питане

Здравейте,аz съм мъж на 26 години,не съм се раzвеждал даже женен не съм,но от хора с опит бих искал да 4уя как смятат ако можехте да се вътнете коя гре6ка не бихте повторили и какво не zнаем, а трябва ,преди да встспи в брак.

пп
съжалявам zа цифри4ките

Влез в заглавната тема на Мама Нети. Ива линкове, има теми. После върви в началото на клуба, загледай се в заглавията, чети. Прави си изводи. С едно изречение никой не може да отговори на въпроса ти.

Успех.

затова всички малчат

Сърдечно благодаря за думите.Знам ,че готова рецепта няма,но това което написахте е доблестно,защотото все пак някой е приел въпроса ми като такъв.Четох някъде статистика ,че през изминалата година в България е имало 14 000 брака и толкова развода,много ми се иска хората да са по-щастливи и ако с моето питане съм провокирал и себе си за нещо повече,то надявам се и някой който го е чел да е усетил желанието ми да виждам повече усмивки.

Не се чувствам мъдра за да давам съвети.
Просто искам да ти пожелая много любов и късмет
Щом задаваш въпросите,ще намериш отговорите
Късмет!

Знаете ли разговарял съм с родителите си,те ми казват,че в тяхното поколение много по-лесно се е взимало едно решение за сключване на брак или правене на дете.Едва ли по тях може да се съди за цялата държава,но според вас,ако те са прави,тогава сега като мислим повече защо всъщност браковете са много по-нестабилни?Или по онова време хората просто са мълчали повече?

да:)

по онова време сигурно е било доста зле в очите на околните да си разведен.
Обаче сега не е така:). Аз като се развеждах, имаше такава опашка от желаещи да се разведат, че да се чуди човек защо изобщо се женим.

Преди според мен са търпяли повече поради по-голяма зависимост, влияние от чуждото мнение... не че са били по-щастливи в брака.
Пък и няма такова нещо като "шастлив брак". Може би с голям късмет и усилие на волята от двете страни може да се постигне .."удовлетворяващ". Но и това не е константно:) Човек не получава никаква гаранция, че човека с който се обвързва ще остане същия - даже напротив - гаранция има, че ще се променя постоянно.

Според мен гадното на брака, е че създава илюзия за сигурност, както и илюзия, че другия ни принадлежи, че ни е длъжен с определено поведение, чувства,.."трабва да" прави или изпитва определен вид чувста към нас. Все едно сме получили доживотна гаранция:))) Имаме определени нагласи и очаквания какво и как трябва да бъде в семейството. Да, но те обикновенно не съвпадат:)) А и живота ни поднася какви ли не изненади и провокации.
А и като се има предвид, че и най-горещите страсти се успокояват най-късно до 4тата година от съвместния живот...какво ли остава. Да се опитваме да се научим да живеем заедно в името на нещо (обикновено това са децата)...

Мисля си, че ако се отървем от това подмамващо "моята жена", "моят мъж"..и "ти трябва", ако не гледахме само себе си, ами можехме да погледнем с очите на другия...ще можем да погледнем с друг по-реален поглед на нещата. И ако това го могат и двамата...току-виж се получило:)
Така, че не е виновен брака като форма, а това, че хората се подвеждат да мислят по-друг начин (погрешен) за партнора си.

Абе...не е за всеки:)

Здравей
Правилно предполагаш, според мен. А ако погледнеш поколението на баба и дядо, там е още по-така. За развод не е ставало и дума. Нямало е такъв вариант и толкоз.
Сега не знам дали мислите много ))), / казвам така, щото аз съм кажи-речи от поколението на родителите ти и признавам, че хич не съм мислила какво значи брак, просто се влюбих и наивно смятах, че това е то/, но свободата е по-голяма. Както свободата на вземане на решения, така и свободата да настояваш и изискваш да бъдеш себе си. Скруполите са по-малко и така трябва да е. Търпението също е по-малко./ това не знам дали е добре/
Информацията е разностранна...
Дотук, като погледна, повечето промени са във ваша полза.:)))
И от тук нататък - всеки според ума си и късмета си. Каквото си го направи.

Хубаво е, че си задаваш въпроси. Само че твоят живот не трябва задължително да е като на другите. Ако успееш да вземаш ставащото около теб само " за сведение", без то да ти влияе, няма да ти е толкова мрачно.
Естествено, говоря за отрицателните примери, които виждаш.
При теб ще е различно, защото зависи от теб.

Изборите са твои.Успех!!!

ДА! ДА!

Когато жена ми взе решението пътищата ни да се разделят, настанаха дни на хармония между нас, каквато бяхме забравили, че някога е имало! Ако някой направи нещо за другия, това е защото иска, а не защото е длъжен. И носи удовлетворение. И благодарност отсреща. И ответно добро дело. Приказка!

Даже дребното взе да разцъфтява от прекрасните взаимоотношения между мама и тати, взели се кой знае от къде!

Ако можехме цял живот да живеем с такива взаимоотношения, нямаше да има нужда нито да се женим, нито да се развеждаме!

Малко ще се отклоня от темата,надявам се да не разсърдя някой.Една моя роднина от женски пол има нещастен брак,казва че преди е била щастлива,а сега секса не и харесва,мъжа и не носи достатъчно пари,а тя не ме лъже.Как се счупват нещатата,как стават така ,че единия се оказва,че не го познаваш или,че той толкова се е променил и вече хармонията или съжителството са невъзможни.Предполагам за всеки от вас да вземе това решение е било адски труден момент,който тогава не бих се учудил ,ако е бил смесица между спасение и унищожение.Но ето заглеждам се в тази двойка ,спомянм си ги как се радваха на живота си ,имат си и дете и изведнъж се е изтърколили 2-3 години и виждам как те просто съществуват,няма и помен,че тези хора са се събрали нарочно и то за да са щастливи.Ужким всичко зависи от нас,толкова ли се захласва човек по навика,че се самозабравя?Иска ми се да вярвам ,че нещатата са по-прости и няма да крия ,тук пиша защотото преди година се разделих с едно миче с което мислех да се оженя някой ден.Сега се радвам,че не стана,но се замислям и колко сляп бях за да видя това което беше.
Тук е клуб на разделените,но вие ме привлякохте с думите си.Извинявам се ,възможно е на много от вас да звуча по детински,все още неопарен от живота и може би сте прави да мсилите така,за това реших да питам патило,да прочета неща,който биха ми помогнали.Малко размито стана като цяло,но така или иначе огъня на любовта когато изгасне си казвам,че има как да се разравя жарта,но май живота не е приказка.

Колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че не става дума нито за мислене, нито за сляпо втурване, а само и единствено за късмет. А той, късметът, не зависи от нас. За доказателство мога да приведа всички истории на разведените - и тези, които са се оженили по голяма любов, и тези, които дълго са разсъждавали дали трябва, или не, дали това е подходящият партньор, или не и т.н. - накрая пак са свършили по един и същ начин... А има и това - доколко и какво точно сме готови да изтърпим за да останем в брак, но лично моето мнение е, че щом стигаме до глаголите "търпя" и "трябва", независимо дали "опазваме" семейството, то на практика вече не съществува в първоначалния си образ - то вече не е любов, привързаност, уважение и разбирателство, а бойно поле, където основното занимание е да подбираме оръжията за нападение, или защита. Не ми е присърце цял живот да играя ролята на някакво непознато за мен същество за да задържа, забележи - задържа, партньора си - пак военно-полицейска лексика... Когато не става, не става... Пак казвам - за мен е въпрос единствено на късмет.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Кой ли не се е изказвал и не е писал за любовта и брака... Въпросът ти за това какво трябва да знаем преди брака и кои грешки не трябва да допускаме, е много голям, защото в съвместното съжителство с друг човек теоретичната подготовка не винаги помага. В живота ни с друг човек се срещат по специфичен начин две индивидуалности и подходът ни към проблемите не може да е винаги клише, а по- често индивидулно избран.
И все пак, според мен, всичко в брака ( или съжителството мъж- жена, без значение) е комуникация, комуникация и пак комуникация- т.е. най- важното е двама човека да умеят и никога да не спират да общуват. Умението да общуваш с един човек гарантира и по- лесното му опознаване и по- безболезненото преодоляване на съвместните проблеми. Важна част от умението да общуваш с партньора си е да не се позволява на недоразуменията и недомлъвките да корозират отношенията. Според мен е много важно и човек да не се самозаблуждава с приказки от сорта "сега ще ставаме едно цяло"- няма такова нещо. Жизнено важно е взаимното уважение към т.нар. "лично пространство" и човек никога да не забравя, че колкото и да сме заедно във всичко, този човек си остава една самостойна единица, една отделна личност, един друг свят, който бракът не ни дава правото да опитваме да присвояваме или да окупираме.
Много е важно според мен с един човек и да имаш обща ценностна система- иначе през годините различията започват да нарастват лавинообразно.
Формули надали има или , ако има, почти всеки си има своя. Някой може да каже колко е важен сексът в една дълготрайна връзка, друг би наблегнал на чувството за хумор и толерантността, трети на чувството за отговорност. Но, така или иначе, сексуалният интерес трудно( почти невъзможно) се задържа на приблизително едно ниво 5- 10- 15... години. Така че сам си отговори на кои неща един ден би трябвало да наблегнеш.
Малко назидателно се получи, съжалявам. Може би защото,честно казано, май никога не съм теоретизирала на тази тема.

ех, че хубави въпроси задаваш:)

аз лично мисля, че има начин ..както казваш "да се разравя жарта". Има, но трябва да е преди жарта да е угаснала безвъзвратно.
Жалкото е, че повечето връзки са основани на любовта като форма на притежание. Това обаче изобщо не е истинска любов (то тука и за 'що е това любов' може доста да се говори, ама това е друга тема)..та изках да кажа, че ние подсъзнателно се опитваме да притежаваме другия, и да го променяме така, че да ни пасва най-добре:) Отначало уж го харесваме такъв какъвто е..но после започваме да се дразним от различията и започваме да се опитваме да го променяме. Май не можем да се научим да го обичаме такъв какъвто е. В началото сякаш оценяме всеки жест на добра воля, а после (особено като ни връчат хартийката от гражданското) започваме да смятаме че всичко това ни се полага, и защо ли пък трябва да го оценяме след като то ни се "полага" и другия е "длъжен" да ни го дава:))) Мисля, че всеки има правото на лична свобода и брака не бива да я ограбва, да се превръща в затвор от многобройните ни нагласи и очаквания един спрямо друг. Лошото е, че дори единия да може да мисли по този начин, обикновено другия не го разбира...

Ако можем да се отървем от чувството за собственост над другия, да разберем че това че в момента сме заедно е само за момента и нямаме никаква гаранция, че този човек ще ни желае и утре... А и сами за себе си да осъзнаем, че не сме притежание на другия.. Точно това според мен би запазило уважението и желанието ни един към друг - Обаче това никак, ама никак не е лесно...:)

много си права за комуникацията - изчезне ли това е равно на края...

Мнението не беше назидателно,харесва ми,както казах по-горе много топло приет и съвсем конкретно разгледан беше въпроса ми.Докато четох и се зароди един такъв въпрос,на който може би вие знаете отново отговора,възможно ли е понеже сме малко или много южен народ, който е на прага на Азия ,този факт да обяснява много от пукнатините във взаимоотношенията.С други думи дали браковете ,където културите не са така пъстри са по-стабилни,а и знаем с какво се характеризират по-горещата кръв.От друга стрна мен са ме възпитавали от малък,че любовта е нещо много красиво и за което си струва да се прави много,но това прави ли ме по-уязвим понеже следователно и съм по-чувствителен?Ако не се изразх правилно,не знам ако човек е по-пресметлив и не се хвърля във една брак,ако мисли първо за себе си,това би ли дало повече живот на брака му,или тоталното себеотрицание ,ангажирането на душата и сърцето с това на партньора би способствало вихъра на чувствата да разрешава проблемите?Дори на мен вече взеха да ми звучат изтъркано тези въпроси,даже не знам дали има смисъл от отговор.Сега си спомянм за едно клипче,ако имате време го изгледайте [линк] и аз като него вярвам(май ми се иска повече) в голямата любов и понеже ми станахте всички много симпатични,бих сподел нещо :


това са група острови в Атлантическия океан,когато за първи път ги открих и се влюбих в тях,за разлика от повечето хора,аз май повече се увличам към по-хладни местенца :).Та тази снимка винаги съм я свързвал с това да имам здраво семейство,няколко деца да играят по тази зелена трева ,а с жена ми да се радваме на живота.След разказната горе случка за раздялта тази мисъл се изпари,сега пак е тук,но се чудя как да стане така,че тази мечта да се сбъдне.
Благодаря ,че ме изчетохте надявам се не бях отегчителен.

Със сигурност си романтична и чувствителна душа и се надявам по някакъв начин животът ти след време да има нещо общо с идиличната картинка, която вълнува въображението ти.
Не знам какво разбираш под тотално себеотрицание в името на брака или любовта, за които пишеш. Според мен е достатъчно човек да е отговорен и да знае какво иска от себе си, от брака и от партньора си, за да не си създава измамни представи, след което логично да бъде разочарован. Т.е. за брака трябва да бъдеш по някакъв начин подготвен- най- малкото за това, че трябва да се съобразяваш с някого и ако утре не си на кеф или нещо друго , не можеш просто ей така да си прибереш багажа и да си тръгнеш. Нужно е и малко или много да познаваш себе си, ако не искаш да разчиташ само на късмет. Когато познаваш себе си, имаш повече познание и за това какво търсиш.
Поставяш много обширни за разискване въпроси и сега, уви, нямам време, за да разсъждавам и пиша по тях. Влиянието на културите и на геграфското положение върху браковете само по себе си е достатъчно дълбок въпрос, в който не без значение са и влиянието на национален манталитет, религиозна принадлежност, обществена система и т.н.

и какво не zнаем, а трябва ,преди да встспи в брак - че при всички случаи е по - добре, да не встъпваш в брак!
п.п. - освен ако не храниш особена любов към адвокатите и тяхното препитание

Чудесен въпрос! За 100 000 ,по скалата на Кънчев.
Верния отговор е: Ако се върнем във времето пак ще правим същите грешки.

п.п. Вервай ми! Продължаваме да ги правим и без да се връщаме назад.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.