hi

Здравейте на всички.искам да помогна на тези които съжаляват за това което са сторили с брака си.Тук е пълно с такива,нали?Първо моята история накратко.Изоставих съпругата и детето ни,заради мечтата ми да бъда с друга.С другата нищо не се получи,а и съпругата ми вече си има друг.В началото адски много съжалявах за стореното.Бях завладян и от чувства на омраза към жената която обичах заради това,че не се сбъднаха мечтите ми,но сега вече е друго.Гледам по друг начин на всичко.Първо аз сам съм изоставил съпругата си,защото съм обичал друга.Послушал съм сърцето си,затова не и се сърдя че е с друг,Дори се радвам.Може би с него е по щастлива.Тя самата ми каза,че разлика между мен и него няма,което означава,че е щастлива,защото с мен беше.И какво...ако бях останал с нея нямаше ли да е лицемерие това.После...не съжалявам и за другата жена.Щом е избрала да не бъде с мен значи е преценила,че с мен няма да се получи или пък мисли за детето си малко повече от мен.Обчам я истински и съжалявам,че не се сбъдна мечтата ми,но за мен избора и е правилен,защото сигурно това я прави щастлива и се надявам да е щастлива.Мъчно ми е за детето ми.Често плача за него.Някой ден когато порасне ще му обясня всичко.Много го обичам.Повече от всичко на света..Ей това е тъжното в тия разводи,че децата страдат за нас и ние за тях.За нищо друго не съжалявайте

Какво лошо има в това жената,която обичаш да мисли и обича преди всичко детето си.Защо това да е проблем между вас?След като я обичаш истински трябва ли да искаш тя да обича повече теб от детето си.Мисля,че двете чувства са различни,но могат да вървят ръка за ръка.И друго ми прави впечатление - казваш,че я обичаш и в същото време си изпитвал омраза към нея.Защо?В крайна сметка обичаш ли я или я мразиш,знаеш ли какво всъщност изпитваш?

Бързам да те успокоя- тук съвсем не е пълно само с хора, които съжаляват за стореното от тях.

Определено, дори мога да кажа че тук пишат повече хора, които се радват че са го направили.

егоист си брато и то класически!

...пък мисли за детето си малко повече от мен < Мъчно ми е за детето ми.Често плача за него???

Уважавам тази изповед.Най-вече искеността в нея. Но всеки си има път и не винаги този ,който избираме е най- удачният . Може би разкаянието е път към истината , който детето ще оцени . Все пак животът продължава....

Винаги се чудя какво кара един човек да пише и отговаря сам ... вид терапия?!?

Та с какво искаш да помогнеш?! Да раздаваш носни кърпички може би? Или? Може би очакваш да започнат да пърхат около теб...

Лицемерно и неискрено ми звучиш! Извинявай! Мое мнение...

Днес обещавам да не се включвам повече, че ставам все по-заядлива

това писание е дело на женска ръка?
Хайде аз да помогна малко на теб - забрави го бившия ти мъж - той си е направил грешка и - най-вероятно си продължава напред. Няма да се върне.

AA не така и мен ме напуснаха, а после ми диреха сметка че съм с друга:)

Пич ти си в състоянието, в което може би моята жена ще изпадне скоро. То и действията ви са подобни. Като нямате акъл в главата си я блъскайте - разликата е че аз моята може би ще си я приема един ден. Тъжно ти било за детето....ами обади и се, помоли я да го видиш. Дори и няколко пъти да откаже накрая ще склони предполагам. Ако си бил искрен в написаното за мен означава едно - очакваш съжаление може би. Просто не можеш да си простиш, че си бил толкова глупав и наивен. Липсва ти онова, което е било. Да не си го пропилявал, НО...има ли желание има и начин. Ако наистина искаш нещо може и да го постигнеш.

Е ОК де! Аз ти казвам, че половин година след като запраши моята мила ми се меко казано възмути, че евентуално спя с друга и цитирам:"Прави си каквото искаш и с която искаш, ама няма да си с мен":) Само дето ме събуди рано сутринта с глупости:) А имаше и друи от рода, че нямало еди какви си да се настаняват там дето била нареждала /ми че да си беше стояла:)/ ама бях сънен и не помня:)

, както казват старите хора - да си налягаш парцалите. НО, ти си предпочел нагона пред бащинството. Е, всичко си е за ТВОЯ сметка. Като порасне детето вече няма да има тази нужда от баща, която ще има, докато расте. Избора е твой. Някъде някой беше казал, че бащинството е привилегия, а не задължение, а забелязвам, че за повечето разведени мъже е основно второто. И, стига с тези крокодилски сълзи... Обичам тази, ама го нахлузвам на онази, но най-много от всички обичам мама, нали така беше казал българина, като го питали жената ли обича повече или любовницата. Аман от мъже като тебе! И - нищо лично, ти си просто поредния, който не знае с каква цел му е закачена пишката, дето я носи всеки ден!!! (извинявай, Моан)!

Детето винаги има нужда от баща и няма нищо общо с привилегии или не . Майката да не би да е с привилегии за това ,че е майка ? Дори и пораснало детето вече зрял мъж или жена пак има нужда от мъжка подкрепа , понякога нещата идват по-късно , не както ни се иска . Животът не тече по начертаните от нас параметри , понякога нещата минават през болката , и не винаги са конкретно ясни . Когато децата са малки , родителите не винаги си дават сметка ,за това което правят , но децата търсят другия родител , макар не винаги да го изказват .

така си е, и понеже сина ми рядко се вижда с баща си е решил сам да си търси нов баща

Ще му мине , другият татко ,чичко ,батко може и да е по-добър , но никога не е татко / с годините едното няма нищо общо с другото/ .Познавам човек ,който на 28 години се запозна с баща си , но това не му попречи да държи на другия татко , но не се обърна и срещу биологичния си баща . Просто случка от живота

Мисля, че положението, което си в момента е естествения край на твоите ЕМОЦИОНАЛНИ и НЕОБМИСЛЕНИ постъпки. Сега обвиняваш жената, заради която си изоставил семейството си, но не мисля, че от това ти става по-леко. Тя е направила с теб това, което ти си направил със съпругата си....... сега вече сигурно знаеш как се е чувствала съпругата ти, когато си я напуснал и доколкото виждам това усещане хич, ама хич не ти харесва. Уважавам мъжете, но винаги се учудвам на тяхното НЕУМЕНИЕ да оправят кашите които са забъркали ...... и това колко са сигурни, когато изоставят и колко са несигурни и безпомощни, когато тях ги изоставят. Извинявай, не мисля да те съдя, но най-добре се опитай да останеш приятел с жената, която е майка на детето ти, както и на жената, която според теб истински си обичал или обичаш или мразиш..... /тук нещо се обърках/, дай всичката обич, която изпитваш към детето си и продължи живота си, не се отчайвай но и не живей в миналото.

Сега знам ,че всички наоколо са щастливи ,освен мене естетсвено. Което би трябвало да ме прави и мен щастлив ,но аз някак си ,не съм много доволен от факта ,че всички си уредиха живота ,пък за мен само провали ,и като погледна назад - провал до провал , а те всичките куч... ,пардон ,любими мои жени си намерили по един баламурник и се веят щастливи и доволни.Мамкаму.
Факдагоеба. Тя самата ми каза,че разлика между мен и него няма,което означава,че е щастлива,защото с мен беше. Ти къв отговор си очаквал? Може би ,че е нещастна и иска да се върнеш ли?
Бе кво ли трябва да ни пука, колко са щастливи или колко са нещасни!? Време е някой да спе да се самосъжалява и да зяпа назад и встрани ,а? Кво ше кажеш? Наеш ли колко съм щастлив ,като спра да Гледам по друг начин на всичко. Ама спри да се въртиш ,бе пич ,на теб говоря.

Мъгла в мрака!
Gin-Mentha&All to up. Lite Beta version.