шеф мераклия

Ами сега

т.е.?

Какво се чудиш? Дали да се даваш или не ли?

Carpe diem! Volente deo!

Как да поддържам чисто служебни отношения, без да загубя работата си. Опитах да подходя дипломатично, но човекът е доста упорит. И все повече се амбицира.

Навиваш най-добрата си приятелка да дойде до офиса и врътвате Гей сцена с триминутно изсмукване на езици, засмукване на устни и леко Т.А.Т.У сюжет.
Ако не проработи, ще вляза за още идеи.

Hello

Очаквам конструктивни идеи. Не ми е до шеги.

Кво да не се бъзика човек, самият шеф е смешко. . Такъв процес може да му се дръпне за поведение в офисчето..настрана интернет фолклора.

Един от най-интересните материали из бг интернет ОСТАВА секс в офиса с шефа..вече не помня кой и къде го донесе в дир. Така се смях, че си депресирах кактуса.

Hello

Проблемът е, че не съм му навита.

Това с кой си лягаш не зависи от него, служебно или не.

Hello

Така е, но не обичам да ме притискат. Някои хора трудно приемат "не".

гадно
поогледай се за друга работа, ако изведнъж реши, че не се нуждае от професионалните ти услуги

...само да се покашлям аз и да отбележа, че мъжката част на форума дипломатично май мълчи...

"Като дъх на бизон през зимата"

Сори, но чаках достатъчно да конкретизираш случая. Така и не разбрах, дали е имало отказ, и дали е имало директно сексуално предложение.
Много често жените, бъркат кавалерството с флирт, а флирта пък със сексуални мераци. Така че, ти предлагам първо да премислиш, дали пък не правиш от мухата слон.

Правилно казва Безсънна, че мъжете препочитат конкретен отговор. Аз бих добавила, че те разбират само от такъв. Всякакви там отсенки, ще му дават повод да продължава.

После....никак, ама никак не съм съгласна, че след отказа си, ще бъдеш подложена на някакъв тормоз. Да не принизяваме толкова мъжете. Напротив, наблюденията ми са, че жените сме много по-отмъстителни при такива ситуации. Пази Боже, от пренебрегната жена!

В никой случай не те съветвам да се поддаваш на предложението, дори и след време да ти мине тази мисъл. Ето тогава стават по-големите инфекции. Инсконсумира ли се връзката, а това ще е да речем за година, се изострят отношенията.

Не разбрах, дали този твой шеф е и собственик и на фирмата, завода...или там където работиш, но по-принцип в никое учреждение, ВЕЧЕ не се толерират служебните романи.

И накрая един практически съвет. Ако толкова се е натегнало положението, то му дай да разбере, че не си свободна, като го запознаеш случайно със съответния мъж. Ако не си обвързана и приятел би ти свършил работа. Важното е той да разбере, че покрай теб има мъжко присъствие и да познава конкурента си. Мисля, че после нещата ще се променят и той ще отстъпи.

Carpe diem! Volente deo!

Не бях влизала тук два дни. Сега виждам доста полезни съвети. Първо, имам приятел и той го знае много добре. Второ, е женен и познавам жена му. Опитах с доста неща- че с колегите предпочитам да запазя колегиални отношения, че съм имала връзка с женен мъж и не бих искала отново да преживея нещо подобно, че разговарям с жена му и евентуални отношения между нас биха били некоректни спрямо нея и каквото друго се сетих. Ефект никакъв. Освен това ми наговори такива глупости, че и да имах желание, веднага би се изпарило. Каза ми, че ме уважавал достатъчно, за да излизал веднъж месечно с мен/ по подразбиране с цел ясно каква/, защото съм щяла да бъда втора или трета любовница. Че когато мъжът не намирал каквото му трябва във връзката си, го търсел навън. Че изневярата укрепвала брака. Че не бил готов за трайна връзка / в момента има 20 годишна такава/. На наивното ми мнение, че в тези неща трбвя да има и приятелство каза, че с порцията месо, което яде, не е необходимо да е приятел. За съжаление мога да изброявам и още, и още. Просто ми дава ясен знак, че иска само секс на работното място. А аз съм изумена кой мъж може да си помисли, че говорейки подобни неща, може да спечели една жена, дори и за секс. Истината е, че няма любов и това прави безсмислено всичко останало. Все си мислех, че вече малко неща могат да ме изненадат, но ... А иначе е доста интелигентен мъж.

Мисля, че донякъде схванах нещо като решение. Той има едно добро качество- усет за дистанция. Т.е. ако я поддържам и се държа като дърво, всичко е о.к. Само че има моменти, когато това ме уморява. Нали ви се е случвало, когато е по- напрегнато, да искате нормален разговор с колегите - все пак с тях сме по цял ден. И може би той усеща тези моменти. Аз всъщност го харесвам- той е ерудиран мъж, с него е приятно да се общува. Сигурно и това е усетил. Но това, че харесвам един мъж, не означава, че мисля за него като за мой мъж. В края на краищата и с колежки общувам. Това е едно и също. Дали, без да съзнавам, не го предизвиквам по някакъв начин? Вярно, по- добре е, че не ме подведе. Но при всичките тези щуротии, които ми наговори, не знам на какво разчита. И наистина съм уморена от всичко това.

"Понякога дипломатичното поведение се тълкува погрешно. Ти си мислиш, че си дипломатична, той си мисли, че си свенлива. Или че хитруваш, за да го накараш да е по-настойчив."

Това е приказка. Чак мъка ми става като си помисля. Да си плюя на доброто възпитание и лошия поглед!

_____________________________
Even at my worst I'm best with you...