За Емир-а
2 отговора
0 прегледа
За Емир-а
[линк]
Последиците на това заблуждение са тежки. До 2001 г. всевъзможни ислямски групи се заселиха в САЩ и Канада, основаха фондациите си за набиране на средства, организраха се в политически партии, които набират доброволци за военни действия, имат даже "командни центрове". В Америка днес е представен целият спектър на ислямизма. Има представители на Хамас, Хизбула, алжирската Ислямска въоръжена група, египетската Ал Гамат ал Исламия, палестинската Ислямски джихад, Ислямската освободителна армия, кюрдската ПКК, Ал Каида. Те всички са обединени от възгледа, който осъденият за първия атентат срещу СТЦ, Съдък Ибрахим Съдък Али, обясни при разпит:
"Не забравяйте, Аллах казва в Корана, че във времена като сегашното всичко, което мюсюлманинът поиска, е законно пари, жени, почести, всичко. Мюсюлманинът не може да попадне в ада, когато убива неверници. Неверниците трябва да бъдат убити. Тогава мюсюлманинът отива в рая. Става мъченик."
Днешното поведение на тези общности има своя стара идеология, наричана от тях самите "фатах" (ранните мюсюлмански завоевания) и "таухид" (мюсюлманското покоряване на Арабия). В тези ранни епохи е развита и тактиката "ал-такия" избягването на заплахите, хитруването и измамата като път към победа над "неверниците". По времето на "фатах" и "таухид" мюсюлманите са изпълнявали повелята да се инфилтрират в градовете на врага и да посеят семената на раздора и размириците. Днес "такия" намира израз в пропагандата на исляма като напълно кротка, мирна и толерантна религия, а на самите мюсюлмани като толерантни хора, които искат само равенство и братство. Друг елемент в това подмолно течение е лъжата, че "джихад" означава "вътрешна борба", "стремеж към Аллах" и прочее. В такива случаи мюсюлманинът лъже, като най-често цитира една-две видоизменени мекански строфи, но не казва нищо за мединските сури в Корана.
Последиците на това заблуждение са тежки. До 2001 г. всевъзможни ислямски групи се заселиха в САЩ и Канада, основаха фондациите си за набиране на средства, организраха се в политически партии, които набират доброволци за военни действия, имат даже "командни центрове". В Америка днес е представен целият спектър на ислямизма. Има представители на Хамас, Хизбула, алжирската Ислямска въоръжена група, египетската Ал Гамат ал Исламия, палестинската Ислямски джихад, Ислямската освободителна армия, кюрдската ПКК, Ал Каида. Те всички са обединени от възгледа, който осъденият за първия атентат срещу СТЦ, Съдък Ибрахим Съдък Али, обясни при разпит:
"Не забравяйте, Аллах казва в Корана, че във времена като сегашното всичко, което мюсюлманинът поиска, е законно пари, жени, почести, всичко. Мюсюлманинът не може да попадне в ада, когато убива неверници. Неверниците трябва да бъдат убити. Тогава мюсюлманинът отива в рая. Става мъченик."
Днешното поведение на тези общности има своя стара идеология, наричана от тях самите "фатах" (ранните мюсюлмански завоевания) и "таухид" (мюсюлманското покоряване на Арабия). В тези ранни епохи е развита и тактиката "ал-такия" избягването на заплахите, хитруването и измамата като път към победа над "неверниците". По времето на "фатах" и "таухид" мюсюлманите са изпълнявали повелята да се инфилтрират в градовете на врага и да посеят семената на раздора и размириците. Днес "такия" намира израз в пропагандата на исляма като напълно кротка, мирна и толерантна религия, а на самите мюсюлмани като толерантни хора, които искат само равенство и братство. Друг елемент в това подмолно течение е лъжата, че "джихад" означава "вътрешна борба", "стремеж към Аллах" и прочее. В такива случаи мюсюлманинът лъже, като най-често цитира една-две видоизменени мекански строфи, но не казва нищо за мединските сури в Корана.
