Дневници

Дневник на студент:
"Събудих се сутринта със страшен махмурлук. Опитах да си сваля пижамата - всички копчета се скъсаха. Опитах да си отворя чантата - дръжката ми остана в ръката...
Сега лежа и ме е страх да ида до тоалетната...

***

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
- Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
- Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
- Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
- Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
- Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
- Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
- Ден седми. Чапаев ме изпревари.

***

Из дневник:
"Вчера погребвахме тъщата. Скъсахме два акордеона, счупихме китарата..."

***

Из дневник на програмист:
понеделник: Днес инсталирах Windows'95. Иска ми се да умра...
вторник: Днес upgrade-вах W95 до Windows'98. Да бях умрял вчера...

***

№6 си крие пищова в панталоните и отказва да го извади
Забележка в дневник

***

№6 е беэ облекло.
Забележка в дневника-час по фиэическо

***

Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче.
Забележка в дневник

***

№13 бръмчи и кара кола в час.
Забележка в дневника.

***

"Упражнява уригване в час по трудово"
Забележка в учителски дневник

***

1 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха!
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!
6 декември, петък
08:30, Лапландия
Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!
7 декември, събота
08:30, Лапландия
Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!
8 декември, неделя
12:30, Лапландия
Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да ги хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Особено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е в цикъл… я да си го повикам аз тука…
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!
(Из дневника на Хаяско, джуджето - 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- Боли, болиииии!"
9 декември, понеделник
06:30, Лапландия
Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба…
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
…човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!
12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия
Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.
17 декември, сряда
19:30, Лапландия
Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам-саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого - бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно… колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.
18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия
Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много-много обяснения.
19-23 декември, петък-вторник
по света
Мразя път, мразя път, мразя път… за повече подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.
24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата
Пости ли… пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
25 декември, Коледа
Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!

***

№ 15 замеря учителя с предмети по тялото и главата.
Забележка в дневника.

***

Бяга от час по време на изпитване и си чупи крака в тоалетната.
Забележка в дневник

***

Из дневника на един чекиджия:
1 ден - направих си чекия с лявата ръка - беше готино.
2 ден - направих си чекия с дясната ръка - беше върховно.
3 ден - спах с жена - бледо копие на лявата ръка.


не съм луда

иванчо излиза от училището и един го пита
-а бе иване вървили училището
-Не
-Е що
-Щото нема крака

-иванчо ако познаеш колко кифли даржа в ръцете си ще ти дам и трите !!!
-Иванчо казал пет




иванчо излиза от магазина и пита един
- а бе що храниш кокощките с шоколад?
-ами да снасят шоколадови яица

"13 яха 15."
Забележка в дневник

"2 и 3 играят чакалня."
Забележка в дневник

Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.

23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.

1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.

13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.

14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.

11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.

20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.

26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.

14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.

1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.

2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.

4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?

23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.

8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.

11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?

Ако искаш да съсипеш деня на сърдития, дай му усмивка!

хахах

смееееееххх, смех