Ама че утро!

42 отговора 0 прегледа
#1

Ама че утро!

Kафе-фаза "седя и си мисля, по едно време гледам - само седя"!

С първия звук на гадния телефон /няма да сменя мелодията!/ ме халоса нещо тежко и за разлика от друга сутрин, се разсъних моментално. ДВЕ години, братя и сестри! Като се събудя ей така след още пет, ще съм остаряла да раждам. Хлип! Демек - днес е денят, в който преди точно две години любимият съпруг ми каза, че обича друга иииии си отиде. Колежката каза да черпя! Да, ама не. Мисля по тези родители, дето се разминават в съвсем крехката възраст на децата си. И по тези, които са чакали дълго. Ей като мен. Откъм седмица /може би/ току зациклям - къде ми останаха хубавините? Не се сещам за нищо романтично и мило да съм получила. Аз ли дефектирах? Паметта ми ли работи избирателно? Трябваше ли да чакам? Защо аджеба, съм добре? Не че не искам да съм добре! Само някак гузно ми стана. Работя си сутринта и разсъждавам /отвратително като погледнеш, защото се дразня на себе си/ - какво печелим от една раздяла? Свобода? Че за какво? Е да, няма кой да ми пречи какво да работя, нито пък да търси в три среднощ вечеря. Но аз и без друго за толкова време не спрях да готвя като за световно. Навици! Бих казала, че човек не е предопределен да се чувства добре извън себе си. И любовта не е достатъчна да донесе покой, и шансовете винаги се плащат. В моя случай - с време. Не съм привърженик на резките приключвания, но все по-често мисля, че макар децата ни да заслужават всеки опит за взаимно щастие между родителите, ранното разбиране на различията е за предпочитане пред загубата на години. Понеже обичам да има поука - говорете с хората до вас, защото много малко информация е нужна, за да получите всичко, което мечтаете, когато ви обичат и държат на вас. Мълчанието за себе си и надеждата /бих казала - доста сляпа/, че ще бъде отгатнато желаното, просто... губят време. Не съжалявам за нищо, но понякога усещам, че ще стана стара по-бързо, отколкото искам. Което откровено започва да ме ядосва.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #2

Re: Ама че утро!

относно това което каза че е необходимо много малко информация когато някои те обича е вярно но е много лошо когато ти обичаш и даваш всичко от себе си и колкото повече даваш толкова повече да не го оценяват пък и относно остаряването ако не е тайна на колко години си че ми звучиш вече едва ли не изгубила сили и надежда да се бориш не че при мен не е така де аз съм на 21 ако проявиш интерес пиши мога да оставя скайп или icq довждане и приятен ден от мен да но да бъде изпълнен с позитивни емоции

Отговор
в отговор на Kalisperaseolio #3

Re: Ама че утро!

Олеле, толкова мръчкаво ли писах? Човек срам да го хване! Силите са ми екстра, не се притеснявай. И съм добре, и въобще, даже мисля написах, че чак ми е гузно. Пък за боренето - ще ме прощаваш, но колкото и да съм върха, като навърша 40, надали ще хукна да раждам, а като рожба на многодетно семейство, естествено искам повече деца, това най-много ме нервира откъм време, друго няма.

А за интереса - моля да не се засягаш, но личните разговори са ангажимент, който рядко поемам, клубът ми стига, тук поне си мълча с чиста съвест когато поискам. Никакъв проблем няма да кажеш каквото си мислиш, или ако имаш нужда ти от нещо, да напишеш.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #4

Хубава и гадна тема едновременно...

Разбирам те много добре, въпреки, че имам вече друг мъж до себе си.
При мен минаха почти 4 години от развода, и като сложа и 4 те " изгубени" години преди раздялата ми с бившия... не ми се мисли за времето.
През май ще стана на 41.
Понякога на сън чувам как се смеят неродените ми деца.
А на яве - вместо това, съсредоточено и методично се опитвам да си преставя, че дочаквам внуци.
Все нещо трябва да ни поддържа илюзията за прогрес, нали?

Non nova, sed nove.
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #5

Re: Ама че утро!

Има и по-тежки случаи - аз се разделих след 20г. брак и бях на 39:)
Ако това може да бъде изобщо някакво успокоение, защото моето спокойствие и освободеност идват от факта, че аз взех това решение.
Моята дата е 8-ми март - знаменателен празник-на него се сгодих, на него го и напуснах, затворих кръга, така да се каже:)
Моето напускане бе животоспасяващо, затова може би ми е лесно всяка сутрин да се поздравявам че съм го направила.
Предполагам че на теб ти е трудно...И съжалявам...
Но...знаеш ли, животът си знае работата, само да не ни е страх.
Усмивки ти изпращам и...стискам ти палци за всичко:)))))

Отговор
в отговор на MamaNetty #6

Re: Хубава и гадна тема едновременно...

Тъжното е, че волю-неволю, по-скоро несъзнателно разбира се, отколкото преднамерено, ще стоваря всичките си очаквания, планове, надежди и каквото се сетиш върху дъщеря си. Така ми се струва, може и да не стане точно така. Но се опасявам. Отсега усещам как в трудни моменти детето ми се явява опора, а някакси не е редно да бъде. Да бъдем само аз и тя ми изглежда твърде отговорно, повече за нея, отколкото за мен. Не знам дали ме разбираш...

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #7

Re: Ама че утро!

Неспокойна си.Оббичаш нещата да стават на момента.Мислиш за бъдещето,за миналото, но не и за настоящето.Тоест с тези показатели, няма как да ти е добре! Научи се на търпение!

Отговор
в отговор на TePe3a #8

Re: Ама че утро!

При нас решението също взех аз, съпругът ми не искаше да се развеждаме. Свободата да не съм част от харем определено ми донесе спокойствие. И да, благодаря, има някакво успокоение, че не се случи по-късно, не е съвсем достатъчно, но става:-))) Животът че си знае работата е ясно, само дето ни се пада един. И не чака случайности и късмети, ами си върви.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на _69_ #9

Re: Ама че утро!

АЗ да се науча? Че аз съм най-търпеливото същество на света! Пу-пу! Напротив - точно защото не ме бива да хуквам да грабя, търся, искам и гоня неща от сега за веднага, подозирам, че търпеливо, тихичко и кротичко просто ще зачакам да си одъртея. Обръщам се и гледам - ха! - минали две години! Докато се сетя да искам сега и веднага, ще минат май още доста.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #10

Re: Ама че утро!

От написаното от теб , не излиза това. Аз обаче ще ти кажа следното, което можеш да не вземеш под внимание:
Не го мисли толкова.Дали миналото ти е било позитивно или не ??? Няма минало , което да бъде по чакано от бъдещето, почти и няма минало, което да е било толкова черно.Миналото най често е трупане на опит, на изграждане на характер, на определяне на надежди, мечти и т.н. Но именно в настоящето трябва да впрегнеш цялото си същество.Ма дали след време ще стане еди как си или дадена твоя мечта ще се сбъдне зависи от мотивацията и действията ти ТОчНО СЕГА + известна доза късмет.

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #11

Научи се да си стигаш

Разводът не казва нищо за теб.
Бракът, кратък - продължителен, пенбян - щастлив или друг : пак не те описва.
Като се събудиш сутрин, усмихвай се на всичко !
Че си там
че е съмнало
че е ново
че няма по-добър шанс
от днешния ден
преметни един крак през кревата и стани на пружина.
После отвори един прозорец и иди да поздравиш света.

Ти си всичко, което ти е нужно.
Нещата започват и свършват с теб.
Имаш си здравето,
имаш си главата,
вдигни рамена и разтегли устата в нещо детско и идиотско.


Щото света може да свърши ей така, внезапно. В едната минута си там и се разливаш от кеф какво ти се случва. И в следващата - става нещо много ужасно. нито лекар може да го обясни. нито си готова да го приемеш.
Изтръпваш.
Всичко дето бе жизнен сок изтича незнайно накъде.
Возиш се в рейсове
разминаваш се с лица
повтаряш един и същи клавиш и не виждаш какво става на екран
Защото изведнъж СМИСЪЛА е изчезнал.

Трябва да прекараш остатъка от времето си в безсмислие.

Понеделник е най-лошият ден в живота ми.
Аз не се притеснявам, че ще стана на 40.
Притеснява ме, че понеделник ще е с мен и след това.

Научи се да си стигаш !

Отговор
в отговор на _69_ #12

Re: Ама че утро!

Ох. Не ме анализирай, моля те, неща от вида "живее в миналото", "живее в бъдещето" са неподкрепени заключения. И двете съществуват, мога да се съглася. Но първото е някаква луда крайност на вкисване, депресия и жалби, второто е тотална безотговорност към сегашното поради мечтания, илюзии и летежи, пък аз не изпадам в нито едното. Мисля, щото имам повод. А отдавна не рева през ден. Нима вярваш, че когато човек каже, че иска нещо от живота си, живее само с тая единствена мисъл?! Хубаво съм се впрегнала аз в това настояще, та и изпушвам понякога от сега-то, без ни най-малко да правя каквото и да било за някакви си мечти. А да, плановете са друго нещо. Пари-работа, работа-пари, направо екстра ми минава времето! Едва ли не съм на път да приема, че това ми е най-нормалното състояние. В такива разни шантави дни, когато има какво да ме сръчка, не съм си изобщо съгласна и протестирам срещу себе си.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #13

Re: Ама че утро!

Самозалъгваш се.Изпадаш в заблуди и фикции.
Чета от време на време и виждам че писимизамът на твоите постове е много силен. Той се базира на твоето минало и по точно на това, което си превърнала във своя истина от него. В следствие на това разочарование , ти си седнала да мъдриш за бъдещето и съответно за мястото ти под звездите на земята. е да ама от доста време си зациклила на това и не мисля , че трябва да се поущрават тези твои действия независимо, че спокойно може всеки да ти каже нещо хубаво, което да смекчи моментната ти апатия.

Нищо лично, просто отбелязах състоянието ти и колкото по бързо "чуеш" , толкова по бързо ще живнеш, а ако не стане , сигурно и след 10 години ще те чета тук, отчаяна,объркана и лутаща се между това , което искаш и това, което наричаме реалност!

Отговор
в отговор на 4eHe #14

Re: Научи се да си стигаш

Уоу! Здрасти!

Много често ходя безметежно и застреляно и благодаря ли, благодаря на съдбата, на деня си, на Господ ако щеш, за какво ли не. В смисъл - наистина. Вчера напипах такива кашкавалки, че не спрях да ям от Орлов мост до Овча купел ииииии за тях благодарих.

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на _69_ #15

Бъркаш песимизъм с откровение

Ако до десет години не излезеш оттук те чакат хемороиди, камъни в бъбреците и ужасно болезнена смърт причинена от работа с мишка.

Отговор
в отговор на 4eHe #16

???

Как се казва на откровение примесено с безсилие ???

Коментаръ ти, спрямо моята особа е меко казано нелеп!

Отговор
в отговор на _69_ #17

Re: Ама че утро!

Отчаяние, песимизъм, апатия? Ти кога си говорила с мен, че толкова изводи? Седиш мъдро наоколо, за да ми натъркаш главицата!:-)))) Май не си даваш сметка, че хората си живеят живота без да се отчитат в клубове, а пишат за каквото преценят в отделен конкретен момент. Направо нямам какво да кажа. Доооообре!

- - - -

- - Massari - -
Отговор
в отговор на Бeзcъннa #18

Re: Ама че утро!

Ми и аз казвам добре.Самият факт , че изпадаш в подобни сърцерездирателни откровения и че явно отстрани се вижда по добре, ме наведоха на мисълта , че мога да кажа какво мисля .. нали ??? Нито съм целял да те депресирам, нито да ти стане по лошо, даже напротив.Та приеми мнението ми както прецениш за добре.Айде лека вечер

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #19

Re: Ама че утро!

Безсънна, само не разбирам защо кротичко трябва да очакваш да одъртееш, както се изразяваш?! Това ми звучи някак като че ли си стоиш в живота си като на кино. Не ти ли се иска да участваш по- активно в сценария на твоя живот, не само на този на дъщеричката ти?

Отговор
в отговор на _69_ #20

Re: Ама че утро!

Хи-хи! Как автоматично приех, че си жена! Ние нали сме си по-заядливи, та реших, че само жена ще да е! Прощавай за грешката с пОла!

Ноооооооо! Сега като знам, че си мъж, мога и аз да кажа нещо. Та даже има връзка с това, дето опитах да попрепоръчам горе в темата. Ние, жените, конкретно хайде да го кажем аз, го-во-рим. Това е положението. Имам поне шест лица. Криво-ляво триста настроения. И около хиляда състояния на духа. Не държа да ме опознават всички минаващи, нямам толкова свободно време да се обяснявам. Ако за вас, мъжете /това И към четящите присъстващи/ е Много Важно да не ви падне реномето от "сърцераздирателни откровения", на мен не ми пука да се показвам слаба, защото като се наложи, доказвам с действия каква съм. Основна грешка е това помежду половете! МОЖЕШ да мислиш каквото и да е, но не бива да разсъждаваш в посока, че жената е плочка с написани буквички, подредени, систематизирани, ЯВНИ:-))))) и ясни за четене. Минаваш, четеш, за три секунди ти е ясно всичко и не се занимаваш повече. Разбирам тая вродена бързащина и практичност, но да знаеш, че да й се остави човек е голяма беля! Не ми е станало лошо, защото както казах, не мога да се обяснявам и не държа, пък и оценявам факта, че пет срички са си пет срички, да плесна класификация на живот и характер даже на себе си не бих се наела. Да се разберем, ако може - човеците няма начин да се оставят в постинг, даже и в сто. Жените пък хич. Значи, момчета, приемете лицата ни в цялата им количественост, няма начин за ваше удобство да го вадим само едно.

- - - -

- - Massari - -
Отговор