ЗАЩО?!!!

Защо, по дяволите е толкова безбожно лесно да свикнеш с нещо или някого и толкова ДЯВОЛСКИ ТРУДНО да продължиш да живееш без нещо-то или някого-то?!
Защо да изпаднеш в наркотична зависимост са ти нужни само някакви си 5-7 опита, а да се откажеш и цял живот не е достатъчен (ако имаш цял живот), защо, за да стигнеш до целувка ти е нужно само лек повей на пролет, а да отиде в спомените ти е нужно поне година зима, защо да запълниш кратер ти е достатъчно и усмивка, а за да го отвориш отново....не знам какво е нужно... И къде по дяволите ни е написана тази орис, за да отидем и да я изтрием!!! Защото връщайки се назад... можем да видим как сме вървели точно натам, без и да сме подозирали как радваме някой, че марионетките му се движат по сценария...
...Какво следва...?!!
Не искаме да сме кукли на конци и си мислим, че контролираме живота си... и минава време и жестоко прозираме, че не можем да контролираме дори мисълта си, да не говорим за неволното трепване на кутрето си...!
Майната му...така или иначе течението те отвлича на там, на където трябва! Оказва се, че хабиш само излишни сили да се съпротивляваш!
Майната му и на Айнщайн и на теорията му за относителноста! (Тоя човек и не е подозирал, какво прозрение е получил!!!)
...........................................................
МАЙНАТА МУ!!! ИСКАМ ДА СПЯ!!! БЕЗ ДА СЪНУВАМ!!!

Вързан си с въже (моряшки възел) и си над пропаст. Ти искаш свобода, дърпаш се, знаеш, че ако спреш, ще можеш да сънуваш прекрасни сънища. Ти обаче не искаш да спиш, а продължаваш да нараняваш китките си с въжето като знаеш, че един ден ще успееш, знаеш също, че само тази примка те задържа над пропастта на върха на скалата. И продължаваш, продължаваш и никога, никога, никога не се примиряваш. Накрая целите ти ръце са в кръв, но се чувстваш щастлив - знаеш, че сега само с едно движение и възелът ще е разкъсан, спираш за миг и рязък последен размах. После падаш в бездната. Свободен. Полет надолу, но все пак полет!

Ще се разочароваш колко бързо ще ти мине



May the Force be with you!

Вързан, не вързан, връщане няма!!!
НЕ ИСКАМ ПОВЧЕ ДА КЪРВИ!
По твоя сценарий означава,че искам в пропаста.....- ми нека падна там...,тогава поне ще знам,че има само нагоре!


пп На милиметри бях да се разочаровам колко бързо ми минава и колко преходни са нещата, и колко ситуациите ни моделират, и колко нуждите ни контролират и бумерангът се върна с размерите на цунами!
Кое всъщност трябва да е разочарованието ми?!

По твоя сценарий ти не искаш да се съпротивляваш, а тогава няма и да кърви, но аз казвам, че удоволствието от живота е в съпротивлението



May the Force be with you!

Сега нямам нужда от удоволствие. Искам аз да спя, а всички други да се събудят с усмивка и любов!

пп Искам и да не ми е студено.

Не е важно какво искаш, а какъв избор в крайна сметка ще направиш



May the Force be with you!

А би ли искал да си празен?
Кух. Пуст. Вакуум. Стаза. Наречи си го ти.
Да си търсиш пеперудите, та даже и да те боли от тях и да не ги откриваш?
Да искаш пак да лежиш в тъмното и да чакаш проскърцването на маратонките му по стъпалата... и никой, по дяволите, да не носи точно такива вече. Дори и той.
Да гледаш хората, и през тях, и в тях. И ти се ще да са в розово. Ама не! Черно-бели са си. Егоизмът, диващината, прозрачните им мотиви - всичко си се вижда. Никой не е мъж и никой не ти се привижда без риза...
Все едно. Разбираш ме, надявам се.
Плащещото чувство, че си станал циничен.
И пръстите ти вече няма да потрепнат.

nemojeli dapi6te po kratki ne6t amrazime da 4eta tolko ne sa lo6i ma ni6to ne sfanah

Мдам, няма човек, който да е обичал и след това да не е усетил колко трудно е да забравиш, да отвикнеш, да не чувстваш липса...
И това е все път..казваш си, че повече никога....само че нееее....винаги завършва така любовта..
Лошото е обаче, че понякога не си даваме сметка колко обичаме преди да изгубим и да усетим вакуума, оставен след 'някого-то'. А най-лошото е да не си признаеш всъщност колко си зависим...

Eee...
Razbiram tova nastroenie... No ne samo to e vajno, horata sme i biologichni edinizi. Imame nujda ot endorfini - smqh naprimer, vitamini...
I vij, ne trqbva da se puskame techenieto da ni vlachi, trqbva da pluvame... naj-dobre po techenieto. Ponqkoga moje i sreshtu techenieto, i da slezesh na brega. No trqbva da se pluva nanqkyde, inache moje da nateji chovek...

аз дадох 5г за сега? ти поне сънуваш, аз не спя, ... защо не кажеш наистина защо?...защото ти не искаш всичко да свърши, а какво имахте:)...твоето котре, аз не мога да държа сигурно предмети, постоянно изтървам, недай си Боже да хапвам пукакнки...не се съпротивлявай, приеми ! ако искаш отговори, но няма смисъл, защото щом говориш зна4и все още се съпротивляваш !

Сънят ли живееше..или животът сънуваше...?! Не питах!!
Боли..Да!! Кърви също!! И е студено..понякога.....!! И какво от това!? Болката от раздялата е всепроникваща,разкъсваща..и мъчителна!! Но точно тя ни доказва ,че си е заслужавало!! Макар за ден!За два...ние сме се докоснали до нещо истинско и голямо.....Загубили сме го...и сега страдаме...но защо непременно държим да го забравим!!??? Всеки един ден от нашия живот ..ние създаваме......СПОМЕНИ!! Приятни ..или не...те са си само наши...и ако ги изтрием....то тогава...какво ще ни остане??? Защо сме живяли,раздавали...получвали....пулсирали..ако след това няма да го помним...и да ни боли???

Ако изживееш съня си, докато проспиваш живота си и те заболи...кой иска да го боли?!
Нека другите да помнят, нега на другите им пулсира, нека другите бъдат истински, нека...щом искат...
Аз не искам. Не искам да ме боли -не искам да помня, не искам да пропъждам спомените си, не искам да търся къде да се скрия, не искам да търся къде да избягам, къде е топло...Не искам. Бъдете вие такива. Това не е за мен. Оказвам се. Къде да направя рекламация на съня?!!

Размазано червило.
Превръщаш се във шут.

Понеже се движа с една крачка пред теб в тази ситуация, ще ти кажа, че човек сам се връзва доброволно, сам си начертава пътя и после сам си носи кръста. В моментите на пролетните повеи е лесно да взимаш подобни решения, а последиците са последното, което те интересува. А после... после се вкопчваш със зъби и нокти, защото се страхуваш, че това повече никога няма да се повтори- щастието, усещанията ... Държиш си очите широко затворени и сънуваш, защото единствено там е възможно да продължиш нещата така, както мислиш, че ти се искат.
Мога да ти кажа само, да се бориш за да излезеш на светло. Бори се за да отвориш очи, бори се за да поемеш въздух. Излез от утробата на разочарованието...само няколко напъна са нужни.


КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

осъзнаваш/оценяваш, че си инвестирал нещо или много, защото си имал очаквания, надежди, и си се чувствал добре. А най-важното, което можеш да инвестираш, са емоциите си. Затова трябва и тях да държим под контрол, иначе си викаме "какво направи ти с мене!". Хората сме жестоки, така че... не позволявай да те нараняват. Трудно е, но не невъзможно.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

Мисля си, че грешиш!
Аз съм от хората, които живеят с емоциите си, не защото очакват нещо , инвестират и се надяват на печалба, а защото те самите(емоциите) са се зародили и е прекрасно да ги изживееш, без да ги впрягаш в условности и надежди! Те са единствената част от земното ми съществуване, която и не мисля да контролирам! Нито мога, нито опитвам, нито имам желание-роботизма не е за мен!
В момента емоциите и желанията са ми такива и това е отзвук от други преди тях, а след това какви ще бъдат....не знам, но ще ги изживея, каквито и да са!

пп И..повече боли, когато не те наранят! Случайно да знаеш рецепта срещу ненараняване?!

Дамян Дамянов
Здравей, Приятелко!
Отказвам се да се боря, така само затягам примката. Срещу себе си не мога да вървя! Квото е писано на глава, на камък не ходи, са казали старите хора! И кой е говорил за разочарование!!! Навлезнала си в заблуда!
Хорааа, не ви ли се е случвало от умиление да се просълзите, от радост да се разплачете, от непровокирана добра постъпка, да ви заседни буца....Този свят не е само черен, зъл и зловещ и не само лошото ни причинява мъка и страдание!

си мисли, може да няма нищо общо с действителността. Така че, чувствай се свободен/свободна да казваш, че мислиш, че греша .
Ако искаш от някого нещо, помисли над начина, по който го искаш - твоите "?!", в случая, в края на последното ти изречение, не ти помагат по никакъв начин.
Успех от мен .

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw

проблемът, изобщо? Че явно никой тук не успява да се светне какво точно ти е на акъла/в сърцето!
Не че мен дълбоко ме интересува, но поне не демонстрирай пренебрежение към опита на хората да разберат какво те вълнува.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw