радостно избавление от телесното и възнесение към блажени висини, отколкото като болезнено изживяване. И реквиемът му носи точно такъв смисъл. Докато в първите части се усеща лека минорност, то Sanctus и Pie Jesu са мелодии от друга, етерна реалност, леки и лъкатушещи, полет на късче пух към небето.

Замислян като симфония, но осъществен като концерт, вторият за пиано на Брамс също има погребален марш - Allegro appassionato-то, което на мен лично ми прилича на музика за смъртта.

Да не забравяме и осмата недовършена симфония на Шуберт, която той написва, ясно осъзнавайки безизходното си положение и предстоящата преждевременна смърт.

Верди - Реквием - силно произведение с много оперен характер. Частта Lacrimosa е една от най-тъжните мелодии, които някога съм чувал... Красиво нещо е тъжната музика.

Това съм го пускал в клуба преди доста време по друг повод, така че се извинявам на по-паметливите.
В Матеус пасион на Бах (както и изобщо в пасионите) смъртта присъства, но в контекста на съвсем други внушения. Нямам капацитета да се впускам в обширни разсъждения - още повече, че по въпроса са изписани томове великолепни анализи.
Пускам тук момента на издъхването на кръста: речитативът на Евангелиста и последвалия го хорал. Сред няколкото изпълнения на Матеуса от фонотеката ми, избрах именно това:
MP Furtwangler, live 14-17.4.1954 Wiener Pilharmoniker
Изпълнението е необичайно емоционално, бих казал свръхромантично. В никакъв случай не може да се приеме за еталон и май единствено гениалността на Фуртвенглер го спасява от кича. Забележете прекрасното утихване (не затихване, а именно утихване) на гласа на Евангелиста в края на речитатива на думата '... и издъхна...', последвалата тишина и как от нея безплътно се появява хоралът - безумно бавен и невероятно тих. (Ако чуем цялото изпълнение на Фурвенглер, това е най-тихата част в пасиона.) Дори и през техническото несъвършенство на записа се усеща вибрирането на въздуха. На финала хоралът не изчезва, а просто се стопява...
Едно изумително пресъздаване на болката от смъртта.

Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")

Аз мисля,че към всичко изброено до тук могат да се прибавят и реквиема на Дворжак и Адажиетото на Малер от 5-та симфония. Това за мен е небесна музика!

Животът е прекрасен!

ne znam,za men nai-vyzdeistva6tiq rekviem e na Verdi.Razbira se,na Mozart sy6to...