Дъщеря ми краде пари!!!

Днес баща й забеляза, че липсва доста голяма сума пари от тези, които се пазят за "черни дни". Няколко дни преди това случайно видях, че си е купила един козметичен комплект, но го крие. Предположих, че си е спестявала от джобните, но сега свързвам двете неща! Тя е почти на 12, и преди 3-4 години имаше подобен случай, когато излъга, че е намерила на улицата 50 лв., и беше почнала да си харчи нон-стоп, а се оказа, че пак е взела от събрани пари. Тогава доста се притесних, говорихме си, съветвах се тук-там, всички ми казваха да не се притеснявам, но ето че нещата се повтарят.

На нея и на брат й (9 г.) им даваме пари - по 1 лв. на ден, седмично, и за разлика от нея, той си ги къта, смята и се съобразява с възможностите ни. Говорим си за финансите, но дъщеря ни смята, че трябва да се финасират желанията й, независимо то възможностите... Предлагала съм й да си спечелва допълнително парички като помага в домакинството - например миенето на чинии, почистване на апартамента в почивните дни, но тя отказа.

Много ще съм благодарна на съвети и споделен опит!!!!

Първо, не дръжте парите си вкъщи. Направете си дебитна карта.
Второ, непремено трябва да има наказание за тази постъпка. Не че това ще я спре, но е много важно да й се покаже недвусмислено колко лошо е това, което е направила.
Много важно е да разбере, че не може да получава пари без нищо да направи за това. Може би е отказала помощта в домакинството, защото е знаела, че може да вземе пари по лесния начин. Трябва да изключите възможността за вбъдеще да са й достъпни парите.
Също трябва да се постараете да разбере връзката между това, че когато си купува нещо, се лишава от друго за негова сметка. Например заради козметиката, сега няма да получи нова дреха.
С тези консуматорски настроени деца в днешно време изобщо не е лесно. Вашето и да не е такова, като се движи в такава среда, много трудно ще устоява на подобни изкушения.
Сигурно има и друга причина. Щом си е купила козматика, значи е станала много суетна. Може би причината е в някой съученик.
Пожелавам ви успех в нелеката задача.

Не одобрявам постъпката на детето, но 1 лв.на ден за джобни не са ли малко? Една пица напр.струва най-малко 1.50, а за пиене ...? А ако решат да седнат да речем в сладкарница, не на кафе, а на тортичка и кола след училище?

Аз редовно оставям дребни суми пари за да го провокирам.Вчера каширал 20ст.Нищо страшно-обесних му че това бяха неговите пари и това че липсва нещо не е моя вина.Просто ще излезне с 20ст по-малко.Да видиш ти как се показаха изведнъж .Не съм видял,били под покривчицата
Давам му за училище 2лв.Сигурно са му малко(той е на 16г),но толкова мога.
И ние имахме няколко такива издънки,затова парите под ключ ,т.е. в моя джоб.
Много деца го правят-важно е да им помогнем да се осъзнаят навреме.

Хайде-хайде. А ако поиска яхта и лимузина, тогава?
И аз мисля, че 1 лв е малко, но детето сигурно си обядва вкъщи, а и майката си знае възможностите.
Освен това горна граница за харченето на джобните пари няма. Все нещо ще му се прииска повече от това, което може да си позволи. Детството е идеалният момент, детето да се научи да се вмества в сумата, с която разполага.

преди да действате трябва да се убедите, че детето наистина е свило парите. представяте ли си каква беля може да се направите, ако за ситуацията има друго обяснение, а не кражба. във всеки случай, ако детето харчи повече пари отколкото предполагате, че има задължително трябва кротко и спокойно да разберете произхода им. Защото, сигурна съм, има много по-страшни обяснения за произход на пари от това да са откраднати от дома.
каквото и да е трябва да има разговор и санкции, но много ,много добронамерен подход. иначе става лошо...
Успех

Дааа, по въпроса за парите вкъщи, ще поговоря с мъжа ми да са на карта. За постъпката още не сме говорили с нея, още обмислям как да стане. Знам, че навлиза в трудна възраст, но не смятам, че това е оправдание за постъпки като тази и други. Да, повечето деца около нея са доста добре материално, или са по едно, знам, че не е приятно тя да е с по-малко пари, но ако сега не научи че човек се простира спрямо чергата си, кога? Говорим си за това, само че май един Лъв е трудно да бъде убеден (а и не иска), че не може да има ВСИЧКО.
А иначе за комплекта - по принцип си има въздишка от класа, но за Нова година получи подарък гримове, така че не е останала неразкрасена. Тя си е така за всичко - искам, и то веднага!
Мерси за апожеланието!

Сигурно 1 лв. са малко, но такива са ни възможностите! На нея обаче и 5 лв. не биха й стигнали, веднага ще ги похарчи! Предлагала съм й да обядва в училищния стол, който посещаваше до 4 клас, и не е никак зле, но не - как ще се унижи да обядва там, като приятелките й нагъват пици!

Позволете и аз да се включа. Госпожо, обърнете внимание на тази постъпка. Но не с лошата. Наистина вече не оставяйте пари вкъщи. Но това не е решение. Да не дава господ, но да не вземе пък да пребърква другите в класа или пък като отиде на гости някъде. Извинявам се за тези думи, но имах такава съученичка. Иначе вярвам, че ще се справите. Много деца правят така. И би следвало да й измислите някакво наказание. Поговорете спокойно с нея. Действително колкото пари им даваме, всичкото заминава. Дъщеря ми е в 4-ти клас, дневните са й в размер на 1,50 - 2 лв. А в класа ни почти всички са заможни и доста се демонстрира това, много е подтискащо за нас, по-обикновените хора. Вярвам, че спокойно и разумно ще й обясните и дано да вземе поука. Успех!

аналогичен случай в наше село, но по-тежък (и от чужди хора, където сме били на гости). Лично връщане на парите, наказания, разговори... след месец - пак. Отново наказания, разговори... след месец - пак.
Очовечи се едва на третия, четвъртия случай. Ключов момент са "приятелките", средата, върху която практически е невъзможно да се влияе (не можем да сме с нея 24 ч. в денонощието, а и не бива). Оттам - важна е връзката между родителите, за да има комплексно въздействие върху групичката като цяло.

Масовата култура е такава: култ към парите. Младият разум изобщо не се интересува как се изкарват, или че за да се стигне до получаване на пари първо трябва да се вложат години усилия (а не просто да се отнемат).

Аз бих препоръчал:
1. книгата на д-р Спок, вероятно изоставена на някой рафт. В нея има специална глава за това (детето "купува" приятели, ако не му достига родителска любов - сложно е обяснено и не го разбрах съвсем, но жените го разбират по-добре, жена ми работи в тая насока с дъщерята).
2. психолог да говори с нея - все ще намерите някой познат. Ние така направихме, психоложката бе на гости у нас и между другото разговаря с дъщеря ми; установи за минути, че е добре този от родителите (в случая аз, таткото), към когото тя проявява афинитет, да излизат двамата и прекарват време заедно. Моето пренебрегване досега явно е било в основата, и вече редовно излизаме някъде само двамата в събота или неделя.

Не знам кое изигра роля, понеже всичко работеше едновременно, но - да чукна на дърво - от миналата година досега не сме имали рецидиви.
===

ПП: И нашата е почти на 12.
ППП: По темата за джобните - няма нищо общо, така да знаеш. Ние сме сравнително заможни, не е проблем и по 20 лв на ден да й давам... но никога не давам повече от 1 (нормален учебен ден, а по празници и подобни също се стараем да не ги глезим, нито да демонстрират охолство пред другите деца). Много бяхме мислили дали това не е причината - контраст между семейното "доволство", което тя вижда, и реално разполагаемите от нея средства. Не, това не е причина.
ПППП: Започнаха вече други проблеми... и така нататък!

Много благодаря за споделеното и съветите!

Интересно ми е как проведохте разговорите. Аз поговорих с нея, разбира се без да я обвинявам директно, защото нямам и доказателства, но тя не си призна(естествено?). Каза, че от предишния случай не следва, че сега е тя (и аз не можах да го оборя, освен с приказката за лъжливото овчарче), и че комплекта си го е купила, като спестява от джобните. Това мога да го оспоря като се направя на инспектор Дюдю, но не знам има ли смисъл. Предложих й ако има останали пари неизхарчени да ги върне, пак отрече. Ако беше по-малка бих настъпила по-твърдо в разследването, но сега не смея.
Сигурно компанията й влияе, подозирам, а тя е много затворена от малка, не споделя, и всичко, добри и лоши преживявания крие в себе си.

За д-р Спок сте прав - вече я поизоставих, защото децата пораснаха, но ще си я отворя пак. И за времето, което прекарваме с тях сте прав - някакви си часове се събират. А и в допълнение баща си почти не го виждат - командировки дълги, работа до късно и в почивните дни, явно мен ме имат като даденост. Пък и нали аз ги контролирам за всичко, сигурно съм им доста досадна. Почивните дни понякога излизаме заедно, и по планини ходим, но явно не им е достатъчно.
За психолог, ще се намери, дано тя се отпусне, не знам пред чужд човек как ще е, ще опитаме.

Ох, старите хора са си казали - малки деца, малки ядове, големи деца - и ядовете големи! Още веднъж благодаря!

Здравейте,
моят син е малък на 3,6 г - лутам се между вашия клуб и клуба на майките. Не мога да дам супер компетентен съвет защото не са ни налегналли тези грижи, но ето с какво се борихме ние като бе малък - на около годинка и викахме сестра ми да го гледа и ние ходихме да си пазаруваме - МЕТРО, БИЛА където сме си наумили - тя гледа детето да не го водим да ни притеснява, да ама детете поотрасна тя понякога е заета и започнахме да го водим с нас - и това дете като отвързано - каквото види - всичко иска плаче дърпа се иска и се тръшка - полека лека го отучихме
тогава бе малък не разбираше - говориш му то си реве дърпане от нас от него и тн докато оставим ненужната стока
сега вече си е голямо и разбрано човече - като ходи с нас и ако нещо му се иска първо ме пита - Мамо може ли
аз му казвам - или това или това, всеки ден иска шоколадово яйце - той шоколад по принцип не яде но заради играчката която като и загуби някоя част за нищо не става и на мода са и DVD-тата в момента при нас
та вечер като се прибирам и ме пита какво ми носиш - искам яйце - една вечер се разплака защото искаше и DVD
аз му казах - искаш ли мама да не ти купува тези яйца и зрънчовци вечер защото ти и така и така не ги ядеш а да ти давам паричките които съм отделила за желирани бонбони или за яйцето и ти да си ги събираш във портмоненце и в събота ще ходим да избираме филмче със паричките които си събрал
и той ми каза - ДА МАМО СЪГЛАСЕН СЪМ - добре
така започнахме да правим, ама така си следи стотинките и ако някоя я забутал някъде голямо търсене става докато не я открие - ще кажете малък е - наистина е малък но при нас така процедираха родителите ми и ни научиха и мен и сестра ми че не можеш всичко да имаш или да харчиш повече от колкото имаш

а оня ден след тържеството аз и още една приятелка влязохме с децата в магазина
нейното взе - DVD, шоколадово яйце, пакетче желирани бонбони, сок и тя му казва - офффффф знаех си че аз с теб не бива да влизам в магазина, почна да му казва че от DVD - няма да купуват, той почна да пищи и тн
моето не че е мое ама ме попита - мамо може ли тези бонбони / желирани бонбони/ - естествено че му ги купих и после моята приятелка казва - ама той е много послушен а виж го моя на всичко лети и не мога да го разубедя

трябва навреме да се обуздават но не със забрани а по мекия начин
това е моето наблюдение;)))

Неприятно е да констатираш подобна липса, не за парите, а заради детето. Трябва да сме по-близо до децата си, да знаем повече за тях, така по естествен начин ще можем да контрулираме действията им. По-добре ще сме наясно с нуждите им, те по-добре ще знаят изискванията ни и няма да се получават такива конфликти. Това го пиша, но да не мислиш, че успявам да го приложа както си го искам. Правим каквото можем, но мисля че това е вярната посока.
Аз съм твърд противник на даването на пари за определен период (седмица, месец). Децата не умеят да планират. С това само ги натоварваме с отговорности, които не могат да носят - провалите са закономерни (лошо разпределение на средствата) и негативите - сериозни. Често децата които не успяват да се справят с разпределението на парите се подтискат, че са неспособни, а те просто са по-деца от останалите и им се дояжда, допива, доиграва...

За вашата "кражба": Задължително трябва случая да се изясни и да има последствия (не физически).
Успех!

Може пък да е полезен някому

Ние обсъждаме с децата като с равни за какво да бъде похарчена някаква определена сума. Питаме ги имат ли нужда от нещо, искат ли да имат нещо, коментираме, сравняваме и накрая се купуват желаните/и възможни/ неща като в стойностно изражение не се търси равенство

С девойките и се струва малко сложно - особено кокетните. Те искат, искат, искат......

Малкият ми син беше на 9 когато открадна 20лв от мои клиенти, които правеха ревизия в голям магазин. Обяснението беше, че искал да помага в семейния бюджет?! Изобщо не ги скри - сам ми ги даде. Естествено видях го като ги взе, както и други колеги, но си направихме знак и не казахме нищо. Обясних внимателно на детето си, че не може да прави така. За да имаш пари трябва да работиш, а децата не работят. Те искат пари от мама и татко. Явно се разбрахме, защото нямаме други инциденти. Парите в къщи са на видно място. Децата знаят, че са общи, но за да вземат първо трябва да са питали за да знаем ние колко са.

Аз съм твърд противник на даването на пари за определен период (седмица, месец). Децата не умеят да планират. С това само ги натоварваме с отговорности, които не могат да носят - провалите са закономерни (лошо разпределение на средствата) и негативите - сериозни. Често децата които не успяват да се справят с разпределението на парите се подтискат, че са неспособни, а те просто са по-деца от останалите и им се дояжда, допива, доиграва...

Сигурно си прав.Докъм 3-4 клас давах парите на куп,той си ги събираше за дискове.Вече свърши тая.Всичко се харчи на момента.Въпреки това продължавам да му давам пари за няколко дни,за повече не смея.Добре де ,а как ще ги научим на отговорност и самоконтрол ако им подаваме на час по лъжичка?

помагането в домакинството/миене на чинии и т.н. /се заплаща-не те виждам.Имаш ли чувството,че това хлапе трябва да се научи на нещо,че трябва да уважава родителите си и да им помага?Малей,моите ако им плащах помоща в къщи трябваше да имам възможностите поне на Рокфелер!За краденето ти съчуствам,но не одобрявам плащане за миене на чинии и каквато и да е помощ.И какъв е ценоразписа ти?Дъщеря ми беше в 11клас,когато на 80% смени сама /с мъничко моя помощ/тапетите в стаята си.Синът ми сега е в 7кл ,а аз от 4г не зная къде е кофата за боклук и как се пуска прахосмукачката.А това за миене на чинии-да му плащам?!Не,може и да ме обвините,че съм мързелива мама,нохлапетата помагат безплатно!Аз не съм слугиня в къщи-вс си знаем задълженията/а не работя!/

Евала, Мами. Одобрявам! Трябва да знаеш, че имаш златни деца! Благородно ти завиждам!

ПРЕКАЛЕНО ХУБАВО, ЗА ДА Е ИСТИНА

Опасявам се, че не си ме разбрала - имах предвид, че щом тя има искания да й се купи нещо, което не е предварително планирано, й се предлага да си го заработи с труд! Уважението към родителите защо го противопоставяш на това помощта да се заплаща (при определени условия, не винаги!)??? Тази практика не съм я измислила аз, има я по света и действа. Нали като порасне, ще трябва да работи, (дай боже нещо което й е и интересно) за да си осигурява материални и нематериални неща?
Децата са различни, дори и собствените - синът ми помага с желание, а дъщеря ми смятам, че ни уважава, но споделя, че миенето на чинии не й е любимо! И казва, че като порасне, ще си има миялна машина.
Браво на децата ти ако наистина те отменят в домакинството! Ще е интересно да споделиш как си го постигнала, и как си разпределяте задълженията, щом не работиш?