Кризите?

Бам... попадаш в друга държава, нямаш пари, пък и да имаш не можеш да питаш всеки срещнат на улицата за материал. В аптеките бензо без рецепта не дават, само валериан, което нали се сещате каква работа върши - никаква демек. Делото ми се размина и си обащах, че ако се измъкна и от това ще се спра, само дето се не търпи и то още от първите няколко часа. Та някакви идеи?

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения,
недели.

Лошо...нормално, да не се търпи.... Защо не си си взела хапчета?.... поне за първите дни да минеш...
Мисли си, че става въпрос да се изкара някакви си стотина часа ... все едно си болна за малко...ще го преболедуваш...намери си нови забавления, с нешо се занимавай...незнам...така от страни е лесно, а иначе...
Ти къде си? Успя ли да заминеш?


La Hija de La Noche

Успях, в Гърция съм - Патра... палми, море, но защо ли тоя път не ме радват като преди? Хапчета взех, ама реших, че кризите ще настъпят рано или късно, поне да се надрусам качествено, това и сторих. Днес ми е втори ден, сега ще преровя контейнера за боклук, да се пробвам, да си намеря варката, ако ли не отивам за бутилка вино, защотото утре започвам работа, та ми се ще да поспя малко. Хъм... и за забавленията... тук няма такива, няма клубове със свястна музика, има един музикален магазин дето за ъндерграунд ми пробутва Ник Кейв и бога ми... девойки дето все едно работят на магистралата. Разни пънкарчета със блузки на Експлойтед и скинчета, дето май незнаят за кво иде реч, ама тия дни смятам да ги питам за джойнт, поне това свършат, иначе....

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения,
недели.

днес ми е втрата шибана криза в живота. първата я 'пропуснах' мислейки си, че нещо съм настинал. хич не ме свърта! обикновено обичам да спя до късно но това чувство ме кара да скачам от леглото. все едно мравки ти лазят по кожата и носа ти тече и ти е доста кофти...
идеята обаче е, че това състояние доста ме дразни и не желая да го изпитвам изобщо! затова няма да си взема. улеснява ме това, че нямам пари, а и единия човек, с който се подкарах, в момента не е в града (дали и той не се чупи за малко за да не може да си вземе? все пак постата си е кажи речи пред тях...)
имам голямо желание за хероин. но най вероятно няма да пипна преди да съм сто процента сигурен, че ми е минало това лайно криза или квото е там (дори не е най тежкото на което съм бил свидетел)...
само се чудя дали разреденото взимане пак ще ми изиграе шега....
иначе от около три месеца взимах по-честичко, да кажем в началото по дин два пъти в седмицата, а последните две седмици всеки ден.
шмъркам го.
не пиша този пост като молба за помощ или нещо подобно. просто реших да споделя малко инфо за моите премеждия тука. а ти меланхолиа как си. оправи ли се, почна ли работа...

пристигна, значи, а?
радвам се за теб. най-накрая успя. това искаше от доста време, все пак.
помниш ли, вечерта преди да тръгнеш, докато вървяхме през борисова, ти казах нещо. сега пак ще ти го кажа: старай се да не приемаш кризите толкова драматично. не са много по-страшни от тежък грип. мисли така. ще ти мине, ще оздравееш. след седмица-две ще можеш пак да се зарадваш на палмите и слънцето. кофти е, дори много кофти, но ще ти мине, знаеш. веднъж си успяла, ще успееш пак. това е, което искаше. това е цената, която плащаш. с всяко вдишване, с всяка минута се доближаваш до своята малка победа.

виж колко лесно звучи. и колко ми е лесно да ти дам акъл, след като току-що съм се направил:)
и като се сетя, колко хубаво беше оная последна вечер в офиса, когато бяхме тримата. наистина ти се чудя как успя да събереш сили да поискаш да заминеш.
не искам да те дразня, де.
стискай зъби и пиши, когато можеш. споделената мъка е половин мъка.

Paranoia will destroy ya!

надявам се да не ми се сърдите, че ви се мешам в темата.
изкарах два дни много напечено. хубавото е, че имах малко марихуана да отбивам номера. и понеже не бях на работа и малко се впрегнах да си ремонтирам кочинката. нямаш представа как помага. например пререждаш някакви неща вместо да се мяташ в леглото и да се чудиш кво да измислиш за проклетите двайсе кинта. половин час пререждаш боядисваш, след това пушиш цигара-две, после пак. и дните си минаха. двете най-кофти вечери успях да намеря някакъв алкохол за да мога да заспя...е на сутринта пак се изстрелвах от спазми...
в неделята допуших последния джойнт и оттам само на музика и действие, просто за да не се депресирам в леглото или пред компютъра. вечерта заспах като пич.
днес съм на работа, опасно близо до мястото...
не знам дали вас кризите не ви карат по скоро да се настроите как да си вземете...това е първата реакция...хапчета или нещо - да размине...
сега като ми е по-добре си мсиля наистина, че не е по лошо от настинка, или кофти грип- такова е...
сега си мисля дали не мога да си измисля нещо наистина вълнуващо за близкото време...щото като имам материал всичко ми изглежда така, красиво, нормално, интересно...но пък в другата част има повече реалити, екшън...
нямаше да говоря така ако имах 20 лева-определено.
въпроса е, че се спирам да ги взема назаем или каквото и да е, защото два дни след това ше се проклинам треперейки.

ако някой има желание- да коментира.

Абе кофти си е каквото и да си говорим. Верно кризите отминават, но пък после идва онова желание да си вземеш само един път Взимаш си удоволствието е "намам думи" и на другия ден нищо, само малко ти е замотан погледа. няма абстиненция, няма гърчове, няма треперене. ЕЕЕЕ супер другата седмица си взимаш пак. ама този път ме малко ами голямо, после още едно голямо и докато се усетиш ти си по-зле и от преди.

Хора внимавайте, щом веднъж сме минали през избиването на абстиненцията и сте се справили, просто внимавайте

прав/а си. даже съвсем същата картинка ми е в главата. остава, дето викаш, да се внимава, ама много.
сега разбрах, че човека, с който си взимам обикновено си е потрошил стаята и се е изпокарал със всичко живо тоя уикенд.

Stignah do Gyrciq.... i krygom. Chist proval, opitah se i krizite da mina i tyj kato rabotata mi pozvolqvashe da izlizam vecher, ama takova svoenravno i netyrpelivo neshto kato mene niama.... vzeh si ranicata i begom kym bg.... puk i otkrih, che kato si nadrusan palmite i moreto sa po-rasivi. Kak sym mogla 6 meseca da gi gledam s tia oci

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения,
недели.

и аз се надрусах два дни след като ми минаха кризите.
но все пак се питам, защо бе човек. стигнала си толкова далеч, защо толкова бързо се отказа...

Била съм чиста 1 месец, 6 месеца.... седмици няколко си там и ся пак съм си на старото дереже. Е от 4 дни на дизел го карам, ама кризите от субститола са кофти нещо. Познавам хора които са били чисти и 2 години и ся пак за закачени. Пък и като си наркоман от 7г. кризите са доста по-неприятни. Така че... Пък и Гърция не е далеч, 41 евро. Бтв някой да знае таванче или да си търси съквартирант,а?

Пиша, пиша
дълго пиша
но машината
не диша.
Чукам с пръсти
побелели
настроения,
недели.

така е, наистина. абстиненцията много по-лесно се изкарва, ако си наложиш някаква активност. ако напрегнеш малко мускулите и ставите си. иначе, ако само лежиш и се самосъжаляваш, времето се точи едва-едва, а мисълта ти е само там. аз ходя на едни успоредки в борисовата. доста добре действа натоварването, а и разходката пеша до там. въпросът е да станеш и да тръгнеш, да вършиш нещо, да направиш физическо усилие. и не е зле да имаш нещо за сън вечер. козът също много помага през деня. на работата казваш просто, че си болен. което си е и така, в известен смисъл.
най-вече не трябва да се приемат нещата толкова драматично.
един приятел каза веднъж: "абстиненцията си е като настинка. лошото е, че докато за грипа просто трябва да изчакаш няколко дни, за да ти мине, за кризата има едно лекарство, което може да те излекува моментално"
трябва и известна доза твърдост, разбира се.
хич не е приятно, но не е и кой знае колко трудно. има къде-къде по-страшни неща. всеки е преживял много по-неприятни и болезнени моменти от това. мислълта за тези изживявания също помага.
друго, което съм забелязал е, че е много лесно да решиш да спреш, когато си надрусан. когато си се намазал е безкрайно лесно да си кажеш: "от утре спирам". за това избягвам да взимам такива решения, когато съм направен. те могат само да разклатят самоувереността ти, защото много лесно се превръщат в провал на следващата сутрин.
и още нещо: според мен това е порок, като всеки друг. т.е. най-спокойно може да е и за цял живот. мисля, че на всяко спиране трябва да се гледа като на пауза. не трябва да решаваме да е за винаги. имам няколко познати, които се борят с това. те искат да спрат завинаги, да не взимат никога повече. логично, доста често се провалят. от това стават все по-неуверени, чувстват се все по-безсилни. и нещо повече - някак си намразват веществото, започват да се борят с него. а това според мен е грешна нагласа. веществото си е вещество. не то е виновно за това, че някои затъват, губят приятели, губят репотация и т.н. виновни сме си ние. трябва да се борим не с наркотика, а със самите себе си. и през цялото време трябва да помним кои сме. да не загърбваме ценностите си, да не предаваме приятелите си, да не забравяме морала.
това е, според мен. наистина е хубаво да се споделя, особено когато е трудно, когато те боли. и този форум е хубав, заради всички, които сте тук. макар, че с някои от вас едва ли някога дори ще се видим, тук можем да получим разбиране и подкрепа, каквито няма да намерим никъде другаде.
желая ви да сте щастливи по какъвто и да е начин.

@MelanXolia, поне опита. гърция е място, като всяко друго, все пак. където и да отидеш, няма да можеш да избягаш от себе си. ще се ослушвам за работа и квартира, както ти обещах. и не се отчайвай. на много хора им пука за теб, знаеш.

Paranoia will destroy ya!

Йеее много добре го каза....направо ми се дощя да изкарам една кризичка и да си припомня какво беше....на чисто...

Под всичко, дето си написал мога да се подпиша с две ръце...и аз стигнах до такива изводи....


La Hija de La Noche