Сънувате ли

Цяла година след развода сънувам кошмари. Е, не непрестанно, но доста често. И те са свързани с това, че се връща....че аз го приемам...че заживяваме отново заедно. Трябва да ви кажа, че на следващия ден съм като зомбирана от кошмара.
Та в тази връзка искам да ви питам.......вие сънувате ли кошмари, свързани с бившия/та?

Не, хич и не се сещам. Той обича да напомня за себе си, но пък е кратко 5 секунди. Докато затворя телефона!

На мен два пъти ми се явява в сънищата любовникът на жена ми от времето на раздялата ни, но едно спокойно, делово, едва ли не приятно. Самата жена - не. Не съм питал разбирателите значи ли нещо това.

Сънища = Игра. Съзнанието ни, мислите, които не успяваме да подредим в будно състояние и т.н. Много е по-занимателно да се опитваш да разтълкуваш и анализираш, отколкото да се депресираш ... Не се вторачвай в тях, не им обръщай внимание и не се старай да ги помниш, ако не можеш да намериш забавната им страна.

Аз също сънувам бившия понякога. Всъщност в моите сънища ние сме все още бракувани....същинска семейна идилия.

В този ред на мисли, някой да е усещал допир, когато е в полусънно състояние? Дали не съм се чалнала, а...усещането беше доста осезателно

Carpe diem! Volente deo!

е не точно такива кошмари но проблеми със съня и зомби излъчване сме имали, дори станах кожа и кости и ме питаха дали не съм тежко болна.
Но има едни хапченца с така наречената зелена рецепта - иди на лекар, на мен ми беше нужно по половинка преди лягане за по малко от месец всичко ми мина.

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

И аз не съм питала...някога, когато ми остане много свободно време ще чета по въпроса. Сега прочетох следното кратко писание:
"Повтарящите се сънища се повтарят с малка разлика в историята или темата. Тези сънища може да са позитивни, но в по-голямата си част са кошмари. Сънищата може да се повтарят защото някакъв конфликт, изобразен в съня, остава неразрешен и пренебрегван. Веднъж намерите ли решение на проблема, повтарящите се сънища почти със сигурност ще престанат." Което е до половината вярно, защото аз решението на проблема съм го намерила
-ураааааа. Може би защото години го отлагах и подсъзнанието ми още не може да го повярва

От близо 3 години съм разведена и допреди десетина дни изобщо не ми е минавал насън.
Е, не знам какво стана, та го засънувах. Че ми прави любовни обяснения, че го приемам и заживяваме отново. Събуждам се обляна в студена пот/както си му е редът/ и усещам присъствие на мъж в леглото ми. Ужасявам се още повече..
След секунди обаче разпознах гаджето си. Той си е грозен. Ама тогава ми се стори най-хубавият.

Благодаря ти за мнението. Пояснявам само, че ни най-малко не се депресирам от тези сънища. Аз съм радостно разведена жена.
Не съм изживяла и 1 секунда депресия. . Само ми е малко шеметно като се събудя след такъв сън. Виж, търснето на забавната страна е идея, която ми хареса и ще се постарая да насочвам мислите си в тази посока, ако ме споходи отново такъв сън.

Благодаря ти за мнението. Нямам нужда от лекар, защото не съм имала проблеми със заспиването, напротив спя си блажено в голямото легло. Просто много се радвам, че се разведох и сигурно имам някакъв подсъзнателен страх да не се върна в обратното положение със същият човек.

Вече не.
Но някога, когато още беше прясно и болеше, да. Всъщност дори не бяха точно сънища, успявах да заспя нормално и да подтисна мисълта за него, но в даден момент в малките часове на нощта се събуждах със свит от ужас стомах, ужасена, буквално луда от страх...
Вече не сънувам кошмари и не се будя псоред нощ (с малко изключения, ако съм истински под срес), но всеки божи ден първите 10 секунди след като отворя очи са пълни с ужас, страх и болка. После слагам всичко на мястото му, но онези 10 секунди мисля ще ми се случват винаги, до край
Не се плаши, ще мине. В най-лошия случай, ще се научиш да живееш с него

Горе главата! - казал палачът на осъдения.

Аз сънувам кошмари с настоящия.
Бившите изобщо не ме спохождат.
Що така?!
Вероятно, ако бившите ме споходят, няма да са кошмари, а кеф някакъв, та затова се дърпат, тЕхната верица

А, не, сетих се, сънувах кошмар с бивш, да, и баща му беше там.Гадно беше, щото пак бях ученичка

Времето е единственият критик без амбиции

Привет,след като прочетох отговорите по темата мога да кажа че и за сънищата всичко е индивидуално,вярно сънувам е по някой път жена ми но на сутринта ми е кофти защото до последно си държах на нея и това ми причинява чувство на празнина на нещо което е било и е отминало и деня започва и живота продължава.......а ти кой-би искала да сънуваш?

сънувам обикновено, че правим нещо заедно - я работа, я ремонт, я нещо такова, където аз требе да внимавам да не изръся нещо грубо и да таковам мъжкото му самочувствие... е те това е най-големия ми кошмар - да си меря приказките дори и 4 години след развода

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Усещала съм и някоя много по- силни неща от допир в полусънно състояние. И никак не ми се е искало да се събуждам...

Една година след раздялата, продължавам да ги сънувам всяка вечер - нея и дъщеричката ми. Събуждам се по тъмно и в полусънно състояние започвам да правя планове как ще живеем пак заедно....
Когато обаче окончателно се събудя ме обзема празнината....зная, че никога няма да се съберем отново, не го и искам, но не мога да запълня дупката от целите които си поставяхме за напред, от мечтите, от желанията....
Сега имам други цели, други мечти, но те запълват само малка част от дупката. Това, което ми помага истински е само надеждата, че с малката ще живеем зедно.
Една кана кафе, 5-6 цигари и целувка по челото на спящата ми дъщеричка, това е истинското ми събуждане от едногодишния кошмар наречена "раздяла"

Не съм самотен - жени около мен дал господ, но си остава празнината...

Малко тъжно ми стана като ти прочетох постинга. Каквото и да ти кажа сега, сигурно би било клише. Затова само ще ти предложа да започнеш поне от редуциране на "каната" кафе до каничка, за да си в достатъчно кондиция да се радваш както на другите си цели и мечти, които споменаваш, така и на дъщеричката си.

Ти си ми нелогичен на мене.
Извинявай, почувствах се длъжна да го споделя.
Хем казваш, че сте разделени с жена ти и дъщеря ти, хем...се каниш да живееш с дъщеря си.......
Абе, обърках се, няма значение.А и си толкова сантиментално трогателен, че в мене се задвижва някакъв механизъм на недоверие, който просто не искам да крия.

Времето е единственият критик без амбиции

Нямам против твоето недоверие - то си е твое.
А и нищо логично няма в това, което ми се случва в момента.

По-рано в този клуб бях казал горе-долу какво ми е положението

За теб специално -
Разделени сме с бившата от близо година. Дъщеричката ми (9 годишна) прекарва повече време при мен поради нейното желание и невъзможността/нежеланието на майка й да осигури на детето си стабилност, сигурност и внимание, а не то да прекарва времето си по комшии и познати.

В момента водим дела за попечителството на детето. Шансовете за успех за нас са значителни и от там е надеждата....

Но това няма връзка с темата.

А дали съм сантиментален или не - аз лично не мога да кажа. Поне до този момент в този клуб съм искрен

Успех!