как възстановихте...
35 отговора
0 прегледа
как възстановихте...
вътрешното си спокойствие? След ГоямотоРазочарование..(почти като Големия Взрив който образувал вселената) 
Усещам се точно така - все едно съм избухнала и всичко е в отломки.
Винаги ли е толкова шокиращо да разберете че сте плували в собствените си илюзии, а човека върху който сте ги проектирали ви е лъгал най-безцеремонно, и че въпреки големите приказки се е оказал точно това което най-малко сте предполагали...
Искам да намеря най-правилния начин на мислене в тази ситуация за да се измъкна възможно най-бързо от това самоунищожително състояние в което съм в момента...
Идва ми да рева и да се смея едновременно над собствената си глупост!..как можах да му повярвам!?!
Усещам се точно така - все едно съм избухнала и всичко е в отломки.
Винаги ли е толкова шокиращо да разберете че сте плували в собствените си илюзии, а човека върху който сте ги проектирали ви е лъгал най-безцеремонно, и че въпреки големите приказки се е оказал точно това което най-малко сте предполагали...
Искам да намеря най-правилния начин на мислене в тази ситуация за да се измъкна възможно най-бързо от това самоунищожително състояние в което съм в момента...
Идва ми да рева и да се смея едновременно над собствената си глупост!..как можах да му повярвам!?!
С време
Но - разбира се - можеш да си помогнеш поне малко, за да минава времето по-бързо. Като начало - опитай се да не си мислиш за "собствената си глупост". Не за друго, а защото не е вярно, че си глупава. Това, че някой те е мамил - не е показателно за твоята интелигентност, даже е по-скоро обратното.
Второто важно нещо - не се затваряй в къщи, отдадена на само-съжаление. Излизай с хора, прави приятелства, запълвай си времето.
И трето - не се отдавай на заместители - лекарства, алкохол, безразборен секс.
Е, не ставай и пуританка, де.
Знам, че това няма да ти помогне в момента, но е хубаво да знаеш, че и след развода има живот. И той не е лош.
Второто важно нещо - не се затваряй в къщи, отдадена на само-съжаление. Излизай с хора, прави приятелства, запълвай си времето.
И трето - не се отдавай на заместители - лекарства, алкохол, безразборен секс.
Е, не ставай и пуританка, де.
Знам, че това няма да ти помогне в момента, но е хубаво да знаеш, че и след развода има живот. И той не е лош.
Редактирано от koм на
Re: как възстановихте...
Аз ще ти отговоря с този цитат, защото и мислите ми, след като те прочетох са в същата посока:
СЛЕД ВРЕМЕ
След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа , вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.
неизвестен автор
Carpe diem! Volente deo!
СЛЕД ВРЕМЕ
След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,
научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .
Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа , вместо да чакате някой да ви донесе цветя.
И човек се научава да оцелява...
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.
неизвестен автор
Carpe diem! Volente deo!
Re: как възстановихте...
Много трудно да напише човек нещо смислено след това на mirror - направо е разкошно...Затова ще дам нещо от практиката: аз лично си върнах спокойствието, след като се разбрах с този, който ме беше наранил. Вътрешно приех думите му, че вече не ме обича, не е нищо лично, просто вече не ме обича и не иска да сме заедно. Доста време ми трябваше, което прекарах в самоизтезание с безкрайни въпроси и вина, но накрая (след някои определено доказващи действия от негова страна), най-сетне приех, че всичко е свършило, повярвах, че вече не ме обича и не можем да бъдем заедно, и се успокоих. И го пуснах от живота си. Престанах да го искам и можеше да се съсредоточа върху др угите неща, които вече бяха станали належащи, а преди това ми изглеждаха безсмислени, след като не ги правим заедно...Та така. Успех. С говорене - става. Ако не си говорите, можеш да пробваш да си говориш сам/а.
Колкото хора...
... токова и отговори.
Ако седна се анализирам сама себе си излиза, че съм се възстановила най-вече като не съм спирала насила любовта си а напротив - разпилявала съм я всячески и съм се раздавала къде ли не...
Колкото повече давах, толкова повече имах...и накрая отново имах достатъчно.
" Живата вода", лекуваща всички рани, не свършва, само защото ни се е счупила стомната, в която сме я държали, а защото - или сме забравили пътя до вълшебния извор, или ни е страх да тръгнем отново по тясната пътечка към него или ... уви, най- често... сме остарели безнадеждно и вече ни мързи да живеем.
Non nova, sed nove.
Ако седна се анализирам сама себе си излиза, че съм се възстановила най-вече като не съм спирала насила любовта си а напротив - разпилявала съм я всячески и съм се раздавала къде ли не...
Колкото повече давах, толкова повече имах...и накрая отново имах достатъчно.
" Живата вода", лекуваща всички рани, не свършва, само защото ни се е счупила стомната, в която сме я държали, а защото - или сме забравили пътя до вълшебния извор, или ни е страх да тръгнем отново по тясната пътечка към него или ... уви, най- често... сме остарели безнадеждно и вече ни мързи да живеем.
Non nova, sed nove.
Май доста лесно....
винаги и за всичко очаквам най-лошото и така имам увереността, че каквото и да се случи, няма да е нито изненада, нито ще разруши спокойствието ми.
Никой не те изненадва с това, че е мръсник, идиот, кретен, лъжец, измамник - ти тръгваш от презюмпцията, че той е всичко това и в крайна сметка, даже да се окаже едно или две от гореизброените, пак е по-добре от всичкото заедно.
А и мислейки винаги лошото, си готов с правилната реакция в правилния момент, понеже именно мисловно дадена кошмарна ситуация вече е изживяна.
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Никой не те изненадва с това, че е мръсник, идиот, кретен, лъжец, измамник - ти тръгваш от презюмпцията, че той е всичко това и в крайна сметка, даже да се окаже едно или две от гореизброените, пак е по-добре от всичкото заедно.
А и мислейки винаги лошото, си готов с правилната реакция в правилния момент, понеже именно мисловно дадена кошмарна ситуация вече е изживяна.
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
най-лошото
Ужас!
Имаш ли деца? Какво очакваш да им се случи?
Аз имам фобия за моето, че ще го блъсне кола, и тя често ме побърква. Радостта, че и днес не го е блъснала, не ми компенсира безсмисления страх. Не смея да си представя, че от всяка ситуация очаквам най-лошия край!
Имаш ли деца? Какво очакваш да им се случи?
Аз имам фобия за моето, че ще го блъсне кола, и тя често ме побърква. Радостта, че и днес не го е блъснала, не ми компенсира безсмисления страх. Не смея да си представя, че от всяка ситуация очаквам най-лошия край!
Всичко това е
много хубаво, ако си решил да продаваш книги в стил П.Коелю.
Впрочем, няма да се изненадам, ако е извадено точно от някое негово творение.
След време? След време разбираме, че да държиш високо вдигната главата си и изправени раменете си е едно от най-трудните неща на света, особено когато калта и безсмислието на живота са те заляли от всякъде, когато се чувстваш уморен, пречупен, нищожен. Пробвали ли сте да се приберете пеша след дълъг работен ден в сивия делник по разкаляните и разбити пътища, лавирайки между хилядите други като вас с изправени рамене? Ако не сте, мога да ви кажа едно със сигурност - адски много боли. И адски силно е изкушението да се оставиш на естествената позиция на тялото и да се прегърбиш. Защото харесва ли ни или не, човекът е заложен генетично като прегърбена маймуна. И разликата ни с нея не са онези 3% генен диференциал или някой и друг кубик мозък в повече, а усилието, което правим в онзи сив късен делник да изправим рамене не за другите, а за нас, само и единствено за нас самите.
След време? След време научаваме, че да принадлежим веднъж означава да принадлежим завинаги. Че разлика между това да държиш едно дете за ръка и тази ръка да е за цял живот твоя верига няма - доброволно робство, най-омразното, най-великото, със сигурност единствено необходимото за да оцелеем и утре, когато няма да ни име. Не, не е противоречие - ние умираме, но децата ни остават да живеят. Децата, които сме държали за ръка остават нашата верига с бъдещето, в което нямаме място по друг начин.
След време? След врема научаваме, че любовта не стига за да изградиш на нея живота си, че щастието, което носи сигурността е много по-стоплящо от лудите огньове на страстта. И че е по-важно да си с този, който почиташ, отколкото с този, който обичаш. Че, и колкото повече остаряваме, толкова по-вярно става, несигурността е много по-страшна от не-обичта.
След време? След време се научаваме да обичаме красотата на цветята, донесени ни от друг. Защото това цвете никога не е като нашето, защото това цвете е признанието на света, или поне на един негов представител, че ние сме, че ни има, че значим нещо за някого. Да, нашите са ценни, да, нашите са вплели в аромата си нашите борби, страдания и смях, но чуждите са късче борби, страдания и смях от някой друг, който иска да ги сподели. Който ни ги поднася, като ценен дар.
След време? След време научаваме, че Слънцето може да ни изгори, ако се приближим твърде близо. Но научаваме и че Слънцето така или иначе ще ни изгори. Че сме прах и в прахта ще се завърнем. И избираме съдбата на Икар, който изгаря, защото се е осмелил, а не защото е дошъл биологическия му край. Виждаме слънцето от близо, толкова близо, колкото малцина са се осмелявали да се приближат. Не изгаряме бавно като свещи, а ставаме на падащи горящи метеори, които за миг, само за миг, осветяват небето, преди да изчезнат в ноща.
Но, Господи, каква красота!
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Впрочем, няма да се изненадам, ако е извадено точно от някое негово творение.
След време? След време разбираме, че да държиш високо вдигната главата си и изправени раменете си е едно от най-трудните неща на света, особено когато калта и безсмислието на живота са те заляли от всякъде, когато се чувстваш уморен, пречупен, нищожен. Пробвали ли сте да се приберете пеша след дълъг работен ден в сивия делник по разкаляните и разбити пътища, лавирайки между хилядите други като вас с изправени рамене? Ако не сте, мога да ви кажа едно със сигурност - адски много боли. И адски силно е изкушението да се оставиш на естествената позиция на тялото и да се прегърбиш. Защото харесва ли ни или не, човекът е заложен генетично като прегърбена маймуна. И разликата ни с нея не са онези 3% генен диференциал или някой и друг кубик мозък в повече, а усилието, което правим в онзи сив късен делник да изправим рамене не за другите, а за нас, само и единствено за нас самите.
След време? След време научаваме, че да принадлежим веднъж означава да принадлежим завинаги. Че разлика между това да държиш едно дете за ръка и тази ръка да е за цял живот твоя верига няма - доброволно робство, най-омразното, най-великото, със сигурност единствено необходимото за да оцелеем и утре, когато няма да ни име. Не, не е противоречие - ние умираме, но децата ни остават да живеят. Децата, които сме държали за ръка остават нашата верига с бъдещето, в което нямаме място по друг начин.
След време? След врема научаваме, че любовта не стига за да изградиш на нея живота си, че щастието, което носи сигурността е много по-стоплящо от лудите огньове на страстта. И че е по-важно да си с този, който почиташ, отколкото с този, който обичаш. Че, и колкото повече остаряваме, толкова по-вярно става, несигурността е много по-страшна от не-обичта.
След време? След време се научаваме да обичаме красотата на цветята, донесени ни от друг. Защото това цвете никога не е като нашето, защото това цвете е признанието на света, или поне на един негов представител, че ние сме, че ни има, че значим нещо за някого. Да, нашите са ценни, да, нашите са вплели в аромата си нашите борби, страдания и смях, но чуждите са късче борби, страдания и смях от някой друг, който иска да ги сподели. Който ни ги поднася, като ценен дар.
След време? След време научаваме, че Слънцето може да ни изгори, ако се приближим твърде близо. Но научаваме и че Слънцето така или иначе ще ни изгори. Че сме прах и в прахта ще се завърнем. И избираме съдбата на Икар, който изгаря, защото се е осмелил, а не защото е дошъл биологическия му край. Виждаме слънцето от близо, толкова близо, колкото малцина са се осмелявали да се приближат. Не изгаряме бавно като свещи, а ставаме на падащи горящи метеори, които за миг, само за миг, осветяват небето, преди да изчезнат в ноща.
Но, Господи, каква красота!
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Не, нямам деца.
И не говорих никъде за страх
А за спокойно обмисляне на ситуацията, на всички нейни възможности, и рационалният избор да приемеш като най-вероятна като развитие най-лошата. Вероятно звучи странно, но веднъж приел да живееш в най-черното на нощта добиваш невероятна свобода в оковите на негативизма, които си си наложил. Точно защото не очакваш нищо, никога няма да страдаш. Не сте ли забелязали, страдаме винаги, защото има разминаване между нашите очаквания и реалността. Но при мен дори да има разминаване, то винаги е в моя полза, защото реалността в най-лошия случшай да е равна на очакваното.
"Не очаквам нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен"
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
А за спокойно обмисляне на ситуацията, на всички нейни възможности, и рационалният избор да приемеш като най-вероятна като развитие най-лошата. Вероятно звучи странно, но веднъж приел да живееш в най-черното на нощта добиваш невероятна свобода в оковите на негативизма, които си си наложил. Точно защото не очакваш нищо, никога няма да страдаш. Не сте ли забелязали, страдаме винаги, защото има разминаване между нашите очаквания и реалността. Но при мен дори да има разминаване, то винаги е в моя полза, защото реалността в най-лошия случшай да е равна на очакваното.
"Не очаквам нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен"
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Редактирано от EvaB. на
Re: Не, нямам деца.
Мдаа..
Да намериш всички корени на уравнение с n+1 неизвестни, да ги изследваш, да ги подредиш и да си подготвен. Хитро!
Значи работи? Някога съм си го мислил, но прилагането на практика не стана.
Ако сключваш брак с подготовката за изход - развод, ще ти е много по-лесно, когато разводът дойде. Ама според мен ще даде лек привкус на всеотдаването и разни други важни неща в брака. Не знам.
Ама съвсем ли ти работи системата, или от време на време леко поддава?
Страшно интересна тема!
Да намериш всички корени на уравнение с n+1 неизвестни, да ги изследваш, да ги подредиш и да си подготвен. Хитро!
Значи работи? Някога съм си го мислил, но прилагането на практика не стана.
Ако сключваш брак с подготовката за изход - развод, ще ти е много по-лесно, когато разводът дойде. Ама според мен ще даде лек привкус на всеотдаването и разни други важни неща в брака. Не знам.
Ама съвсем ли ти работи системата, или от време на време леко поддава?
Страшно интересна тема!
Re: Не, нямам деца.
Може би, от време на време някакви далечни остатъци на идеализъм в мен имат нужда да извярват (това като еднократна форма на глагола вярвам
), че светло бъдеще има и т.н. глупости. Но обикновенно същото това светло бъдеще се наема да ми покаже колко съм сгрешила, като съм излязла от обичайното си черногледство
Мога да ти дам един кратък пример за всички корени на n+1 неизвестни.
Представи си, че ти предстои първа среща с някого. Дни преди това кършиш ръце, чудиш се какво ще стане, как ще мине, трепнеш, вълнуваш се, губиш си времето да те обливат вълни на страх и възбуда. Отиваш на срещата несигурен и това само по себе си теоретично води до загуба.
От друга страна аз сядам кротко с чаша бял чай, и почвам да смятам.
1. Отивам на срещата и тя минава добре. Без повече коментар
2. Отивам на срещата и тя не минава добре. От тук следва.
2.1. Тя не минава добре, но аз не го вземам на вътре. Няма какво повече да му мисля.
2.2. Тя не минава добре и аз го вземам на вътре. От тук следва.
2.2.1. Вземам го на вътре и почвам да депресирам. Е, случвало ми се е преди, знам как да се справя.
2.2.2. Вземам го навътре, депресирам, страдам. Неприятно, но в крайна сметка винаги мога да се самиубия от мъка
Т.е., когато си разбрал, че дори от най-лошата хипотетична ситуация има изход и си сключил мир със себе си и си го приел , се успокояваш и може би дори наслаждаваш. И си спестяваш време от скубане на коси.
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
), че светло бъдеще има и т.н. глупости. Но обикновенно същото това светло бъдеще се наема да ми покаже колко съм сгрешила, като съм излязла от обичайното си черногледство
Мога да ти дам един кратък пример за всички корени на n+1 неизвестни.
Представи си, че ти предстои първа среща с някого. Дни преди това кършиш ръце, чудиш се какво ще стане, как ще мине, трепнеш, вълнуваш се, губиш си времето да те обливат вълни на страх и възбуда. Отиваш на срещата несигурен и това само по себе си теоретично води до загуба.
От друга страна аз сядам кротко с чаша бял чай, и почвам да смятам.
1. Отивам на срещата и тя минава добре. Без повече коментар
2. Отивам на срещата и тя не минава добре. От тук следва.
2.1. Тя не минава добре, но аз не го вземам на вътре. Няма какво повече да му мисля.
2.2. Тя не минава добре и аз го вземам на вътре. От тук следва.
2.2.1. Вземам го на вътре и почвам да депресирам. Е, случвало ми се е преди, знам как да се справя.
2.2.2. Вземам го навътре, депресирам, страдам. Неприятно, но в крайна сметка винаги мога да се самиубия от мъка
Т.е., когато си разбрал, че дори от най-лошата хипотетична ситуация има изход и си сключил мир със себе си и си го приел , се успокояваш и може би дори наслаждаваш. И си спестяваш време от скубане на коси.
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Виждам, че питаш Ева,
но понеже " системата" ни е обща ще се включа и аз в отговора.
Да, понякога - определено ДОСТА РЯДКО, системата се издънва.
В три положения при мен:
1. Живота се е оказал по-изобретателен в гадостите, отколкото моята фантазия / а тя хич не е малка, когато гледам в черно/...и имунитета, създаден от песимизма ми не се е оказал достатъчен за удара.
2. Живота, съвсем нелогично ми прави подарък, ама толкова голям, че на емоционално равнище не мога да го класифицирам като нещо хубаво, защото никога не се е случвало друго толкова фантастично хубаво...хе-хе...
Тогава системата се срива за кратко и настава объркване, защото парадоксално, вместо да се отдам на щастие, се отдавам на страх.... страх да не загубя още невкусения подарък и още неизпитаното щастие...
Вече не съм така свободна и неуязвима, защото не просто имам да губя нещо хубаво / с тези загуби съм тренирана да свиквам/, а защото ще загубя нещо, което дори не познавам.
Това е връщане към детството в мига преди да отвориш коледния подарък.
3. Съвсем прозаично системата се срива, когато се влюбя в мъж от типа " вечния оптимист", който вместо да ме оставя да размишлявам вечер за всички възможни лоши изходи от нашата връзка, просто ме мята и ....
Non nova, sed nove.
Да, понякога - определено ДОСТА РЯДКО, системата се издънва.
В три положения при мен:
1. Живота се е оказал по-изобретателен в гадостите, отколкото моята фантазия / а тя хич не е малка, когато гледам в черно/...и имунитета, създаден от песимизма ми не се е оказал достатъчен за удара.
2. Живота, съвсем нелогично ми прави подарък, ама толкова голям, че на емоционално равнище не мога да го класифицирам като нещо хубаво, защото никога не се е случвало друго толкова фантастично хубаво...хе-хе...
Тогава системата се срива за кратко и настава объркване, защото парадоксално, вместо да се отдам на щастие, се отдавам на страх.... страх да не загубя още невкусения подарък и още неизпитаното щастие...
Вече не съм така свободна и неуязвима, защото не просто имам да губя нещо хубаво / с тези загуби съм тренирана да свиквам/, а защото ще загубя нещо, което дори не познавам.
Това е връщане към детството в мига преди да отвориш коледния подарък.
3. Съвсем прозаично системата се срива, когато се влюбя в мъж от типа " вечния оптимист", който вместо да ме оставя да размишлявам вечер за всички възможни лоши изходи от нашата връзка, просто ме мята и ....
Non nova, sed nove.
Редактирано от MamaNetty на
Много общо ;)
Живота се е оказал по-изобретателен в гадостите, отколкото моята фантазия / а тя хич не е малка, когато гледам в черно/...и имунитета, създаден от песимизма ми не се е оказал достатъчен за удара
Хм, животът понякога ме е изненадвал, но по скоро като оригинален вариант, а не като сила. Т.е., аз реално този ефект върху мен съм го обмислила, само не ми е хрумнало, че може да дойде по такъв точно начин. Изобретателно, но не и плашещо
2. Живота, съвсем нелогично ми прави подарък, ама толкова голям, че на емоционално равнище не мога да го класифицирам като нещо хубаво, защото никога не се е случвало друго толкова фантастично хубаво...хе-хе...
Тогава системата се срива за кратко и настава объркване, защото парадоксално, вместо да се отдам на щастие, се отдавам на страх.... страх да не загубя още невкусения подарък и още неизпитаното щастие...
Вече не съм така свободна и неуязвима, защото не просто имам да губя нещо хубаво / с тези загуби съм тренирана да свиквам/, а защото ще загубя нещо, което дори не познавам.
Това е връщане към детството в мига преди да отвориш коледния подарък.
Звъни ми наскоро отдавна невиждан приятел. Ей така, да се чуем, какво правим, попаднал на стари снимки...а аз веднага си мисля какво ще иска сега от мен или дали няма да ми каже, че е болен от рак
А неочакваните големи подаръци винаги ме карат да си мисля колко ще ми струват. Не че ме е страх да си ги платя, но един вид вече съм разпределила бюджета и не ми се иска тепърва да търся нови фондове
3. Съвсем прозаично системата се срива, когато се влюбя в мъж от типа " вечния оптимист", който вместо да ме оставя да размишлявам вечер за всички възможни лоши изходи от нашата връзка, просто ме мята и ....
Ех...
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Хм, животът понякога ме е изненадвал, но по скоро като оригинален вариант, а не като сила. Т.е., аз реално този ефект върху мен съм го обмислила, само не ми е хрумнало, че може да дойде по такъв точно начин. Изобретателно, но не и плашещо
2. Живота, съвсем нелогично ми прави подарък, ама толкова голям, че на емоционално равнище не мога да го класифицирам като нещо хубаво, защото никога не се е случвало друго толкова фантастично хубаво...хе-хе...
Тогава системата се срива за кратко и настава объркване, защото парадоксално, вместо да се отдам на щастие, се отдавам на страх.... страх да не загубя още невкусения подарък и още неизпитаното щастие...
Вече не съм така свободна и неуязвима, защото не просто имам да губя нещо хубаво / с тези загуби съм тренирана да свиквам/, а защото ще загубя нещо, което дори не познавам.
Това е връщане към детството в мига преди да отвориш коледния подарък.
Звъни ми наскоро отдавна невиждан приятел. Ей така, да се чуем, какво правим, попаднал на стари снимки...а аз веднага си мисля какво ще иска сега от мен или дали няма да ми каже, че е болен от рак
А неочакваните големи подаръци винаги ме карат да си мисля колко ще ми струват. Не че ме е страх да си ги платя, но един вид вече съм разпределила бюджета и не ми се иска тепърва да търся нови фондове
3. Съвсем прозаично системата се срива, когато се влюбя в мъж от типа " вечния оптимист", който вместо да ме оставя да размишлявам вечер за всички възможни лоши изходи от нашата връзка, просто ме мята и ....
Ех...
Hикой не знае утре каква саксия ще му сполети главата.
Re: как възстановихте...
Ти сама го казваш:проектираш собствените си илюзии.Приписваш на другия
качества,които са плод на твоето въображение.
Моите житеиски уроци ги уча през сълзи.Но вече не очаквам нищо от никого.Единствените ми очаквания са отправени към мен самата-така няма как да се разочаровам.
Това което ми дава сили да вървя напред е мисълта,че живота е оня мъничък миг,който ни се случва докато тъгуваме по миналото и градим планове за бъдещето.Опитвам се да осъзнавам тези мигове и това ми носи щастие.
Успех.
качества,които са плод на твоето въображение.
Моите житеиски уроци ги уча през сълзи.Но вече не очаквам нищо от никого.Единствените ми очаквания са отправени към мен самата-така няма как да се разочаровам.
Това което ми дава сили да вървя напред е мисълта,че живота е оня мъничък миг,който ни се случва докато тъгуваме по миналото и градим планове за бъдещето.Опитвам се да осъзнавам тези мигове и това ми носи щастие.
Успех.