Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

MEMENTO MORI!

Dai Bozhe vsekimu!!

Who dares to love forever
when love must die

Жак Превер, да добавя само, в случай, че някой би се поинтересувал.

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

I want you now
tomorrow won't do...

Вали.
Нощта навън заплака
Навярно се бои
от свойта самота
или от теб и мен
прегърнати в съня.
Но туй е просто сън
и тя до утринта
сама ще разбере,
изплакала дъжда,
спокойно ще заспи...
забравила за нас...
A аз?
Aз искам теб!
Не сънища и спомени,
a погледа ти в себе си да чуствам
и думите ти с устни да ловя
пред теб
като пред Бог
да замълча
и от любов мъчително да тлея...
Aз искам теб
със себе си да слея!


Какво правите Вие?
-Нищо. Оставям живота да се излива като дъжд върху мен.
Ракел Варнхаген

Абсолютно точно-Превер.

От теб, малка лъвице
тъй кървяха ми раните,
че на, ето ме, хвърлих те
на християните.
И това, двама знаем го,
не само виц е -
прости ми за стореното,
моя малка лъвице!

MEMENTO MORI!

Много е хубаво

Всъщност хареса ми само първия път като го прочетох, после разбрах че не съм го разбрала.

Бутилка стар коняк за по-изискано.
Пет приказки за мода и за друго.
Открадната целувка първа,
дежурното "недей" на женски глас
което всъщност те подканя.
Интимното око на синя лампа,
две бели фигури от страст
и сладка топлина на голото легло...
Почуква вече празната касета
и всичко свършва...
"Обичам те" ми казваш ти
със своя нежен женски глас
и молиш ме неистово страхливо да го повторя...
Но как да ти го кажа в тая тъмнина?
"Обичам те"-лъжа,защото лъжеш ти,
и после неизменната цигара...
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее
и не, че просто имам друга,
а ти си хлътнала по мене,
но бе поредната игра,
в която търсехме любимият,любимата,
а се отдалечавахме за винаги от тях!


Иля Велчев

Жак Превер
КАТО ПО ЧУДО

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод.
И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не
наведнъж, а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква
делва.
И, като по чудо, мъжът стига
дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна
жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което
изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я
разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
върху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнайно какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата
точно,
в която, мърморейки, по него
пристига
един божи служител със нос в
божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския
път,
и както си мисли за ада и рая,
се подхлъзва и пада,
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на Господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Carpe diem! Volente deo!