Кланът Уитакър

Намерих една статийка за фамилията Уитакър ,от която разбрах нови неща.Преведох част от статията-дано ви е интересно и на вас.

Уитакър е вероятно най-добре познатата ездаческа фамилия във Великобритания.Историята на тази известна фамилия започава с Енид Уитакър,която учи синовете си да яздят,във фермата в Йоркшир, с която тя и мъжът и се занимават.
За своя принос към спорта,наскоро Енид получи доживотна награда от Британската асоциация по прескачане на препятствия(British Show Jumping Assosiation) )

-Човек трябва да намери интереси за децата си за цял живот,а всички в семейството обичаме конете ,така че избрахме тях и ездата и така се започна всичко-казва тя

Двамата най-големи синове Джон и Майкъл са в топ класациите в света.Джон вероятно е най-познат,за това че язди известния снежнобял Милтън.Майкъл победи в Хикстедското Дерби едва 20 годишен.

Сега е време за предаването на трона в династията.Елън и нейния братовчед Уилям Уитакър са по пътя към победите.
Последно Елън получи приза Leading Under 21(за водещ млад ездач под 21 години),а Уилям получи приза Best Up & Coming Rider.Уилям Уитакър е едва на 17 години,но вече успя да спечели Гранд При и е настоящ майстор на Европа.
Когато човек е ездач и когато фамилията му е Уитакър,често не е лесно да се защити такова име.Уилям го чуства така:
-Хората очакват,че ще скачаш добре през цялото време.Понякога не е зле да се чустваш насърчаван от самото си име.

Елън не се чуства задължена към името си,но се вдъхновява и страшно се гордее с известните си чичовци Джон и Майкъл.

-Те са фантастично добри!-споделя ентусиазирано тя.

Мечтата й е да спечели олимпийско злато и да бъде сред 10 най-добри в света,докато Уилям мечтае да може да живее от спорта.
Съветите им към младите ездачи:


Елън:
-Трябва да си направиш сметката че се работи здраво.Трябва да си целеустремен,състедоточен и да не изпускаш целта си.
Не трябва да забравяме,че ездата се учи цял живот.

Уилям:
-Никога не се предавайте!

Две снимки на Елън(от нета са-дано излезнат):




И една на Уилям(не можех да изровя друга):

Благодаря,Дид,отново пусна интересна статияКакво мога да кажа освен "продължавайте в същия дух,family Whitaker(или както там се пише" и "отивам да пускам тото хеле и на мен да се падне..пък тогава като направя и аз една ферма ехееее
...или както казва една приятелка "мИчтиии"-ама много мЬекУ

Браво за труда, защо не го сложиш в библиотеката ?

Сложих го.Ама отиде надолу доста.Пък и няма кой да го чете.Аз си упражнявах езика повече.Не съм превела цялата статия.То беше цяло интервю.Малкото братче на Елън(май Лео се казваше) също язди.
На следващия ден ги гледах как скачан на Арктическите конни игри,но по ТВ,а от ТВ знаеш какви снимки стават.Никакви.Та ...Някой път на живо ако ги засека по трасето...

Страхотна тема си отворила! Най после можах да вляза в нея, от два дена дира ми прави проблеми с някои теми!

Ами не знам...аз нали знаеш,че не съм по скачането,но ми направи впечатление толкова победи на такова ниво,а хлапетата са по на 17-18 години.

Родени с късмет...

Аз не бих казал "РОДЕНИ С КЪСМЕТ" зад този късмет се крие много, ама много труд и лишения.

Ами чисто и просто родени с късмет. От там е тръгнало всичко. Я си предстви примерно да се бяха родили в някое бедно, бедно семейство. Щяха ли на 15 да са шампиони, ако ще и най-добрите ездачи да са. Трудно, като изобщо не са се качвали на кон, не са си и помисляли.

Вече е отделно, че могат и да НЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ от този късмет. Тогава и 1 милион коня да имат няма никъде да отидат. Именно, върпосът е, че имат този късмет да са родени в богата конна фамилия. И на тях им се занимава с това и нещо не им пречи. Всеки роден в една такава среда и ако има желание ще е шампион на 15. Всичко идва от късмета в началото. Така е много по-лесно. Но наистина, пак го казвам, ако не се възползват от този късмет с много труд и пот, нищо няма да стане. Просто това е най-лесната и печеливша комбинация. Успехи винаги се постигат с много труд, но ако средата те предразполага, поне за това няма какво да му мислиш.

Ще ти дам два примера. Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова.На Стояна дъщеря и и на Калоянчев сина завършиха ВИТИЗ /тогава беше така/, е да си чувала нещо за тях??? А те имаха невероятен "КЪСМЕТ" по твоите критерии.

И от бедно семейство човек ако има данните за ездач и работи упорито ще просперира.Собствениците на скъпи коне забелядват надеждните жокеи.По света не всички яздат собствени коне. Един собственник, притежаващ кон за милиони не може да го убедиш коня му да се язди от някого само заради фамилията му. Когато става въпрос за милиони шуробаджанашката история от България не върви!!!

Позволи ми този път да се съглася с Ния.Просто са имали огромен ШАНС(ако тази дума обобщава всички условия).Много е вярна поговорката''Роди ме мамо с късмет ,па ме хвърли на смет.''Ако бяха от бедно семейство,вероятно нямаше да могат да си позволят да ездят изобщо.Никак не е случайно,че големите ездачи са деца на големите си татковци,истина е обаче,че трябва и желание и талант.(а таланта май беше 90% труд и 10% дарба)

(а таланта май беше 90% труд и 10% дарба)

Това се опитвам да кажа и аз.

Само с късмета можеха да си останат едни посредствени любители ездачи на скъпи коне.

Ездата е различна от всички други сфери! Не ми се спори. Факт е, че роден ли си в такова семейство е много по-лесно. Факт е и не може да се отрече. Едно е да яздиш за себе си, друго е да слугуваш на някого. Няма шанпиони на 15 дето не са родени с късмет. Аз казвам 1% късмет, 9% дарба, 90% труд. Но без този 1% другите или не тръгват или тръгвам много, много трудно.

Ния е права за мен - късмет е дори и фактът, че родителите ти те подкрепят или поне подхождат с разбиране, да не говорим за шанса да се родиш в семейство с такива традиции. Друг е въпросът колко е по-сладко е да постигнеш всичко сам и напук на всички /макар, че повечето от нас да знаят какво им струва това.../

Тук си много права!Много е важна и родителската подкрепа.Аз докато яздех в Новаково,то не бяха караници,не бяха препирни с нашите и хората си бяха прави...то това по 3 часа на ден да сменяш автобуси и влакове,само и само да отидеш на базата...всичко може да ти се случи.Особено когато пътуваш толкова време самичка.И са прави,че се притесняват.Но пък тогава май не го осъзнавах...Или пък съм го разбирала,но нямаше друг начин за пътуване(нямам 18,за да взема колата,да я запаля и да отида).
И наистина ще е сладко да постигнеш всичко сам,но пък ще e петорно по-трудно.Възможностите са много по-големи,ако се родиш в подобно семейство с вече изградени традиции в конния спорт.Абе хората си имат късмет,но пък и са упорити и се трудят.Всичко е комбинация от добра възможност+много труд+късмет

Е, хайде сега, отдолу ! Бе нека го има, който търси, ще си го намери !
Аха, и аз съм така с руския, ама разказа за Ахат бая висока летва се оказа - пишман станах по едно време, ама нали съм си пусти овнешки инат...

С това съм съгласна - щото гаранция, че тук има много деца, дето и един скок нямаят възможност да направят - колкото и да искат и да се лишават !

Друг въпрос е майка ми като е добра шивачка и аз като имам шанс, дали искам да шия ризи, примерно ! Това от опит ти го казвам - майка ми е просто велика в това отношение - и на петела гащи ще ушие, че и по какъвто модел й поискаш - ама аз не мога като нея - пък и не ме влече някак...Шия, ама ДРУГИ неща...

Малееей, за това, последното, колко си права ! Е, аз бая се изморих за толкоз години все да съм с рогата напред...

Е, наистина можем само да цъкаме! Късмет и да се родиш във фамилия на коняри и треньори от такава класа, останолато е много много труд, талант и упоритост!